РЕШЕНИЕ
№441
гр. Враца,15.12.2022г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА,
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 06.12.2022г. /шести
декември две хиляди двадесет и втора
година/ в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДАЛИНА ВААСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА
КОЦЕВА
КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ
при секретаря ДАНИЕЛА ВАНЧИКОВА и с участието
на прокурора ВЕСЕЛИН ВЪТОВ, като
разгледа докладваното от съдия ВАСИЛЕВА
КАН дело № 405 по описа на АдмС – Враца за 2022 г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл.от АПК във връзка с чл.63 ал.1
от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на М.К.С. ***, предявена чрез * К.Т., против
Решение № 260008/12.05.2022г., постановено но АНД № 445/2021г. по описа на Районен съд Враца, с което е потвърдено Наказателно постановление № 21-0967-000467
на Началник група към ОДМВР – Враца, сектор „ПП“, за налагане на
административно наказание „глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева на
основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП за
нарушение на чл. 20, ал. 2 от същия закон.
В касационната жалба се съдържат доводи, че първоинстанционното решение
е неправилно, поради противоречие с материалноправните разпоредби и съществено
нарушение на процесуалните правила.Твърди се, че превратното възприемане на
фактите и липсата на правилна преценка от административнонаказващия орган за
причините, довели до възникналата пътна ситуация с отклонението на автомобила
от платното за движение, както и необсъждането на възраженията по съставения
АУАН, са довели до незаконосъобразност на наложеното наказание и съответно
незаконосъобразност на потвърдилото го решение. Отправено е искане обжалваното
решение да бъде отменено, а с него и оспореното наказателно постановление. Претендирани
са направените разноски в съдебното производство за двете инстанции. В с.з.
идентични съображения се развиват от процесуалния представител на касатора *К.Т..
Ответникът – Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР
– Враца, не ангажира становище по
касационната жалба.
Участващият в
касационното производство прокурор дава заключение за неоснователност на
жалбата, тъй като оспореното съдебно
решение не страда от посочените в нея пороци, поради което прави искане същото
да бъде оставено в сила.
В настоящото
производство не са представени нови писмени доказателства за установяване на
касационните основания.
Административен съд –
Враца, в настоящият касационен състав, след преценка на доказателствата по делото
и във връзка с доводите на страните намира, че касационната жалба е подадена в
законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна
страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е
допустима. Разгледана по същество е и основателна.
С процесното
постановление е ангажирана отговорността на касатора за това, че на 18.03.2021г.,
около 14.30 часа, на път втори клас №15 км 13+300 с посока на движение ***
управлявал т. а. „Дачия Логан“, с рег. № ***** и вследствие на несъобразена с
пътните условия скорост /мокър път/, губи контрол над МПС и реализира ПТП, като
излиза вдясно по посока на движение и се блъска в дърво.
За да потвърди НП,
районният съд е приел, че в производството по съставяне на АУАН и издаване на
НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, а по съществото на спора,
че касаторът е осъществил състава на
нарушението по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, поради което правилно е ангажирана
административнонаказателната му отговорност на посоченото в НП правно
основание. Съдът е развил доводи, че глобата по чл. 179, ал. 2 от ЗДвП е с фиксиран
размер, поради което отпада необходимостта от индивидуализация на наложеното
наказание, което е приел за справедливо и с оглед постигане целите на чл. 12 от ЗАНН, е потвърдил оспореният пред него санкционен акт.
Касационната
инстанция намира, че решението на първата инстанция е валидно и допустимо, но
неправилно поради следните съображения:
Не се споделят мотивите на Районния съд, довели до потвърждаване
на НП. Неправилна, като несъответна на фактите по делото, е преценката на въззивния
съд относно доказаността на
административното нарушение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. От
анализа на релевантните доказателства и обстоятелства не се установяват
предпоставките за квалифициране на деянието като административно нарушение с
посоченото правно основание.
Преценката на всеки
водач относно избираната от него скорост при управление на автомобила, е
индивидуална и за това той носи лична отговорност по ЗДвП. В този случай за
доказване на несъобразената скорост законодателят действително не е предвидил
засичане на конкретната скорост на движение преди или в момента на установяване
на всяко нарушение. Достатъчен е фактът на настъпило ПТП при конкретни пътни
условия, като това в никаква степен не освобождава контролните органи от
събиране и оценка на доказателства за тези условия, както и от преценка на
всички факти и обстоятелства, имащи значение за внезапно възникналата пътна
ситуация, за да може въз основа на тях
да бъде изградена „обвинителната“ теза, със съставянето на АУАН. В процесния
случай липсват каквито и да било доказателства относно атмосферните условия,
състоянието на пътя, релефа в пътния участък, конкретните условия на видимост,
характера и интензивността на движение. Изписването „мокър път“ в АУАН, а в
последствие пренесено и в НП не изпълва съдържанието и не покрива смисъла,
заложен от законодателя в цитираната за нарушена разпоредба на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.
Липсата на
доказателства, че автомобилът е управляван със скорост, която не е съобразена с
пътните условия, каквото е предявеното „обвинение“, неизясненият механизъм на
настъпилото произшествие, поради липса на надеждни и обективни доказателства,
включително за конкретните условия на пътя,
водят до невъзможност да се установят безспорно и категорично,
относимите към състава на нарушението по чл.
179, ал. 2 вр. с чл. 20, ал. 2 от ЗДвП факти. Липсват
предпоставките за ангажиране на административно-наказателната отговорност на нарушителя,
поради което издаденото НП е незаконосъобразно. Действително, сезираният да се
произнесе по преписката АНО действа в условията на оперативна самостоятелност и
в тази връзка на неговата свободна и независима преценка е предоставено
правомощието, дали да проверява акта от гледна точка на неговата
законосъобразност и обоснованост или не, както и в какъв обем да бъде извършена
тази проверка. Във всички случаи обаче, следва да се осигури възможност на
страните и съда да установят механизма на формиране на правните му изводи и
съответствието им с фактическите констатации. Процесуалното бездействие на
администрацията в настоящия случай е довело до издаването на неправилен и
необоснован санкционен акт, с недоказана по безспорен начин вина на посочения в
АУАН нарушител и има за последица неговата отмяна от съда.
Като е стигнал до изводи, различни от
изложените, и като е обосновал краен резултат за потвърждаване на издаденото
НП, районният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде
отменено. Тъй като въззивният съд не е допуснал съществени процесуални
нарушения при постановяване на съдебния си акт и не се налага установяване на
факти, за които не са достатъчни събраните писмени доказателства, касационният
състав следва да се произнесе по съществото на спора. По изложените по-горе
съображения, с постановеното в това
производство решение следва да се отмени наказателното постановление.
При този изход на
спора претенцията на касатора за присъждане на направените по делото разноски
за адвокатско възнаграждение пред двете инстанции в размер на 700 /седемстотин/ лв. се явява основателна и ОД
на МВР в качеството му на ЮЛ, в чиято структура се намира АНО, издал отмененото
НП, следва да бъде осъдена да му ги
заплати.
Мотивиран от
гореизложеното и на основание чл.
221, ал. 2, предл. 2 от АПК във вр. с чл.
63, ал. 1 от ЗАНН, Административен съд – Враца
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 260008/12.05.2022г.,постановено но
АНД № 445/2021г. по описа на Районен съд
– Враца и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-0967-000467
на Началник група към ОДМВР – Враца, сектор „ПП“, с което на М.К.С. *** на
основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП, е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева.
ОСЪЖДА ОДМВР – Враца да заплати на М.К.С. ***
деловодни разноски в размер на 700 /седемстотин/ лева за двете инстанции.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.