№ 409
гр. Варна, 22.06.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ванухи Б. Аракелян
Членове:Анета Н. Б.а
Магдалена Кр. Недева
като разгледа докладваното от Ванухи Б. Аракелян Въззивно търговско дело
№ 20223001000227 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 267 от ГПК.
Подадена е въззивна жалба от „Офис Център Евксиноград“ ЕООД /в
ликвидация/, чрез процесуален представител адв. Б.П. против решение №
260004 от 14.01.2022 г., постановено по т. д. № 192/2020 г. на Окръжен съд -
Варна, в частта, с която е обявена за нищожна сделката, обективирана в
Договор за продажба на търговско предприятие, с нотариална заверка на
подписите и съдържанието на договарящите рег. № 9111/2019 г. и №
9112/2019 г. на нотариус Ж. Тикова, рег. № 214 в КН, Варна, сключена на
31.07.2019 г., с която „Офис Център Евксиноград“ ЕООД /в ликвидация/, като
продавач прехвърля на „МПК Инвестмънт“ ЕООД правото на собственост
върху търговското си предприятие с фирма „Офис Център Евксиноград“
ЕООД /в ликвидация/, като съвкупност от права, задължения и фактически
отношения, създадени при осъществяване на търговската му дейност, срещу
цена от 10 000 лв., поради нееквивалетност на насрещните престации на
страните по сделката, водеща до противоречие с добрите нрави на основание
чл. 26, ал . 1, предл. трето от ЗЗД. Въззивникът обжалва решението и в
частта, с която се приема за установено вписването на несъществуващо
обстоятелство в Търговския регистър по партидите на ответните търговски
дружества „Офис Център Евксиноград“ ЕООД /в ликвидация/, като продавач
и „МПК Инвестмънт“ ЕООД, като купувач, а именно сделката по чл. 15 от ТЗ
1
– прехвърляне на търговското предприятие на „Офис Център Евксиноград“
ЕООД /в ликвидация/ по реда на чл. 15 от ТЗ като съвкупност от права ,
задължения и фактически отношения с вписване в регистъра рег. №
20190808091905 от 08.08.2019 г., поради признаване на нищожността на
сделката, на основание чл. 29 от ЗТРРЮЛНЦ.
Жалбоподателят излага подробни доводи за недопустимост на
решението в обжалваната част, поради липсата на правен интерес за „ТУИ
България“ ЕООД да предяви иск за нищожност на основание чл. 26, ал. 1,
предл. трето от ЗЗД, тъй като не е страна по сделката, а поради това няма и
правен интерес от предявяване на иска по чл. 29 от ЗТРРЮЛНЦ. Цитира
съдебна практика в подкрепа на гореизложеното. Счита, че чрез разглеждане
на процесния иск за нищожност се постига заобикаляне на нормата на чл. 135
от ЗЗД, доколкото изложеното от ищеца сочи увреждащи действия, а не
нищожност на сделката. В условията на евентуалност се правят оплаквания
относно неправилността на решението поради нарушение на материалния
закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост.
Твърди, че окръжният съд не е обсъдил всички направени от ответника „Офис
Център Евксиноград“ ЕООД /в ликвидация/ възражения и изложени в хода на
производството доводи, както и че не е изследвал всички събрани по делото
доказателства в тяхната взаимна връзка, в резултат, на което е допуснал
съществено нарушение на процесуалните правила и постановеното решение е
необосновано. Сочи, че продажната цена е предмет на свободно договаряне
между страните и единствено нееквивалентността на престациите не може да
послужи като основание за нищожност на договора поради накърняване на
добрите нрави. Счита, че противоно на констатациите на окръжния съд,
събраните по делото писмени доказателства и изслушаната съдебно-
счетоводна експертиза установяват, че в настоящия случай не е налице
нееквивалетност на престациите. Намира за необоснован извода в мотивите,
че уговорената продажна цена е съизмерима с балансовата стойност на
активите на дружеството и със стойността на собствения капитал. Сочи, че
погрешно съдът е счел посочените задължения в Анекс 1 като част от
имуществото на продавача по чл. 15 от ТЗ. Тези задължения не счита, че са
част от предприятието на продавача, а са задължения на едноличния
собственик на капитала, в които задължения се договаря встъпване в дълг,
като заместваща страна е купувачът по чл. 15 от ТЗ. Твърди, че продажната
2
цена по оспорвания договор е 10 000 лв., а по силата на тристранно
споразумение, обективирано в Анекс 1 към Договора за продажба на
търговско предприятие, приобретателят „МПК Инвестмънт“ ЕООД встъпва
по смисъла на чл. 101, ал. 1, предл. второ от ЗЗД в задължения на „Офис
Център Евксиноград“ ЕООД /в ликвидация/ и на едноличния собственик на
капитала „Вива Бизнес Груп“ ЕАД, на обща стойност от 1 747 657.96 лв.
Съгласно чл. 2 от Анекса страните са се споразумели, че във вътрешните
отношения на солидарните длъжници всички задължения се считат само като
такива на „МПК Инвестмънт“ ЕООД и при изпълнение последното дружество
няма регресни права спрямо останалите солидарни длъжници. Въззивникът
навежда оплаквания, че окръжният съд не е анализирал горепосочената
клауза от Анекса, с която страните са се уговорили в отклонение от
разпоредбата на чл. 15, ал. 3 от ТЗ и са приели, че във вътрешните им
отношения задълженията се считат единствено и само на купувача на
предприятието – „МПК Инвестмънт“ ЕООД. С оглед събраните по делото
доказателства навежда доводи за реално съществуване на описаните в Анекса
задължения. На следващо място излага подробни твърдения относно
задълженията на „Офис Център Евкисноград“ ЕООД /в ликвидация/ към
В.Б.Й. в размер на 352 305.75 лв. съобразно клаузата на чл. 1, т. 11 от Анекса,
като сочи, че е налице отклонение от разпоредбата на чл. 127, ал. 1 от ЗЗД и
солидарните длъжници във вътрешните си отношения не отговарят по равно
за задължението към кредитора. Счита, че от мотивите не става ясно какво е
основанието на нищожност на сделките, което съдът е приел, че е налице,
доколкото се смесва нарушаването на императивните правни норми и
нарушаването на добрите нрави, а това затруднява защитата на ответника.
Инвокира доводи, че дори да е налице нееквивалетност на престациите,
свободата на договаряне съгласно чл. 9 от ЗЗД дава възможност страните по
собствена преценка да определят параметрите, включително и цената на
сделките, които сключват. За необосновано намира твърдението, че анексът е
подписан, за да легитимира задължения, произтичащи от други сделки.
Въззивникът излага подробни съображения относно недопустимостта и
неоснователността на иска по чл. 135 от ЗЗД за обявяване на Договора за
прехвърляне на търговско предприятие за недействителен по отношение на
„ТУИ България“ ЕООД – предявен при условията на евентуалност, в случай,
че в хода на делото пред въззивната инстанция бъде възстановена
3
висящността по него. Сочи, че за „ТУИ България“ ЕООД липсва правен
инетерес и процесуална легитимация от предявяване на Павлов иск срещу
страните по Договора за продажба на търговско предприятие. Не счита, че са
налице поредица от сделки, които да водят до увреждане на кредитора по
смисъла на Тълкувателно решение № 2/2017 г. от 09.07.2019 г. по т. д. №
2/2017 г., ОСГТК на ВКС. Намира иска по чл. 135 от ЗЗД за неоснователен,
тъй като липсват изискуемите от закона предпоставки за уважаването му.
Моли съда да обезсили решението като недопустимо в обжалваните му части
и съответно да прекрати производството в тази част, а в условията на
евентуалност да отмени постановения съдебен акт на първоинстанционния
съд в обжалваните части.
Няма доказателствени искания.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от въззиваемото
„ТУИ България” ЕООД, чрез адв. Б.Б., в който се сочат аргументи за
неоснователността на жалбата и за правилността на решението. Сочи, че
правен интерес от предявяване на установителен иск за нищожност на сделка
могат да имат и трети лица, които обосновават засягане на имуществено
право от сключването й. В конкретния случай „ТУИ България“ ЕООД не е
кредитор на прекратяващото се дружество „Офис Център Евкисноград“
ЕООД /в ликвидация/, но е кредитор на едноличния собственик на капитала
му /“Вива Бизнес Груп“ ЕАД/. Излага доводи, че с обявената за нищожна
сделка се отчуждава имущество, с потенциална функция да формира
ликвидационен дял на съдружника, в случая – едноличен собственик на
капитала. Счита цитираната във въззивната жалба съдебна практика за
неотносима към настощия случай. Оспорва твърденията, че ищецът е
предявил чужди права пред съда. Навежда подробни доводи, че не е налице и
твърдяната недопустимост на решението, както и че възраженията за неговата
неправилност са неоснователни. Излага твърдения, че анексът е подписан
единствено, за да легитимира задължения, произтичащи от други сделки, а не
от процесната продажба по чл. 15 от ТЗ. Намира за неоснователни заявените
в условията на евентуалност възражения срещу иска с правно основание чл.
135 от ЗЗД. Моли за опставяне в сила на решението. Претендира разноски.
Няма доказателствени искания.
Първоинстанционното решение не е обжалвано в частта, с която съдът е
4
отхвърлил като неоснователен предявения от „ТУИ България“ ЕООД срещу
„Офис Център Евксиноград“ ЕООД /в ликвидация/, осъдителен иск за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 25 500 лв.,
представляваща част от присъдена на ищеца по ВАД № 229/2016 г. на АС на
БТПП – София, сума в общ размер от 88 880.48 лв., поради което в тази част
същото е влязло в законна сила.
Настоящият съдебен състав намира, че жалбата е подадена в срок, от
легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради
което е процесуално допустима и следва да се насрочи за разглеждане в
открито съдебно заседание.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА производството в о. с. з. на 11.10.2022 г. от ..13.30 часа.
ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните с препис от определението.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5