Р Е Ш Е Н И Е №170/26.3.2018г.
гр. Ямбол, 26.03.2018 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ЯМБОЛСКИ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, 16-ти състав, в публично съдебно заседание на първи март две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Георги Георгиев
при секретаря И.Г. като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 3221 по описа на ЯРС за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правна
квалификация чл.430 ТЗ,вр.чл.79,ал.1 ЗЗД.
Производството е образувано по предявени от
„Банка ДСК” ЕАД - гр.София против Ж.Н. *** кумулативно обективно съединени искове, с които се
претендира осъждането на ответника да заплати на ищеца сумите съответно от
18 696.73 лв. – главница, 1691.14 лв. – редовна лихва, начислена за
периода 25.10.2016 г. – 30.08.2017 г., 98,36 лв. – санкционираща
лихва,начислена за периода от 25.10-.2016 год. до 30.08.2017 год.,120
лв.-заемни такси ведно със законната лихва върху главницата считано от
30.09.2017 г. до окончателното изплащане на вземането присъждането на сторените
съдебно-деловодни разноски, включая юрисконсултско възнаграждение.
Твърди се, че на 23.12.2015 г. банката – ищец и ответника са сключили договор за текущо потребление, съгласно който ищецът предоставил на ответника кредит в размер на 20 000 лв.,със срок за издължаване 120 месеца,считано от датата на негово усвояване,с падежна дата 25 число.
Твърди се,че главницата по кредита се олихвявала с променлив лихвен процент в размер на 7,2 % годишно или 0,02 % на ден,формиран от стойността на шест месечен SOFIBOR /EURIBOR 0.986 % и фиксирана преференциална надбавка в размер на 6.214%,при изпълнение на условията по програма ДСК Престиж плюс,подробно описани в приложение № 2 към договора.При нарушаване на условията кредитополучателя губил правото си да ползва преференциите изцяло или частично и приложимия лихвен процент се увеличавал,чрез увеличаване на надбавката съгласно условията описани в приложение № 2 към договора. Максималния размер,който можел да достигне лихвения процент в резултат на неизпълнение на условията,бил променлив лихвен процент,приложим по стандартни потребителски кредити,в размер на шест месечния SOFIBOR /EURIBOR към съответната дата и фиксирана стандартна надбавка в размер на 13,964 %. Годишния процент на разходите /ГПР/ по кредита била 8,71 % към дата на подписване на договора,като същия можел да бъде променян при предпоставките,предвидени в ОУ.Длъжникът преустановил напълно обслужването на кредита,като последното погашение съгласно погасителния план направил на 25.09.2016 год.,като ищеца правил многократно опити да се свърже с ответника чрез изпращане на писма с обратни разписки на адреса му,но същите се връщали в цялост като непотърсени. Също така от ищеца са правени опити за връчване на ответника на нотариални покани,но безуспешно. Кредита бил с единадесет броя непогасени месечни вноски,но въпреки,че са настъпили предпоставките предвидени в ОУ за настъпила предсрочна изискуемост,предвид невъзможността да се уведоми длъжника,ишеца не можел да депозира пред съда заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК.
Към 30.09.2017
г. ответника не бил заплатил задълженията си към банката-ищец по договора за
кредит на текущо потребление, като дължал обща сума в размер на 20 606,23 лв.,
от които: 18 696.73 лв. –
главница, 1691.14 лв. – редовна лихва, начислена за периода 25.10.2016 г. –
30.08.2017 г., 98,36 лв. – санкционираща лихва,начислена за периода от
25.10-.2016 год. до 30.08.2017 год.,120 лв.-заемни такси.
До момента ответника не бил уведомен от
банката за задължението, което имал,въпреки неговата предсрочна
изискуемост,въпреки ,че били правени опити затова включително и чрез нотариална
покана , но се претендира исковата молба да съставлява уведомяване на длъжника
и покана за изпълнение.
Претендира се уважаване на исковете чрез присъждане на исковите суми, ведно със законната лихва върху главницата считано от 30.08.2017 г. до окончателното изплащане на вземането и присъждането на сторените съдебно-деловодни разноски, включая юрисконсултско възнаграждение.
В законоустановения
срок е бил депозиран отговор на исковата
молба от особения представител на
ответника.Исковете са оспорени като неоснователни.В договора за кредит
за текущо потребление липсвали клаузи,в които да са уговорени обективни
критерий за промяна на ГПР /годишен процент на разходите/.Такива следвало да
бъдат уговорени и съгласно чл.58,ал.1,т.2 ЗКИ. Иска се от съдът да приеме,че
клаузите по договор за текущо потребление от 22.12.2015 год. от т.6 до т.9 от
ОУ за предоставяне на кредити за текущо потребление раздел III,раздел VII от приложение № А касаещ
формирането на ГПР /годишен процент на разходите/ /възнаградителна
лихва,фиксирана преференциална надбавка ,променлив лихвен процент,промени на
същите/ и разноски по обслужване на кредитния договор са нищожни и противоречат
на императивните правила,същите били сключени при едностранно установяване на
неравноправни клаузи,неравновесие между правата и задълженията на банката и
кредитополучателя,като не отговаряли на изискването за добросъвестност,поради
което съобразно чл.143,ал.1 ЗЗП,водили до нищожност,а съгласно чл.146,ал.1
ЗЗП,посочените по-горе клаузи не са индивидуално уговорени,с оглед на това,че
били предварително изготвени от банката се иска прогласяването на тяхната
нищожност с постановяване на съдебния акт по делото. Иска се отхвърляне на
исковете.
В
съдебно заседание ищецът – редовно призован, се представлява от пълномощник -
юрисконсулт, чрез когото поддържа предявените искове и пледира за уважаването
им, както и за присъждането на съдебно-деловодни разноски.
Ответника Ж.Н.В. – редовно призован чрез
особения си представител, назначен по реда на чл.47, ал.6 от ГПК, се представлява
в съдебно заседание от процесуален представител,чрез когото прави признание на
иска за главница сумата от 18 693,73 лв.,която била безспорно
установена,като по отношение на исковете за неплатена редовна лихва,неплатена
санкционираща лихва и заемни такси ги оспорва и пледира за отхвърлянето им.
След
преценка на твърденията на страните и събраните по делото доказателства, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
На 23.12.2015 г. е сключен договор за банков кредит за текущо потребление, с който „Банка ДСК” ЕАД предоставила на Ж.Н.В., като кредитополучател, кредит в размер на 20 000 лева, като кредитополучателят се задължавал при условията на договора да усвои и върне кредита за 120 месеца,считано от датата на неговото усвояване,с падежна дата 25 число, ведно с начислените върху него олихвяване и разходи по кредита. В т. 8 от договора е предвидено, че кредитът се олихвява с променлив лихвен процент в размер на 7.2 % годишно или 0.02 % на ден,формиран от стойността на 6-месечен SOFIBOR 0.986 % и фиксирана преференциална надбавка в размер на 6.214 % при изпълнение на Условията по програма ДСК Престиж плюс,подробно описани в Приложение № 2 към договора. При нарушаване на Условията Кредитополучателя губи правото си да ползва преференциите изцяло или частично и приложимият лихвен процент се увеличава,чрез увеличение на надбавка,съгласно Условията. Максималния размер,който може да достигне лихвения процент в резултат от неизпълнение на Условията,е променливият лихвен процент,приложим по стандартни потребителски кредити,в размер на 6-месечния SOFIBOR към съответната дата и фиксирана стандартна надбавка в размер на 13,954 %.В т.8.1 лихвеният процент се променя с промяната на 6-месечния SOFIBOR при предпоставките,по реда и сроковете,посочени в Общите условия.Крайният лихвен процент не може да бъде по-нисък размер на фиксираната стандартна набавка или от размера на фиксираната стандартна надбавка съответно намалена,в случай на изпълнение на Условията. В т.9 от договора годишния процент на разходите по кредита е 8,71, като ГПР може да бъде променян при предпоставките,предвидени в Общите условия.
В т.12 от договора е предвидено,че с подписването на настоящия договор Кредитополучателя заявява,че му е предоставена своевременно преддоговорната информация по чл.5 ЗКП,както и ОУ за предоставяне на кредит за текущо потребление на физически лица,с оглед вземане на информирано решение за сключване на договора за кредит.
В т.13 от договора е предвидено,че с подписването на настоящия договор Кредитополучателя предоставя съгласие за получаване на информация по управлението на кредита,включително и при забава/просрочие на задълженията му ,чрез SMS съобщения на мобилен телефон +***.
По делото е назначена и изготвена съдебно-счетоводна експертиза като вещото лице по нея е дало заключение,което съдът цени като компетентно,обосновано и неоспорено от страните, поради което и го кредитира,се установява,че на 22.12.2015 год. ищеца и ответника подписали Договор за кредит за текущо потребление,като ищеца-кредитор,предоставил на ответника кредитополучател банков кредит в размер на 20 000 лв.Уговорената сума в размер на 20 000 лв. е разрешена и заверена на 23.12.2015 г.,видно от разплащателната сметка на кредитополучателя открита в „Банка ДСК“ ЕАД IBAN ***. Съгласно Договор за кредит за текущо потребление между ищеца и ответника,както и погасителния план,срокът за издължаване на кредита бил 120 месеца,като падежната дата на издължаване на месечните вноски бил 25-то число на месеца.Хронологичното движение на извършените плащания от ответника-кредитополучател,в полза на ищеца –кредитор включвал 11 месечни вноски за периода 25.12.2015 г. до 25.09.2016 г.,като била внесена общо сумата от 2304.54 лв.,като с нея били погасени главница в размер на 1303.27 лв.,погасена лихва в размер на 1000.13 лв. и санкционираща лихва върху главницата в размер на 1.14 лв.Съгласно уговорената падежна дата на погасяване на месечните вноски по кредит за текущо потребление,кредитът не е обслужван редовно,предвид това,че не са внасяни изцяло договорните вноски за погасяване на главница и лихва за периода от първата вноска на 25.12.2015 г. до 25.09.2016 г. На основание предоставената банкова и счетоводна информация от ищеца,включваща движения по разплащателната сметка на всички изходящи и входящи парични потоци,актуализирани погасителни планове,вещото лице по счетоводната експертиза установило,че към 31.08.2017 г.,задълженията на ответника-кредитополучател на 18 696.73 лв.-дължима главница,1691.14 лв. редовна лихва за периода 25.10.2016 г. до 30.08.2017 г.,98.36 лв. санкционираща лихва за периода от 25.10.2016 г. до 30.08.2017 г. и 120 лв.разходи при изискуемия кредит.
Представени са като писмени доказателства договор за текущо потребление от 22.12.2015 г. сключен между „Банка ДСК „ЕАД в качеството им на кредитор и Ж.Н.В. в качеството му на кредитополучател,договор за залог върху вземанията от 22.12.2015 г.,общи условия за предоставяне на кредити за текущо потребление,погасителен план и ГПР от датата на усвояване на кредита 22.12.2015 г.,условия по кредитна програма „ДСК Престиж Плюс“ за клиенти-служители на работодатели,за които се предоставят допълнителни преференциални условия по кредити,извлечение от счетоводните книги на „Банка ДСК“ ЕАД за сметка № ***г. по договор за кредит от 22.12.2015 г. със статут:Предсрочно изискуем,нотариални покани,уведомления и известия за доставяне.
Други доказателства относими към настоящия спор не бяха представени.
При така установената фактическа обстановка,
съдът прави следните правни изводи:
Предявените искове са с правни основания по чл.430 от ТЗ вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, , като съдът ги намира за допустими – предявени са от и срещу надлежна
страна, при отсъствието на отрицателни процесуални предпоставки за надлежното
упражняване правото на иск за ищеца.
От събраните по делото доказателства безспорно се установи наличието на твърдяното с исковата молба облигационно отношение между банката – ищец и ответника, произтичащо от договор за кредит за текущо потребление, сключен при общи условия.
Страните не спорят,че на 22.12.2015 г. между „Банка ДСК“ ЕАД в качеството и на кредитор и Ж.Н.В. в качеството на кредитополучател е сключен договор за текущо потребление,като съгласно същия на кредитополучателя е бил отпуснат кредит в размер на 20 000 лв.,усвоен от същия,със срок на издължаване 120 месеца,считано от датата на неговото усвояване,с падежна дата 25 число. Също така страните не спорят,че кредитополучателя е погасил част от кредита,като преустановил напълно обслужването на кредита,като последното погашение съгласно подписаният погасителен план било направено на 25.09.2016 г.. Също така страните не спорят,че длъжника дължи на банката 18 696.73 лв. главница.
Спорния момент в настоящото производство е направеното възражение от страна на особения представител на ответника,че в договора за текущо потребление липсвали каузи,в които да са уговорени обективни критерии за промяна на ГПР съгласно чл.58,ал.1,т.2 ЗКИ,като се иска от съда да се приеме,че клаузите по договор за текущо потребление от 22.12.2015 г. сключен между страните от т.6 до т.9,както и от ОУ за предоставяне на кредити за текущо потребление раздел III,раздел VII от Приложение № А касаещи формирането на ГРП/възнаградителна лихва,фиксирана преференциална надбавка,променлив лихвен процент,промени на същите/ и разноски по обслужването на кредитния договор са нищожни и противоречат на императивните правила,същите били сключени при едностранно установяване на неравноправни клаузи,неравновесие между правата и задълженията на банката и кредитополучателя и не отговаряли за добросъвестност,поради което съобразно чл.143,ал.1 ЗЗП ,водили до нищожност,а съгласно чл.146,ал.1 ЗЗП,посочените по-горе клаузи не били индивидуално уговорени с оглед на това,че били предварително уговорени от банката.
В случая ответника Ж.Н.В. е физическо лице, на което по силата на договор за кредит за текущо потребление от 22.12.2015 г. е предоставен банков кредит, който не е предназначен за извършване на търговска или професионална дейност, поради което и същият има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Това негово качество не е оспорено от ищеца по иска. Следователно ответника, като кредитополучател в отношенията, възникнали между него и „Банка ДСК” ЕАД по силата на процесния договор за банков кредит се ползва от защитата на потребителите, предвидена в ЗЗП, който в частта, касаеща регламентацията на неравноправните клаузи в потребителските договори въвежда разпоредбите на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори.
Доколкото в чл. 146, ал. 1 ЗЗП е предвидено, че неравноправните клаузи в договорите са нищожни само в случаите, в които те не са уговорени индивидуално, следва на първо място да се отговори на въпроса дали клаузите от т.6 до т.9 от договора за кредит за текущо потребление са индивидуално уговорени с потребителя или не.
Установява се, че т.6 и т.7 не са част от общите условия при които банката –ищец сключва договорите за текущо потребление с физически лица, а е част от съдържанието на сключения между страните по спора договор за кредит за текущо потребление. Това, обаче, не е достатъчно същите да бъдат квалифицирани като индивидуално уговорени, предвид разпоредбата на чл. 146, ал. 2 ЗЗП. Настоящия съдебен състав,счита че т.6 и т.7 от договора за кредит за текущо потребление сключен на 22.12.2015 г.между банката ищец и ответника са съставени по ясен и недвусмислен начин. Това е така,като в т.6 от договора е предвидено,че допълнителните условия за обвързана продажба на банкови продукти се изпълнява по разплащателна сметка,открита в Банка ДСК,с титуляр кредитополучателя,като от представените доказателства се установява,че ответника има открита такава разплащателна сметка и в т.7 падежната дата за издължаване на месечните вноски е 25 число,като ответника първоначално е изпълнявал задълженията си по кредита,като в периода 25.12.2015 г. до 25.10.2016 г. е внасял суми с които е погасявал кредита в лева,което води до извода,че същия е бил запознат и точките т.6 и т.7 са били уговорени индивидуално.
Следва да бъде разгледана т.8,т.8.1,т.9,както раздел III,раздел VII от приложение № А от ОУ касаещи формирането на годишния процент на разходите /ГРП/,с оглед направеното възражение от особения представител на ответника, че същите са направени от банката-ищец без да са установени обективни критерии,като поставят в неравностойно положение ответника като ползвател на банкови услуги,което обстоятелство водило до съществена несъразмерност,не еквивалентност в насрещните престации на страните по договора. Установяването в процеса на обстоятелството, че определено условие от договора е индивидуално уговорено е поставено в тежест на „Банка ДСК” ЕАД на основание специалната норма на чл. 146, ал. 4 ЗЗП. В хода на производството ищецът е оспорил твърдението на ответника, като е заявил, че включването на посочените точки от договора,както и посочените раздели от ОУ са в резултат на изрично обсъждане на клаузите и постигане на съгласие на потребителя по отношение на тяхното съдържание. Ищеца се позовава та т.13 от договора за кредит за текущо потребление в която е предвидено,че с подписване на посочения договор кредитополучателя предоставил съгласие за получаване на информация по управлението на кредита,включително и при забава /просрочие по задължението му,чрез SMS съобщения на мобилния телефон,но в тази връзка банката –ищец не представи никакви доказателства по делото,че е изпълнила задължението си да уведоми ответника за промяна на ГПР по посочения по-горе начин.
Съгласно чл. 143 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. В посочената разпоредба е налице изброяване на хипотезите, при които една уговорка в договора се явява неравноправна, което не е изчерпателно, поради което и съдът във всеки един случай следва да прецени дали не са налице общите критерии, дадени в чл. 143 ЗЗП, дори и клаузата да не попада в нито един от примерно посочените случаи на т. 1 до т. 17 на цитираната норма. При формиране на крайния извод следва да бъдат отчетени също и всички обстоятелства, свързани със сключването на договора към датата на сключването му, както и всички останали клаузи на договора или на друг договор, от който той зависи. Ето защо и съдът следва да тълкува т.8,т.8.1,т.9 във връзка с всички клаузи от процесния договор за кредит за текущо потребление. В тази връзка от значение са на първо място онези уговорки от сключения между страните договор, които касаят начина на определяне на годишния лихвен процент, доколкото т. 8,т.8.1 и т.9 уреждат правото на банката едностранно да го променя, както и относимите към това уговорки, които са част от общите условия, при които Банка ДСК ЕАД предоставя кредити за текущо потребление на физически лица, приложими към договора, сключен между банката и ответника.
С клаузите на т. 8 и т. 8.1. и т.9 от договора за банков кредит страните по него са постигнали съгласие годишният лихвен процент за съответния период на олихвяване на главницата да се определя на база два компонента. Първият от тях е надбавка, която е фиксирана като размер за целия лихвен период 8.71 % и следователно с нейното включване при изчисляване на дължимата от кредитополучателя лихва, която има характер на възнаграждение, което той дължи на банката за ползването на предоставените му парични средства, се гарантира печалбата на банката от сключената от нея търговска сделка. Другият компонент, който участва във формирането на годишния лихвен процент, е базисния лихвен процент. Той е променлива величина и е равен на конкретно посочен индекс, който по отношение на процесния кредит за текущо потребление е изрично определен в договора между страните, а именно шестмесечния SOFIBOR / т.8,т. 8.1, от договора и т. 7.1. и т. 7.2.1. от общите условия, при които Банка ДСК ЕАД предоставя кредити за текущо потребление на физически лица, които са били действащи към 22.12.2015 г./. Съгласно Индексът SOFIBOR се налага извода, че базисният лихвен процент, който се формира въз основа на неговите стойности, е този компонент при определяне на размера на възнаградителната лихва по договора за банков кредит, който страните са се съгласили, че ще отчита промените в пазарните условия по време на действието му. С оглед на това и съгласно изрично посоченото в клаузата на т. 7.6. от ОУ за предоставяне на кредити на текущо потребление се налага извода, че в нея е уредена възможността за промяна на годишния лихвен процент при увеличаване именно на базисния лихвен процент, което пък е обвързано единствено от стойността на пазарния лихвен индекс шестмесечен SOFIBOR.
Следователно страните са предвидили в сключения договор основанието, при което банката може едностранно да променя условията по него и то не зависи от волята на търговеца. Неговото увеличаване е обстоятелство, което е известно и може лесно да бъде проверено и от потребителя.
На следващо място при тълкуване на клаузата от договора за кредит се установява, че
изменението на годишния лихвен процент ще настъпи не при всяка промяна на
базисния лихвен процент,а зависи от шест месечния SOFIBOR и се променя от кредитора два
пъти в годината,на 15.01. и на 15.07.
От друга страна кредиторът е поставил промяната в лихвения процент в зависимост от обективни обстоятелства, такива които стоят вън от неговата воля - единствено от котировката на 6-месечния SOFIBOR, обявени на интернет страницата на БНБ и е възможно както увеличение, така и приложение в посока намаляване на лихвата.Изрично в текста на чл. 12 от договора е посочено, че кредитополучателят декларира, че му е предоставена своевременно преддоговорна информация по чл. 5 ЗПК,както и от ОУ за предоставяне на кредит за текущо потребление на физически лица с оглед вземане на информирано решение за сключване на договора за кредит. С оглед признанието на това обстоятелство с полагане на подписа под договора за кредит, за съда не е налице основание да не приеме, че така посоченият факт се е осъществил и на Ж.Н.В. е предоставена необходимата информация за условията по кредита.
Като неоснователно съдът преценява и възражението на особения представител на ответника, че договорът е сключен при явно неизходни условия и в частност предвиденото право на банката за едностранно изменение на лихвения процент. Това е така доколкото на първо място се установява, че общи условия, на които се позовава банката-ищец обвързват кредитополучателя В.. Последният не е търговец и следователно, за да станат задължителни за него общите условия, установени от банката за сключваните от нея сделки, той следва да заяви писмено, че ги приема - чл. 298, ал. 1, т. 1 ТЗ. Нещо повече в случая договорът за банков кредит е формален, доколкото в чл. 430, ал. 3 ТЗ е предвидена писмена форма, като условие за неговата действителност, и следователно по отношение на него намира приложение и императивната норма на чл. 298, ал. 2 ТЗ, съгласно която, за да обвържат кредитополучателя, установените от търговеца общи условия следва да са му били предадени при сключване на договора. В случая не се спори,че общите условия, на които се позовава ищеца са предадени на ответника, като той писмено е заявил, че приема точно тях,като е положил подписа си, поради което същите го обвързват.
От заключението на вещото лице се установи, че към дата на изготвяне на експертизата, че ответника Ж.Н.В. има задължение към банката, формирано от непогасена главница в размер на 18 696.73 лева, редовна лихва от 1691.14 лева за периода 25.10.2016 г. до 30.08.2017 г.,98.36 лв. санкционираща лихва за периода от 25.10.2016 год. до 30.08.2017 г. и 120 лв. разходи за изискуем кредит.
При това положение и съдът намира, че се е сбъднало условието на чл. 20.1 от Общите условия към договора, като за банката е възникнало правото да обяви кредита за предсрочно изискуем. Съобразно дадените задължителни указания с т.18 от ТР 4/2013г., предсрочната изискуемост съставлява изменение на договора за кредит, което настъпва с волеизявление само на едната от страните и при наличието на две предпоставки: фактът на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора. Постигнатата в договора предварителна уговорка, че при неплащане на определен брой вноски или при други обстоятелства кредитът става предсрочно изискуем и без да уведомява длъжника кредиторът може да събере вземането си, не поражда действие, ако банката изрично не е заявила, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, което волеизявление да е достигнало до длъжника. Съдът намира, че исковата молба има характер на волеизявление на кредитора, че счита кредита за предсрочно изискуем, като връчването на препис на ответника обявява на последния настъпването й /в този смисъл решение № 114 от 07.09.2016 год. на ВКС по т.д. № 362/2015 год., ІІ т.о./. Поради това, съдът приема, че условието за изискуемост, на което се позовава ищецът, се е сбъднало по отношение на кредитополучателя и последният е изгубил преимуществото на срока.
Тъй като доводът за нищожност на неравноправната клауза е наведен само с възражение, съдът не дължи произнасяне по него в диспозитива на решението.Ответника не изложи доводи и не ангажира доказателства за погасяване на задълженията си по процесния кредит. Затова и исковите претенции на ищеца, като доказани и основателни, ще следва да се уважат изцяло и в претендираните с исковата молба размери.
Предвид изхода на делото и съгласно чл.78, ал.1 ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца 2422.44 лв. разноски по настоящото дело, от които 824.25 лв за държавна такса,150 лв. хонорар за вещо лице,1148.19 лв. депозит за особен представител и 300 лв юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл.78, ал.8 ГПК (изм. ДВ, бр.8/2017г.) във вр. с чл.37, ал.1 ЗПрПом, вр. чл.25, ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ.
По изложените съображения, ЯМБОЛСКИ РАЙОНЕН СЪД
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА Ж.Н.В., с ЕГН **********,***, да заплати на „Банка ДСК“ЕАД , ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр.София, ул.„Московска „ №19, представлявано от В. М. С. Главен Изпълнител директор и Д.Н.Н. -Изпълнителен директор, с пълномощник Л. Д. В. –П. - юрисконсулт, със съдебен адрес:*** следните суми: сумата от 18 696,73 лева, представляваща част от общо дължимата главница по Договор за кредит за текущо потребление, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 30.08.2017г. до окончателното й изплащане, редовна лихва в размер на 1691,14 лева за периода от 25.10.2016г. до 30.08.2017г., санкционираща лихва в размер на 98,36 лева за периода от 25.10.2016г. до 30.08.2017г.,разходи при изискуем кредит в размер на 120.00 лева, както и направените в настоящето производство разноски в размер общо на 2422.44 лева.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Ямболски Окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: