О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. София, 19.08.2019 год.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение,
втори състав, в закрито заседание на деветнадесети август две хиляди и деветнадесета
година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИРИНА СЛАВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ВАНЯ ИВАНОВА
2. БОРЯНА ГАЩАРОВА
като
разгледа докладваното от съдия Славчева гр. дело № 273/2019 год., взе
предвид следното:
Подадена
е молба от Б.К.К. чрез адв.
С. за допълване на решение № 195/30.05.2019 год. по гр.д. № 273/2019 год. по
описа на СОС в частта за разноските, като му бъдат присъдени и направените
разноски за адвокатско възнаграждение в първоинстанционното
производство в размер на 500 лв.
Ответницата В.И. чрез адв. Й. оспорва молбата с доводи за недопустимост, тъй като
молителят – ответник в производството по ЗЗДН пред РС-Елин Пелин, не е
представил списък по чл. 80 от ГПК.
След преценка на събраните по
делото доказателства във връзка с доводите на страните, съдът намира за установено
следното:
С решението си от 30.05.2019 год.
Софийският окръжен съд е отменил изцяло решение № 43/14.03.2019 год. по гр.д. №
797/2018 год. на ЕлПРС и е отхвърлил молбата на В.Л.И.
против Б.Б.К. за защита срещу домашно насилие чрез
налагане на мерки по чл. 5 от ЗЗДН, като неоснователна. Молителката е осъдена
да заплати на Б.К. сумата 400 лв., представляваща направените по делото пред
окръжния съд разноски – заплатено адвокатско възнаграждение.
В производството пред двете
инстанции молителят не е представил списък на направените разноски по чл. 80 от ГПК. В молба от 20.06.2019 год. ответникът чрез адв. С.
твърди, че съдът е пропуснал да присъди
направените в първоинстанционното производство
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв., като сумата 400 лв.
представлява единствено направените във въззивното
производство разноски.
При така установената фактическа
обстановка съдът направи следните изводи от правна страна:
Разпоредбата на чл. 80 ГПК предвижда, че страната, която е поискала присъждане на разноски следва да представи списък на разноските. Правната последица от неизпълнение на това процесуално задължение е въведена със самата норма - страната няма право да иска изменение на решението в частта му за разноските чрез пререшаване на въпроса за размера им. Когато е налице пропуск на съда да се произнесе по въпроса за разноските, е налице непълнота на решението, като липсата на списък не е пречка за присъждане на разноски съобразно доказателствата по делото. В случая районният съд е сезиран с молба за допълване на решението в частта за разноските, тъй като липсва произнасяне по направените в първоинстанционното производство разноски. Видно от мотивите на решението на СОС, съдът се е произнесъл единствено по въпроса за направените по делото пред въззивния съд разноски, а в останалата част липсва произнасяне, т.е. налице е молба за допълване на решението, чиято допустимост не е обусловена от представяне на списъка по чл. 80 ГПК. Това е така, тъй като в чл. 248, ал. 1 ГПК е предвидено, че съдът по искане на страната може да допълни или да измени решението в частта му за разноските. Следователно текстът разграничава две хипотези, свързани с промяна на вече постановения съдебен акт в частта му, с която е определена отговорността за разноски, установени като изключение от правилото на чл. 246 ГПК. Според т. 8 от ТР № 6 от 06.11.2013 год. на ВКС на РБ п
ропускът на съда да се произнесе
по своевременно направеното от страната искане за разноски не се преклудира при липса на представен списък по чл. 80 ГПК,
поради което и представянето на списък на разноските не е предпоставка за
реализиране на допълване на решението в тази му част. Втората хипотеза на чл. 248, ал. 1 ГПК
е налице, когато съдът е определил дължимите разноски, но страната твърди, че
са неправилно определени и иска изменение на решението в частта за разноските,
което искане не е за допълнително произнасяне, а за изменение в размера на вече
присъденото. По тази причина и правната последица, установена с чл. 80, изр. 2 ГПК,
настъпва само по отношение на изменението на решението в частта му за
разноските, когато съдът е определил неправилно размера на дължимите разноски.
В случая е подадена молба за допълване на решението в частта за разноските, а
не за изменението му, поради което същата е допустима, независимо от липсата на
представен списък по чл. 80 от ГПК.
По същество молбата е основателна. Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК ответникът
има право на разноски съобразно отхвърлената част от иска. С оглед изхода на
спора и обстоятелството, че молбата по ЗЗДН срещу ответника Б.К. е отхвърлена
изцяло, последният има право на направените в производството пред двете
инстанции разноски. Тъй като окръжният съд е присъдил само направените във въззивното производство разноски, решението следва да бъде
допълнено, като ищцата бъде осъдена да заплати на ответника и сумата 500 лв.,
представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение в първоинстанционното производство /договор за правна защита
от 18.10.2018 год. на л. 25 от делото/.
Воден
от горното, Софийският окръжен съд
О П Р Е Д Е
Л И :
ДОПЪЛВА решение № 195/30.05.2019 год. по
гр.д. № 273/2019 год. по описа на СОС в частта за разноските, като ОСЪЖДА В.Л.И. *** да заплати на Б.Б.К. *** сумата
500 лв., представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение в
производството по гр.д. № 797/2018 год. на ЕлПРС, на
основание чл. 248, ал. 1 и чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Определението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ 1.
2.