Р
Е Ш Е Н И Е
№265
гр. Габрово, 20.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГАБРОВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, в публично съдебно заседание на двадесети юли през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЯН КОСЕВ
при секретаря ДАНИЕЛА МАРЧЕВА, като
разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 809 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по Глава втора от Закона за защита от домашното насилие
(ЗЗДН).
Образувано е по молба, вх. №
3965/22.06.2020 г. на С.И.М. с искане за издаване на заповед за защита от
домашно насилие срещу И.А.А. с твърдения за извършени на 21.05.2020 г.,
18.06.2020 г. и 19.06.2020 г., актове на домашно насилие по смисъла на чл.2 ЗЗДН.
Молителката поддържа, че с ответника
са били във фактическо съпружеско съжителство повече от 10 години, като
последният системно злоупотребявал с алкохол и прибирайки се вкъщи започвал да
я тормози, вдигайки скандали, отправяйки обиди и заплашвайки, че ще я изгони. В
резултат на това молителката подала молба до PC Габрово с искане за издаване на
заповед за защита срещу домашно насилие по отношение И.А.А., като било
образувано гр.д. № 965/2019 г. по описа на PC Габрово и била издадена заповед №
269 от 17.06.2019 г., която била за срок
от една година, считано от 27.05.2019 г.. Сочи, че ответникът няколкократно е
нарушил издадената заповед за защита.
Твърди, че на 18.06.2020 г. И.А.А.
около 20:30 часа отишъл пред апартамента й в гр. Габрово, бул."*****"
№ 39, ет. 8. ап. 23 и започнал да звъни на звънеца. След като молителката не му
отворила започнал да обикаля по етажите на блока, да ползва асансьора и пак да
я притеснява и да звъни на звънеца, в резултата на което молителката потърсила
помощ от полицията. Дошли полицаи, които отвели И.А.А. извън блока, но обяснили
на молителката, че не могат да го задържат, тъй като няма действаща заповед за
защита. След като го отвели на молителката се наложило да почисти коридора пред
жилището й, тъй като ответникът бил уринирал там. Сочи, че след посещението му
се почувствала засрамена и унижена пред съседите си. Не могла да спи спокойно
като при всеки шум в коридора се притеснявала да не е дошъл отново.
Твърди, че на следващата сутрин -
19.06.2020 г. около 05:45 часа. докато отивала на работа за първа смяна
ответникът я пресрещнал на тротоара малко преди да стигне до местоработата си -
„Радев Принт" ЕООД, в гр. Габрово на бул."*******" №17. Обърнал
се към нея със заповеднически и заядлив тон и й казал: „Ти кога мислиш да ме
пуснеш да си дойда в къщи?". В продължение на няколко дни след въпросната
случка молителката била неспокойна, уплашена и разтревожена. Притеснявала се ответникът
да не я чака пред жилището й и се страхувала да се прибира сама от работа. Моли
съда да наложи мерки за защита по ЗЗДН. В представената декларация по чл.9,
ал.3 ЗЗДН описва изложените в молбата актове на домашно насилие.
С влязло в сила определение от 22.06.2020 г. е върната молба, вх. №
3965/22.06.2020 г. по отношение на
твърдения акт на домашно насилие извършен на 21.05.2020 г. и е прекратено
производството в тази част.
В съдебно заседание молителката, чрез нейния процесуален представител
поддържа молбата, която счита за доказана.
Ответникът, И.А.А. признава
изложените в молбата обстоятелства.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства по свое убеждение, намира от фактическа
страна следното:
Страните не спорят, че са били във
фактическо съжителство.
В представена декларация по чл.9,
ал.3 ЗЗДН, молителката С.И.М. е изложила описание на всеки от твърдените актове
на домашно насилие, осъществени от ответника И.А.А. на посочените в молбата за
защита дати, която декларация, предвид предвидената наказателна отговорност за
неистинността й и с оглед разпоредбата на чл.13, ал.2, т.3 ЗЗДН, съдът цени
като доказателство за осъщественото от ответника на 18.06.2020 г. и 19.06.2020
г. поведение, доколкото изложеното в декларацията не е опровергано от събраните
в производството доказателства.
Страните не спорят и с протоколно
определение от 17.07.2020 г. за безспорни и ненуждаещи се от доказване в
отношенията помежду им са отделени фактите
описани от молителката в молбата й за защита.
Въз основа на влязло в сила решение № 268 от 17.06.2019 г.
на РС - Габрово, постановено по гр.д. № 965/2019 г. е издадена заповед за
защита № 269 от 17.06.2019 г. в полза на молителката С.И.М. срещу ответника И.А.А.
за извършени актове на домашно насилие. Спрямо ответника са предприети мерки за
защита на молителката, като наред с мярката по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН са наложени
мерките по чл. 5, ал. 1, т. 2 и т. 3 ЗЗДН за срок от една година,
считано от връчване на заповедта за незабавна защита – 27.05.2019 г..
В производството са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на
свидетеля М.Ж.Й., показанията на която
съдът кредитира като съответни на другите събрани в производството
доказателства и в една част основани на преките й впечатления. От показанията
се установява, че ответникът често употребява алкохол и прави опити да
осъществява контакти с молителката, като звъни на вратата на жилището й,
а след като не му отвори стои в междублоковото пространство. Също така
ответникът пресрещал молителката на път за работа. Молителката след посещение
от ответника била разстроена, напрегната
и изпитвала страхови изживявания излизайки от вкъщи. Свидетелят не знае да е имало вербални заплахи от
страна на ответника към молителката.
Други доказателства от значение за
правния спор не са ангажирани, като необсъдените такива, съдът намира
неотносими, тъй като не установяват факти и обстоятелства от предмета на
доказване.
При така установената фактическа обстановка от правна страна, съдът намира
следното:
Съгласно чл. 2, ал.1 ЗЗДН домашно
насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или
икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното
ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо
лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна
връзка или във фактическо съпружеско съжителство.
Въз основа на събраните гласни
доказателствени средства, направеното от ответника признание пред съда и
неопроверганата от ответника декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН, съдът приема, че
автор на акта на домашно насилие осъществен на 18.06.2020 г., подробно описан
от молителката С.И.М. в молбата й за защита, е И.А.А.. Доказателствата, събрани
в производството безпротиворечиво установяват, че същият е предприел поведение,
изразено в упражняване на психическо и емоционално насилие по отношение на
молителката – многократното звънене във вечерен час на вратата на пострадалата в
нейно присъствие и последвалото уриниране пред дома й следва да се цени като форма
на противоправно поведение, чрез което поведение се въздейства върху нейното
психо-физическо състояние. Подобно поведение представлява форма на психическо
въздействие, от естество да предизвиква негативни психо-емоционални изживявания
у нея.
От друга страна съдът намира, че
твърдяното поведение на ответника на 19.06.2020 г. не покрива характеристиките на акт на домашно
насилие. Пресрещането на едно лице на посочената дата на обществено място и
задаването на въпрос „Ти кога мислиш да ме пуснеш да си дойда в къщи?" не
съставлява домашно насилие. Под насилие законът има предвид противоправно
поведение, което засяга неблагоприятно права и интереси на пострадалото лице. Отправянето
на въпрос от страна на бившия съжител към молителката не е противоправно
поведение, а съставлява изразено очакване за допускането му до жилището
обитавано от молителката. Още повече, че липсват твърдения на молителката,
ответникът да е обективирал изявления, че „да ме пуснеш в къщи” би било
осъществено с противоправни методи и средства. Следва да се отбележи, че субективните
възприятия на молителката са неотносими към преценката за наличие на домашно
насилие по смисъла на ЗЗДН.
Съдът при налагането на мерките по
чл. 5 ЗЗДН не е обвързан от искането на молителя, а следва да наложи по своя
преценка една или повече защитни мерки (чл. 16, ал. 1 ЗЗДН). С оглед
изложеното, съдът счита, че спрямо ответника И.А.А., като извършител на
психическо и емоционално насилие по отношение на молителката, следва да бъде
приложена мярката по чл. 5, ал. 1, т.1 ЗЗДН, чрез която ще се даде защита на
пострадалото лице. За налагането на тази мярка не е предвиден срок, тъй като
съгласно КРБ и НК никой няма право да нарушава правата, каквото е правото на
здраве и телесна неприкосновеност, на другите физически лица.
В случая, следва да бъде приложена и
мярката по чл.5, ал.1, т.3, предл. 1, 2 и 3 ЗЗДН - забрана извършителя на
домашното насилие да приближава пострадалото лице, обитаваното от него жилище и
работата му на по-малко от 50 метра за срок от шест месеца. Съдът намира, че
тази мярка би била достатъчно ефективна, тъй като актът на насилие е осъществен
при контакт на пострадалата с ответника, като последният е търсил такъв против
волята й в обитаваното от нея жилище и след като веднъж вече е била издавана
заповед за защита срещу него.
За гарантиране в достатъчна степен
интересите на пострадалата, че няма да бъде обект на бъдещо насилие от страна
на ответника, и предвид тежестта на акта на домашно насилие, времето, през
което е извършен (във вечерен час на денонощието), и мястото на извършването му
(пред обитаваното от молителката жилище), съдът счита, че мярката за защита по
чл. 5, ал. 1, т. 3, предл. 1, 2 и 3 ЗЗДН трябва да бъде наложена за срок от шест
месеца, а неизпълнението на последната ще доведе до прилагането на предвидените
в чл. 21, ал. 2 ЗЗДН последици. Касае се за акт на психическо и емоционално
насилие (опосреден от въздействие върху обект на правото на собственост), без
да е налице отправяне на някакви заплахи от страна на ответника, което не
предполага да се налага мярката за защита за по-дълъг срок от посочения такъв.
Не е необходимо да се налагат останалите мерки, предвидени в разпоредбата на
чл.5, ал.1, т.3 ЗЗДН, още повече, че не се установи ответникът да предприемал
противоправно поведение по местата за социални контакти и отдих на молителката. На следващо място, поради непосочване на точните места за
социални контакти и отдих на молителката и с оглед тяхната неопределеност,
забрана на ответника да ги приближава би била бланкетна и безпредметна.
Съгласно чл. 5, ал. 4 ЗЗДН при
уважаване на молбата за защита, съдът е длъжен да наложи на извършителя на
домашното насилие глоба в размер от 200 до 1000 лева. При определянето на
размера на глобата съдът отчита тежестта на нарушението – психическо и
емоционално насилие, времето и мястото на извършването му, като приема, че на
ответника следва да бъде наложена глоба в минимален размер на 200 лева.
При този изход на
делото и на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН, вр. с чл. 16 от Тарифата за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК, И.А.А. следва да заплати по
сметка на ГРС и държавна такса в размер на 25 лева. За настоящото производство
молителката С.И.М. не претендира разноски и съответно такива не следва да й се
присъждат.
Така мотивиран, СЪДЪТ
Р Е Ш И:
ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД, на основание чл. 15, ал. 2 ЗЗДН,
срещу И.А.А., ЕГН **********, роден на *** г., с адрес: ***, с която се:
ЗАДЪЛЖАВА И.А.А., ЕГН **********, роден на *** г., с адрес: ***, на
основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН, да се
въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на С.И.М., ЕГН **********,
с адрес: ***.
ЗАБРАНЯВА на И.А.А., ЕГН **********, роден на *** г., с адрес: *** да
се доближава на по-малко от 50 /петдесет/ метра до С.И.М., ЕГН **********, с
адрес: ***, жилището й и работата й /с адрес: гр. Габрово, бул. „*******” № 17/
за срок от шест месеца, считано от издаване на заповедта за защита, на основание
чл.5, ал.1, т.3, предл.1, 2 и 3 ЗЗДН.
ПРЕДУПРЕЖДАВА И.А.А., ЕГН **********, роден на *** г., с адрес: ***,
че при неизпълнение на настоящата заповед, на основание чл. 21, ал. 2 ЗЗДН
полицейският орган е длъжен да го задържи и незабавно да уведоми органите на
прокуратурата.
НАЛАГА на И.А.А., ЕГН **********, роден на *** г., с адрес: ***,
на основание чл. 5, ал. 4 ЗЗДН, глоба в размер на 200 (двеста) лева, платима в
полза на държавния бюджет.
ОСЪЖДА И.А.А., ЕГН **********, роден на *** г., с адрес: ***,
да заплати по сметка на РС Габрово държавна такса в размер на 25 (двадесет и
пет) лева, на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН вр. чл. 16 от Тарифата за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК, както и сумата 5 (пет) лева в
случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Габровски окръжен съд в
7-дневен срок от връчването му на страните, като издадената заповед подлежи на
незабавно изпълнение, съгласно чл. 20
ЗЗДН.
Препис от настоящото решение да се
изпрати на полицейското управление по адресите на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: