№ 133
гр. Варна, 13.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Павлина Г. Димитрова
Членове:Ангелина Й. Лазарова
Георги Н. Грънчев
при участието на секретаря Геновева Хр. Ненчева
в присъствието на прокурора М. Н. Г.
като разгледа докладваното от Георги Н. Грънчев Наказателно дело за
възобновяване № 20223000600087 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искане на Главния прокурор на
Република България за възобновяване на ВНОХД №503/2021г. на Окръжен
съд - Варна. Иска се възобновяване на наказателното производство, отмяна
на постановеното решение №132/22.06.2021г. и връщане на делото за ново
разглеждане от друг състав на въззивния съд.
В искането за възобновяване на наказателно дело се навеждат
основанията по чл.348, ал.1, т.1 от НПК, като се оспорва законосъобразността
на постановеното решение и се заявява допуснато нарушение на материалния
закон.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция представителят на
Апелативна прокуратура - Варна поддържа изцяло искането на Главния
прокурор, което счита за основателно и моли за неговото уважаване.
Осъдената М. Г. ХР. не се явява. Представлява се от служебен
защитник. Защитата, счита искането на Главния прокурор за неоснователно.
Варненският апелативен съд, след като обсъди доводите в искането на
1
Главния прокурор, подкрепени и в съдебно заседание, и след цялостна
проверка на материалите по делото, направи следните констатации:
Искането за възобновяване на наказателното дело е допустимо, тъй като
е направено от компетентен орган - Главният прокурор на Република
България и в изискуемия от чл. 421, ал.3 от НПК шестмесечен срок, и има за
предмет съдебен акт от категорията на визираните в чл. 419, ал.1 и чл. 422,
ал.1, т.5 от НПК.
От фактическа страна:
С присъда №2 от 18.02.2021г. по НОХД №270/2020г. Районен съд -
Девня признал подсъдимата М. Г. ХР. за виновна в извършено на 23.05.2020г.
и на 26.05.2020г. престъпление по чл. 355, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 НК и
на основание чл. 54, ал.1 от НК й наложил наказание лишаване от свобода за
срок от 6 /шест/ месеца, изпълнението на което е отложено, на основание
чл.66, ал.1 от НК, с изпитателен за срок от 3 /три/ години, както и глоба в
размер на 10 000 /десет хиляди/ лева.
С решение №132 от 22.06.2021г. по ВНОХД №503/2021г., Окръжен съд
- Варна, след въззивна проверка, инициирана по жалба на подсъдимата,
изменил присъдата, като намалил размера на наказанието лишаване от
свобода от 6 /шест/ месеца на 3 /три/ месеца, при същия изпитателен срок от 3
/три/ години, намалил и размера на наказанието глоба от 10 000 /десет
хиляди/ лева на 10 /десет/ лева.
Решението е влязло в сила на 22.06.2021г. и не подлежи на касационна
проверка.
Според предложението на Главния прокурор решението на Варненският
окръжен съд е постановено при противоречие с материалния закон по
смисъла на чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Като е намалил размера на наказанието
глоба от 10 /десет хиляди/ на 10/десет/ лева съдът е нарушил закона, тъй като
при индивидуализиране на наказанието на подсъдимата Х. размерът не е
съобразен с императивно определения минимален размер на глобата, според
чл.47, ал.1 от НК, а именно - 100 лева, както и със специалния минимум на
наказанието глоба в нормата на чл. 355, ал.2, вр. ал.1 от НК, което според
Главния прокурор е десет хиляди лева.
Предложението на Главния прокурор е неоснователно, поради следните
2
съображения:
Разпоредбата на член 355, ал.2 от НК предвижда кумулативно
наказание глоба от десет до петдесет хиляди лева. Нормата е изтълкувана от
Главния прокурор в смисъл, че размерът на наказанието глоба е от десет
хиляди лв. до петдесет хиляди лв. Като аргумент се сочи разпоредбата на
чл.47, ал.1 от общата част на Наказателния кодекс, където е предвиден
минимален размер на глобата от 100/сто/ лв. В съдебно заседание прокурорът
пледира за уважаване на предложението, позовавайки се на систематично и
граматическо тълкуване на спорната разпоредба. Заявява, че сме изправени
пред сложни числителни бройни имена, при които записването е по начин,
указан в закона.
Редакцията на санкционната норма на член 355, ал.2 от НК в този и вид
поражда различно тълкуване. Единият смисъл е този, който се твърди в
предложението на Главния прокурор, а другият е този, който е приел
окръжния съд по предложение на прокурор от Окръжна прокуратура-Варна.
Съставът на апелативния съд счита, че в случая следва да се позове на
нормата на член 46 от Закона за нормативните актове. В тази разпоредба е
указано задължително как трябва да се тълкуват правните норми. Посочено е,
че нормите се тълкуват според точния им смисъл, а когато са неясни, се
тълкуват в смисъла, който най-много отговаря на други разпоредби, на целта
на тълкувания акт и на основните начала на правото на Република България.
Предвижда се и тълкуване по аналогия, когато съществува непълнота в
нормативната база. Алинея трета на член 46 от ЗНА, обаче категорично
забранява наказателна, административна или дисциплинарна отговорност да
се обосновава съобразно алинея втора от закона и нормите да се тълкуват
разширително. Следователно в конкретния случай би следвало, опирайки се
на този принцип за тълкуване на наказателните норми, разпоредбата на член
355, алинея 2 от НК относно наказанието глоба да се изтълкува буквално и да
се приеме, че минималната граница на глобата е десет лв. Тук следва да се
посочи, че в българския език числото 10 и числото 10000 се изписват цифром
и словом по различен начин. По начина, по който е записано числото в закона
по-силният довод е, че то е 10/десет/, а не 10000/десет хиляди/. Това наистина
е в противоречие с общата част на Наказателния кодекс, но от друга страна
забраната за разширително тълкуване на наказателноправните норми не
позволява размерът на наказателната отговорност на гражданите да се
3
извежда по тълкувателен път. Очевидно е, че за да се избегне различно
тълкуване е необходима законодателна промяна на този текст от закона, която
промяна да се редактира според точния смисъл на законодателя и да не
позволява различно тълкуване.
Предвид изложените аргументи съдебният състав, счита, че
предложението на Главния прокурор не следва да се уважава.
Водим от гореизложеното и на основание чл.424, ал.1 от НПК,
Варненският апелативен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Главния прокурор за
възобновяване на производството по ВНОХД №503/2021г. по описа на
Окръжен съд - Варна.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4