Р Е Ш Е Н И Е
№ 772
08.10.2018 г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на двадесет и седми септември две хиляди и осемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА
Секретар: Диана Динкова
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия В.Желева административно дело №239 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр.с чл.72, ал.4 (редакция ДВ бр.53 от 2014 г.) от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).
Образувано е
по жалба на С.В.Б. ***, подадена
чрез пълномощника му адвокат С.С.Х., против Заповед за задържане на лице
Рег.№1970зз-82 от 18.02.2018 г., издадена от полицейски орган инсп.О. Т. Б. –
служител в СКП при РУ на МВР гр.Х..
Жалбоподателят твърди, че на 18.02.2018 г. е бил задържан на главния път П. – С., на разклона за село У., от служители на сектор „Пътна полиция“ – П. по обявяването му за издирване от ОДМВР – гр.Х.. След това съвместно служители на МВР от регионалните дирекции на Х. и П. извършили претърсване и изземване в личния му автомобил, в дома му в гр.П. и в къщата му в гр.П.. След приключване на обиските бил задържан и отведен в помещение за временно задържане в РУ – Х., като по този начин било ограничено правото му на свободно местопридвижване. Като основание на заповедта за задържане било записано, че С.Б. е задържан във връзка с извършено престъпление по чл.195, ал.1 от НК, без да било указано какво точно е извършил задържаният, каквото задължение имали органите на МВР при тази процедура. Още при самото задържане, на Б. било отказано правото да се свърже с адв.Х. като негов защитник, освен това не му била дадена възможност по телефона да уведоми свои близки за полицейското му задържане. В жалбата се твърди също, че по повод подаден сигнал от жител ***, за извършено престъпление през нощта на 16 срещу 17 февруари, било образувано и водено ДП №227/2018 г. по описа на РУ – Х. След проведени оперативно-издирвателни действия на служители от сектор „КП“ при ОДМВР – гр.Х., били събрани данни, че жалбоподателят имал съпричастност към извършеното престъпление по чл.195, ал.1 от НК от частен дом в с.Т., област Х.. До момента на задържането на С.Б., а и след това, не били събрани никакви доказателства относно съпричастността му в извършена престъпна дейност и по-конкретно неговото авторство на извършеното в с.Т. престъпление. При събраните по делото доказателства не се намирали такива, основаващи тезата, че жалбоподателят е извършил деяние по чл.195, ал.1 от НК. Служителите на МВР разполагали с обилна информация по разследването, но в нея никъде нямало категорични данни, че извършител на деянието е С.Б.. Сочи се, че други нарушения на обжалваната заповед били липсата на всички императивно изискуеми действия на полицейския орган по чл.72, ал.5 и ал.6 от ЗМВР – осигуряване правото на защитник и незабавно уведомяване на лице, посочено от задържания. Полицейският орган нарушил и разпоредбата на чл.73 от ЗМВР, а задържането на С.Б. се явявало прекомерна репресивна мярка за нерегламентирано въздействие върху лице, за което нямало достатъчно данни да е извършил престъпление. Претендира се оспорената заповед да бъде отменена като незаконосъобразна.
Ответникът, полицейски орган при Районно управление на МВР – Х., счита жалбата за неоснователна и претендира отхвърлянето ѝ. В съдебно заседание излага съображения, че оспорената заповед е правилно издадена от компетентен орган и при наличието на предпоставките за това. Твърди, че преди задържането на лицето по досъдебно производство са установени свидетели, които посочвали жалбоподателя и трето лице от селото, където е била извършена кражба, като намиращи се в района на местопроизшествието, а при извършените процесуално-следствени действия претърсване и изземване от жилища на задържаното лице, са намерени вещи – пари и златни накити, каквито били заявени за откраднати.
Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:
Обжалваната в настоящото производство Заповед за задържане на лице Рег.№1970зз-82 е издадена на 18.02.2018 г. в 18:00 часа от инсп.О. Т. Б. – служител в СКП при РУ гр.Х.. С нея е разпоредено задържането за срок до 24 часа в помещение за временно задържане на РУ – Х. на лицето С.В.Б. ***. В заповедта е посочено, че същата е на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, във връзка с извършено престъпление по смисъла на чл.195, ал.1 от НК.
Видно от попълнената разписка след текста на заповедта, екземпляр от заповедта е връчен на жалбоподателя срещу подпис, без да е посочена дата на връчването, но е отразено срещу подпис, че лицето е освободено в 17.20 часа на 19.02.2018 г., т.е. най-късно към тази дата заповедта му е станала известна.
Като административна преписка по издаването на заповедта по делото са представени: Протокол Рег.№1970р-6248/18.02.2018 г. за личен обиск, на основание чл.80 от ЗМВР, извършен на 18.02.2018 г. в 18.00 часа в гр.Х., на лицето С.В.Б.; Декларация (по образец) от 18.02.2018 г., в която задържаното лице декларира срещу подпис, че е уведомен за правата си, включително по чл.73 и чл.74 от ЗМВР и Докладва записка Рег.№1970р-6250/18.02.2018 г. от инсп.О. Б. до Началника на РУ – Х., дадена във връзка с попълването на тази Декларация. Представени са също: Разпореждане УРИ №1970р-6249/18.02.2018 г.; извадка от Книга за задържани лица в Районно управление на МВР, в която е вписана процесната заповед; Разписка за върнати вещи и пари на задържано лице, подписана като получател от С.В.Б. на дата 19.02.2018 г. в гр.Х..
От ответника по делото са представени и документи, съдържащи се в ДП 227/2018 г. по описа на РУ – Х.: Протокол от 17.02.2018 г. 21.40 ч. за заявено устно съобщение за извършено престъпление в с.Т., общ.М. , с указание „Да се отпочне ДП“; писмо, с което за започнатото досъдебно производство се уведомява Районна прокуратура – Х.; 3 броя Протоколи за претърсване и изземване в неотложни случаи с последващо съдебно одобрение, всички от 18.02.2018 г., съответно за претърсване на лек автомобил с рег.№*********, собственост на С.Б., на обитавания от същия апартамент в гр.П. и на едноетажна къща и прилежащите ѝ постройки, находяща се в с.Б., обл.П., обитавана от С.Б.; писмата от Разследващ полицай до РП – Х. във връзка с тези процесуално-следствени действия; Разпореждания с №№198, 200 и 201 от 19.02.2018 г. за одобряването им по реда на чл.161, ал.2 от НПК от съдия в Районен съд – Х.; Протоколи от дата 18.02.2018 г. за разпит на свидетелите М. Ж. М. и Й. М. К., както и Заключително мнение на Разследващ полицай за изпращане на досъдебно производство №227/2018 г. по описа на РУ гр.Х. на прокурор на основание чл.235 от НПК.
Жалбата срещу Заповед Рег.№1970зз-82 от 18.02.2018 г. е подадена на 02.03.2018 г., видно от пощенското клеймо на плика, с който е постъпила в съда.
Жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена при спазване предвидения по чл.149, ал.1 от АПК 14-дневен срок от съобщаването на акта, изхожда от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита и е насочена срещу годен за съдебно оспорване административен акт.
Предмет на жалбата е заповед, издадена от полицейски орган в РУ – Х. на МВР за задържане на лице, като принудителна административна мярка по чл.72 от ЗМВР. Принудителните административни мерки представляват индивидуални административни актове по смисъла на чл.21 от АПК и тяхната законосъобразност и валидност подлежат на преценка с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК.
Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт, счита жалбата за неоснователна.
Обжалваната заповед е издадена от материално компетентен орган. С представената по делото Служебна бележка Рег.№272000-9421/09.07.2018 г. на Началник сектор КАПОЧР в ОДМВР – Х; се удостоверява, че към дата 18.02.2018 г. инспектор О. Т. Б. е на длъжност разузнавач в сектор „Криминална полиция“ към Районно управление – Х; при ОДМВР – Х; и същият е служител на МВР, считано от 24.11.2008 г. От това писмено доказателство се установява несъмнено, че подписалото процесната заповед лице има качеството полицейски орган по смисъла на чл.57, ал.1, предл.четвърто, вр. чл.6, ал.1, т.1 – 3 от ЗМВР, а с чл.72, ал.1 от ЗМВР изрично е предоставена компетентност на полицейските органи да задържат лица.
При издаване на заповедта за задържане са спазени изискванията на чл.74, ал.1 от ЗМВР за писмена форма на акта и на чл.74, ал.2 от ЗМВР относно задължителните реквизити, които тя следва да съдържа. В акта са посочени името, длъжността и местоработата на полицейския орган, издал заповедта; датата и часът на задържането; данни, индивидуализиращи задържаното лице и разясняването на правата му, както и фактическите и правните основания за задържането.
Като правно основание е посочен чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, съгласно която разпоредба полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление. В обжалваната заповед е вписано, че същата се издава „във връзка с извършено престъпление по смисъла на чл.195, ал.1 от НК“. Настоящият съдебен състав намира, че независимо от необективирането на по-подробни обстоятелства във връзка с визираното престъпление, с това посочване се изпълнява изискването на чл.74, ал.2, т.2, предл.първо от ЗМВР за излагане на фактическите основания за задържане на лицето, тъй като данни относно конкретни факти и обстоятелства, наложили задържането, могат да се установят от останалите документи във връзка с издаването на заповедта.
Неоснователни са направените в жалбата възражения за липса на законоустановените предпоставки за задържане на оспорващия, поради това, че не били събрани категорични доказателства относно съпричастността му в престъпна дейност и по-конкретно той да е автор на извършеното в с.Т. престъпление по чл.195, ал.1 от НК.
В тази връзка
следва да се има предвид, че цитираната норма на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР предполага
към момента на издаване на заповедта да са налице данни, които да правят
предположението за извършено престъпление вероятно основателно. Тоест възможността
органите на МВР да наложат задържане за срок до 24 часа следва да се разглежда
като дейност, свързана с разкриването на престъпленията, а не с наличието на
вече доказано такова. Наличието на доказателства, правещи вероятно извършването
на престъпление от задържаното лице, е достатъчно основание по смисъла на
закона за налагане на принудителната административна мярка. В случая такива
данни безспорно се съдържат в писмените доказателства, представени от
административния орган. В приетите като доказателство по делото без оспорване
документи от досъдебно производство №227/2018 г. по описа на РУ – Х., се
установяват данни за извършено престъпление по чл.195, ал.1, т.4, вр. чл.194,
ал.1 от НК. Налице е подаден на 17.02.2018 г. в 21.40 часа сигнал за кражба, извършена
в периода 16.02.2018 г. – 17.02.2018 г. в с.Т., общ.М., при която чрез
използване на специален начин са отнети от М. А. А. златни накити – под формата
на пръстени, обеци, гривни и сумата от 3100 евро. В показанията на разпитаните
по досъдебното производство свидетели се съдържат сведения за присъствието на две
криминално проявени лица – жалбоподателят и друго лице, съжителстващо с
дъщерята на М. А. А., около полунощ на 16 срещу 17.02.2018 г. в близост до
мястото на престъплението. В резултат на тези данни, разследващите органи са
предприели процесуално-следствени действия по претърсване и изземване от лекия
автомобил, собственост на жалбоподателя, и от жилища, обитавани от последния,
при които са открити включително златни накити и банкноти в евро. Извършените
на 18.02.2018 г. в следобедните часове неотложни действия по претърсване и
изземване са одобрени от съдия по реда на чл.161, ал.2 от НПК.
Съдът приема за безспорно установено, че в случая са съществували данни, които са дали основание да се предположи, че присъствието на жалбоподателя на мястото на задържането му е свързано с извършването на престъпление по чл.195, ал.1 от НК, както е посочил в акта административния орган. Наличието на такива конкретни данни е достатъчно основание по смисъла на закона за налагане на принудителната административна мярка по ЗМВР спрямо лицето, за което са събрани. Тези данни са били налице към момента на задържането и се съдържат в преписката, поради което са относими при преценката законосъобразността на обжалвания акт. Не е необходимо тези данни да са пълни, нито категорично да уличават лицето в извършването на престъпление.
Релевантният юридически факт, с който законът свързва възможността административният орган да упражни правомощието си по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, като наложи принудителна административна мярка на дадено лице, е постъпването на достатъчно сведения за евентуално извършено от него престъпно деяние. Задържането като принудителна административна мярка е допустимо и в хипотезата на образувано производство срещу неизвестен извършител, в рамките на което се провежда издирване на извършителя на престъплението, както е в разглеждания случай. Без значение е последващата преценка на постъпилите данни, както и процесуално-следствените действия във връзка с тях, включително повдигане и предявяване на обвинение по законоустановения ред, доколкото законосъобразността на акта за задържане се преценява към момента на постановяването му.
Задържането на лица по реда на ЗМВР е обвързано с реализацията на правомощията на органите на МВР, поради което, след като е задържал жалбоподателя при наличието на фактическото основание на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, полицейският служител законосъобразно е упражнил правото си да издаде обжалваната заповед.
Настоящата инстанция намира, че в конкретния случай административният орган не е допуснал и нарушения на процесуалните правила при издаването на оспорвания акт. Твърденията на жалбоподателя, че му е било отказано правото да се свърже с адвокат и не му е била дадена възможност по телефона да уведоми свои близки за задържането, не се подкрепят от никакви доказателства по делото. Безспорно е видно от подписаната от задържаното лице Декларация, че на същото са разяснени правата му по чл.72, ал.5 и ал.6, както и тези по чл.73 и чл.74 от ЗМВР. В отправената до Началника на РУ – Х. Докладна записка Рег.№1970р-6250/18.02.2018 г. инсп.О. Б. сочи, че е направен опит за уведомяване на работодателя на задържаното лице на посочен от него телефон, а при проведена беседа в присъствието на мл.експерт Ц. Ц. жалбоподателят Б. заявил, че нямал телефонен номер на адвокат и не можел да посочи кой точно адвокат иска да го представлява.
Освен, че не е доказано по делото нарушаване на разпоредбите на чл.72, ал.5 и ал.6, чл.73 и чл.74 от ЗМВР, съдът намира, че възраженията на жалбоподателя за нарушаване на предоставените му с тези норми права не са относими към законосъобразността на оспорената заповед за задържане, а имат отношение към нейното изпълнение. Видно е от събраните по делото писмени доказателства, че при задържането му на жалбоподателя са разяснени всички предвидени в закона негови права, с което са спазени административнопроизводствените правила по издаване на оспорената заповед за задържане.
Проверяваната заповед не противоречи на разпоредбите на закона, не се установи при издаването ѝ да е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, същата съответства с целта на закона и следва да бъде потвърдена, а подадената срещу нея жалба – отхвърлена като неоснователна.
Водим от изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.В.Б. ***, против Заповед за задържане на лице Рег.№1970зз-82 от 18.02.2018 г., издадена от полицейски орган инсп.О. Т. Б. – служител в СКП при РУ на МВР гр.Х.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: