О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
No 6703
гр.
Ботевград, 24.10.2017 г.
Районен
съд – Ботевград, V граждански състав в закрито заседание на двадесет и четвърти
октомври през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ СТОЯНОВА
като
разгледа докладваната от съдия Стоянова гр. д. No 1512 по описа за 2016 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 140 от ГПК.
Образувано е по предявени от Л.Т.Л. субективно съединени установителни
искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК срещу Народно читалище “Развитие” – с.
Видраре, общ. Правец, Община Правец и Държавата, чрез министъра на регионалното
развитие и благоустройството. Ищецът твърди, че по давностно владение,
наследство от П.Н.Л., б.ж. на гр. София, и възстановяване на собствеността по
реда на специалните разпоредби на чл. 2, ал. 2 от ЗВСОНИ, е собственик на
следния недвижим имот: УПИ VI-33 в кв. 6 по регулационния план на с. Видраре,
общ. Правец, Софийска област, при съседи: от две страни улици, УПИ V-38 и УПИ
VII-34, заедно с построената в имота двуетажна паянтова сграда. Сочи, че наследодателката
му е придобила имота въз основа на давностно владение, продължило от 1935 г. до
1958 г. Излага, че без да е налице правно основание имотът е завзет от
държавата през 1958 г. и за същия е съставен Акт за държавна собственост през
1968 г. – АДС No 226/29.11.1986 г., с който имотът е актуван като държавен и е отстъпен
за ползване на Народно читалище “Развитие” – с. Видраре, общ. Правец и ОНС –
Правец. Поддържа, че въз основа на издадения АДС имотът е записан на Народно
читалище “Развитие” и по разписния лист към действащия регулационен план на с.
Видраре от 1968 г. Твърди, че с влизане в сила на 18.11.1997 г. на ал. 2 към
чл. 2 от ЗВСОНИ правото на собственост върху имота е възстановено в неговия
патримониум – в качеството му на наследник на П.Н.Л., по силата на закона. Излага,
че имотът е изоставен и не се стопанисва и ползва нито от ответниците, нито от
него. Поради това моли съда да постанови решение, с което признае за установено
по отношение на ответниците, че процесният недвижим имот е негова собственост.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът Община Правец е
депозирал писмен отговор чрез процесуалния си представител, в който изразява
становище за недопустимост на предявения иск, а по същество за неговата
неоснователност. Релевира отвод за сила на пресъдено нещо като сочи, че с
решение No 44 от 20.07.1998 г. по гр. д. No 785/1996 г. на БРС, влязло в
законна сила на 19.09.2000 г., е отхвърлен предявеният от ищеца Л.Т.Л. иск с
правно основание чл. 97, ал. 1 от ГПК за признаване за установено по отношение
на същите ответници, че ищецът е собственик на недвижимия имот, предмет на
настоящото дело - Парцел VI-33 в кв. 6 по планa на с.
Видраре, Софийска област, при съседи: улица, парцел V-38 и парцел VII-34 и
улица, заедно с построената в него паянтова къща, като основанието, на което
ищецът е претендирал правото на собственост върху имота, е наследство от П.Н.П.Т.Л.
и актуването му без основание с АДС No 226/1986 г. Поддържа, че е налице пълно
тъждество на страните, на недвижимия имот, чието право на собственост се
претендира, и на основанието и петитума на предявените искове. Сочи, че
идентичното основание на претенцията не се променя от обстоятелството, че с
настоящия иск ищецът сочи като основание за придобиване правото на собственост
върху имота наред с наследството и възстановяване правото на собственост по
силата на специалната разпоредба на чл. 2, ал. 2 от ЗВСОНИ, тъй като
реституцията по този ред не е самостоятелен способ за придобиване на
собствеността, поради което и в настоящото производство не е въведено
самостоятелно, ново основание за възникване на правото на собственост. Поддържа,
че реституционната претенция е инкорпорирана в предмета на гр. д. No 785/1996
г. на БРС, като разпоредбата на чл. 2, ал. 2 то ЗВСОНИ е влязла в сила на
22.11.1997 г. - преди постановяване на
решението по посоченото дело на 20.07.1998 г.
Ответниците -
Народно читалище “Развитие” – с. Видраре, общ. Правец, и Държавата, чрез
министъра на регионалното развитие и благоустройството, в срока по чл. 131 от ГПК не са депозирали писмени отговори и не са изразили становище по исковете.
Съдът, при извършената служебна проверка на исковата молба по реда на чл.
140 от ГПК, намира така предявените искове за процесуално недопустими по
следните съображения:
Процесуалният закон обуславя допустимостта на иска от
процесуалните предпоставки за предявяването му. Искът е допустим при
кумулативното наличие на положителните процесуални предпоставки и липса на
отрицателните предпоставки за правото на иск. Положителни предпоставки са
правният интерес от защита, процесуалната легитимация на страните,
процесуалната правоспособност и подведомственост на делото на съдилищата. В
случая съдът намира, че е налице абсолютна отрицателна предпоставка за правото
на иск, а именно наличие на сила на пресъдено нещо по правния спор.
По силата на чл. 299, ал. 1 от ГПК, спор, разрешен с влязло в сила решение,
не може да бъде пререшаван, освен в случаите, когато законът разпорежда друго.
Съгласно разпоредбата на чл. 298, ал. 1 от ГПК, очертаваща пределите на силата
на пресъдено нещо, решението влиза в сила между същите страни, за същото искане
и на същото основание. По отношение на положителния установителен иск за
собственост или ревандикационния иск е налице непротиворечива и неизменна
практика на ВКС, съгласно която по тези искове силата на пресъдено нещо се
формира относно това дали ищецът притежава правото на собственост върху
посочения в исковата молба имот, но само на заявеното от него придобивно основание.
В случая, видно от представеното от ответника Община Правец заверено копие
на Решение No 44 от 22.07.1998 г. по гр. дело No 785/1996 г. по описа на РС-
Ботевград, влязло в сила на 19.09.2000 г., със същото съдът е отхвърлил като
неоснователен предявения от ищеца в настоящото производство – Л.Т.Л. ***
Читалище “Развитие” – с. Видраре, област Софийска, иск с правно основание чл.
97, ал. 1 от ГПК за признаване за установено по отношение на ответниците, че е
собственик на следния недвижим имот: дворно място, находящо се в с. Видраре,
област Софийска, съставляващо Парцел VI-33, за имот пл. No 33 в кв. 6 по плана
на селото от 640 кв.м., при съседи: улица, парцел V-38 и парцел VII-34 и улица,
заедно с построената в него двуетажна паянтова къща. Със същото решение е
прекратено производството по делото по отношение на предявения иск против
Община Правец, Софийска област и Читалище “Развитие” – с. Видраре, област
Софийска, за признаване за установено, че са налице основанията на чл. 88, ал.
1 от НДИ и имота му неправилно е актуван като държавен, без да са налице
условията за това, както и по отношение на предявените искове против
Министерството на финансите – гр. София, като ответник. Видно от същото
решение, в производството по това дело ищецът е твърдял, че притежава така
описания недвижим имот по наследство от покойната си наследодателка Пена
Найденова Патева /Тотева/, за който не може да се снабди с нотариален акт за
собственост, тъй като имотът е актуван като държавен от Община Правец, а читалище
с. Видраре предявява права за собственост върху имота. Ищецът е твърдял, че
имотът не е владян и стопанисван нито от Община Правец, нито от читалището,
както и че същият неправилно е актуван за държавен, без да са налице условията
за това.
С решение от 21.05.1999 г. по гр. д. No 54/1999 г. по описа на Софийски
окръжен съд това решение РС- Ботевград е потвърдено, а с определение No 765 от
05.05.2000 г. по гр. д. No 274/200г. на ВКС е оставена без разглеждане касационната
жалба на Л.Л. против въззивното решение, като с
определение No 249 от 19.09.2000 г. по гр. д. No 194/2000 г. петчленен състав
на ВКС е потвърдил това определение на ВКС.
Видно от така представените от ответника Община Правец с отговора му писмени
доказателства, то между същите страни, за същия имот - УПИ VI-33 в кв. 6 по
регулационния план на с. Видраре, общ. Правец, Софийска област, при съседи: от
две страни улици, УПИ V-38 и УПИ VII-34, заедно с построената в имота двуетажна
паянтова сграда, и на същото основание е разгледан и решен иск със същото
искане – за установяване правото на собственост на ищеца по отношение на
ответниците на така описания недвижим имот, придобит от ищеца на основание наследство
от П.Н.Л. /Патева/. При това за спорното материално право, предмет на
настоящото производство, е налице влязло в сила съдебно решение, формиращо сила
на присъдено нещо между страните, че ищецът по настоящото дело не е собственик
на процесния недвижим имот на посочено от него правно
основание – наследствено правоприемство от П.Н.Л.. Заявеното от ищеца в
настоящото производство възстановяване правото на собственост по реда на чл. 2,
ал. 2 от ЗВСОНИ не съставлява самостоятелно придобивно основание, като съгласно
цитираната разпоредба възстановяването на собствеността в полза на правоимащите
лица настъпва по право – по силата на закона при наличие на визираните в него
условия – чл. 2, ал. 3, без да е необходим допълнителен административен или
съдебен акт. По този ред правото на собственост се възстановява в ползва на
лицата, от които имотите са отнети без законово основание или отчуждени не по
установения законов ред, т.е. на техните собственици към момента на отнемането
или отчуждаването, респ. на техните наследници. Съгласно решение No 259 от
08.01.2013 г. по гр. д. No 299/2012 г. на ВКС, II г.о, постановено по реда на
чл. 290 от ГПК и съставляващо задължителна практика, при предявен иск за право
на собственост съдът следва да зачете настъпилите по силата на закона материалноправни
последици на възстановяване правото на собственост в хипотезата на чл. 2, ал. 2
от ЗВСОНИ, щом са били налице условията
на чл. 2, ал. 3 от ЗВСОНИ, дори без изричното позоваване на реституционния
ефект от страна на собственика по предявения от него иск. В случая разпоредбата
на чл. 2, ал. 2 от ЗВСОНИ е приета на 18.11.1997 г. и е влязла в сила по време
на висящото производство по гр. дело No 785/1996 г. по описа на РС- Ботевград,
т.е. преди момента на постановяване на съдебното решение по него на 22.07.1998
г. След като с влязлото в сила решение по това дело е отречено правото на
собственост на ищеца на процесния недвижим имот на същото заявено основание –
наследствено правоприемство от П.Н.Л., то допълнителното позоваване от ищеца в
настоящото производство на реституционните разпоредби на чл. 2, ал. 2 от ЗВСОНИ
за придобиване правото на собственост не може да се приеме за ново, различно и
непредявено в предходното дело основание за придобиване правото на собственост от
него.
При това съдът намира, че между същите страни и относно същото спорно
материално право, индивидуализирано посредством основанието и петитума на иска,
е налице влязло в сила съдебно решение - решение No 44 от 22.07.1998 г. по гр.
дело No 785/1996 г. по описа на РС- Ботевград, с което спорът е решен, като със
същото е формирана сила на пресъдено нещо между страните, че ищецът по
настоящото дело не е собственик на процесния недвижим имот на посоченото от
него правно основание. Пререшаването на този въпрос е недопустимо, като на
основание чл. 299, ал. 2 от ГПК производството по настоящото дело следва да
бъде прекратено.
По гореизложените съображение и на основание чл. 299, ал.
2 от ГПК, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело No 1512/2016 г. по описа на Районен
съд- Ботевград, поради недопустимост на исковете.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред Софийски окръжен съд в
едноседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :