№ 602
гр. К., 12.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:С. В. Г.
при участието на секретаря М. Т. М.
като разгледа докладваното от С. В. Г. Гражданско дело № 20225510100299
по описа за 2022 година
В исковата молба пълномощникът на ищцовото дружество адв. Д.
заявява, че между „У." АД, заявител по ч.г.д. № 1316/2021 г. по описа на РС-
К. и лицето К. П. С., ЕГН ********** бил сключен Договор за банков
потребителски кредит на физическо лице, усвояван чрез овърдрафт по
разплащателна сметка *** от *** г., по силата на който Банката е
предоставила, а К. С. е усвоил сума в размер на 2 000 (две хиляди) лева.
Твърди, че длъжникът е преустановил погасяването на задълженията си
по Договора през месец януари 2019 г., с оглед на което Банката е упражнила
правото си да обяви кредита за изцяло и предсрочно изискуем, съгласно т. 17
от Договора, за което длъжникът бил уведомен на 12.03.2021 г.
Сочи, че към датата на образуване на заповедното производство по
ч.гр.д. № 1316/2021 г. задълженията на длъжника по Договора са били
следните: главница - 2 111,63 лева, от които 111,63 лева под формата на
неразрешен овърдрафт (усвоена сума над разрешения кредитен лимит); лихва
за просрочена главница - 300,26 лева; неустойка за просрочена главница -
314,46 лева; неустойка за просрочена редовна лихва - 17,55 лева.
Предвид гореизложеното моли съда да постанови решение, с което да
признае за установено вземането на „У." АД към длъжника К. П. С., ЕГН
********** по Договор за банков потребителски кредит на физическо лице,
усвояван чрез овърдрафт по разплащателна сметка *** от *** г. в размер на 2
743,90 лева, от които: главница - 2 111,63 лева, от които 111,63 лева под
формата на неразрешен овърдрафт (усвоена сума над разрешения кредитен
лимит); лихва за просрочена главница от 01.08.2019 г. до 20.04.2021 г. -
300,26 лева; неустойка за просрочена главница от 01.08.2019 г. до 20.04.2021
г. - 314,46 лева; неустойка за просрочена редовна лихва от 01.08.2019 г. до
1
20.04.2021 г. - 17,55 лева, както и законна лихва от 20.04.2021 г. до цялостно
погасяване на задължението. Претендира присъждането на разноски в
заповедното и в настоящото производство.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор адв. Т. П., в
качеството му на особен представител на ответника, с който изразява
следното становище:
От представените с исковата молба писмени доказателства става видно,
че действително между страните има сключен Договор за банков
потребителски кредит на физическо лице, усвояван чрез овърдрафт по
разплащателна сметка от *** г., сключен при действащите общи условия за
предоставяне на потребителски кредита на физически лица. Кредитът е
отпуснат със срок на погасяване до *** г. Липсват обаче и не са представени
по делото основни документа, с които да се докаже, че сумата по сключения
договор за кредит е усвоена чрез овърдрафт по разкрита разплащателна
сметката на кредитоискателя.
Счита, че с оглед представените доказателства, предявеният иск е
процесуално допустим, но неоснователен.
Сочи, че от представените с исковата молба писмени доказателства не
се представят данни за заплатените погасителни вноски от кредитоискателя
до януари 2019 г., когато според твърдяното от ищецът, длъжникът е
преустановил погасяването на задълженията си по Договора.
Неясно за ответника остава и разминаването в представените от ищеца
доказателства за размера на дължимите лихви по договора за кредит в
представените с исковата молба „Извлечение от счетоводни книги" и „Покана
за доброволно изпълнение". Сочи, че дължимата лихва в „Извлечение от
счетоводни книги" към дата 20.04.2021 г. е 632,27 лв., като е по-малка от
лихвата в „Покана за доброволно изпълнение", която е в размер на 685,44 лв.
към дата 24.02.2021 г., а би следвало да е по-голяма, тъй като е изчислена към
по-късен момент.
Въз основа на посочените обстоятелства оспорва предявения иск по
размер.
Моли в полза на ответника да бъдат присъдени направените съдебни и
деловодни разноски в това производство, включително и възнаграждението за
особен представител в зависимост от хода и изхода на делото. В съдебно
заседание адвокат Т. П. моли съда да уважи предявеният иск до размера
посочен в експертизата.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на
страните, приема за установена следната фактическа обстановка:
Видно от приложеното частно гражданско дело №1316/2021 г. по описа
на Районен съд – К., на основание чл.417 от ГПК съдът е издал заповед за
незабавно изпълнение №152/21.04.2022г. за изпълнение на парично
задължение, за сумите: 2 000 лева главница, 111.63 лева неразрешен
овърдрафт, 300.26 лева лихва от 01.08.2019г. до 20.04.2021г. просрочена
главница, 17.55 лева неустойка просрочена редовна ливва от 01.08.2019г. до
20.04.2021г., 314.46 лева неустойка просрочена главница от 01.08.2.2019г. до
2
20.04.2021г. и законна лихва върху главницата, считано от 20.04.2021г. до
изплащане на вземането, както и 114.88 лева разноски по делото.
Заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК е
връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което
съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск за установяване на
вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса.
По делото не се спори, че между „У.“ АД като кредитор и К. П. С. в
качеството му на кредитополучател е сключен договор за банков
потребителски кредит на физическо лице, усвояван чрез овърдрафт по
разплащателна сметка №*** от ***г. Съгласно договора на ответника е
предоставен банков кредит овърдрафт в размер на 2 000 лева за посрещане на
текущи разходи срещу задължението на кредитополучателя да върне заемната
сума заедно с договорна лихва и такси в срок до ***г. В договора е посочено,
че кредита се усвоява по разплащателна сметка ***. Посочен е начален срок
на усвояване от ***, краен срок за усвояване до 25.10.2019г. В Договора е
уговорен и срок за погасяване до ***г. Съгласно чл.11.2 от договора при
неиздължаване от страна на кредитополучателя на ежемесечната дължима
лихва от усвоената част от кредита, тази лихва се отнася като усвоената част
от разрешения кредитен лимит. Ако кредитния лимит е усвоен изцяло, то
незаплатената лихва се отнася като неразрешен овърдрафт и този неразрешен
овърдрафт се олихвява с лихвата пот.5.4 от Договора. В т.5.4 от Договора е
страните са уговорили обезщетение /неустойка/ за забава е %, начисляван за
срока на просрочието върху просрочената сума по кредита, в това число
неразрешен овърдрафт – размерът е законната лихва – 10 %. Съгласно т.11.3
от Договора при неиздължаване от страна на кредитополучателя на главница
или лихви, съгласно уговорените срокове, като и на случаите на предсрочна
изискуемост, цялата ползвана, но неиздължена част, включително и над
разрешения лимит на овърдрафта се олихвява с лихва за неразрешен
овърдрафт по т.5.4.
По делото като писмени доказателства са приети заверено копие от
Общи условия, при които „У.“ АД предоставя потребителски кредити на
физически лица. Представен е и погасителен план към договор за
потребителски кредит сключен на ***г., дата на първо плащане 25.11.2018г.,
срок на кредита 1 година, сума на кредита 2 000 лева, вноски анюитетни,
период на погашения всеки месец, годишен лихвен процент 9.00 %, годишен
процент на разходите 11.4317 %. Представени са и извлечение от счетоводни
книги по чл.60, ал.2 от ЗКИ.
По делото е назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза,
която е депозирала писмено заключение, което не е оспорено от страните и
съдът възприема същото като компетентно и добросъвестно изготвено
Посочено е, че отпуснатите по договора суми са усвоени по сметка с титуляр
К. П. С. и IBAN ***. Размерът на усвоената сума е 2 000 лева. Вещото лице
сочи, че към тази сума са добавени и начисление и неплатени лихви в общ
размер на 111.63 лева. Посочено, че размерът на постъпилите, съгласно
Договора погасявания за главница и лихви са 3 750.27 лева, като сумите са
правилно осчетоводени от банката. От заключението се установява, че
вземанията на банката са в размер на 2 738.24 лева, от които главница 2 000
лева, неразрешен овърдрафт 111.63 лева, договорна лихва 300.70. лева,
3
неустойка просрочена главница 308.33 лева и неустойка просрочена лихва
17.58 лева.
При така установеното от фактическа страна се налагат следните
правни изводи:
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2, вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл. 9 ЗПК, при условията на
кумулативно обективно съединяване помежду им, с искане за установяване
със силата на присъдено нещо съществуването на парични вземания на ищеца
срещу ответника, удостоверени в Заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист,
издадени по ч. гр. дело № 1316/2021 г. по описа на Районен съд – К.. Съдът,
като съобрази, че препис от заповедта за изпълнение е връчен на длъжника по
реда на чл. 47, ал. 5, вр. ал. 1 ГПК, а установителните искове са предявени в
срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, във връзка с дадени от съда указания по реда на
чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, намира, че за ищеца е налице интерес от търсеното
установяване.
Възникването в полза на ищцовото дружество на процесните вземания е
обусловено от установяване, при условията на пълно и главно доказване: 1).
наличието на твърдяното облигационно отношение с ответника, породено от
договор за потребителски кредит, отпускането на сумата по кредита,
уговорения падеж, наличието на уговорена клауза за предсрочна изискуемост
на кредита, неизпълнението на падежа на месечни погасителни вноски и
извънсъдебното уведомяване на ответника за предсрочната изискуемост на
кредита; 2). наличието на валидно постигната договореност между страните
за връщане на кредита с лихва, уговорена валидна неустоечна клауза –
наказателна лихва при забава на плащането на погасителните вноски; 3).
установяване на вземанията по размер.
Съдът намира за безспорно установено по делото възникването на
облигационно правоотношение между "У." АД, в качеството му на кредитор и
ответника К. П. С., в качеството му на кредитополучател, чийто
правопораждащ юридически факт е процесния договор за банков
потребителски кредит на физическо лице, усвояван чрез овърдрафт по
разплащателна сметка №*** от ***г. /приет в заверен препис като
доказателство по делото/, сключен под формата на овърдрафт – с разрешен
кредитен лимит от 2 000 лева. Доколкото се касае за реален договор, то
неговото действие е обусловено, както от постигането на съгласие между
страните, така и от реалното предаване на сумата, предмет на договора. Този
факт следва от отразеното в заключението на съдебно – счетоводната
експертиза усвояване от ответника на първоначалния кредитен лимит в
неговата цялост от 2 000 лева.
Като страна по сделката, в качеството си на кредитор, именно "У." АД
се явява и материалнолегитимиран носител на вземанията, произтичащи от
договора за кредит – овърдрафт.
По отношение предмета на този договор, следва да се отбележи, че се
касае за кредит – овърдрафт, при който на кредитополучателя е предоставено
ползването на заемна сума с определен максимален размер – кредитен лимит,
който става дължим в неговата цялост на уговерения падеж на договора и при
4
който е възможно многократно ползване на суми по отпуснатия овърдрафт,
водещо до намаляване на разполагаемия кредитен лимит със стойността на
транзакцията. При последния ежемесечно кредитополучателят дължи
внасянето на договорна лихва върху вече усвоената сума. В конкретния
случай, от данните, следващи от приетите писмени доказателства и изводите
в съдебно – счетоводната експертиза се установи, че ответникът К. П. С. до
25.01.2019г. е усвоил цялата част от разрешения овърдрафт.
В случая искането на ищцовото дружество е да се признае, че
ответникът му дължи непогасена главница в размер от 2 000 лева по договор
за банков потребителски кредит на физическо лице, усвояван чрез овърдрафт
по разплащателна сметка №*** от ***г. Следователно, основанието, на което
се претендира вземането, е договорът за кредит. Сключването на последния
под формата на кредит – овърдрафт обуславя нееднократните транзакции, в
частност многократно използваните от ответника суми в рамките на
кредитния лимит. Ето защо, в подобна хипотеза главницата по кредита е не
само първоначално усвоената сума, а и всяка последваща такава, като част от
овърдрафта.
Съдът намира за доказано, че именно К. П. С. е лицето, усвоявало
процесните суми, което обстоятелство следва, от заключението на съдебно –
счетоводната експертиза от което се установява, че отпуснатите по договора
суми са усвоени по сметка с титуляр К. П. С..
Изясни се, че ищецът излага твърдения за настъпила предсрочна
изискуемост на кредита на основание чл. 17 от договора – поради неплащане
от ответника на задълженията му съгласно договора, а кредитът обявен от
ищеца за изцяло предсрочно изискуем, считано от *** г. От приетите по
делото доказателства се установи, че уговореният срок на действие на
процесния договор за потребителски кредит е ***г., който е изтекъл.
Същевременно, по делото се доказа и наличието на твърдения от ищеца и
уговорен в клаузата на чл. 17 от договора случай на неизпълнение от
кредитополучателя, пораждащ правото на кредитора да обяви целия кредит за
автоматично предсрочно изискуем. Следователно, към момента на сезиране
на съда вземанията на ищцовото дружество по процесния договор за
потребителски кредит са станали изискуеми /считано от *** г. /.
При определяне конкретния размер на вземанията, съдът съобрази
изводите на вещото лице по съдебно – икономическата експертиза с
отразените в същата данни за непогасените от ответника задължения и техния
размер към 25.09.20019г.
С оглед всичко изложено дотук, предявеният иск с правно основание
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК с
предмет вземането в размер на сумата от 2 000 лв. – непогасена главница по
договора за кредит, се явява изцяло основателен и следва да бъде уважен.
Съгласно заключението дължимата и неплатена главница по договора възлиза
на сумата от 2 000 лева. Основателно е и искането за присъждане на сумата в
размер на 111.63 лева, представляваща неразрешен овърдрафт.
По отношение на вземането в размер на 17.55 лева представляваща
неустойка просрочена редовна лихва от 01.08.2019г до 20.04.2021г. съдът
намира същото за основателно и доказано по основание и размер. Частично
5
основателно се явява искането за присъждане на неустойка просрочена
главница от 01.08.2019г. до 20.04.2021г. Искането е основателно до сумата
308.33 лева, видно от заключението на съдебно – икономическата експертиза
като за разликата до пълния предявен размер от 314.46 лева искът е
неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
Върху уважената част от главницата се дължи и законна лихва, считано
от подаване на заявлението – 20.04.2021 г. до окончателното изплащане на
вземането, поради изпадането на ответника в забава и продължаващото
неизпълнение по отношение на тази част от вземането.
По отношение на претендираните от ищеца разноски, съдът възприема
следното:
В разпоредбата на чл.236, ал.1, т.6 от ГПК е предвидено задължение за
съда да се произнесе в тежест на кого възлага разноските.
Съгласно Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по
тълк.дело № 4/2013 г., на Общото събрание на Гражданска и Търговска
колегии на ВКС на РБ, съдът в исковото производство се произнася с
осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното
производства, включително и когато не изменя разноските по издадена
заповед за изпълнение. Принудителното събиране на разноските се извършва,
въз основа на издаден, след влизане в сила на решението по установителния
иск, изпълнителен лист по чл.404, т.1 от ГПК от съда в исковото
производство.
Съдът намира за основателно искането на ищеца за присъждане на
разноски, съгласно чл.78, ал.1 от ГПК. Съгласно чл.78, ал.1 от ГПК
заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за
един адвокат, ако е имало такъв, се заплащат от ответника съразмерно с
уважената част от иска. Предвид изложеното и изхода на спора, на основание
чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца съразмерно с
уважената част от иска както следва: в заповедното производство - в размер
на 114.64 лева, представляващи държавна такса и адвокатско
възнаграждение, както и в настоящото производство - в размер на 1 394.55
лева, представляващи държавна такса, възнаграждение за особен
представител, възнаграждение за вещо лице и възнаграждение за един
адвокат.
Съгласно чл.80 от ГПК страната, която е поискала присъждане на
разноски, представя на съда списък на разноските най – късно до
приключване на последното заседание в съответната инстанция. В противен
случай тя няма право до обжалва решението в частта му за разноските. В
настоящия случай ищецът е представил списък на разноските.
Воден от горните мотиви съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на К. П. С., ЕГН **********,
6
с адрес град К., улица *** съществуването на вземането на "У." АД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление град С., район „В.“, пл. „***,
представлявано от А.Т. и Ц. Г. М., съдебен адрес град С., булевард „Е.“ ***,
чрез адвокат В. Д. искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240,
ал. 1 и ал. 2, вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл. 9 ЗПК за сумите: 2000 лева,
представляваща непогасена главница по договор за банков потребителски
кредит на физическо лице, усвояван чрез овърдрафт по разплащателна
сметка № *** от *** г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 20.04.2021 г. до окончателното изплащане; 111.63 лева неразрешен
овърдрафт; 300.26 лева договорна лихва за периода от 01.08.2019 г. до
20.04.2021 г.; 17.55 лева неустойка просрочена редовна лихва за периода от
01.08.2019 г. до 20.04.2021 г.; 308.33 лева неустойка просрочена главница от
01.08.2019 г. до 20.04.2021 г. като отхвърля претенцията в частта за разликата
над 308.33 лева до 314.46 лева, за което вземане е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК № 152/21.04.2021 г. и
изпълнителен лист по частно гражданско дело № 1316/2021 г. по описа на
Районен съд – К..
ОСЪЖДА К. П. С., ЕГН **********, с адрес град К., улица *** да
заплати на "У." АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление град С.,
район „В.“, пл. „***, представлявано от А.Т. и Ц. Г. М., сумата от 114.64 лева,
представляваща разноски направени по частно гражданско дело № 1316/2021
г. по описа на Районен съд – К..
ОСЪЖДА К. П. С., ЕГН **********, с адрес град К., улица *** да
заплати "У." АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление град С., район
„В.“, пл. „***, представлявано от А.Т. и Ц. Г. М. , сумата от 1 394.55 лева,
представляващи направени по настоящото делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – С. с въззивна
жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението, след влизането му в сила, да се приложи по
частно гражданско дело №1316/2021 г. по описа на Районен съд - К..
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
7