Р Е Ш Е Н И Е № 188
гр. Сливен, 09.11.2021
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на двадесет
и седми октомври, две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛЯ ИВАНОВА
ИГЛИКА ЖЕКОВА
При участието на секретаря ГАЛЯ ГЕОРГИЕВА и на прокурора ИВАН
ИВАНОВ, като разгледа докладваното от председателя касационно административно-наказателно
дело № 178 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба от Г.К.Г., ЕГН **********, подадена против Решение № 84 от 13.07.2021 г., постановено по АНД № 20212220200233/2021 г. по описа на Районен съд – Нова Загора, с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 20-0306-000517 от 02.06.2020 г. на Началник сектор към ОД МВР - Сливен, РУ- Нова Загора, с което на Г.К.Г. с ЕГН ********** е наложено административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 750,00 лв. и административно наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО да управлява МПС“ за ТРИ месеца, на основание чл. 182 ал. 1 т. 6 от ЗДвП, както и административно наказание „Глоба“ в размер на 10 лева, на основание чл. 183, ал.1, т.1, пр. 2 от ЗДвП.
В жалбата касационният жалбоподател твърди, че оспореното решение е неправилно, постановено при съществени процесуални нарушения и в противоречие на материалния закон. Излага съображения, че процедурата по констатиране и установяване на автора на деянието е нарушена; скоростта не е правилно определена; изводите на районния съд са неправилни. Моли обжалваното съдебно решение да бъде отменено с произнасяне по същество с решение, с което да се отмени процесното НП.
В съдебно заседание, касационният жалбоподател, редовно призован, не се
явява и не се представлява.
Ответникът по касационната жалба – ОД на МВР - Сливен, редовно призована, не изпраща представител. Представено е писмено становище от п. п. – гл. юриск. К. Б., която оспорва жалбата. Моли решението на РС – Сливен да бъде оставено в сила. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура – Сливен, дава заключение за законосъобразност на обжалваното съдебно решение.
Касационната жалба е подадена в предвидения в чл. 211, ал. 1 от АПК преклузивен срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
За да потвърди обжалваното НП, първоинстанционният съд, след като е обсъдил и преценил събраните по делото доказателства, е приел за установено, че жалбоподателят е извършил административното нарушение, за което са му наложени административни наказания; изложил е обосновани съображения за неоснователност на наведените от жалбоподателя доводи; направил е извод, че при съставяне на АУАН и при издаване на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения; счел е, че наложените наказания са правилно определено, поради което е приел обжалваното НП за законосъобразно.
Първоинстанционният съд подробно е обсъдил всяко едно от възраженията на касатора, които счел за неоснователни. Тези изводи изцяло се споделят от настоящата касационна инстанция.
При издаването на АУАН и на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения. Санкцията е определена съобразно закона и съответства на характера на нарушението и степента на вината на касатора. Изводите на Районния съд в тази насока са правилни и съобразени със събраните по делото доказателства.
Съгласно чл. 220 от АПК касационният съд преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение и по наведените в касационната жалба доводи. Видно от установената по делото фактическа обстановка, на 24.04.2020г. е бил съставен АУАН бл. № 469883 срещу Г.Г., в качеството му на нарушител затова, че на 03.04.2020г, в 09.03 часа по път II-66, км 20+800 в с.К., о. Н. З. при ограничение за населено място до 50 км/ч управлява л.а.“Нисан Х Трейл“ с регистрационен № *******, с. на фирма “В. 111“ЕООД с ЕИК:********* със скорост от 106 км/ч, установено и заснето с АТС№ТFR1-М547 с клип №4612 от 03.04.2020г. Водачът управлява с наказуемо превишение от 56 км/ч след приспаднат толеранс от 3%. Водачът не носи СУМПС и контролен талон. АУАН е бил връчен на 14.05.2020 г., който след като се запознал със съдържанието му е направил възражения, че не е съгласен и ще обжалва, а КТ не е в него, а в офиса на фирмата. Въз основа на съставения АУАН, на 02.06.2020 г. е издадено процесното НП.
Основното възражение на касатора, че процедурата по констатиране и установяване на автора на деянието е нарушена, съдът намира за неоснователно. При видеозаснемане на нарушението на административнонаказващия орган е известно само моторното превозно средство, с което е извършено нарушението, но не и водача, който го управлява. Самоличността на нарушителят може да се установи едва след попълване на декларация по чл. 188 от ЗДвП. С оглед на факта, че лицето, управлявало съответния автомобил към момента на заснемане с техническо средство може да е различно от собственика на автомобила, регистрационния номер на който е заснет, в ЗДвП е предвидена процедура за установяване на конкретния нарушител. Съгласно чл. 188, ал. 1 и 2 от ЗДвП собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. Когато нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на моторното превозно средство. Установяването на нарушителя се извършва с декларацията по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП. В процесния случай такава декларация е подписана от д. л. – р. ф. с. на „В. 111“ ЕООД, чиято с. е автомобила, с който е констатирано извършеното нарушение. Към декларацията е приложено копие от СУМПС на касатора и КТ към него. Следователно авторството на деянието по силата на разпоредбата на чл. 188 ЗДвП е установено.
Съгласно нормата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, разрешената максимална скорост на движение в населено място за управлявания от касатора автомобил е 50 км/ч. За превишаване над 50 км/ч на разрешената максимална скорост, в ЗДвП е предвидена административнонаказателната разпоредба на чл. 182, ал. 1, т. 6, която в разглеждания случай е приложена правилно от наказващия орган.
Съгласно специалната норма на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, редовно съставените актове за установяване на нарушенията по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. АУАН е редовно съставен и съдържа съществените реквизити, предвидени в разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Констатациите в съставения на 24.04.2020 г. АУАН не са оборени от установените факти в хода на съдебното производство. Събраните в първоинстанционното производство доказателства, кореспондират с констатациите в съставения АУАН. Следователно, процесният АУАН се ползва с предписаната му от закона доказателствена сила.
Въз основа на установените правнорелевантни факти районният съд е направил обосновани и правилни правни изводи, които се споделят напълно от настоящата инстанция, поради което повторното им излагане не е необходимо. Още повече, че с нормата на чл. 221, ал. 2, пр. 2 от АПК е предвидена възможност за препращане към мотивите на първоинстанционния съд. Правилно е приложен и материалния закон, а направените в тази насока оплаквания на касатора са неоснователни и няма да бъдат преповтаряни.
Районният съд не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила при анализа и оценката на доказателствата. Съответствието между приетото от съда и установеното от доказателствата, както и между приетото от съда и направените от него изводи, води до обоснованост на постановеното решение. Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, Административен съд – Сливен намира, че доводите в касационната жалба са неоснователни и отменителни основания не са налице.
По изложените съображения, обжалваното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
Основателно и своевременно се явява искането на ответника по касация за присъждане на разноски във вид на юрисконсултско възнаграждение. Същото следва да се определи в размер на 80,00 лева, съобразно нормата на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН във връзка с чл. 37, ал.1 от Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредбата за плащането на правната помощ и да се възложи в тежест на касатора.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд – Сливен
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 84/13.07.2021 г., постановено по АНД № 20212220200233/2021 г. по описа на Районен съд – Нова Загора.
ОСЪЖДА Г.К.Г. с ЕГН **********, да заплати в полза на Областна дирекция на МВР– Сливен разноски в размер на 80,00 (осемдесет) лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: