РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 5491
по входящ номер № 9925 от 13.06.2025 г.
Пловдив, 18.06.2025 г.
Административният съд - Пловдив - XVII Състав, в закрито заседание в състав:
| Председател: | ТАТЯНА ПЕТРОВА | |
| като разгледа докладваното от съдията Татяна Петрова частно административно дело № 1396 по описа за 2024 година на Административен съд - Пловдив, за да се произнесе, взе предвид следното: | ||
Производството е по реда на чл. 213а, ал. 2, във вр. с чл. 231 от Административнопроцесуалния кодекс АПК).
Образувано е по частна жалба вх. № 10750/06.06.2025 г. по описа на Върховния административен съд, от Ф. Д. К., с [ЕГН], с адрес посочен в жалбата [населено място], [улица], подадена чрез процесуалния ѝ представител – адв. К. Ц., против Определение № 4910 от 29.05.2025 г., постановено по адм. дело № 1396/2024 г. по описа Административен съд – Пловдив. Частната жалба е изпратена на Административен съд Пловдив с Разпореждане от 09.06.225 г. на ВАС, за изпълнение на процедурата по чл. 213а от АПК.
Съдът е бил сезиран с жалба, предявена от Ф. Д. К., с [ЕГН], против Решение № 25/07.06.2024 г. на Директора на Дирекция “Местни данъци и такси“ („МДТ“) при Община Пловдив, с което е ОСТАВЕНА БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба вх. № 24 СГ - 132/15.04.2024 г., по описа на Дирекция "МДТ" при Община Пловдив, подадена от жалбоподателката, срещу Акт за установяване на задължение по декларация (АУЗД) № 66-1/09.01.2024 г., издаден на основание чл. 107, ал. 3 от ДОПК, във връзка с чл. 4, ал. 1-5 и чл. 96 от ЗМДТ от С. П. П., на длъжност главен инспектор в отдел "Събиране и контрол" на Дирекция "МДТ" при Община Пловдив
С обжалваното определение е ОТХВЪРЛЕНА жалбата на Ф. Д. К., против Решение № 25/07.06.2024 г. на Директора на Дирекция “МДТ“ при Община Пловдив, като жалбоподателката е ОСЪДЕНА да заплати на Община Пловдив, сумата от 1000 лв., представляваща възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита.
Обжалваното определение е постановено в производство по реда на чл. 147, ал. 3 ДОПК, като според цитираната разпоредба административният съд, в чийто съдебен район е постоянният адрес или седалището на жалбоподателя към момента на извършване на първото действие по осъществяване на данъчно-осигурителния контрол от органите по приходите, се произнася с определение в 30-дневен срок. В тази норма не е указано изрично дали определението подлежи на обжалване или не. Тъй като по този въпрос липсва регламентация в ДОПК, то по силата на препращащата норма на § 2 от ДР на ДОПК се прилагат разпоредбите на АПК. От тук следва заключението, че към конкретния случай са относими нормите на Дял втори, глава шеста от АПК, уреждащи оспорването на административните актове по административен ред.
По силата на чл. 88, ал. 3 АПК, определението на първоинстанционния съд е необжалваемо. Съобразно този текст, актът за прекратяване на горестоящия административен орган може да се оспори с частна жалба пред съответния административен съд, който се произнася с определение, което не подлежи на обжалване. Това означава, че законодателят изрично е изключил съдебния контрол от страна на Върховния административен съд спрямо постановеното по този ред определение от административния съд, което е окончателно и не подлежи на обжалване.
Така Определение № 3984 от 14.04.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3281/2025 г., VIII о. и много други.
Ето защо, частната жалба се явява подадена в хипотезата на чл. 215, т. 4 (срещу съдебен акт, който не подлежи на касационно оспорване) във връзка с чл. 236 АПК и на основание чл. 213а, ал. 2 във връзка с чл. 231 от АПК следва да бъде оставена без разглеждане.
Само за пълнота е необходимо да се добави, че според чл. 231 АПК по отношение на частната жалба се прилагат съответно разпоредбите на чл. 212, 213 и 213а, а съгласно чл. 236 от АПК за неуредените в тази глава („Обжалване на определенията и разпорежданията“) случаи, се прилагат правилата за касационното производство, с изключение на чл. 227а, ал. 1, 3, 4 и 5.
Жалбата на Ф. Д. К., с [ЕГН], подадена чрез процесуалния ѝ представител – адв. К. Ц., против Определение № 4910 от 29.05.2025 г., постановено по адм. дело № 1396/2024 г. по описа Административен съд – Пловдив, в частта за разноските, е квалифицирана от настоящия съдебен състав като искане по чл. 248 ГПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК, по което съдът ще се произнесе, след администрирането му.
Така мотивиран, Пловдивският административен съд, ХVІІ състав
РАЗПОРЕДИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба вх. № 10750/06.06.2025 г. по описа на Върховния административен съд, от Ф. Д. К., с [ЕГН], с адрес посочен в жалбата [населено място], [улица], подадена чрез процесуалния ѝ представител – адв. К. Ц., против Определение № 4910 от 29.05.2025 г., постановено по адм. дело № 1396/2024 г. по описа Административен съд – Пловдив, с което е ОТХВЪРЛЕНА жалбата на Ф. Д. К., с [ЕГН], против Решение № 25/07.06.2024 г. на Директора на Дирекция “Местни данъци и такси“ („МДТ“) при Община Пловдив, с което е ОСТАВЕНА БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба вх. № 24 СГ - 132/15.04.2024 г., по описа на Дирекция "МДТ" при Община Пловдив, подадена от жалбоподателката, срещу Акт за установяване на задължение по декларация № 66-1/09.01.2024 г., издаден на основание чл. 107, ал. 3 от ДОПК, във връзка с чл. 4, ал. 1-5 и чл. 96 от ЗМДТ от С. П. П., на длъжност главен инспектор в отдел "Събиране и контрол" на Дирекция "МДТ" при Община Пловдив.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд, в 7-дневен срок от получаване на съобщението.
| Председател: | |