Определение по дело №2686/2019 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 3
Дата: 6 януари 2020 г. (в сила от 28 януари 2020 г.)
Съдия: Валери Цветанов Цветанов
Дело: 20194430202686
Тип на делото: Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване: 30 декември 2019 г.

Съдържание на акта

Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е

 

 

         Днес 6.01.2020г. година в град Плевен съдията-докладчик по НЧХД № 2686/2019г по описа на РС-Плевен – Валери Цветанов, след като се запознах с материалите по делото, намери за установено следното:

         Съдебното производство е образувано по тъжба на И.Й.Г. *** против Г.Д.Г.за извършено престъпление по чл.290 от НК.

         Делото е с местна и родова подсъдност на Плевенски районен съд, с оглед разпоредбите на чл.35 и сл. от НПК /раздел ІІ от НПК/.

         Съобразно разпоредбата на чл.80 от НПК пострадалият от престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия, може да повдига и поддържа обвинение пред съда като частен тъжител. Производството изначално неправилно е образувано като такова от частен характер. И това е така, защото поначало клеветата, в една от формите си, е разгласяване на факти и обстоятелства, които са позорни от гледна точка на общоприетите морални разбирания и предизвикват негативна оценка на обществото. За да е съставомерно деянието, разгласеното позорно обстоятелство следва да е неистинско и деецът да съзнава това. Когато обаче разгласяването на неверни обстоятелства се извършва в рамките на депозирани свидетелски показания по висящо дело пред съд, независимо дали тези обстоятелства са клеветнически по своето съдържание, тогава деецът извършва престъпление против правосъдието – лъжесвидетелстване по чл. 290 от НК, а не престъпление против личността на посочено в показанията лице/а. Това произтича от задължението на свидетеля да изложи добросъвестно и правдиво всичко, което знае по делото и така да спомогне за правилното му решаване, а съответният разследващ или съдебен орган го предупреждава за отговорността, която носи по чл. 290 от НК, ако не стори това. Така че, ако свидетелят изложи неверни обстоятелства в показанията си, с деянието си той засяга обществени отношения, свързани с правилното осъществяване на правораздаването, а не с честта и достойнството на гражданите (в този смисъл р. № 4/2012 година на ВКС, ІІ НО). Инкриминираното с тъжбата деяние сочи на престъпление, отговорността за което не може да се реализира по реда на частното обвинение. Известно е, че подаването пред компетентния съд на надлежна тъжба, със съдържанието и реквизитите по чл. 81 от НПК, от пострадалия от престъпление, което се преследва по реда на частното обвинение, е абсолютна процесуална предпоставка за образуване и провеждане на наказателно производство срещу извършителя на това престъпление. Тъжбата обаче трябва да съдържа единствено обстоятелствата на престъплението, по повод на които тя се подава, но не и неговата правна квалификация. Съдът е този, който има правомощието да посочи правилната правна формулировка на обвинението, както и задължението да уточни и поправи (ако е нужно) погрешната правна квалификация, като изхожда единствено от изложените в тъжбата или установени на съдебното следствие факти (в този смисъл вж. и Ст. П., Наказателен процес, изд. 1979 г., стр. 269). Основани на тези принципни положения са и разпоредбата на чл. 287, ал. 6 и ал. 7 от НПК, регламентиращи основанията и реда за изменение на обвинението в производство, образувано по тъжба на пострадалия, както и действията на съда, когато установи, че престъплението е такова от общ характер. В конкретния случай обаче, изначално е налице липса на възможност за разглеждане на обвинението, а не установяване в хода на съдебното следствие по делото, че престъплението е такова от общ характер, т. е. не процесът на доказване е довел до необходимостта от изменение на първоначалното обвинение, което е за престъпление, преследвано по тъжба на пострадалия. Затова разпоредбата на чл. 287, ал. 7 от НПК е неприложима.

Поради това съдът счита, че следва да се прекрати наказателното производство по реда на чл. 289, ал. 1 от НПК и при условията на чл. 24, ал. 4, т. 2 от НПК, защото не е сезиран с тъжба, съдържаща описание на престъпление, което може да бъде преследвано и евентуално санкционирано по реда на частното обвинение. Описаните в тъжбата престъпления са от общ характер и компетентен орган да се произнесе  е Районна прокуратура - Плевен. 

Предвид изложеното и на основание чл. 289 ал.1 от НПК във вр. с чл. 24 ал.4  т. 2 от НПК, съдията докладчик

 

Р А З П О Р Е Д И:

 

ПРЕКРАТЯВА наказателното  производство по настоящото НЧХД № 2686/2019г по описа на РС-Плевен, тъй като посочените в тъжбата престъпления, не се преследват по тъжба на пострадалия.

РАЗПОРЕЖДАНЕТО може да се обжалва пред ОС-Плевен в 15-дневен срок от съобщението, че е изготвено.

След влизане в сила на разпореждането делото да се изпрати на РП-Плевен по компетентност.

 

 

 

                                             СЪДИЯ – ДОКЛАДЧИК: