Р
А З П О Р Е Ж Д А Н Е
Днес 6.01.2020г. година в град Плевен съдията-докладчик по
НЧХД № 2686/2019г по описа на РС-Плевен – Валери Цветанов, след като се
запознах с материалите по делото, намери за установено следното:
Съдебното производство е образувано по
тъжба на И.Й.Г. *** против Г.Д.Г.за извършено престъпление по чл.290 от НК.
Делото е с местна и родова подсъдност
на Плевенски районен съд, с оглед разпоредбите на чл.35 и сл. от НПК /раздел ІІ
от НПК/.
Съобразно разпоредбата на чл.80 от НПК
пострадалият от престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия, може
да повдига и поддържа обвинение пред съда като частен тъжител. Производството
изначално неправилно е образувано като такова от частен характер. И това е
така, защото поначало клеветата, в една от формите си, е разгласяване на факти
и обстоятелства, които са позорни от гледна точка на общоприетите морални
разбирания и предизвикват негативна оценка на обществото. За да е съставомерно
деянието, разгласеното позорно обстоятелство следва да е неистинско и деецът да
съзнава това. Когато обаче разгласяването на неверни обстоятелства се извършва
в рамките на депозирани свидетелски показания по висящо дело пред съд, независимо
дали тези обстоятелства са клеветнически по своето съдържание, тогава деецът
извършва престъпление против правосъдието – лъжесвидетелстване по чл. 290 от НК,
а не престъпление против личността на посочено в показанията лице/а. Това
произтича от задължението на свидетеля да изложи добросъвестно и правдиво
всичко, което знае по делото и така да спомогне за правилното му решаване, а
съответният разследващ или съдебен орган го предупреждава за отговорността,
която носи по чл. 290 от НК, ако не стори това. Така че, ако свидетелят изложи
неверни обстоятелства в показанията си, с деянието си той засяга обществени
отношения, свързани с правилното осъществяване на правораздаването, а не с
честта и достойнството на гражданите (в този смисъл р. № 4/2012 година на ВКС,
ІІ НО). Инкриминираното с тъжбата деяние сочи на престъпление, отговорността за
което не може да се реализира по реда на частното обвинение. Известно е, че
подаването пред компетентния съд на надлежна тъжба, със съдържанието и
реквизитите по чл. 81 от НПК, от пострадалия от престъпление, което се преследва по
реда на частното обвинение, е абсолютна процесуална предпоставка за образуване
и провеждане на наказателно производство срещу извършителя на това
престъпление. Тъжбата обаче трябва да съдържа единствено обстоятелствата на
престъплението, по повод на които тя се подава, но не и неговата правна
квалификация. Съдът е този, който има правомощието да посочи правилната правна
формулировка на обвинението, както и задължението да уточни и поправи (ако е
нужно) погрешната правна квалификация, като изхожда единствено от изложените в
тъжбата или установени на съдебното следствие факти (в този смисъл вж. и Ст.
П., Наказателен процес, изд. 1979 г., стр. 269). Основани на тези принципни
положения са и разпоредбата на чл. 287, ал. 6 и ал. 7 от НПК, регламентиращи основанията
и реда за изменение на обвинението в производство, образувано по тъжба на
пострадалия, както и действията на съда, когато установи, че престъплението е
такова от общ характер. В конкретния случай обаче, изначално е налице липса на
възможност за разглеждане на обвинението, а не установяване в хода на съдебното
следствие по делото, че престъплението е такова от общ характер, т. е. не
процесът на доказване е довел до необходимостта от изменение на първоначалното
обвинение, което е за престъпление, преследвано по тъжба на пострадалия. Затова
разпоредбата на чл. 287, ал. 7 от НПК е неприложима.
Поради това съдът счита, че следва да се прекрати
наказателното производство по реда на чл. 289, ал. 1 от НПК и при условията на чл. 24, ал. 4, т. 2 от НПК, защото
не е сезиран с тъжба, съдържаща описание на престъпление, което може да бъде
преследвано и евентуално санкционирано по реда на частното обвинение. Описаните
в тъжбата престъпления са от общ характер и компетентен орган да се произнесе е Районна прокуратура - Плевен.
Предвид изложеното и на основание чл. 289 ал.1 от НПК във
вр. с чл. 24 ал.4 т. 2 от НПК, съдията
докладчик
Р А З П О Р Е Д И:
ПРЕКРАТЯВА наказателното производство по настоящото НЧХД № 2686/2019г
по описа на РС-Плевен, тъй като посочените в тъжбата престъпления, не се
преследват по тъжба на пострадалия.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО може да се обжалва пред ОС-Плевен в
15-дневен срок от съобщението, че е изготвено.
След влизане в сила на разпореждането делото да се
изпрати на РП-Плевен по компетентност.
СЪДИЯ – ДОКЛАДЧИК: