Р Е
Ш Е Н
И Е
№ …
гр. София, 15.10.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ІІ-д въззивен състав, в публичното заседание на двадесет и
девети септември две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
Мл.с. СИЛВИЯ ТАЧЕВА
при
секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдията Гълъбова гр.д. №2595 по описа на СГС за 2021 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 –
273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на
ищеца З. „У.“ АД срещу решение от 18.11.2020 г. по гр.д. №8712/2020 г. на
Софийския районен съд, 27 състав, с което са отхвърлени предявените от
жалбоподателя срещу З. „Б.В.И.Г.“ АД осъдителни искове с правно основание
чл.411 ал.1 КЗ вр. чл.45 ЗЗД и чл.86 ЗЗД за сумата от 7525,00 лв., частично
предявена от цялата претенция от 15 051,65 лв., представляваща регресно
вземане по платено от ищеца обезщетение по претенция №18111330008, образувана
за нанесени вреди на л.а. „Фолксваген Голф“ с рег. № *****, застрахован по
полица №18133110029/04.2018 г. по имуществена застраховка „Каско на МПС“, при
ПТП от 29.06.2018 г. в гр. Ловеч, на кръстовището на ул. „Осъмска“ и ул. „Акад.
Атанас Иширков“, настъпило със застрахования по застраховка „Гражданска
отговорност“ при ответника л.а. „Опел
Фронтера“ с рег. № *****, ведно със законната лихва, считано от 18.02.2020 г.
до окончателното изплащане, и за сумата от 754,59 лв., представляваща лихва за
забава за периода 23.02.2019 г. – 17.02.2020 г., като ищецът е осъден да
заплати на ответника разноски по делото.
В жалбата се твърди, че решението на
СРС е неправилно и необосновано. Сочи, че първоинстанционният съд не е отчел всички
факти по делото – не е отчел нарушението на разпоредбата на чл.20 ал.2 ЗДвП от
страна на водача на л.а., застрахован при ответника, т.е. неправилно е приел,
че липсва виновно и противоправно поведение от негова страна. Предвид
изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени решението и да уважи
изцяло предявените искове. Претендира разноски.
Въззиваемата
страна З. „Б.В.И.Г.“ АД в срока за
отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва жалбата и моли решението на СРС да бъде
потвърдено. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди
доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по
делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
Жалбата е подадена в срок и е
допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи
императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на
ОСГТК на ВКС. Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради
което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само
по наведените оплаквания в жалбата.
Процесното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като
въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл.272 ГПК
препраща към мотивите на СРС. Във връзка доводите в жалбата за неправилност на
решението, следва да се добави и следното:
С плащането на застрахователно обезщетение застрахователят встъпва
в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето,
застраховало неговата гражданска отговорност. За възникване на регресното
вземане е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за
имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие
виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност
е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което застрахователят
носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение застрахователят да е
изплатил на застрахования застрахователното обезщетение.
Решаващият извод на първоинстанционния съд, довел до отхвърляне на
предявения регресен иск по чл.411 КЗ вр. чл.45 ЗЗД, е липсата на виновно и
противоправно поведение от страна на водача на автомобила „Опел Фронтера“ с рег. № *****, застрахован по
застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника.
По делото е представен
протокол за ПТП №1613069 от 29.06.2018 г., съставен от длъжностно лице след
посещение на местопроизшествието, от който се установява, че на 29.06.2018 г. в
гр. Ловеч е настъпило ПТП между Р.В.Б., управляващ л.а. „Фолксваген Голф“ с
рег. № *****, и И.Г.Л., управляващ л.а. „Опел Фронтера“ с рег. № *****, като
причината за ПТП е движение с несъобразена скорост от страна на водача на л.а.
„Опел Фронтера“. На автомобила „Фолксваген Голф“ са нанесени щети в лявата
странична част.
По делото представено
решение №330/23.11.2018 г., постановено по НАХД №806/2018 г. по описа на
Районен съд – гр. Ловеч, влязло в сила на 13.12.2018 г., от което се
установява, че отменено наказателно постановление от 09.07.2017 г. на Началника
на сектор „ПП“ към ОД на МВР, с което е наложена на основание чл.179 ал.2 вр.
ал.1 т.5 пр.4 ЗДвП глоба на Р.В.Б. на нарушение на чл.50 ал.1 ЗДвП, осъществено
на 29.06.2018 г. в гр. Ловеч, при което не е пропуснал движещия се по път с
предимство л.а. „Опел Фронтера“ се рег. № *****.
От показанията на свид. Р.Б./водач
на л.а. „Фолксваген Голф“/ се установява, че процесното ПТП е настъпило на
кръстовище, след като свидетелят е потеглил за ляв завой след спиране на знак
„Стоп“, а л.а. „Опел Фронтера“ се е движил със скорост от не по-малко от 80
км/ч.
От показанията на свид. В.М.се
установява, че процесното ПТП е настъпило при дъждовно време и мокра пътна
настилка, като водачът на л.а. „Фолксваген Голф“ е предприел маневра за ляв
завой и не се е съобразил със знак „Б2“ – „Стоп“, не е спрял и не е пропуснал
движещия се по път с предимство л.а. „Опел Фронтера“. Свидетелят сочи още, че
водачът на л.а. „Фолксваген Голф“ е трябвало да се движи с такава скорост,
която да му позволи да спре, за да избегне ПТП.
От показанията на свид. И.Л./водач
на л.а. „Опел Фронтера“/ се установява, че процесното ПТП е настъпило на
кръстовище при наличието на знак „Стоп“ за водача на л.а. „Фолксваген Голф“,
който е тръгнал, като свидетелят се е движил със скорост от не повече от 50
км./ч.
От приетото по делото
заключение на САТЕ, която настоящият съдебен състав кредитира напълно, се
установява, че процесното ПТП е настъпило при маневра „ляв завой“ при наличие
на знак „Стоп“ от страна на водача на л.а. „Фолксваген Голф“, който след
спиране не е изчакал преминаването на л.а. „Опел Фронтера“ и е навлязъл в
платното за движение, като последният се е движил със скорост от около 46,6
км/ч, а л.а. „Фолксваген Голф“ – от около 20 км/ч. Вещото лице сочи още, че
водачът на л.а. „Фолксваген Голф“ е имал възможност да възприеме л.а. „Опел
Фронтера“, да спре преди навлезе на кръстовището и да пропусне движещия се по
път с предимство л.а. „Опел Фронтера“.
От приетото по делото допълнително
заключение на САТЕ, което настоящият съдебен състав кредитира напълно, се
установява, че при движение със 17,53 км/ч или с по-ниска скорост водачът на
л.а. „Опел Фронтера“ е имал техническа възможност да спре преди мястото на
удара чрез аварийно задействане на спирачната уредба.
При тези данни и с оглед
на събраните по делото доказателства, настоящият въззивен състав намира, че по
делото не се установи водачът на автомобила „Опел Фронтера“ И.Г.Л. да е
осъществил деликт. От събраните по делото доказателства не се установи
последният при управление на автомобила виновно /чл.45 ал.2 ЗЗД/ - умишлено или
по непредпазливост, да е нарушил разпоредбите на ЗДвП, в причинна връзка с
което нарушение да е настъпило процесното ПТП, т.е. не е налице е деликт по
смисъла на чл.45 ЗЗД. Установи се процесното ПТП е настъпило единствено поради
виновното и противоправно поведение на водача на л.а. „Фолксваген Голф“, който при управление
на автомобила виновно /чл.45 ал.2 ЗЗД/ е нарушил разпоредбите на чл.50 ал.1 ЗДвП. Доколкото по делото не
се доказа наличието на виновно и противоправно поведение на водача на
автомобила „Опел Фронтера“, чиято гражданска отговорност е застрахована при
ответника, то и не следва да бъда ангажирана отговорността му.
При тези данни, съдът
намира, че предявеният иск по чл.411 КЗ вр. чл.45 ЗЗД се явява неоснователен и
като такъв следва да бъда отхвърлен изцяло без да се разглежда наличието на
останалите елементи от фактическия състав на съдебнопредявените права.
Основателността на иска за
мораторна лихва предполага наличие на главен дълг и забава в погасяването му.
Доколкото съдът не достигна до наличието на такъв, то и този иск също следва да
бъда отхвърлен изцяло.
Поради изложеното и поради
съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции, обжалваното решение на
СРС следва да бъде потвърдено изцяло.
С оглед изхода на делото и
направеното искане, на въззиваемата страна на основание чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК следва
да се присъдят разноски във въззивното производство в размер на сумата от 100,00
лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Воден от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №20255418/18.11.2020 г., постановено по гр.д. №8712/2020 г. по описа
на СРС, ГО, 27 състав.
ОСЪЖДА З. „У.“ АД, ЕИК *****, седалище и адрес на управление:***,
да заплати на З. „Б.В.И.Г.” АД, ЕИК *****, седалище и адрес на
управление:***, пл. „*****, на основание чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК сумата от 100,00
лв., представляваща разноски във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.