РЕШЕНИЕ
№ 1442
гр. Пловдив, 12.07.2021 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, XXVII състав в публично заседание на петнадесети
юни през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР КАСАБОВ
при
секретаря ПЕТЯ ДОБРЕВА, като разгледа докладваното от
Председателя адм. дело № 2478 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:
І. Производството и исканията на
страните:
1. Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 35, ал. 2 от Закона за общинската
собственост /ЗОС/.
2. Образувано е по жалба на „Радема Бул“ ЕООД, ЕИК ***; Ш.Я.М., ЕГН **********; Т.Я.Т., ЕГН **********
и М.Б.Г., ЕГН **********, всички със съдебен адрес: ***, чрез адвокат И.Д.,
срещу решение по т. 35 от протокол № 1 от 16.07.2020г. на Комисия при община Пловдив, назначена по
чл. 40, ал. 2 от Наредба за реда за придобиване, управление и разпореждане с
общинско имущество /НРПУРОИ/, приета с решение № 172, взето с протокол № 15 от
27.05.2010 г. на общински съвет –
Пловдив, със заповед № 20 ОА-211/31.01.2020г. на кмета на община Пловдив.
В
жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на оспореното решение и се иска
неговата отмяна. Поддържа се, че са налице предпоставките заявлението на
оспорващите за закупуване на имот общинска собственост по реда на чл. 35, ал. 3
от ЗОС да бъде удовлетворено. Оспорват се констатациите на Комисията, че по
отношение на застрояването в имота не се доказва законно учредено или признато
право на строеж. Твърди се
неправилност и на констатацията, че имотът е поделяем. Иска се присъждане на сторените в
съдебното производство разноски.
3. Ответникът – Комисия по чл. 40, ал. 2 от НРПУРОИ
при община Пловдив, чрез
процесуалния си представител – юрисконсулт Мирослава Т., поддържа становище за неоснователността
на жалбата. Твърди се, че отказът за провеждане на процедурата по чл. 35, ал. 3
от ЗОС е законосъобразен, тъй като видно от съдържанието на документите за
собственост на заявителите, с които легитимират правото си на собственост на
законно построени сгради в имат, част от тях са придобили единствено и само
собственост върху сграда, но не и върху правото на строеж. Отделно заявеният за
придобиване имот можел да бъде поделен, което давало възможност на кмета на
общината да откаже продажбата му. Претендира са присъждане на юрисконсултско
възнаграждение
4. Окръжна прокуратура - гр. Пловдив,
редовно уведомена за възможността за встъпване в настоящото производство, не
взема участие.
ІІ. По
допустимостта:
5. Жалбата е подадена в предвидения процесуален
срок, при наличието на правен интерес, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол,
поради което се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. Фактите
по делото:
6. В Кадастралната
карата и Кадастралните регистри на гр. Пловдив, одобрени със заповед №
РД-18-64/05.10.2006г. на Изпълнителния директор на АГКК, бил нанесен имот к.и.
56784.555.323, с площ 788 кв.м, по предназначение: Урбанизирана територия и
начин на трайно ползване: „Комплексно застрояване“. Като собственик на имота била
вписана община Пловдив по акт за частна общинска собственост № 87, том 39, рег.
13213 от 09.06.2011г. В имота били отразени шест сгради: сграда за търговия с
к.и. 56784.555.323.1 – застроена площ 50 кв.м., брой етажи – 2; селскостопанска
сграда к.и. 56784.555.323.2
– застроена площ 16 кв.м., брой етажи – 1 ; селскостопанска сграда к.и. 56784.555.323.3 –
застроена площ 12 кв.м., брой етажи – 1;
селскостопанска сграда к.и. 56784.555.323.4 – застроена площ 15 кв.м.,
брой етажи – 1; селскостопанска сграда
к.и. 56784.555.323.5 – застроена площ 30 кв.м., брой етажи – 1; селскостопанска сграда к.и. 56784.555.323.6 –
застроена площ 32 кв.м., брой етажи – 1.
7. По силата на
договор за учредяване на безсрочно право на строеж върху недвижим имот-частна
общинска собственост от 04.01.2005 г., община Пловдив учредила на Р. Р. , в
качеството му на едноличен търговец с фирма ЕТ „Радев-Р. Р. ”, безсрочно право
на строеж за обект, представляващ нежилищна постройка със ЗП от 50,33 кв.м. в
недвижим имот частна общинска собственост, находящ се в гр. Пловдив, район
Източен, дворно място с площ 776 кв.м., представляващо УПИ I - общ. дейности,
кв. 62.
8. По силата на
договор № 12ДГ520/19.06.2012 г. за учредяване на възмездно безсрочно право на
строеж върху недвижим имот частна общинска собственост, община Пловдив учредила
на Т. А. С. , в качеството му на едноличен търговец с фирма ЕТ „Мецофорте-Тодор
Стайков”, възмездно безсрочно право на строеж за обект, построен по реда на чл.
120, ал. 4 от ППЗТСУ (отм.), представляващ сграда с ИД 56784.555.323.2, със ЗП
от 16 кв.м., в недвижим имот частна общинска собственост, находящ се в гр.
Пловдив, район Източен, а именно ПИ с ИД 56784.555.323, с площ 788 кв.м.,
представляващо УПИ 1-общ. дейности, кв. 62.
9. По силата на
договор № 12ДГ286/05.04.2012 г. за учредяване на възмездно безсрочно право на
строеж върху недвижим имот - частна общинска собственост, община Пловдив
учредила на Р. Я. , в качеството му на едноличен търговец с фирма ЕТ „Р. Я. ”,
възмездно безсрочно право на строеж за обект, построен по реда на чл. 120, ал.
4 от ППЗТСУ (отм.), представляващ сграда с ИД 56784.555.323.6, със ЗП от 32
кв.м. в недвижим имот частна общинска собственост, находящ се в гр. Пловдив,
район Източен, а именно ПИ с ИД 56784.555.323, с площ 788 кв.м., представляващо
УПИ I-общ. дейности, кв. 62.
10. По силата на
договор № 12ДГ552/02.07.2012 г. за
учредяване на възмездно безсрочно право на строеж върху недвижим имот - частна общинска собственост, община Пловдив учредила
на Т. Ш. , в качеството й на едноличен търговец с фирма ЕТ „Елит 94-Т. Ш. ”, възмездно безсрочно право на строеж за обект,
построен по реда на чл. 120, ал. 4 от ППЗТСУ (отм.), представляващ сграда с ИД 56784.555.323.5,
със ЗП от 30 кв.м. в недвижим имот частна общинска собственост, находящ се в гр.
Пловдив, район Източен, а именно ПИ с ИД 56784.555.323, с площ 788 кв.м.,
представляващо УПИ I - общ. дейности, кв. 62.
11. Със заявление с
вх. № 17Ф1351/27.02.2017 г. Р. Р. , в качеството си на
представляващ „Радема бул” ЕООД, стартирал пред кмета на община Пловдив
процедура за придобиване на право на собственост върху имот к.и. 56784.555.323
по КК и КР на град Пловдив. Към заявлението
бил приложен договор за покупко-продажба на предприятие от 15.02.2011 г., по
силата на който „Радема бул” ЕООД се явява правоприемник на правото на собствеността
на ЕТ „Радев-Р. Р. ” върху сграда с к.и. 56784.555.323.1 по КК и КР на гр.
Пловдив, по нотариален акт № 3, том 18,
дело 2873, вх. рег. 7063 от 08.04.2010г., вписан в Служба по вписванията –
Пловдив.
12. Със заявление
вх. №17П2809/27.02.2017 г. М.Б.Г. *** процедура за придобиване на право на
собственост върху имот к.и. 56784.555.323. Заявителят се легитимирал като
собственик на сграда с идентификатор 56784.555.323.2 по КК и КР на гр. Пловдив
по силата на нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот, вписан в
Служба по вписванията - Пловдив, вх. рег. 13659/28.05.2013 г., акт № 45, том 3,
съгласно който М.Г. придобива от ЕТ „Мецофорте-Тодор Стойков“, представляван от
Т. А. С. право на собственост върху сграда с ИД 56784.555.323.2 по КК и КР на
гр. Пловдив, с адрес гр. Пловдив, ул. „Ландос” №17, с предназначение -
селскостопанска сграда, с площ 16 кв.м., брой етажи: 1, която сграда е
разположена в недвижим имот-частна общинска собственост с ИД 56784.555.323 по
КК и КР на гр. Пловдив.
13. Със заявление
вх. №17П2803/27.02.2017 г. Т.Т. и Ш.М. *** процедура за придобиване на право на
собственост върху имот к.и. 56784.555.323. Заявителят Т.Т. се легитимирала като
собственик на сграда с идентификатор 56784.555.323.6 по КК и КР на гр. Пловдив
по силата на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот, вписан в
Служба по вписванията - Пловдив, вх. рег. 13659/28.05.209011/08.04.2014 г., акт
№ 94, том 24, съгласно който последната придобива от Р. Я. , действащ в
качеството си на ЕТ „Р. Я. ” право на собственост върху сграда с ИД
56784.555.323.6 по КК и КР на гр. Пловдив, с адрес гр. Пловдив, ул. „Ландос” №17,
с предназначение - селскостопанска сграда, с площ 32 кв.м., брой етажи: l,
която сграда е разположена в недвижим имот-частна общинска собственост с ИД
56784.555.323 по КК и КР на гр. Пловдив.
Заявителите
Т.Т. и Ш.М. се легитимирали и като собственици на придобиват, по силата на нотариален
акт за замяна на недвижими имоти, вписан в Служба по вписванията - Пловдив, вх.
рег. 11886/21.04.2016 г., акт № 162, том 31, сграда с ИД 56784.555.323.5 по КК
и КР на гр. Пловдив, с адрес: гр. Пловдив, ул. „Ландос” №17, с предназначение -
селскостопанска сграда, с площ 30 кв.м., брой етажи: 1, която сграда е
разположена в недвижим имот - частна общинска собственост с ИД 56784.555.323 по
КК и КР на гр. Пловдив.
14. Според становище
изх. № 17П2803-2/07.04.2017г. от дирекция „Устройство на територията“ при община Пловдив, съгласно Подробен устройствен
план, одобрен със заповед № ОА-184 от 14.02.2001г., за УПИ I - обществени
дейности, кв. 62 по плана на кв. „Дружба”, гр. Пловдив, се предвижда запазване
на съществуващото едноетажно и двуетажно застрояване, изградено по реда на
отменения чл. 120, ал. 4 от ППЗТСУ.
15. Според
становище вх. № 17Ф1351/3/25.05.2017 г. на главен архитект на район „Източен”
при община Пловдив, сгради с ИД 56784.555.323.l, 56784.555.323.2,
56784.555.323.5 и 56784.555.323.6 са законно построени, като УПИ I - обществени
дейности, кв. 62 по плана на кв. „Дружба”, гр. Пловдив по площ и местоположение се явява поделяем
и може да бъде разделен на самостоятелни УПИ в зависимост от инвестиционните
намерения на заявителите.
16. С писмо с изх. №
17Ф1351/3/22.06.2017 г. община Пловдив уведомила заявителите - жалбоподатели,
че поради поделяемостта на имота е необходимо да заявят инвестиционните си
намерения относно разделянето на УПИ I-обществени
дейности, кв.62. Заявителите не представили инвестиционни намерения по
отношения на имота, поради което Комисия по чл. 40, ал. 2 от НРПУРОИ е взела
решение по Протокол № 9 от 20.10.2017 г. да се изпрати преписката на дирекция
„Устройство на територията” при община Пловдив, за определяне на максимално
допустимото застрояване в имота.
Във
връзка с Протокол № 7 от 14.02.2018 г. на ЕСУТ при община Пловдив и решение на
комисия по чл. 2, ал. 3 от НРПУРОИ било инициирано изменение на ПУП-ПРЗ за УПИ I - общ. дейности,
кв. 62-нов по плана на кв. ,Дружба” – Пловдив, в резултат на което била издадена заповед №180A657/04.04.2018
г. на кмета на община Пловдив, с която било дадено съгласие да се измени ПУП - План
за регулация и застрояване на част от кв. 62-нов по плана на кв. „Дружба“ - гр.
Пловдив, както и да се изработи проект за изменение на ПУП-ПРЗ в посочения
обхват.
Заповед
№ 180A 657/04.04.2018 г. на кмета на община Пловдив била отменена с влязло в
законна сила на 19.09.2019 г. решение № 1536/16.07.2019 г., постановено по адм.
дело № 2338/2018 г. по описа на Административен съд – Пловдив. Като основание
за отмяна на заповедта били установени липсата на становище от главния архитект,
относно изменението на плана, както и липсата на съгласие на всички
заинтересовани лица в недвижимия имот.
17. Със заявление
вх. № 17П2803/11/08.10.2019 г. жалбоподателите представили в община Пловдив решение
№ 1536/16.07.2019 г., постановено по адм. дело № 2338/2018 г. по описа на Административен
съд – Пловдив, като заявявали, че
поддържат желанието си за закупуване на УПИ I - общ.
дейности, кв. 62-нов по плана на кв. ,Дружба”, гр. Пловдив. Заявление
било разгледано на заседание на 16.07.2020 г. на комисия по чл. 40, ал. 2 от
НРПУРОИ, която взела решение по т. 35 от протокол № 1 от 16.07.2020г., с което
отказала да удовлетвори заявления вх. 17П2803/27.02.2017 г., вх. №
17Ф1351/27.02.2017 г и вх. № 17П2809/27.02.2017 г. на жалбоподателите, за
предприемане на действия по реда на чл. 35, ал. 3 от ЗОС, по отношение на ПИ
56784.555.323,
с площ 788 кв.м, за който е отреден УПИ I - обществени дейности, кв. 62 по
плана на кв. „Дружба”, гр. Пловдив. Като мотив за отказа Комисията посочила, че
продажбата не може да бъде извършена, тъй като по отношение на заявителите
липсва законно учредено право на строеж или признато такова, както и не била
удовлетворена предпоставката за неподеляемост на имота.
18. В хода на
съдебното дирене от страна на жалбоподателите се ангажираха: нотариални актове
за поправка № 176, том 80, дело 16475, вх. рег. 27620/27.10.2020г.; № 44, том 81,
дело 16551, вх. рег. 28420/28.10.2020г.; № 45, том 81, дело 16552, вх. рег.
27726/28.10.2020г., № 43, том 81, дело 16550, вх. рег. 27724/28.10.2020г., с
които в съдържанието на нотариалните актове, легитимиращи правото на
собственост на Т.Т., Ш.М. и М.Б.Г., съответно върху сгради: 56784.555.323.6, 56784.555.323.5
и 56784.555.323.2, е добавено условието, че сградите се придобиват заедно с
отстъпеното право на строеж върху недвижимия имот – частна общинска собственост
с к.и. 56784.555.323.
19. По делото бе
допусната съдебна експертиза с вещо лице инженер - геодезист – В.Г., чието
заключение бе прието без възражение от страните и се кредитира с доверие от
съда. Експертът е установил, че от УПИ I - обществени дейности, кв. 62 по плана
на кв. „Дружба”, гр. Пловдив не може да бъде обособен самостоятелен имот за
всяка от съществуващите сгради, тъй като
последните не биха покрили нормативните изисквания на чл. 19 ЗУТ. Площта на имота позволява, при съгласие на
собствениците, разделяне на два самостоятелни
УПИ, като първият - от север ще бъде с площ 421 кв.м. и ще включва сгради: 56784.555.323.1,
56784.555.323.2 и 56784.555.323.3, а втория – от север – с площ 367 кв.м,
включващ сгради: 56784.555.323.4, 56784.555.323.5 и 56784.555.323.6.
20. Относно
компетентността на Комисия по чл. 40, ал. 2 от НРПУРОИ при община Пловдив се
представя заповед № 20 ОА-211/31.01.2020г. на кмета на община Пловдив, с която
същата е конституирана като колективен помощен орган, имащ правомощията: да
разглежда и окомплектова преписки по заявления на физически и юридически лица,
инвестиционни предложения и служебни инициативи за разпореждане с общински имоти;
да взема решения за изготвяне на предложения до общински съвет – Пловдив.
IV. От правна
страна:
21. Нормата на чл. 35, ал. 1 ЗОС въвежда
генералното правило разпореждането с имоти - частна общинска собственост да се
извършва от кмета на общината, при наличието на решение от общинския съвет, чрез
публичен търг или публично оповестен конкурс. Изключението от този засилен
режим на зашита на обществения интерес е въведено с разпоредбата на чл. 35, ал.
3 от ЗОС, която допуска продажбата на земя - частна общинска собственост на
собственика на законно построена върху нея сграда, да се извършва от кмета на
общината без търг или конкурс по ред, определен в наредбата по чл. 8, ал. 2 от ЗОС. Същото е съобразено със статута на собственика на законно построена върху земята
сграда, като потенциален купувач на земята, върху която е реализиран строежът,
тъй като само той може да закупи имота с директна сделка, за сключването на
която не е необходим търг или конкурс.
По законова
делегация е предоставено на общинския съвет на всяка община да определи в
наредба реда, по който ще стане продажбата. Това са процедурните
правоотношения, които са предоставени на самостоятелна регламентация за всеки отделен
орган на местно самоуправление. В случая редът за продажбата е уреден в Наредба за реда за придобиване,
управление и разпореждане с общинско имущество /НРПУРОИ/, приета с решение №
172, взето с протокол № 15 от 27.05.2010 г.
на общински съвет – Пловдив. Според правилото на чл. 49 от НРПУРОИ, продажбата
на земя - частна общинска собственост по чл. 35, ал. 3 от ЗОС, на собственик на
законно построена върху нея сграда, се извършва от кмета на общината, след
решение на общинския съвет, при удовлетворяване на две положителни условия: 1)
наличие на урегулиран поземлен имот или поземлен имот в урбанизираната
територия на община Пловдив и 2) наличие на законно учредено право на строеж
или същото да е признато - в случаите по § 6 от ПР на Закона за собствеността.
Правилото на
ал. 5 дава възможност на кмета на общината да откаже продажба по реда на чл.
35, ал. 3 от ЗОС при наличие на градоустройствена възможност от имота, върху
който е реализирано правото на строеж, да бъдат образувани два или повече
урегулирани поземлени имота.
По реда на
чл. 40 вр. чл. 49, ал. 10 от НРПУРОИ заявленията за разпореждане с имоти –
частна общинска собственост се разглеждат от Комисия, чието положително решение
за разпореждане с общинския имот е предпоставка кметът на общината да възложи
изготвянето на пазарни оценки по реда на чл. 22, ал. 3 от Закона за общинската
собственост, да внесе предложение за вземане на решение от общинския съвет и да
финализира процедурата като издаде заповед за продажба и сключи договор.
При тази
фактическа и правна обстановка съдът намира, че ответникът в производството
неправилно и незаконосъобразно е отказал провеждането на процедурата по чл. 35,
ал. 3 от ЗОС.
На първо
място, безспорно се установява наличието на урегулиран поземлен имот – частна
общинска собственост, в урбанизираната територия на град Пловдив, който не е
изключен от гражданския оборот и е годен предмет на разпореждане.
На следващо
място, видно от становището на главния архитект на район „Източен” при община
Пловдив, подкрепено от представените по делото строителни книжа, сградите с ИД
56784.555.323.l, 56784.555.323.2, 56784.555.323.5 и 56784.555.323.6 се
установяват като законно изградени и с предвиден траен статут по действащия
подробен устройствен план. Именно собствениците на тези сгради са и лицата
имащи право да се възползват от облекчения ред за придобиване на имота – частна
общинска собственост.
Констатациите
на ответника за липсата на законно право на строеж върху имот ИД 56784.555.323
се явяват опровергани от представените договори за безсрочно учредени
ограничени вещни права от страна на община Пловдив.
Настоящият
състав държи да отбележи, че намира за превратно приложеното от ответника
тълкуване на въведеното с подзаконовия нормативен акт условие за продажбата -
наличие на законно учредено право на строеж или признато такова, съобразно изискването
на чл. 35, ал. 3 от ЗОС – да е налице собственост на законно построена върху общинската
земя сграда. Наредбата не конкретизира дали законността на учреденото право на
строеж следва да бъде принципно установена за съществуващото в имота
застрояване или следва да се докаже по отношение на заявителя – собственик на
сградата. По аргумент от чл. 62 вр. 66, ал. 1 от ЗС, собственикът може да
отстъпи на друго лице правото да построи сграда върху неговата земя и да стане
собственик на постройката, като правото на строеж не се погасява, ако
постройката или част от нея погине, освен ако в акта за учредяването е
предвидено друго. На свой ред разпоредбите на чл. 66, ал. 1 и ал. 2 от ЗС
предвиждат възможността собственикът на постройката да я продаде на трето лице
при съответно приложение разпоредбите на чл. 33, като в тези случаи правото на
строеж не се погасява, ако постройката или част от нея погине, освен ако в акта
за учредяването е предвидено друго. Тоест, в случаите, когато общината учредява
безсрочно право на строеж върху общинска земя, е обосновано да се приеме, че с
реализирането на строежа ограниченото вещно право се трансформира в право на
собственост върху строеж като текущият му собственик се явява и правоимащото по
смисъла на чл. 35, ал. 3 от ЗОС лице да закупи нужния за ползването му общински
терен. В тази хипотеза правото на строеж се счита имплицитно включено в правото
на собственост върху строежа, дори това изрично да не е уговорено между
страните. Такъв е именно и смисълът на закона, поради което поставянето от ответника
изискване, собственикът на законно построената сграда да доказва на
самостоятелно основание, че притежава законно учредено право на строеж, се
явява лишено от смисъл. Притежанието на право на собственост върху терена и
право на собственост върху сграда в него в лицето на различни субекти е
възможно само при наличие на право на строеж. Задължително е изрично
волеизявление и то в предвидената от законовите норми форма за учредяване на
правото на строеж, само когато се касае до бъдеща постройка. При условията на
чл. 63, ал. 2 ЗС правото на строеж възниква и без изрично волеизявление, щом се
осъществи прехвърляне, което изключва постройката от притежанието на дворното
място, което произтича от обстоятелството, че различни лица стават собственици
на терена и сградата, а това е възможно само въз основа на съществуващо вещно
право на строеж, следващо сградата от този момент (в този смисъла Решение №
184/08 от 21.02.2008 г. на ВКС по гр. д. № 1342/2007 г., V г. о.).
Въпреки горното,
в случая дори и неправилно интерпретирано от ответника изискване за доказване
на законно учредено право на строеж се явява удовлетворено с представените от
заявителите в хода на съдебното дирене писмени доказателства.
При надлежно
сезиране на компетентния административен орган и доказано съществуване на
обуславящите претендираното право материалноправни предпоставки за извършване
на продажба по чл. 35, ал. 3 от ЗОС /законно построена сграда върху земя –
частна общинска собственост/, решаващият орган, в условията на обвързана компетентност,
е длъжен да проведе процедурата и след решение на общинския съвет да издаде
заповед и да сключи договор за продажба на имота.
Доколкото продажбата
по чл. 35, ал. 3 от ЗОС представлява сложен фактически състав, осъществяването
на който приключва с постановяването на административен акт от кмета на
общината като предпоставка за сключването на договор, то задължение именно на
кмета на общината, предвид разпоредбата на чл. 58, ал. 2 от АПК, е да
предприеме необходимите действия да придвижи преписката с оглед изпълнение на
предхождащите и обуславящи издаването на акта фази от производството.
В този
аспект съдът намира, че в противоречие на закона се явява правилото на чл. 49,
ал. 5 от НРПУРОИ, което дава оперативна самостоятелност на кмета на общината да
избира дали да извърши продажбата или не, когато е налице градоустройствена
възможност имотът да бъде поделен. Наличието на възможност за поделяемост
единствено задължава административния орган, когато това е допустимо, да
стартира и проведе процедура за изменение на устройствен план, с цел
обособяване на самостоятелни имоти, годни за продажба по облекчения ред, но не
дава основание за отказ да бъде изпълнено поставеното в условията на обвързана
компетентност задължение. Още повече, тази хипотеза би имала смисъла, само
когато е възможно отделяне на имот, който запазва характера си на частна
общинска собственост, тъй като само тогава ще се яви законосъобразно и
целесъобразно заявителят да не придобива повече от това, което му е нужно за собствения
му строеж. Настоящият случай не е такъв. Заявлението изхожда от собственици на
законни строежи в имота, чието разделяне за нуждите на всяка една от
съществуващите сграда е нормативно недопустимо.
Установената от експертизата поделяемост не допуска вариант, в който да
се обособи самостоятелен имот, запазващ общинската собственост. След като
собствениците на законните сгради в имота желаят да го закупят без да го
разделят, не са налице и предпоставките да бъде извършвана служебно промяна в
устройствения план като предпоставка за реализиране на процедурата по чл. 35,
ал. 3 от ЗОС. Този извод се подкрепя и от допустимата по чл. 30 от ЗС възможността
имотът да бъде придобит от заявителите в условията на съсобственост.
Отделно,
следва да се отбележи, че на Комисия по чл. 40, ал. 2 от НРПУРОИ при община
Пловдив, по смисъла на подзаконовия нормативен акт и съдържанието на заповед № 20 ОА-211/31.01.2020г. на кмета на
община Пловдив, не е предоставена възможност да извършва преценка по
целесъобразност в хипотезата на чл. 49, ал. 5 от името на компетентния
административен орган, а единствено да изрази положително или отрицателно
становище по заявлението, с оглед наличието или липсата на условията за
удовлетворяването му по чл. 49, ал. 3, т. 1 и т. 2. Преценката дали да откаже да извърши продажба на имота
по реда на чл. 35, ал. 3 от ЗОС, в хипотезата на чл. 49, ал. 5 от НРПУРОИ, е
поставена изцяло в прерогативите на кмета на общината, като в това си
задължение последният не може да бъде заместен от колективния помощен орган.
Мотивиран от горното при проверката
по чл. 168 от АПК съдът намира, че оспореният административен акт е издаден от
компетентен административен орган в предписаната от закона форма, но при допуснати
съществени процесуални нарушения, в противоречие с материалноправните
разпоредби и целта на закона, поради което подадената срещу него жалба се явява
основателна.
Характерът на настоящия съдебен спор
налага по реда на чл. 173, ал. 2 от АПК преписката да бъде върната на
административния орган за произнасяне при съобразяване на дадените от съда
задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.
V. По съдебните разноски.
22. Предвид изхода на делото, претенцията на жалбоподателите за присъждане на съдени разноски се явява основателна. Същите се доказват в общ размер на 1070 лева, от които 600 лева за адвокатска защита, 80 лева за държавни такси и 390 лева за възнаграждение на вещо лице.
На основание чл. 143,
ал. 1 във вр. § 1, т. 6 от ПЗР на АПК разноските следва да бъдат поставени в
тежест на юридическото лице, в структурата на което е ответният административен
орган.
Ето защо, Съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение по т. 35 от протокол № 1 от 16.07.2020г. на Комисия при община Пловдив, назначена по
чл. 40, ал. 2 от Наредба за реда за придобиване, управление и разпореждане с
общинско имущество, приета с решение № 172, взето с протокол № 15 от 27.05.2010
г. на общински съвет – Пловдив, със
заповед № 20 ОА-211/31.01.2020г. на кмета на община Пловдив.
ВРЪЩА преписката на Комисия при община
Пловдив, назначена по чл. 40, ал. 2 от Наредба за реда за придобиване,
управление и разпореждане с общинско имущество, приета с решение № 172, взето с
протокол № 15 от 27.05.2010 г. на
общински съвет – Пловдив, със заповед № 20 ОА-211/31.01.2020г. на кмета на
община Пловдив, за произнасяне по заявленията на жалбоподателите, при съобразяване
на дадените от съда задължителни указания по тълкуването и прилагането на
закона.
ОПРЕДЕЛЯ едномесечен срок за произнасяне на
административния орган, който тече от влизане в сила на настоящия съдебен акт.
ОСЪЖДА община Пловдив да заплати на „Радема Бул“ ЕООД, ЕИК ***
със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, р-н Западен, ул. „Братия“ № 10; Ш.Я.М.,
ЕГН ********** и Т.Я.Т., ЕГН **********, двамата с адрес: *** и М.Б.Г., ЕГН **********,
с адрес: ***, сумата от общо 1070 лева (хиляда и седемдесет лева),
представляваща направени по делото съдебни разноски.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния административен съд на Република България в четиринадесет дневен срок
от съобщаването на страните за неговото изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: