Р Е Ш Е Н И Е
гр.София,26.10.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-В въззивен състав
в
публичното заседание на тринадесети октомври
през
две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА
Мл.с-я ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
при
секретаря Юлиана Шулева
и
прокурора
сложи за разглеждане
докладваното от съдия
Маркова в.гр.д.№ 12944 по описа
за 2020 г., за да
се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258-273 ГПК.
Образувано е по
въззивна жалба от ищеца пред СРС- EС, кв.“*********“,
ул.“********. Със същата се обжалва
решение № 179219/18.08.2020 г. по гр. д. № 58546/2017 г. на СРС, 35 състав, с което решение е
отхвърлена претенцията на въззивника-ищец пред СРС по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 38 ЗУЕС и в негова тежест са възложени разноските по делото.
Излагат се доводи за неправилност на така
постановеното решение, твърдят се нарушения на процесуалните правила,
несъответствие на изводите на съда във връзка със събраните по делото
доказателства, включително и неправилен бил извода на СРС, че не били
представени доказателства за определяне по основание и размер на месечната
такса на всеки един от етажните собственици, като се сочи, че още с обстоятелствената
част на ИМ било посочено от какво произтичат задълженията на първоначалния
ответник. Било допуснато процесуално нарушение тъй като съдът не бил указал, че
ищецът носи доказателствената тежест за установяване размера на месечните
вноски за поддръжка и ремонт.
Иска се от настоящата инстанция да отмени обжалваното
решение и да постанови друго, с което да бъде уважена претенцията на ищеца.
Разноски се претендират.
От ответницата пред СРС - Е. П. е постъпил отговор по въззивната жалба, в който
отговор се излага становище за неоснователност на същата. Излагат се подробни
съображения, защо въззиваемата страна счита, че първоинстанционния съд не е
допуснал сочените от въззивника нарушения при събирането и обсъждането на
доказателствата по делото. Разноски се претендират.
От ответника
К.П. не е постъпил отговор по
въззиваната жалба. В течение на производството изразява становище за
неоснователност на въззивната жалба и правилност на така постановеното съдебно
решение. Не претендира разноски.
По
допустимостта на въззивната жалба:
За обжалваното решение въззивникът е уведомен на 31.08.2020
г., Въззивната
жалба е подадена на 14.09.2020 г., следователно същата е в срока по чл.259, ал.1 ГПК.
Налице е правен
интерес от обжалване.
Следователно въззивната
жалба е допустима.
По
основателността на въззивната жалба:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част. По останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.
След служебно извършена проверка въззивната инстанция
приема,че обжалваното решение е валидно
и допустимо:
За издадената на 07.06.2017 г. по ч.гр.д.№ 35058 по
описа за 2017 г. на СРС, 35 състав, заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 ГПК длъжникът П.П.П. /същият е починал в течение на исковото
производство и на основание чл.227 ГПК са конституирани наследниците му по
закон – К.К.П. и К.П.П./ е уведомен на 29.06.2017 г.
Възражение по чл.414 ГПК е подадено на 07.07.2017 г.
На заявителя е било указано, че може да предяви иск за
сумите по заявлението в 1-месечен срок. Тези указания са му съобщени на 25. 07.2017
г.
Исковата молба е подадена в СРС на 25.08.2017 г. ,
т.е. в срока по чл.415 ГПК.
По доводите
във въззивната жалба:
За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е
приел, че взетото решение на ОС на ЕС от 29.09.2016 г. въз основа на което се
търси изпълнение на задължение за заплащане на вноските, е влязло в сила като
необжалвано в законоустановения срок. Действително, в протокола на ОС на ЕС по
отношение на всеки един от собствениците на обекти била посочена „дължима
сума“, но не било посочено на какво основание се дължи и за какъв период, т.е.
съдържанието на протокола не било ясно и недвусмислено. В случая посочен бил
сумарният размер на задължения по вече определени от ОС суми, за които решение
било взето на други ОС. В протокола от 31.01.2011 г. било посочено, че на ОС №
1/2010 г. била определена месечна вноска в размер на 20 лв. за апартамент
независимо дали апартамента се обитава. Посочено било и, че П. има просрочени
вноски в размер на 120 лв. до м.01.2011 г. Протокол № 1 от ОС от 2010 г. не бил
приложен. Липсвали и твърдения, че незаплатените задължения се претендират въз
основа на взетото през 2010 г. решение на ОС. Именно въз основа на този
протокол и взетите в него решения ищецът следвало да претендира заплащане на
процесните суми. Затова и основателно било възражението на ответника П., че
липсват доказателства за основанието, размера на претендираната сума и
компонентите по същата. Само на това основание искът следвало да се отхвърли
като неоснователен и недоказан. Освен това ответникът бил оспорил
законосъобразността на проведеното на 31.01.2011 г. ОС. Ищецът не бил ангажирал
никакви доказателства за законосъобразността на проведеното на тази дата ОС. По
делото не било установено и обстоятелството дали решението е влязло в сила.
Ищецът следвало да установи, че взетото решение е било обявено по реда на чл.16,
ал.7 ЗУЕС, от който момент започвал да тече 30-дневния срок за предявяване на
иска по чл.40, ал.1 ЗУЕС и след изтичането на който можело да се приеме, че
решението е влязло в сила.
По доводите
във въззивната жалба:
В т.12 „Обстоятелства от които произтича вземането“ на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК е посочено, че
съгласно т.2 от Протокол на ОС на ЕС от 29.09.2016 г. е взето решение да се
предприемат действия по принудително изпълнение срещу неизправните длъжници.
Задължението на длъжника П.П.П. за
периода от 01.01.2015 г. до 29.09.2016 г. възлизало на 1 240 лв. това
задължение представлявало неизплатени задължения по дължими разходи за ползване
и поддръжка на общите части и ЕС.
Със заявлението е представен протокол № 5 от
29.09.2016 г. на ОС на ЕС в т.2 на който е взето решение да бъдат предприети
действия по принудителното събиране на задължението на Р.Р.Г. и на П.П.П. като
по отношение на последния е посочено, че задължението възлиза на 1240 лв. за
ап.с № № 9,10,11 и 12 и е за периода от 01.01.2015 г. до 29.09.2016 г.
Заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 07.06.2017
г. е издадена срещу наследодателя на въззиваемите в настоящето производство – П.П.П.
за сума в размер на 1240 лв.,
представляваща неплатена главница за поддръжка на общите части на ЕС за периода
м.01.2015 г. до м.09.2016 г.
Видно от обстоятелствената част на исковата молба с
която е сезиран съда, ищецът сочи, че дължимите такси за поддръжка и Фонд
„Бъдещи ремонти“ са определени в т.3 от Протокол № 1 от 31.01.2011 г. На
29.09.2016 г. било проведено ОС на собствениците на самостоятелни обекти в
сградата, където в т.2 било взето решение да бъдат предприети действия по
принудителното изпълнение за неизправните длъжници към ЕС по реда на чл.38,
ал.2 ЗУЕС. Изготвен бил протокол за дължими суми към 29.09.2016 г. като по
отношение на П. сумата възлизала в размер на 1240 лв. Именно тази сума е
посочена в заявлението по чл.410 ГПК и именно за нея е издадена заповедта за
изпълнение.
С исковата молба е представен и протокол № 1 от
31.01.2011 г., където в т.2 са посочени дължими суми от собствениците на обекти
като по отношение на П. е посочена сумата в размер на по 120 лв., както следва:
за ап.9, 10 и 11 за периода м.08.2010 г.
до м.01.2011 г./или общо в размер на 360 лв./ и за ап.12 за периода м.07.2010 г. до м.01.2011 г.-140
лв. или по този протокол задълженията възлизат на 500 лв. Предмет на
установяване в настоящия случай, обаче, са вземанията на ищеца за периода,
отразен в заповедта за изпълнение доколкото исковото производство по чл.422 ГПК
е проекция на заповедното, а именно: за периода
м.01.2015 г. до м.09.2016 г.
Видно от отразеното в протокола на ОС № 1 от
31.01.2011 г., дължимите суми са били определени въз основа на взетото решение
на ОС № 1 от 2010 г., съгласно което месечната такса била в размер на 20 лв. за
апартамент.
С т.3 на протокол № 1 от 31.01.2011 г. е взето решение
собствениците на необитаеми апартаменти да плащат месечна такса в размер на 10 лв., считано от м.02.2011 г.
Видно от определение № 533696 от 13.11.2018 г. на СРС,
Първо ГО, 34 състав постановено по гр.д.№ 52238 по описа за 2017 г. и влязло в
сила, предявените от ищците по настоящия спор като наследници на П.П.П. искове
по чл.40, ал.1 ЗУЕС срещу решенията на ОС на ЕС от 29.09.2016 г. и от
27.04.2017 г. /последното не е предмет на обсъждане в настоящето производство/ са
приети за недопустими защото срокът за предявяване на молба за отмяната им е
изтекъл на 01.11.2016 г., а исковете били предявени на 31.07.2017 г.
Следователно решението на ОС на ЕС на което ищецът
основава претенцията си е влязло в сила и това е признато със съдебен акт,
постановен в производство по чл.40, ал.1 ЗУЕС.
Решението на ОС на ЕС от 29.09.2016 г., обаче, противно
на посоченото в обстоятелствената част на исковата молба, не се позовава нито
на протокол № 1 от 31.01.2011 г., нито
на решение на ОС № 1 от 2010 г.
Представеният протокол /л.10 и 11 от заповедното
производство/ за дължими суми е съставен от трима собственици на обекти в
сградата на ЕС, но същият не е бил докладван, обсъждан и приет на ОС на ЕС от
29.09.2016 г., нито е видно да представлява неразделна част от взетите решения
по този протокол. Освен това в протокола за дължими суми е посочено, че се
касае за такива „до 29.09.2016 г.“, т.е. не е посочен начален период.
При това положение макар и с други мотиви, обжалваното
решение се явява правилно и като такова ще следва да бъде потвърдено.
С отговора по исковата молба ответницата К.П. е
направила възражение за погасяване на
вземанията по давност с довода, че заявлението било насочено срещу
починалия П. П., а не срещу нея. При положение, обаче, че се приема за
недоказана претенцията на ищеца, то възражението не следва да бъде обсъждано.
Само за пълнота ще посочим, че по арг. от чл.422, ал.1 ГПК искът се счита предявен от датата на подаване
на заявлението; това е относимо и за наследниците по закон на починалия в
течение на исковото производство наследник.
По
разноските:
Пред
въззивната инстанция:
При този изход на спора на въззивника не се следват разноски.
На
въззиваемата К.К.П. разноски се следват и
затова й се присъждат в размер на 400 лв.- адв.възнаграждение за процесуално
представителство.
На
въззиваемия К.П.П. разноски се
следват, но такива не се претендират и
затова не му се присъждат.
Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 179219/18.08.2020 г. по гр. д. № 58546/2017 г. на СРС, 35 състав, изцяло.
ОСЪЖДА EС, кв.“*********“, ул.“*******, да заплати на К.К.П.,
ЕГН **********,***/ателие **, съдебен адрес:***-адв. Г., разноските пред въззивната инстанция в размер на 400 лв.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване, арг. от чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: