Районен съд - Благоевград |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Вера Коева | |
и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството по делото е образувано по исковата молба на [фирма], с ЕИК[ЕИК], с адрес [населено място] - 1408, р-н Т., [жк] представлявано от Б. И. Н. - управител, чрез юрисконсулт Р. Д. К.,гр. С., с която против В. В. В., с ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място],[жк], ет., ап. е предявен положителен установителен иск – за установяване спрямо ответника, че дължи на ищеца сумата от 1303,60 (хиляда триста и три лева и шестдесет стотинки) лева, от която сумата от 900,00 /деветстотин/ лева, представляваща главница по Договор за предоставен кредит № 68947 от 17.07.2014г.; договорната лихва в размер на 403,60 (четиристотин и три лева и шестдесет стотинки) лева по чл.3 и чл.9 от Договора за кредит за периода от 17.07.2014г. до 13.08.2015г.; ведно със законната лихва върху претендираната главница от 900 лв., считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК - 14.08.2015г. до пълното изплащане на дължимата сума, както и съдебните разноски в заповедното производство и присъждане и на разоноските в исковото производство – правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл.410 от ГПК, вр. с чл. 240 ЗЗД, вр. с чл.79 ЗЗД и по чл.86 ЗЗД. Твърди се от ищеца в ИМ, че на 17.07.2014г. ответникът, в качеството си на кредитополучател, е сключил с ищеца, в качеството на кредитодател, Договор за предоставяне на кредит от разстояние № 68947, като склбючването на договора се твърди, че се извършва въз основа на достъп до електронен адрес, на който са публикувани и общите условия за предоставяне на кредит от разстояние, съгласно които сключването на договора става след регистрация на клиента в сайта и попълване на въпросник, както и маркиране на полето "Съгласен съм с общите условия", с което кандидатът безусловно приема същите. След това кандидатът получава и-мейл, в който се съдържа преддоговорна информация за условията на договора, както и име и парола за достъп до личния му акаунт в сайта. Ако кандидатът бъде одобрен, той получава на личния си и-мейл линк към страница за потвърждаване и приемане на договора, като той трябва да въведе предоставения му личен код за потвърждение в посоченото в и-мейла поле и да натисне бутона „Приемам". Твърди се, че горната процедура по електронен път е осъществена от ответната страна, в резултат на което ищецът е отпуснал кредит с главница в размер на на 900,00 лв. /деветстотин/ лева и която сума е преведена по нарочно посочена банкова сметка. Сочи се, че договорът за Кредитна линия е продължително 360 дни съгласно чл.6 от същия, през който период кредитополучателя има право на повече от едно последователни усвоявания на суми чрез „захранване на кредитната линия", като всяка от тях се заплаща съгласно уговорения срок на ползване. В конкретния случай падежът на усвоената сума е 14.11.2014 г., като кедитополучателят е спрял да обслужва кредита и след изтичане на 7 дневния срок от горепосочения падеж , поради което се сочи, че съгласно Общите условия, кредитът е обявен за предсрочно изискуем.Ответникът следва да изплати предоставения кредит в срок до 14.11.2014 г. правейки периодични месечни плащания. При извършване на плащанията се заплаща договорна лихва, уговорена двустранно за ползване на кредита. Твърди се, че по договора е договорена и дължима лихва, съгласно чл.3 и 9 от договора и която се формира сборно от сумата, в размер на 0,6% на ден, освен в случаите на предсрочна изискуемост по чл. 9 и размер на лихвата по чл. 3, ал. 1, а именно: в размер на 1% (един процент) на ден. Лихвата се начислява на ден за целия период от първия ден на забавата за плащане на минимална погасителна вноска до датата на плащане на минималната погасителна вноска. Частичното плащане на минималната погасителна вноска не спира начисляването на лихвата по тази алинея, когато Кредитополучателят дължи увеличен размер на лихвата съгласно чл. 9, ал. 8 от договора.Договорната лихва е общообразувана от договорения процент при редовно плащане в размер на 166,00 лева за период - 17.07.2014 г- 14.11.2014 г. и увеличения размер на договорната лихва 237.60 лева за периода 14.11.2014 г- до подаване на заявлението.Тези две суми се сочи, че не са отделни вземания , а сборно формират цялостния размер на търсената по заявление и искова молба договорна лихва.По този начин общият размер на лихвата е 403,60 /четиристотин и три лева и шестдесет стотинки/ лева, начислена за периода на ползване на усвоената сума по кредита, а именно: 17.07.2014 - до подаване на заявлението в съда. Поради неплащане , както на главното, така и на договореното вземане ищецат, в качеството на кредитодател се е снабдил срещу ответника, в качеството на длъжгник на сумата и кредитополучател на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, която е оспорена от длъжника в срока и условията на чл.414, ал.2 от ГПК, с което ищецът обосновава правния си интерес от предявяване и поддържане на установителния иск. В срока по чл. 131 ГПК ответната страна не е депозирала отговор на исковата молба. Ищцовото дружество, редовно и своевременно призовано, не се явява и не изпраща процесуален представител, като с нарочна п исмена молба е поискано даване ход на делото, разглеждането му в отстъствие на ищеца и при наличие на предпоставките по чл.238 и чл.239 от ГПК да се постанови и неприсъствено решение срещу ответника, както и присъждане на разноските по делото. Ответната страна, редовно и своевременно призована не се явява и не изпраща процесуален представител, но с нарочна молба по делото прави искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, както и признава иска, както по основание, така и по размер. Така установенотго сочи на следните правни изводи: Разпоредбата на чл. 237 от ГПК предвижда възможността ищецът да поиска от съда да прекрати съдебното дирене и да поиска постановяването на решение при признание на иска. В този случай съдът постановява решението си, като в мотивите му е достатъчно да се укаже, че същото е постановено при признание на иска. Съдът намира, че в конкректия случай са налице предпоставките за произнасяне с решение по чл.237, ал.1 от ГПК. С позицията си изрично изразена от ответнникът с писмена молба по делото от 25.01.2016г. е признал иска, както по основание, така и по размер. На основание чл.237, ал.4 от ГПК веднъж направено признанието като процесуално действие не може да бъде оттеглено. С оглед представените по делото писмени доказателства искът е вероятно основателен. Спазени са и изискванията на чл.237, ал.3 ГПК, тъй като признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, а от друга страна е такова, с което страната може да се разпорежда. С оглед направеното признание на иска, съдът намира предявеният положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл.410 от ГПК, вр. с чл. 240 ЗЗД, вр. с чл.79 ЗЗД и по чл.86 ЗЗД - за основателен и доказан и следва да бъде уважен. Ето защо, съдът постановява настоящото решение при признание на иска, като на основание чл.237, ал.2 ГПК не е необходимо да излага мотиви за това. Според т.12 от ТР № 4 от 18.06.2014г. по т.д.№ 4/2013г. на ОСГТК на ВКС съдът в исковото установително производство се произнася с отделен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното, включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение, тъй като в предмета на иска по чл.415, ал.1, вр. с чл.422 от ГПК не се включва въпроса за разноските, като съобразно изхода от спора разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното производство. По изложеното се дължи отделен осъдителен диспозитив, с който ответника се осъди да заплати на ищеца и разноските, направени в заповедното производство от 126,07 лв. /за заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение/. Съгласно чл. 78 ал. 1 от ГПК с оглед изхода от спора и на база направеното признание на иска по основание и размер от ответната ответната страна се дължат на ищеца и направените и поискани да се присъдят по делото в установителното производство разноски за заплатена държавна такса от 71,93 лв. разноски по делото, за което са налице и доказателства за реалното им изплащане от ищеца. Мотивиран от горното и на основание чл.237, ал.1 ГПК и чл.78, ал.1 от ГПК, РС Благоевград РЕШИ: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо ответника В. В. В., с ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място],[жк], ет., ап., че дължи на ищеца [фирма], с ЕИК[ЕИК], с адрес [населено място] - , р-н Т., [жк] представлявано от Б. И. Н. - управител, чрез юрисконсулт Р. Д. К.,гр. С., сумите, предмет на издадена и оспорена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 6520 от 20.08.2015г. по ч.гр.д.№ 1693/2015г. по описа на БРС, а именно: сумата от 1303,60 (хиляда триста и три лева и шестдесет стотинки) лева, от която сумата от 900,00 /деветстотин/ лева, представляваща главница по Договор за предоставен кредит № 68947 от 17.07.2014г.; договорната лихва в размер на 403,60 (четиристотин и три лева и шестдесет стотинки) лева,съгласно чл.3 и чл.9 от Договора за кредит за периода от 17.07.2014г. до 13.08.2015г.; ведно със законната лихва върху претендираната главница от 900 лв., считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК - 14.08.2015г. до окончателното изплащане на дължимата сума. ОСЪЖДА В. В. В., с ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място],[жк], ет.2, ап.6, да заплати на ищеца [фирма], с ЕИК[ЕИК], с адрес [населено място] представлявано от Б. И. Н. - управител сумата от 126,07 /сто двадесет и шест лева и седем стотники/ лв. разноски по заповедното производство по ч.гр.д.№ 1693/2015г. по описа на РС Благоевград. ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, В. В. В., с ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място],[жк], ет., ап., да заплати на ищеца [фирма], с ЕИК[ЕИК], с адрес [населено място] - , р-н Т., [жк] представлявано от Б. И. Н. - управител сумата от 71,93 /седемдесет и един лева и деветдесети три стотинки/ лв. направени по установителното производство разноски. Решението може да се обжалва от страните в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните с въззивна жалба пред Благоевградския окръжен съд. РАЙОНЕН СЪДИЯ: |