О П Р Е Д Е Л Е
Н И Е
Номер 1393/ 14.08.2020 Година Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Окръжен съд, Гражданско отделение,
VІ състав
На 14.08.2020 г.
В закрито заседание в следния състав:
Председател: НАДЕЖДА ДЗИВКОВА
Членове: ВИДЕЛИНА
КУРШУМОВА
ТАНЯ Б. ГЕОРГИЕВА
като разгледа
докладваното от съдията ГЕОРГИЕВА в.ч.гр.д.№ 1547 по описа за 2020
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.274 и сл.от ГПК.
Постъпила е частна жалба от адв.К.Д. *** срещу
определение № 5549/08.06.2020 г. по гр.д.№ 11449/2019 на ПРС, с което е
оставено без разглеждане искането на жалбоподателя за изменение на решението в
частта за разноските по реда на чл.248 ГПК. В жалбата се излага несъгласие със съображенията на първоинстанционния съд
, че липсата на представен списък по чл.80 ГПК относно възнаграждението на
адвоката в хипотезата на чл.38, ал.2 от ЗАдв.представлява пречка да бъде
разгледана молбата по чл.248, ал.1 ГПК.
В отговор на частната жалба насрещната страна „АГЕНЦИЯ З
АСЪБИРАН ЕН АВЗЕМАНИЯ“ ЕАД мотивира становище за неоснователност на жалбата.
Пловдивският
окръжен съд, като взе предвид доводите на страните
и прецени данните по делото, намира за установено следното:
Частната
жалба е подадена от легитимирано лице, в законоустановения по чл. 275, ал. 1 от ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана
по същество, жалбата е основателна.
За да остави без разглеждане подадената в срока за обжалване на решението
молба по чл.248, ал.1 ГПК от адвокат Д., първоинстанционният съд е констатирал,
че по делото не е бил представен списък по чл.80 ГПК до приключване на
последното съдебно заседание, поради което страната няма право да иска
изменение по чл.248 ГПК. Съдът е възприел съдебна практика на ВКС по идентични
казуси. В тях е прието, че постановките на
т. 9 от ТР № 6 от 06.11.2013
г. по тълк.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС са приложими и в сручаите, когато се иска изменение на
определено от съда и присъдено с решението адвокатско възнаграждение в
хипотезата на чл.38, ал.2 от ЗА.
Настоящият въззивен състав не споделя това становище по следните
съображения:
За присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв
пред съответната инстанция, е достатъчно по делото да е представен договор за
правна защита и съдействие, в който да е посочено, че упълномощеният адвокат
оказва безплатна правна помощ на някое от основанията по т. 1-3 на чл. 38, ал.
1 ЗАдв, като не е необходимо страната предварително да установява и да доказва
съответното основание за предоставяне на безплатна правна помощ. Размерът на
адвокатското възнаграждение се определя от съда, поради което не е нужен списък
по чл. 80 ГПК – той касае разноските, дължими на страните. Съдът, също така, не
е обвързан от искането, ако адвокатът е посочил конкретна сума. В случая е
неприложима т. 9 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на
ВКС. При безплатно предоставяне на правна помощ по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2
ЗА, както е в случая, адвокатът сам, по собствена воля, се съгласява да получи
хонорар само, доколкото постановеният от съда резултат е в интерес на страната,
която представлява; да го получи след влизане в сила на съдебния акт, с който
му се присъжда; размерът на възнаграждението да се определи от съда съобразно
размера на уважената/отхвърлена част от иска/исковете; дължи се от насрещната
страна по правилата на чл. 78, ал. 1-3 ГПК. Дължимото адвокатско възнаграждение
се определя от съда в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата по чл. 36,
ал. 2, като се осъжда другата страна да го заплати. Касае се за специална
норма, поради което доводът за липса на представен списък не може да бъде
споделен. Съдът е задължен да определи размера на задължението с оглед
действителната правна и фактическа сложност на делото, а минимумът на дължимият
адвокатски хонорар е определен в чл. 38, ал. 2 ЗАдв - не по-нисък от
предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗАдв. ,поради което и молбата за
изменение на присъденото адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2
ЗАдв в полза на процесуалния представител е процесуално допустима и съдът
следва да се произнесе по нея. Това становище е застъпено в по-новата съдебна
практика на ВКС / напр.Определение № 319/09.07.2019 г. по ч.гр.д.№ 2186/2019 на
ВКС и др./.
По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде отменено и
делото да бъде върнато на първостепенния съд за произнасяне по молбата за
изменение на постановеното решение в частта за разноските.
Мотивиран от изложеното,
съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение № 5549/08.06.2020 г. по гр.д.№ 11449/2019
на ПРС.
ВРЪЩА делото на ПРС за произнасяне по същество по
молба вх.№ 22625/04.05.2020 г., подадена от адв.Д..
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: