№ 1803
гр. Варна, 11.05.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Деспина Г. Г.ева
Членове:Ивелина Владова
Николай Св. Стоянов
като разгледа докладваното от Ивелина Владова Въззивно гражданско дело
№ 20233100500807 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба с вх. № 12747/17.02.2023г.
по регистратурата на ВРС подадена от Н. Я. И., ЕГН ********** и Я. П. Д., ЕГН
**********, чрез процесуалния им представител срещу Решение № 46/05.01.2023г.
постановено по гр.д. № 16468/2021г. по описа на ВРС, 21-ви състав, с което съдът е
ДОПУСНАЛ да бъде извършена съдебна делба на недвижим имот с ид.№ 72709.512.25 по
Кадастралната карта, с площ от 3800 кв.м. находящ се в землището на с.Тополи, местност
„Гебеджански път“, трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно
ползване: нива, категория на земята: пета, номер по предходен план 047025, при граници
имоти с ид. № 72709.47.38, ид. № 72709.512.196, ид.№ 72709.512.33 и ид.№ 72709.110.19,
между съделителите: Н. Я. И., Я. П. Д. и Т. Я. Г., при квоти както следва: за Н. Я. И. – 3/6
ид. Части; за Я. П. Д. – 1/6 ид. части и за Т. Я. Г. – 2/6 идеални части, на основание чл. 34 от
ЗС.
Решението се обжалва в частта досежно квотите на съделителите, при които е
допусната делбата.
Във въззивната жалба са изложени твърдения от въззивниците за неправилност на
обжалваното решение, постановяването му при нарушение на процесуалните правила и в
противоречие на материалния закон. Оспорват се изводите на съда за трансформация на
лични средства получени от бащата на общата наследодателка Анастасия И. към момента на
придобиване на имота през 1956г. с нот.акт № 83/1956г. по време на брака й с Я. Ивлев,
поради което той, както и имотът получен в замяна са станали нейна лична собственост. В
тази връзка твърди, че съдът е кредитирал показанията на св.Атанас Амелиянов, с които
пред съда е потвърдил неистината, че бащата на Анастасия и е предал през 1955г. сумата от
1000 лева, с които същата е закупила през 1956г. имота.
1
Оспорват се като необосновани и изводите на съда, че въззивниците Н. И. и синът й
Я. Д. не са придобили 5/6 ид.части от имота на оригинерно основание - по давност в
следствие на упражнявано владение в периода от 1999г. /считано от сделката обективирана
в нот.акт № 22/1999г./ до предявяване на иска включително чрез присъединяване владението
на техния праводател Я. Г. Ивлев в качеството на добросъвестни, а в евентуалност като
недобросъвестни владелци. Посочват, че съдът не е отчел твърденията на въззивницата, че в
годините след 1999г. е отдавала имота под аредна, почистван е и поддържан в добро
състояние, заплащани са данъци за него. Моли решението на ВРС да бъде отменено в частта
досежно квотите, като делбата на имота бъде допусната при заявените в исковата молба
квоти.
Прави доказателствено искане за приемане като доказателство на договор за аренда
на имота № 120, том 4, вх.рег.№ 5035/02.04.2003г.; Договор за преарендоване вписан в
Службата по вписвания Варна под № 168/31.07.2003г., Споразумение за прекратяване на
договора за аренда вписан в Службата по вписвания Варна под № 118/27.09.2018г. и жалба
до Прокуратурата с вх.№ 559/2023г.
В срока по чл. 263 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба oт
въззиваемата страна – Т. Я. Г., чрез процесуалния му представител, с който заявява
становище за неоснователност на същата и за правилност и законосъобразност на
решението на ВРС относно квотите, при които е допусната делбата на съсобствения имот.
Счита за правилни изводите на съда, че независимо от факта, че наследодателката
Анастасия И. е придобила имота с нот.акт № 83/1956г. по време на брака си с Я. Ивлев, то
същият не е станал СИО, тъй като тя е трансформирала лични средства дарени от баща й
като зестра и е станала изключителен собственик. След замяната е била и едноличен
собственик на заменения имот, който през 1998г. е бил възстановен на наследниците й с
решението на ПК-Варна № 570/02.12.1998г. Имотът е бил възстановен на наследниците й -
съпруг и две деца при равни квоти от по 1/3 ид.част. На това основание поддържа, че Я.
Ивлев е могъл да се разпореди в полза на дъщеря си Н. И. само със собствената си 1/3
ид.част от имота.
По отношение на възражението на въззивниците за придобиване на процесния имот
по давност поддържа становището за неоснователност на същото поради това, че Н. И. не е
осъществявала трайно, явно и необезпокоявано фактическа власт в предвидения от закона
срок, не се е грижила и обработвала имота, нито е манифестирала намерението си за своене
пред въззиваемият Т. Я., който е нейни съсобственик и наследник на баща си Я. Г.. Посочва,
че плащането на дължимия за имота данък от въззивницата е станало за еднократно за
период от 5 години назад непосредствено преди предявяване на иска, като твърди, че също е
платил задължението за данъци за своята част от имота.
По отношение на договора за аренда на имота, въззиваемият посочва, че макар да е
сключен от въззивницата Н. И., то това не я прави едноличен собственик, тъй като
останалите съсобственици имат право на част от арендните вноски. Възразява срещу
2
искането за приемане като доказателства на приложените към въззивната жалба такива
поради настъпила преклузия на доказателственото искане, с оглед на това че договорите и
споразуменията са били вписани в Службата по впиванията и при желание въззивницата е
могла да се снабди с тях своевременно. Моли въззивната жалба да бъде отхвърлена като
неоснователна, а обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира за присъждане на
сторените по делото съдебно-деловодни разноски.
По допустимостта на обжалването: Въззивната жалба е депозирана в рамките на
преклузивния двуседмичен срок, считано от връчване на обжалваемото решение на
процесуалния представител на жалбоподателите. Жалбата съдържа изискуемите по чл.260
от ГПК реквизити и приложенията по чл.261 от ГПК, с оглед на което е редовна. Дължимата
авансово държавна такса за разглеждане на жалбата е внесена. Страните се представляват от
пълномощници с права за въззивна инстанция. Легитимацията на страните съответства на
произнасянето по обжалваното първоинстанционно решение. Сезиран е компетентен
въззивен съд за проверка на подлежащ на обжалване съдебен акт.
Съдът приема, че въззивното производството е допустимо. Делото следва да бъде
насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Направените с въззивната жалба доказателствени искания за приемане на договори за
аренда и споразумение за прекратяването му следва да бъдат оставени без уважение. В
рамките на първоинстанционното производство ищците не са навеждали твърдения, не са
представяли доказателства, нито са искали да им бъде предоставена възможност да сторят
това след първото по делото съдебно заседание, че процесният имот е бил предмет на
договор за аренда сключен от Н. И.. Следователно е налице забраната на чл.266, ал.1 от ГПК
за въвеждане на твърдения за обстоятелства и за представяне на доказателства, които
страната е могла да направи в първоинстанционното производство. Същите не са нови
обстоятелства по смисъла на чл.266, ал.2, т.1 от ГПК, доколкото са били известни на ищцата
в качеството и на страна по договора за аренда, нито са нови самите договори /от 2003г. и
споразуемение от 2018г./, доколкото с тях същата е могла да се снабди с тях своевременно
от Служба вписвания, по начина по който го е сторила към момента на подаване на
въззивната жалба. Несъбирането на тези доказателства не е и поради допуснато от
първоинстанционния съд процесуално нарушение по смисъла на чл.266, ал.3 от ГПК, поради
което искането следва да бъде оставено без уважение. Ново доказателство по смисъла на
чл.266, ал.2, т.2 от ГПК се явява единствено подадената пред РП-Варна жалба, вх.№
559/11.01.2023г., поради което същото следва да бъде приобщено към доказателствения
материал, като по неговата доказателствена стойност, ако има такава, съдът ще се произнесе
с решението по същество на спора.
По тези съображения и на основание чл. 267, ал.1 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба с вх. № 12747/17.02.2023г. по
3
регистратурата на ВРС подадена от Н. Я. И., ЕГН ********** и Я. П. Д., ЕГН **********,
чрез процесуалния им представител срещу Решение № 46/05.01.2023г. постановено по гр.д.
№ 16468/2021г. по описа на ВРС, 21-ви състав.
ПРИЕМА като доказателство по делото жалба, вх.№ 559/11.01.2023г. подадена пред
РП-Варна от Н. Я. И..
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателствените искания на въззивниците за
приемане на представените с въззивната жалба писмени доказателства договор за аренда на
имота № 120, том 4, вх.рег.№ 5035/02.04.2003г.; Договор за преарендоване вписан в
Службата по вписвания Варна под № 168/31.07.2003г., Споразумение за прекратяване на
договора за аренда вписан в Службата по вписвания Варна под № 118/27.09.2018г.
НАСРОЧВА производството по в.гр.д.№ 807/2023г. за разглеждане в открито
съдебно заседание на 13.06.2023г. от 13:30 часа, за която дата и час да се призоват
страните, чрез пълномощниците си, ведно с препис от настоящото определение, а на
въззивника да се връчи и препис от постъпилия писмен отговор.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4