Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 22.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, IV-А въззивен състав в открито съдебно заседание на пети октомври две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА
мл. съдия МИРОСЛАВ СТОЯНОВ
при секретаря Ирена Апостолова, като
разгледа докладваното от мл. съдия Стоянов в.гр.д. № 13688/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от 02.09.2019 г. на Б.В. чрез адв. П.В. срещу Решение № 189523 от 12.08.2019 г. по гр.д. № 84418/2017 г. на СРС, с което е отхвърлен иска на Б.В. срещу И.В. по чл. 31, ал. 2 ЗС за сумата от 250 лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползване на ½ от съсобствената вещ – л.а. „Хюндай Санта Фе“, рег. №*******, за периода 01.07-30.11.2017 г.
Излага подробни съображения по същество. Иска отмяна на обжалвания акт като неправилен и уважаване на иска.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от И.В., в който я оспорва като неоснователна.
Съдът, като прецени
събраните доказателства и доводите на страните, приема за установено следното
от фактическа и правна страна:
Обжалваното решение е изцяло валидно, а в обжалваната част допустимо (чл. 269 ГПК).
Предявен е иск по чл. 31, ал. 2 ЗС.
С обжалваното решение е прието, че процесният автомобил не може да се използва по предназначение за целия процесен период, през който е бил без предна регистрационна табела не по вина на ответницата. Автомобилът е регистриран на името на ищеца, който е следвало да поиска издаването на нови регистрационни табели, но не го е сторил.
Фактическият състав на чл. 31, ал. 2 ЗС включва следните кумулативни предпоставки: ползване лично или чрез другиго на цялата съсобствена вещ от един от съсобствениците съгласно нейното предназначение, който да е получил писмено искане от друг съсобственик за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване на негова идеална част от вещта.
Автомобилът е съсобствен видно от влязло в сила (служебна справка на сайта на СРС) Решение № 186457 от 03.08.2017 г. по гр.д. № 49990/2016 г. на СРС, с което е призната за установена частична трансформация на лично имущество на основание чл. 23, ал. 2 СК.
От систематичното тълкуване на чл. 31, ал. 2 вр. ал. 1 ЗС се установява, че обезщетение за лишаване от ползване на съсобствена вещ за неползващия я съсобственик се поражда само ако цялата вещ се използва от друг съсобственик съгласно нейното предназначение (Тълкувателно решение № 7 от 2.11.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 7/2012 г., ОСГК; Решение № 133 от 18.02.2019 г. на ВКС по гр. д. № 692/2018 г., II г. о.). Когато вещта е негодна за използване по предназначение, не е налице лично ползване по смисъла на чл. 31, ал. 2 ЗС от съответния съсобственик, както и лишаване от ползване на другия съсобственик (Решение № 95 от 16.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1913/2014 г., II г. о.; Решение № 220 от 29.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1521/2010 г., II г. о.).
Съществува правно основание, препятстващо реалното ползване на вещта в изяснения смисъл, а именно – през целия процесен период автомобилът е бил със свалена предна табела с регистрационен номер и не е могъл да бъде управляван по пътищата, отворени за обществено ползване (чл. 175, ал. 1, т. 1 вр. чл. 140, ал. 1 ЗДвП). Липсата на горепосочената табела относно началния момент на същия период се установява от Съобщение за установено деяние и Обяснение, и двете на ответницата И.В. от 13.04.2017 г., които се подкрепят от признанието на ищеца за същата липса в рамките на процедура по даване на обяснения в съдебно заседание от 13.05.2019 г., както и от показанията на двамата свидетели Лъчезар Луков и Любомир Миланов (I - 121-124; 142; 126г; 135), а относно крайния момент на периода – от отговора на исковата молба от 06.03.2018 г., неоспорен в тази част Становище на ищеца от 30.04.2018 г., както и горепосоченото признание на ищеца, което е във връзка с отговор на въпрос, формулиран за период от 13.04.2017 г. нататък.
Неоснователни са оплакванията във въззивната жалба, че ответницата не е върнала автомобила на ищеца въпреки отправените до нея две нотариални покани и две молби, тъй като касаят лишаване от ползване на автомобила, което ползване въобще не е било възможно през процесния период.
С оглед на гореизложеното, обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно.
По разноските
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК въззиваемата има право на разноски за настоящото производство в размер на 300 лв. за адвокатско възнаграждение при основателност на възражението за прекомерност, направено в молба от 02.10.2020 г. на въззивника, имайки предвид, че делото не представлява фактическа и правна сложност (по чл. 78, ал. 5 ГПК вр. чл. 36 ЗА вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 НМРАВ).
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 189523 от 12.08.2019 г. по гр.д. № 84418/2017г. на СРС.
ОСЪЖДА Б.П.В., ЕГН: ********** да заплати на И.И.В., ЕГН: ********** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 300 лв. – разноски за въззивното производство.
Решението е окончателно (чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК).
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.