Решение по дело №4262/2018 на Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

 

гр. ВРАЦА, 31.05.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачанският районен съд, втори граждански състав, в публичното заседание на седемнадесети май две хиляди и деветнадесета год., в състав:

 

                     Районен съдия: НЕДЕЛИН ЙОРДАНОВ

 

При секретаря  Валя Апостолова  като разгледа докладваното от СЪДИЯТА гр. дело N`4262 по описа за 2018год. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявени са за установяване размер на парично вземане по заповед за изпълнение по ч.гр.дело № 2481/2018г. на ВРС обективно съединени искове от ”АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ООД, гр.София против З.Д.А. *** за признаване за установено, че ответника дължи сумата 1133.96 лева главница по договор за стоков кредит № 276990/12.07.2017г, сключен с „Банка ДСК” ЕАД, като кредитор, договорна лихва от 295.55 лв. за периода 12.08.2017г.-09.03.2018г., 28.09 лв. лихва за забава върху непогасена главница за периода 13.08.2017г. до 26.05.2018г., както и законната лихва от подаване на заявлението до окончателното изплащане на главницата. Ищецът твърди, че с договор за цесия, сключен на 29.09.2017г. е придобил вземането на кредитора, с което обуславя правния си интерес и процесуалноправната си и материална легитимация да претендира изпълнение на задължението за плащане от ответника.

Исковете са с правно основание чл.422 вр. чл.410 ГПК и чл.79 ЗЗД и са процесуално допустими.

В срока и по реда на чл.131 ГПК, ответникът, чрез назначения му особен представител е депозирал писмен отговор, с който оспорва изцяло исковете. Развива подробни съображения за липса на уведомяване за извършената цесия на ответника и несъответствие на кредитния договор с нормата на чл.11 от ЗПК. Навеждат се и доводи за противоречие на клаузи от договора на добрите нрави, относно фиксирания лихвен процент и годишния процент на разходите с възражение за тяхната нищожност на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, както и за наличие на неравноправни клаузи по смисъла на чл.143, т.5 и чл.147, ал.1 от ЗЗП.

За да се произнесе по основателността на исковете, районният съд направи преценка на доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид становищата на страните и прие за установени следните обстоятелства:

По ч.гр.д. №2481/2018 г. на Районен съд-Враца на 14.06.2018 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК, с която е разпоредено З.Д.А. да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ООД ЕИК *********, със седалище и адрес с на управление гр. София, бул. „”Васил Левски” № 114 етаж Мецанин, п.к. 15,27; законен представител Росен Георгиев Антонов и Тервел Янчев Кънчев – управител следните суми: 1133.96 лв. представляваща главница по договор за стоков кредит № 276990 от 12.07.2017 г. и Приложение № 1.1/09.03.2018г. към рамков договор за прехвърляне  на парични вземания /цесия/ от 29.09.2017г.; договорна лихва 295,55 лв. за периода от 12.08.2017 г. до 09.03.2018 г.;  такси по тарифа 0 лв. ; мораторна лихва 28.09 лв.  за периода от 13.08.2017г. до 26.05.2018г.; ведно със законната лихва върху главницата, считано от завеждане на заявлението в съда  05.06.2018г. до окончателното  изплащане на вземането и разноските по делото – 29.15 лева държавна такса и сумата от  50.00 лева  юрисконсултско възнаграждение  определено от съда съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК  вр. с чл. 37 от Закона за правна помощ във  вр. с чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

  Видно от представения Договор за стоков кредит с № 276990 от 12.07.2017 г., Банка ДСК ЕАД и З.Д.А. са се договорили кредиторът да предостави сумата от 1133,96 лв. за закупуване на кафемашина DELONGHI на цена от 999 лв., както и за сключване чрез банката на застраховка „Групама Животозастраховане” ЕАД и „Групама Застраховане” ЕАД за сумата от 134.96лв. По делото е представен касов бон, издаден от Технополис на 12.07.2017 г. за сумата от 999 лв. за закупена кафемашина DELONGHI. В договора са налице цитираните в исковата молба клаузи-относно предоставянето на сумата от 134,96 лв. за сключване чрез банката на застраховка, относно договорна лихва в размер на 39,59 % годишно; относно настъпване на предсрочна изискуемост. Според Погасителен план, подписан от страните, връщането на сумите става на 24 месечни вноски до 12.07.2019 г. В договора е записан годишният процент на разходите по кредита-47,62 %. Посочена е общата дължима сума в погасителния план -1659,25 лв.

Съгласно Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 29.09.2017 г., сключен между банката и ищеца, Допълнително споразумение от 09.03.2018 г., съдържащо списък към договора, вземането по кредитния договор е цедирано на ищеца. Той е упълномощен от цедента да уведоми длъжниците за цесията с изрично пълномощно, копие от което е представено по делото. Приложено е уведомление от ищеца като пълномощник на банката, адресирано до ответницата, за цесията.

Съдът въз основа на доказателствата приема за установено от фактическа и правна страна следното:

В случая вземанията на ищеца произтичат от договор за кредит, разновидност на договора за заем по чл. 240 от ЗЗД.

Ищецът претендира установяване на цедираните му вземанията за заплащане на главница и лихви по договор за банков кредит, уреден в чл. 430 от ТЗ. Съгласно ал.1 на същия, с договора за банков кредит банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока. Ал. 2 урежда задълженrето на заемателя за плащане на лихва по кредита, уговорена с банката. В ал. 3 е предвидена форма за действителност на договора за банков кредит, а именно- писмена форма. В настоящия случай е безспорно сключването на договор между банката и кредитополучателя в писмена форма.

Съдът счита, че приложеният по делото Договор за стоков кредит с № 276990 от 12.07.2017 г. поражда задължение за връщане на взетата в заем сума. Вземанията по договора са прехвърлени на ищеца и той има качеството на кредитор за тях. Ответницата е усвоила предоставената й сума за закупуване на кафемашина DELONGHI на цена от 999 лв.,видно от представен по делото касов бон, издаден от Технополис на 12.07.2017 г. за сумата от 999 лв. Няма и доказателства, че след усвояване на сумата по кредита ответницата не е извършила плащане за погасяване на задълженията си по договора, предмет на исковия процес.

Налице е упълномощаване на ищеца да уведоми длъжника за цесията от името на цедента. Правно значение има съобщаването на цесията с връчването на исковата молба с приложенията на ответника. По делото няма данни за достигнало уведомително писмо до ответника за извършената цесия, в тази част и за цедираното вземане, произтичащо от кредитния договор. В случая следва да бъде посочено, че съгласно последователната съдебна практика с получаването на препис от исковата молба с приложените към нея доказателства, включително и уведомлението, се приема, че ответника е валидно уведомен за цесията /в този смисъл Решение № 3 от 16.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 1711/2013 г., I т. о., ТК,; Решение № 123 от 24.06.2009г. на ВКС по т. д. № 12/2009г., II т. о., ТК, Решение № 78 от 09.07.2014г. на ВКС по т. д. № 2352/2013г., II т. о., ТК и мн.др./. От изложеното следва, че ищецът е материално легитимиран да претендира изпълнение на задълженията от длъжника, а с получената искова молба ведно с уведомлението за извършената цесия на вземането, ответницата се счита за запозната с промяната на кредитора по кредитния договор.

     В исковата молба и в заявлението до заповедния съд се сочи, че е налице предсрочна изискуемост на кредита и тази изискуемост е обявена на 09 март 2018 г. - т.е. след цесията, следователно е обявена от ищеца като нов титуляр на вземанията. По делото не са представени доказателства, за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита. Доколкото се касае за банков кредит, за него важи приетото в Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС относно настъпването на предсрочната изискуемост само след уведомяване на длъжника преди подаване на заявлението до съда. След като този факт не е осъществен, не е настъпила правната последица –изгубване на преимуществото на срока, договорен с банката. Следователно изискуеми са само падежиралите вноски до настоящият момент, които съгласно представения погасителен план са с настъпил падеж до 12.05.2019 г., при което предявеният иск за главницата се явява основателен в размер на 995.57 лв. В останалата му част до пълния предявен размер от 1133.96 лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Върху главницата от 995.57 лв. се дължи законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда – 05.06.2019 г. до окончателното й изплащане.

Предвид забавата на длъжника да заплати дължимите суми по кредитния договор основателен се явява и предявеният иск за лихва от 13.08.2017 г. до 26.05.2018 г. в размер на 28.09 лв.

     Неоснователна се явява исковата претенция за договорна лихва от 295.55 лв. за периода 12.08.2017г.-09.03.2018г.

     В случая по процесния договор за кредит на ответницата е уговорен фиксиран лихвен процент в размер на 39.59%. Лихвата по договора е възнаградителна – за ползване на дадената парична сума. Към датата на сключване на процесния договор обективен критерии за преценка дали  с  клаузата за уговорената лихва  е нарушен принципът на справедливост и са създадени условия за неоснователно обогатяване на ответника, следва да се съобрази размера на законната лихва към този момент, без обаче тя да се приеме като  максимален размер и за възнаградителната лихва. В тази връзка следва да се отбележи, че Върховният касационен съд в своята практика последователно приема, че при формиране размера на възнаградителната лихва обективен критерий може да бъде размера на законната лихва. Налице е практика на ВКС, обективирана Решение № 378/18.5.2006 г. по гр.д. № 315/2005, Решение № 906/30.12.2004 г. по гр. д. № 1106/2003 г. и Решение № 1270/9.1.2009 г. по гр. д. № 5093/2007 г., всички на II г. о., според която уговорката за възнаградителна лихва, надвишаваща два или три пъти размера на законната лихва, противоречи на добрите нрави. В случая определената възнаградителна лихва в размер на 39.59 % годишно надхвърля с над три пъти трикратния й размер, което представлява нарушение на добрите нрави. Съотнесени тези критерии и към уговореният лихвен процент обосновават нейната нищожност. Посочената клаузи от процесния договор  нарушава принципа на справедливост и създават условия за неоснователно обогатяване на ответницата. Налице е явна нееквивалентност между двете престации, като данните по делото не установяват обстоятелства, които да обосновават определянето на ГЛП по процесния договор в такъв висок размер, довел до нееквивалентност на насрещните престации при установената стойност на заема и недоказаността на значителни разходи или риск, поет от заемодателя за срока на договора, които да оправдават договорянето на такива високи проценти.

Предвид на това клаузата на договора, определяща размера на лихвения процент е нищожна и като такава не поражда правно действие, поради което предявеният иск за договорна лихва от 295.55 лв. за периода 12.08.2017г.-09.03.2018г., следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

 По исковото производство ищецът претендира присъждане на разноски в общ размер 805.85 лева, от които 120.85 лева платени за държавна такса, 335.00 лв.-за особен представител, 50.00 лева по чл.13, т.2 от НЗПП за подготовка на документи, 300.00 лева по чл.25 от НЗПП. Претенцията за присъждане на възнаграждение в размер на 50.00 лева, дължимо на основание чл.13, т.2 от НЗПП, се явява неоснователна, тъй като производството по делото не се е развило по реда на ЗПП и освен това по смисъла на закона се присъждат само тези разноски, които са направени в хода на съдебното производство. Така общият размер на разноските в исковото производство, сторени от ищеца възлизат на 755.85 лева

      Съгласно т. 12 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение.

 При този изход на спора в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените пред настоящата инстанция съдебно-деловодни разноски в размер на 602.59 лв., представляващи заплатена държавна такса, възнаграждение особен представител и юрисконсултско възнаграждение, а в заповедното производство по ч. гр.д. №2481/2018 г. на Районен съд Враца в размер на 63.10 лв., съобразно уважената част на исковете.

 Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

 ПРИЗНАВА  ЗА   УСТАНОВЕНО по отношение на З.Д.А., ЕГН ********** ***, че дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Васил Левски” № 114, етаж Мецанин, законен представител Тервел Янчев Кънчев, сумата от 995.57 лева, главница по договор за стоков кредит № 276990/12.07.2017г, сключен с „Банка ДСК” ЕАД, като кредитор, 28.09 лв. лихва за забава върху непогасена главница за периода 13.08.2017г. до 26.05.2018г., както и законната лихва върху главницата, считано от 05.06.2018 г. до окончателното й изплащане.

      ОТХВЪРЛЯ предявеният иск „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Васил Левски” № 114, етаж Мецанин против З.Д.А., ЕГН ********** ***, за сумата над 995.57 лева до пълния предявен размер от 1133,96лв.- главница по договор за стоков кредит 276990/12.07.2017г, сключен с „Банка ДСК” ЕАД, както и за договорната лихва от 295.55 лв. за периода 12.08.2017г.-09.03.2018г.

      ОСЪЖДА З.Д.А., ЕГН ********** *** да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София, , бул. „Васил Левски” № 114, етаж Мецанин, разноски по настоящото производство в общ размер на 602.59 лв., както и сторените разноски в производството по ч.гр.д. № 2481/2018 г. по описа на Районен съд – Враца в общ размер на 63.10 лв., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, съразмерно уважената част на исковете.

      Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Враца в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                РАЙОНЕН СЪДИЯ:……………………