Р Е Ш Е Н И
Е
№359 30.10.2023 год.
гр. Стара Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорски
административен съд, седми състав, на трети октомври две хиляди двадесет и трета
год. в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИХАИЛ Р.
секретар Зорница Делчева като разгледа
докладваното от съдия М. Р. адм. дело №171 по описа на Административен съд
Стара Загора за 2023 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.145 и сл.от Административнопроцесуалния кодекс.
Образувано е по жалба на Т.А.С.
***, чрез пълномощника си по делото адв. В.С. против Уведомително писмо за
извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за
директни плащания за кампания 2021 изх.№ 02-240-6500/2243 от 13.01.2023 год. на Заместник изпълнителния
директор на Държавен фонд „Земеделие”, с което й са наложени санкции за бъдещ
период в размер на 4 410.75 лв. и му е оторизирана сума за изплащане в размер
на 97.30 лв.
В жалбата са изложени
доводи за нищожност, необоснованост на оспорения административен акт,
немотивираност, постановен в противоречие с материалноправните разпоредби.
Жалбоподателката твърди, че две години след мълчанието на административният
орган е получила едно бланкетно уведомително писмо по отношение на подаденото
от нейна страна заявление за подпомагане кампания 2021 год. Изложени са доводи,
че не са налице мотиви в полученото уведомително писмо, като не е ясно и
правното основание за неговото издаване. От съдържанието на таблицата и
обясненията към нея, не позволява установяването на конкретното фактическо и
правно основание за намалената с оспореното уведомително писмо оторизация. Въз
основа на подробен анализ на съдържащата се в уведомителното писмо информация,
представен в табличен вид и пояснения под таблицата, е направен извод за пълна липса
на мотиви в писмото. Иска отмяна на оспорения акт като незаконосъобразен.
Претендира се присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът Заместник изпълнителният
директор на ДФ“Земеделие“, чрез процесуалният си представител юриск. Т.В. оспорва
жалбата като неоснователна и иска отхвърлянето й. Излага подробни съображения в
подкрепа законосъобразността на оспорения акт. Иска и присъждане на направените
разноски по делото.
Въз основа на всички
събрани по делото доказателства, съдът прие за установено следното от
фактическа страна:
На 06.05.2021 год. Т.А.С.,
земеделски производител с УРН *** е подал в ДФ „Земеделие” заявление за
подпомагане с УИН 24/170621/26126 за кампания 2021 год. (л. 27 и следващите от
делото). Поискано е подпомагане по Схемата за единно плащане на площ /СЕПП/, по
Схемата за преразпределително плащане /СПП/, по схемата за плащане на
селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната
среда - зелени директни плащания /ЗДП/,
схема за обвързано подпомагане на плодове - /основна група/ - СП /основна/,
схема за преходна национална помощ за земеделска земя на хектар /ПНДП/. Неразделна
част от заявлението е таблица за ползваните през 2021 год. парцели, в който са
посочени подробно номера на блоковете на земеделско стопанство /БЗС/ в
землищата на с. ***. Декларираната използваема площ е в размер на 2.86 ха. Приложени
са необходимите декларации, както и таблица съдържаща опис на фактури за
изкупена продукция - череши, както и самите фактури.
В
хода на производството по разглеждане на заявлението не са били извършени административни
проверки по чл.37, ал.2 от ЗПЗП. Проверка на място за кампания 2021 год. не е
извършвана.
С
Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по
схеми и мерки за директни плащания за кампания 2021 изх.№02-240-6500/2243 от 13.01.2023
год., Заместник изпълнителния директор на ДФ „Земеделие” се е произнесъл по заявлението на Т.С. като е оторизирал сума
за изплащане в размер на 97.30 лв. и наложил санкция за бъдещи периоди. Основание
за това е обстоятелството, че за 0.80 ха от общо заявени 2.86 ха, е установено,
че попадат извън специализирания слой за кампания 2021 год.. Поради това, че в
процентното отношение наддекларираната площ спрямо установената е 100.00 % е
отказано изплащане на исканата субсидия и е наложена санкция за бъдещ период. Тези
данни са получени, след като е използвана наличната информация, съдържаща се
във външните регистри на ИСАК, поддържани по чл. 30 от ЗПЗП и предоставените
данни от контролиращите лица във връзка с чл.49 от Наредба №4 от 24.02.2015 год.
По делото се установи и не е спорно, че със заповед №РД 09-150 от 25.02.2022 год. Министърът на
земеделието и храните е одобрил окончателния специализиран слой „Площи,
допустими за подпомагане” за кампания 2021, като част от СИЗП. Горепосочената
заповед
не е оспорена
с нарочна жалба от земеделския стопанин Т.С., видно от
предоставената информация от министерството на земеделието и горите /лист 97 от
делото/. Действително тази заповед не е приложена към административната преписка, но е достъпна
на сайта на МЗХГ, обнародвана е в ДВ бр.20 от 11.03.2022 год. и не е необходимо
прилагането й по делото.
По делото бе допусната и приета като
доказателство по делото, съдебно техническа експертиза, от заключението на
която се установи следното:
Заявени са подпомагани три парцела с обща
площ от 2.86 ха, като на същите не са извършвани административни проверки. Част
от тези площи не са включени в допустимия слой за 2021 год., но са били включени в допустимия слой за 2020 год. и 2022 год. /заявено в открито съдебно
засадание/, като за 2022 год. и трита парцела са включени в допустимия слой за
2022 год. парцелите са само череши и дръвчетата са живи. На какво се дължи
изключването им за 2021 год. не е ясно, като при изследването на критериите за
допустимост предвидени в Наредба №2/26.03.2018 год., се установява, че същите
не са приложими към тези парцели. Като допустими счита че са всичките заявени
площи, като общия размер на финансовото подпомагане бе следвало да е
6 471.52 лв.
Въз основа на така
изградената фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:
Жалбата е процесуално
допустима. Същата е изтеглена от СЕУ на 14.03.2023 год., а жалбата е постъпила в
Административен съд Стара Загора на 23.03.2023 год. Ето защо, следва да се
приеме, че е обжалването е сторено в срока по чл.149, ал.1 от АПК, изхожда от
надлежна страна, чийто законни права и интереси са засегнати от акта, а самата жалба
е насочена срещу индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен
контрол за законосъобразност.
Разгледана по същество,
жалбата е основателна.
Оспореният административен акт, обективиран в Уведомително
писмо изх.№02-240-6500/2243 от 13.01.2023 год., е
издаден в рамките на предоставената на Заместник-изпълнителния директор на
ДФЗ-РА, делегирана материална компетентност. Разплащателната агенция е
специализирана акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на
условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове и за
прилагане на пазарни мерки, включително интервенция на пазарите на земеделски
продукти по правилата на ЕС (§1, т.13 ДР ЗПЗП). По силата на чл.11, ал.2, т.4
от ЗПЗП, Държавен фонд „Земеделие“ изпълнява функциите на Разплащателна агенция.
Съгласно разпоредбата на чл.20а, ал.1 и ал.2, т.2 от ЗПЗП, Изпълнителният
директор на ДФЗ е изпълнителен директор на Разплащателната агенция, който я представлява.
На този орган според чл.10, ал.1, т.7 от Устройствения правилник на
ДФ„Земеделие“ е предоставено да взема решения за одобряване или отхвърляне на
заявления по схемите и мерките на Общата селскостопанска политика, прилагани от
РА, включително по ПРСР 2014-2020. Със Заповед №03-РД/3088/22.08.2022
год. /лист 55 от делото/ и на основание чл.20, т.1, т.2 и т.3 и чл.20а, ал.1, 2,
4 и 5 във връзка с ал.6 от ЗПЗП, Изпълнителният директор на ДФЗ делегира на
Заместник-изпълнителния директор В.К. /т.2 от заповедта/, правомощието да
издава и подписва уведомителните писма за одобрените и неодобрените за участие
парцели, животни или пчелни семейства, както и за неизпълнение ангажименти по
мярка 214 „Агроекологични плащания“, мярка 10 „Агроекология и климат“ и мярка
11 „Биологично земеделие“.
Обжалваният акт е издаден в предвидената от закона писмена
форма. Основателно е оплакването, че актът не е мотивиран. В оспорения акт са не посочени правни и фактически основания
за издаването му, поради което съдът намира, че е налице отклонение от
изискванията за форма, тъй като вписаните в уведомителното писмо и таблиците към него основания,
посочените площи, които са приети за недопустими за подпомагане, както и
данните от административната преписка, не обективират ясно волята на
административния орган и не позволяват да бъде упражнено правото на защита на
жалбоподателката, както и да бъде осъществен съдебен контрол за законосъобразност
на административния акт.
Съгласно чл.43 от ЗПЗП разплащателната агенция извършва
директни плащания по подадените заявления, при установени определени
обстоятелства. Размерът на плащането по СЕПП се отказва или намалява при
хипотезите на чл.43, ал.3 от ЗПЗП,
когато кандидатът стопанисва площи и/или земеделски парцели с размери, по-малки
от определените в чл. 38в; установи, че
за съответните площи не са спазени изискванията за кръстосано съответствие; кандидатът възпрепятства извършването на
проверка на място; кандидатът е заявил площи, които не стопанисва или е заявил
площи, които не отговарят на условията за допустимост за подпомагане,
определени в наредбата по чл. 40; за една и съща площ са подадени две или
повече заявления и застъпването на площи не е отстранено; заявените за
подпомагане площи не са включени в специализирания слой по чл. 33а, ал. 1 - за
площите, които не са били обект на проверки по реда на чл. 37, ал. 3 и 4 за
съответната година; кандидатът за подпомагане не е ползвател на заявените
земеделски площи; кандидатът за подпомагане не отговаря или не е спазил
специалните изисквания, определени с наредбата по чл. 38а, ал. 4; установи, че
са създадени изкуствени условия за подпомагане; заявените за подпомагане площи
са оценени като неотговарящи на условията за допустимост за подпомагане при
проверките, извършвани по реда на чл. 37, ал. 3 и 4. Разплащателната агенция
намалява размера на плащането или отказва плащане по ал. 3 съгласно критериите,
установени в законодателството на Европейския съюз.
Съобразно трайната съдебна практика, основаваща се на постановките
на Тълкувателно решение №16/31.03.1975 год., ОСГК, е допустимо мотивите на
административния акт да се обективират в друг документ, към който първият
препраща и който е поместен в административната преписка. Изразеното след
издаване на оспореният административен акт писмено становище от 06.04.2023 год.
(лист 50 - 53 от делото), изпратено заедно с жалбата и административната
преписка в съда, не представлява и не е част от административната преписка.
Мотивите на административния акт представляват единство от
фактическите и правни основания за издаването му и тяхното наличие позволява на
адресата на акта да разбере волята на административния орган и да защити
адекватно правата и интересите си. Мотивите имат съществено значение и за съда
при осъществявания контрол за законосъобразност и липсата им възпрепятства този
контрол и представлява самостоятелно основание за отмяна на издадения административен
акт.
Съдебната практика приема, че правните и фактически основания
за издаване на уведомителните писма, с които се отговаря на подадените
заявления за подпомагане/плащане на регистрираните земеделски производители, се
съдържат в таблиците и поясненията под тях. От изложеното се преценява
мотивираността на административния акт, съответно какви са фактическите и
правни основания при постановен отказ за подпомагане.
В конкретния случай е прието от страна на административният
орган, че два от заявените парцели /№38039-17-1-2 с площ 0.79 ха и 38039-17-2-2
с площ от 1.27 ха/ въобще не отговарят на изискванията за допустима площ. Това
го е мотивирало да приеме, че 2.06 ха от заявените 2.68 ха са недопустими за
подпомагане. Въз основа на това и прилагайки чл.19а от Делегиран регламент
№640/2014 год., са определили процент на недопустимата площ в размер на 100 %.
Спор между страните относно декларираните площи не
съществува. Не съществува спор и относно компетентността на органа постановил
уведомителното писмо.
Безспорно е, че
специализирания слой „Площи, допустими за подпомагане” за кампания 2021 год., е
одобрен със заповед №РД 09-150 от 25.02.2022 год. на Министъра на
земеделието. Съгласно чл.16б, ал. 1
от Наредба №105 от 22 август 2006 год. за условията и реда за
създаване, поддържане, достъп и ползване на интегрираната система за
администриране и контрол всяка година след приключване на обновяването по чл.16а, ал.2,
Министерството на земеделието и храните открива производство по чл.66 от АПК за
одобряване на изготвения специализиран слой „Площи в добро земеделско
състояние“. Това производство представлява сложен фактически състав, като
процедурата завършва със заповед на министъра на земеделието и храните по
одобряване на окончателния специализиран слой /чл.16г от наредба №105/2006/. В
конкретния случай, окончателния специализиран слой „Площи в добро земеделско
състояние“ за Кампания 2021 год. е приет със Заповед №РД
09-150 от 25.02.2022 год.
на Министъра на земеделието и храните. Тази заповед, като акт по чл.16г, ал.4
от Наредба №105/2006 год. подлежи на самостоятелен съдебен контрол (ТР
№8/11.12.2015 год. по тълк. дело №1/2015 год. на ВАС).
От страна ответника бе поискано от съда, да се изиска информация
от трето лице в лицето на МЗХГ, информация относно обстоятелството подавана ли е
жалба от страна на Т.А.С. против
заповед №РД 09-150 от 25.02.2022 год. на
Министъра на земеделието. Това обстоятелство обаче не доказва, че площите
заявени от страна на С. не попадат в специализираният допустим слой за
подпомагане, утвърден от Министъра и който слой е имал в предвид ответника по
делото при издаването на уведомителното писмо -
а само, че срещу тази заповед не е подавана жалба от страна Т.С..
Доколкото с разпореждането за насрочване на делото, на ответника бе указано, че
е в негова тежест е установяването на фактите и обстоятелствата отразени в
оспореното уведомително писмо и послужили като основание за постановения отказ,
респективно за налагането на санкцията за бъдещ период, то това обстоятелство
не е доказано по какъвто и да е било начин от страна на ответника. Действително
от заключението на вещото лице се установи, че два от парцелите не попадат в
допустимия слой, но за сметка на това попадат в допустимия слой за предходната
2020 год. и за следващата земеделска 2022 год. Доколкото обаче, са представени
декларации за реализиране на продукцията /общо над 14 тона/ е очевидно, че тези
парцели са дали продукция и са били налични, респективно допустими за
подпомагане. Това се установява и от заключението на вещото лице, а с оглед
наличието на трайни насаждения – черешови дръвчета, се предполага, че същите са
били налични и през 2021 год., което се подкрепя и от заключението.
Съдът намира също така, че в оспореното уведомително
писмо не са посочени правните норми, послужили като основание за намаляване на
исканата субсидия. В уведомителното писмо не е посочена коя от хипотезите,
предвидени в чл.43, ал.3 от ЗПЗП е приложима. При това положение остава неясно
както за жалбоподателката, така и за съда, установените по делото факти под коя
правна норма са подведени от страна на ответника. Това според настоящия състав
представлява нарушаване на правилата за форма на административния акт. В
съдържанието на оспореното уведомително писмо не са посочени кои парцели са
недопустими и кои са допустими. Не е цитирана също така и заповедта на Министъра
на земеделието и горите, с която е одобрен окончателния допустим слой за 2021
год. В самата заповед от друга страна не се съдържат конкретни мотиви за
недопустимост по отношение на процесните парцели. Не се установи по делото, по
какви причини тези парцели са изключени от допустимия слой. Не на последно
място и в самото уведомително писмо не е посочено, че тези два парцела не са
включени в допустимия слой.
По изложените съображения
съдът приема, че обжалваното уведомително писмо е незаконосъобразно и следва да
бъде отменено. Предвид разпоредбата на чл.173, ал.2 от АПК, преписката следва
да бъде изпратена на административния орган за ново произнасяне при
съобразяване на изложените в мотивите на съдебното решение указания по
прилагането на закона. Следва да бъдат изложени конкретни съображения защо е
прието, че процесните парцели са недопустими за подпомагане, респективно при
наличието на противоположни доказателства /одобрения специализиран слой от
Министъра на земеделието/ и представени фактури за реализирана продукция, кое
се кредитира и защо и не на последно място да се направи анализ защо тези площи
са били допустими за подпомагане за земеделските 2020 год. и 2022 год., но не и
за земеделската 2021 год. и да се прецени, дали не е била допусната техническа
или очевидна фактическа грешка при издаването на заповедта на Министъра на
земеделието. Съдържащите се в нея данни, следва да бъдат съпоставени с всички
останали доказателства, установени по настоящето дело.
Преди
приключването на съдебното производство, страните са направили искане за
присъждане на направените разноски по делото. При този изход, основателно е
искането на жалбоподателят по делото, което е своевременно
направено и съдът намира, че същото следва да бъде уважено, като ответника бъде
осъден да заплати на жалбоподателя направените разноски в размер на 1 680.00
лв., от които сумата от 800.00 лева,
представляваща заплатено адвокатско възнаграждение, 870.00 лв., представляваща
заплатено възнаграждение на вещото лице и 10.00 лв. заплатена държавна такса. Възражението
за прекомерност на договореното адвокатско възнаграждение е неоснователно, тъй
като минималното такова предвидено в чл.8, ал.2, т.7 от Наредба №1/2004 год.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения възнаграждението е 800.00
лв. Дори и да се приеме, че реда за изчисляването на адвокатското
възнаграждение е по чл.8, ал.1 във връзка с чл.7, ал.2, т.3 от Наредбата, при
материален интерес на делото от 10 784.98 лв. /отказ за субсидия в размер на 6
374.23 лв. и санкция за бъдещ период в размер на 4 410.75 лв./, то минимума е
1 300.00 лв., като към тази сума следва да се прибавят и 9% за горницата
над 10 000.00 лв..
Така мотивиран и на
основание чл. 172, ал.2
от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на Т.А.С. ***
Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по
схеми и мерки за директни плащания за кампания 2021 изх.№02-240-6500/2243 от 13.01.2023
год. на Заместник изпълнителния директор на ДФ „Земеделие”, като незаконосъобразно.
ВРЪЩА ПРЕПИСКАТА на заместник-изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“
за ново произнасяне в 14-дневен срок от влизане на решението в сила, при
спазване на указанията по прилагането на закона, дадени в настоящото решение.
ОСЪЖДА ДФ”Земеделие” гр. София да заплати на Т.А.С. ЕГН ********** ***
сумата
от 1 680.00 лв. /хиляда шестстотин и осемдесет/ лв., представляваща направените
разноски по делото.
Решението подлежи на
касационно оспорване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Върховния
административен съд на Република България.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: