Р Е
Ш Е Н
И Е №
Гр. Тополовград, 04.09.2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ТОПОЛОВГРАДСКИЯТ районен
съд в публично заседание на деветнадесети август през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИЛЕНА СЕМЕРДЖИЕВА
При секретаря: К.П.
Като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 96 по описа за 2020
г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът „А.“ ООД г. твърди, че дружеството има предмет
на дейност продажба на резервни части за земеделска техника, на селскостопански
машини и съоръжения и ремонт на такива. Ответникът ЗП П. Д. К. е бил техен
клиент и като такъв е закупувал от тях резервни части и е ремонтирал
земеделската си техника. За извършените покупки и ремонти са били издадени 3
броя фактури, подробно описани по номера в исковата молба, които не са били
заплатени от ответника, въпреки че той е приел без възражение доставеното и
ремонтираното.
Поради което се претендира ответникът да заплати
сумите: 1238,86 лв. дължими по фактури с №№ ********** от 31.10.2017 г.;
********** от 30.10.2017 г. и ********** от 16.10.2017 г., ведно със законната
лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане; 344,33 лв. –
обезщетение за забава, съответно за периодите: 01.11.2017 г. – 19.07.2020 г.;
31.10.2017 г. – 19.07.2020 г. и 17.10.2017 – 19.07.2020 г.
Претендират се и направените по делото разноски.
На 13.07.2020 г. е постъпила молба от ищеца за
изменение размера на предявения иск за обезщетение за забава, като се намалява
размера на същия на 334,01 лв. Препис от молбата е изпратена на ответната
страна. В същата молба се твърди, че ответникът е извършил плащане в размер на
1583,19 лв., поради което се оттегля частично иска за тази сума и молят
производството да продължи за сумата 403,01 лв. включваща и част от заплатената
държавна такса и адвокатски хонорар.
С определение № 260016/31.07.2020 г. в закрито с.з.,
съдът на основание чл.232 от ГПК е прекратил производството на делото поради
оттегляне на исковете частично в размер на 1583,19 лева и е продължил
производството в останалата част.
В с.з. ищецът не изпраща представител, делото е
разгледано в тяхно отсъствие, като е постъпила молба-становище в която се
поддържат направените искания и се претендира постановяване на решение по
същество.
Ответника ЗП П. Д. К. в законоустановения едномесечен
срок не е представил писмен отговор по чл.131 ГПК, не е взел становище по
исковете, не се явява в с.з. лично и не изпраща представител.
От събраните по делото
доказателства съдът приема за установено следното от фактическа и правна
страна:
Ищцовото дружество е издало фактури с №№ ********** от
31.10.2017 г.; ********** от 30.10.2017 г. и ********** от 16.10.2017 г. за
продадени резервни части за земеделска техника, диагностика и ремонт на такава,
като фактурите са на обща стойност 1238,86 лева. Няма данни по делото
задълженото лице по фактурите и получателя на стоките и услугите ЗП П. Д. К. да
е заплатил последните и след датата на данъчното събитие последния е изпаднал в
забава, поради което се претендира и лихва за забава, съответно за периодите:
01.11.2017 г. – 19.07.2020 г.; 31.10.2017 г. – 19.07.2020 г. и 17.10.2017 –
19.07.2020 г., общо в размер на 334,01 лева. Следователно общо дължимата сума
от ответника е в размер на 1572,87 лева. Видно от молбата представена от
ищцовото дружество с вх. № 260023/13.07.2020 г., ответника е извършил плащане в
размер на 1583,19 лева, т.е. с 10,32 лева в повече от общо дължимата и
претендирана сума. До размера на платеното производството по делото е
прекратено, но ищцовото дружество претендира остатъка от разноските в размер на
403,01 лева.
Така установената фактическа обстановка се доказва от
приложените към делото документи, които съдът кредитира, тъй като са документи,
съставени по съответния ред и в съответната форма и неоспорени от страните.
С оглед на изложеното и
като прецени събраните доказателства съдът достигна до следните правни изводи:
С исковата молба са предявени искове с правно
основание чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
По отношение на общо дължимата сума в размер на
1572,87 лева производството е прекратено поради плащане и оттегляне на
исковете.
По делото безспорно е
установено, а и ответника не оспорва факта, че е налице неизпълнение на парично
задължение от страна на ответника по сключен договор за продажба на резервни
части и ремонтна земеделска техника, като това задължение е изплатено в хода на
съдебното производство, ведно с лихвата за забава. Единствено се претендира
остатъка от съдебните разноски, които съдът счита, че въпреки прекратяване на
производството поради плащане се дължат в полза на ищцовото дружество, тъй като
от материалите по делото е видно, че ответника с поведението си е дал повод за завеждане
на делото, в продължение на повече от три години не е изплатил дължимото
парично задължение на ищцовото дружество и е направил това едва след завеждане
на исковата молба в хода на гражданското съдопроизводство. Поради което не са
налице основанията на чл.78, ал.2 от ГПК и ответника дължи направените от
ищцовото дружество съдебни разноски. Тъй като видно от молбата на дружеството и
с оглед на изложеното по-горе, ответника е платил сума в повече от дължимата
главница и лихви с 10,32 лева, а общо дължимите разноски са 413,33 лева, като
се приспадне в повече платеното в размер на 10,32 лева се получава остатък - 403,01
лева. В този размер следва да се присъдят разноски в полза на ищцовото
дружество.
Водим от гореизложеното
съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ЗП П. Д. К. от с.У., общ.Тополовград
обл.Хасково, ул.“Д.“ № 63 с ЕГН ********** ДА
ЗАПЛАТИ на „А.“ ООД г. с ЕИК ************, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от Йоаким Кафалиев, сумата: 403,01 лева/четиристотин и три лева и 01 стотинки/ -
представляваща остатъка от направените по делото съдебни разноски.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от съобщението на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: