Р  Е  Ш  Е  Н  И  E 

№ 99

гр. Айтос, 03.10.2019 година

В   И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д   А  

Айтоският районен съд - наказателна колегия, ІІ състав, в публично заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и деветнадесета година, в състав :

                                 Председател :  Мария Джанкова                                                                           

при секретаря Яна Петкова и в присъствието на прокурора…………………., като разгледа докладваното от съдията М.Джанкова АН дело  № 235  по описа  за 2 019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по жалба на С.С.Н., ЕГН **********,*** против Наказателно постановление (НП) № 16-118/16.05.2019 на Началника на РУ - Р., с което за нарушение на чл. 64, ал.2 от ЗМВР е наложено административно наказание на основание  чл.257, ал.1 от ЗМВР - глоба в размер на 200,00 (двеста) лева. Жалбоподателят моли атакуваното наказателно постановление да бъде отменено като незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбата се поддържа, въпреки  изразеното от жалбоподателя С.С.Н. съжаление за случилото се и признание, че не е изпълнил даденото му от полицейски орган писмено разпореждане, в резултат на което е последвала смъртта на кучето на съселянката му А. С. О.. Представя писмени доказателства.

 

За въззиваемата страна РУ-Айтос, след редовно призоваване, представител не се явява в съдебно заседание. Не се излага становище по основателността на жалбата и по ангажираните доказателства.

 

Съдът, като прецени доказателствата по делото и съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

 

Видно от оформената разписка, процесното наказателно постановление е връчено на жалбоподателя на 09.07.2019 г., а жалбата против същото е постъпила в РУ-Р. на 15.07.2019 г. (на л.2). Следователно жалбата е процесуално допустима, като подадена в законовоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН от легитимирано за това лице.

На жалбоподателя е съставен АУАН № 118/07.05.2019 г. за неизпълнение на писмено полицейско разпореждане на орган на МВР рег. № 335р-289/05.04.2019г., изразяващо се в конкретно поведение, е именно в това, че на 22.04.2019г. около 13,00ч. в с.Р., на улицата в близост до дома на А. С. О. допуска собствените му две кучета, порода „кангал“ да нахапят и с това да причинят смъртта на кучето на А.О..

Актът за установяване на административното нарушение е съставен от А.Г.К. ***, в присъствието на нарушителя, на свидетелите К.З.М. и С.М.Д., подписан е от актосъставителя и свидетелите, като е връчен препис на жалбоподателя, видно от оформената разписка и вписаното собственоръчно от С.Н. обяснение, че „А. беше пуснала кучето на улицата“.

В качеството на свидетели са разпитани актосъставителя и свидетелите по акта М. и Д.. При пълно кореспондиране в показанията им се установява, че

отглежданите от жалбоподателя кучета, порода „кангал“ създавали постоянни проблеми с агресивното си поведение, поради което в РУ – Р. имало подадени множество оплаквания от жители на село Р.. С цел предотвратяване на инциденти с хора и животни, на С.Н. било дадено  писмено полицейско разпореждане на орган на МВР рег. № 335р-289/05.04.2019г. в качеството му на собственик на посочените кучета да не допуска същите да причиняват увреждания на хора или на тяхна собственост.

Самият жалбоподател не спори, че е получил своевременно полицейското разпореждане, но твърди, че се занимава с животновъдство – има голямо стадо овце, поради което му е необходимо да отглежда кучета от посочената порода. Представя доказателства, че животните са регистрирани, ваксинирани и  имат издадени паспорти. Признава, че въпреки даденото му полицейско разпореждане на 22.04.2019г. неговите кучета са нахапали кученцето на А. С. О. и то починало. Изразява съжаление за случилото се, но твърди, че самият той не носел вина за станалото, дори при предходен случай спасил животното, което по негово описание било „малко…калкото една котка“ и скочило в неговото стадо.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът е на мнение, че жалбоподателят е извършил състава на нарушението по чл. 64, ал.2, вр.  чл. 257, ал.1 от ЗМВР, като в АУАН и НП е посочена правилната квалификация на деянието. Съдът констатира, че при съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са предпоставка за отмяна на НП само на това основание. В акта, а впоследствие и в наказателното постановление, нарушението е описано достатъчно ясно, като са посочени всички елементи от обективната страна на състава му, както и допълнителните относими към него обстоятелства. По този начин, е осигурена възможност на нарушителя да разбере за извършването на какво конкретно нарушение е ангажирана административно-наказателната му отговорност, респективно да организира пълноценно защитата си. От събраните по делото доказателства се установява по несъмнен начин, че жалбоподателят С.Н. е осъществил от обективна страна състава на нарушението по чл. 64, ал.2 от ЗМВР. Съгласно императивната разпоредба на чл. 64, ал.1 от ЗМВР полицейските органи могат да издават разпореждания до държавни органи, организации, юридически лица и граждани, когато това е необходимо за изпълнение на възложените им функции. Разпорежданията се издават писмено или устно. По силата на ал.4 на цитираната норма, разпорежданията на полицейския орган са задължителни за изпълнение, освен ако налагат извършването на очевидно за лицето престъпление или нарушение. Съобразно чл. 57, ал.1 от ЗМВР полицейски органи са органите на Главна дирекция „Криминална полиция“, Главна дирекция „Охранителна полиция“, Главна дирекция „Гранична полиция“, Областните дирекции, Специализирания отряд за борба с тероризма, Дирекция „Сигурност на Министерството на вътрешните работи“ и звената „Общинска полиция“, които пряко осъществяват някоя от дейностите по чл.6, ал.1, т.1 – 3, 6 и 7. Несъмнено, свидетелят А.Г.К. *** е действал в качеството на полицейски орган. С оглед извършване на проверката по сигнали на жители на с.Р., на жалбоподателя е било разпоредено да предприеме мерки и да не допуска кучетата му, порода „кангал“ да причиняват увреждания на хора или на тяхна собственост, като това е станало посредством писмено разпореждане, което е изрично посочено и в АУАН и в НП. Разпореждането е изхождало от полицейски орган по смисъла на чл. 57, ал.1 от ЗМВР, с властнически функции и е било в кръга на неговата компетентност. Вместо това, обаче жалбоподателят не е взел мерки да изпълни полицейското разпореждане, в резултат на което е настъпила смъртта на кучето на А. С. О.. Било е дадено законосъобразно разпореждане, което не е било изпълнено от нарушителя и в съществената си част, касаеща конкретните действия и поведение на жалбоподателя, макар и оспорвани от последния не можаха да се опровергаят с насрещни доказателства – гласни или писмени такива. Ето защо, изложеното дава основание на съда да приеме за доказано по несъмнен начин, че с действията си жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл. 64, ал.4 вр. с ал.2 от ЗМВР, поради което и правилно е била ангажирана отговорността му за това нарушение.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за законност, констатира, че при издаване на АУАН и наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обуславят неговата отмяна. Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган  в срока по чл. 34, ал. 3 ЗАНН. При издаване на АУАН и наказателното постановление са спазени императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Що се отнася до материалната законосъобразност на НП, правните изводи на съда са следните:

Според  чл. 257, ал. 1 ЗМВР който не изпълни разпореждане на орган на МВР, направено в изпълнение на функциите му, ако извършеното не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 100 до 500 лв. Разпоредбата на чл. 64, ал. 1 ЗМВР предвижда, че полицейските органи могат да издават разпореждания до държавни органи, организации, юридически лица и граждани, когато това е необходимо за изпълнение на възложените им функции.

От фактическа страна по делото се установява, че жалбоподателят не е изпълнил даденото му писмено полицейското разпореждане, с което безспорно е нарушил чл. 64, ал. 1 ЗМВР, а и  чл. 257, ал. 1 ЗМВР, в която санкционна норма се съдържа и задължението за поведение на санкционираните лица. Следователно посоченото в текста на АУАН и НП нарушение безспорно е осъществено от жалбоподателя.

С оглед гореизложеното, нарушението е несъмнено установено по всички свои елементи от състава му. Що се отнася до определеното от наказващия орган за него наказание - глоба по  чл. 257, ал.1 от ЗМВР в размер на 200,00 лева – същото е над установения законов минимум от 100,00 лева, но все пак е определено (при наличните основания за това с оглед фактическата обстановка) при превес на смекчаващи вината обстоятелства като се има предвид законодателно фиксирания максимум. Конкретните обстоятелства по извършване на нарушението, фактът, че то е извършено в рамките на неправомерни действия очевидно  е наложил преценка за тежестта на извършеното нарушение и настъпилите последици – смърт на животното на А. С. О., отражение на която да бъде и административното наказание. Ето защо и доколкото от страна на жалбоподателя не са изложени конкретни възражения досежно размера на определеното му наказание и аргументи, обуславящи намаляването му, съдът намира, че обжалваното НП следва да бъде потвърдено, включително в санкционната му част.

 

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Айтоският районен съд

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление (НП) № 16-118/16.05.2019 на Началника на РУ - Р., с което на С.С.Н., ЕГН **********,*** за нарушение на чл. 64, ал.2 от ЗМВР е наложено административно наказание на основание  чл.257, ал.1 от ЗМВР - глоба в размер на 200,00 (двеста) лева.

 

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението на страните пред Бургаския административен съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

 

               РАЙОНЕН СЪДИЯ: