Р Е
Ш Е Н
И Е
№..................................................2018г., гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХVІІІ състав
в публично заседание
на тридесети май
2018г., в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: МАРИЯ ЙОТОВА
с участието на секретаря Виржиния Миланова,
като разгледа докладваното от съдията адм.
дело № 2833/2017г.
по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.218 вр. чл.215 от ЗУТ.
Образувано е по жалба на С.Х.Л., ЕГН **********, Й.Х.Л., ЕГН **********
и Н.Г.Г., ЕГН **********,***, както и по присъединена жалба на П.М.П., ЕГН **********,***,
против Решение № 730-3 по Протокол № 20 от 26-27.07.2017г. на Общински съвет –
Варна, с което е одобрен Подробен устройствен план – План за регулация и
застрояване /ПУП-ПРЗ/ в обхват: ул.“Девня“ – Промишлена зона – ІІ част /Индекс
ЗВІІІ/А/, при граници: на север – път с идентификатор 10135.4044.93; на запад –
път ПИ с идентификатор 72709.105.31; на юг – до продължението на ул.“Девня“; на
изток – строителна граница на ЗПЗ, съгласно влязло в сила Определение №
2960/31.10.2017г. по чл.218 ал.3 от ЗУТ, с
което е определен предмета на спора.
В жалбите, с които е сезиран съда
се твърди незаконосъобразност на оспореното решение поради съществено нарушение
на административно-производствените правила, несъответствие с
материалноправните разпоредби и с целта на закона.
Жалбоподателите С.Л., Й.Л. и Н.Г. конкретно излагат, че са
нарушени визираните в чл.16 от ЗУТ материалноправни предпоставки, тъй като по
този текст ПУП може да се одобрява само за обекти от социалната инфраструктура
– публична собственост и на общите мрежи и съоръжения на техническата
инфраструктура, а в случая техният имот е изместен на съвсем друго място и е с
около 30 % по-малък, отколкото е по документите за собственост; не са нанесени
законно изградени сгради в имота; планът не е съобразен с влязлата в сила
кадастрална карта за урегулираната територия; липсва решение на комисията по
чл.210 от ЗУТ.
Жалбоподателят П.П. сочи, че с
плана освен, че от собствения му имот с идент.10135.4044.86 се отнема площ от
213 кв.м.; отнемат се също така овощната градина, двете постройки и собствен
водоизточник, като се предоставя имот, който в момента служи за строителни
отпадъци. В тази връзка твърди противоречие на решението с императивни норми от
ЗУТ.
На изложените основания в двете
жалби се моли отмяна на решението в частта за процесните имоти. В съдебно
заседание, чрез пълномощници – адв.А. за първите жалбоподатели и адв.С. за П.П.,
поддържат жалбите на изложените основания. По съществото на спора излагат, че
събраните по делото доказателства установяват, че за притежаваните от тях
имоти, добре обработвани и представляващи овощни градини, с изградени в тях
законни постройки, няма отредени с плана нови равностойни такива. Молят за отмяна на плана, в
частта за процесните имоти. В условията на евентуалност считат като
по-справедлив и икономически целесъобразен, примерният вариант даден от вещото
лице. Претендират присъждане на съдебно-деловодни разноски, съобразно списъци
по чл.80 от ГПК.
Ответникът - Общински
съвет-Варна, чрез
процесуален представител адв.С,
оспорва жалбите и моли съда да постанови решение, с което да ги отхвърли като неоснователни. Счита, че събраните по делото доказателства опровергават
възраженията на жалбоподателите. Твърди, че са спазени всички материалноправни и
процесуалноправни изисквания по приемането на плана, включително и разпоредбата
на чл.108 ал.5 от ЗУТ за пропорционалност на същия. Имотите са в
приблизителните кадастрални граници, както се изисква по закон и площта, която
се отнема е в рамките на закона. Счита,
че не следва да се
кредитира предложения от вещото лице вариант, тъй като изработването на ПУП с такъв мащаб
е един много сложен фактически състав, който изисква много специалисти,
включително геодезисти, ел.специалисти, специалисти ВиК и др. Претендира присъждане на адвокатско
възнаграждение.
Съдът, след
като обсъди събраните по делото доказателства и становищата на страните приема
за установено следното от фактическа и правна страна:
По
допустимостта: Жалбоподателите се легитимират като собственици на имоти ПИ с идентификатори 10135.4044.37 и 10135.4044.86 с нот. актове № 48, том III, рег. № 3993, дело №
327/2004г. /л.119 от делото/; № 170, том III, рег. № 6641, дело № 486/2005г. /л.120/ и № 90, том II, рег. №
14501, дело № 246 от 2008г. /л.7-9 от адм.д.№ 2971/2017г./. И двата имота попадат в обхвата на
територията предмет на процесния ПУП – ПУР. Решение № 730-3 по Протокол № 20 от
26-27.07.2017г. на Общински съвет – Варна, с което е одобрен същия е обнародвано в ДВ
бр.69 от 25.08.2017г. /л.106/, а жалбите са подадени
съответно на 21.09.2017г. /съгласно поставения рег.индекс/ и на 25.09.2017г.
/видно от печат на пощенски плик/,
т.е. в законоустановения в чл.215 ал.4 от ЗУТ - едномесечен срок. Предвид изложеното, съдът намира, че жалбите като подадени от страни с правен
интерес, пред надлежен съд и в законоустановения срок, се явяват допустими за
разглеждане.
По
основателността: С Решение
№ 986-2 от протокол № 21/17-18.06.2013г. на ОбС-Варна /л.15/ е
разрешено изработване на проект за /ПУП-ПРЗ в обхват по смисъла на чл.44 ал.2 от ПН към
ОУП на Община Варна и чл.16 ал.1 от ЗУТ в обхват:
ул.“Девня“ -
Промишлена зона Запад II част /Индекс ЗВШ/А/ от проект „Подкрепа за разработване на Интегриран
план за градско възстановяване и развитие - гр.Варна“ при граници: на север - път с идентификатор
10135.4044.93; на запад - път ПИ с идентификатор 72709.105.31; на юг - до
продължението на ул.“Девня“; на изток - строителна граница на ЗПЗ при спазване на
действащата нормативна уредба за устройство на територията, ОУП на Община Варна с Правилата и нормативите за прилагането
му, Специфични правила и нормативи към окончателен проект за ОУП на Община Варна. Решено е от
разработката да се изключат териториите, допуснати за изработване на ПУП по
Заповед № 004/24.04.2008г. на Кмета на Община
Варна и Заповед № 321/24.03.2013г. на Главния
архитект на Община Варна. Проектът е съпроводен със съответните схеми: Ел., ВиК, Комуникационно-транспортна, Газоснабдяване и Ел.съобщителни
мрежи и съоръжения /л.25/. Представено е и Решение № ВА-20/ЕО/2013г. на
РИОСВ-Варна да не се извършва екологична оценка на ПУП-ПУР /л.21/.
Изработеният проект за ПУП-ПРЗ е обявен на
основание чл.128 ал.1 и ал.2 от ЗУТ /л.16-19/ - чрез поставяне на таблото в
местната дминистрация, публикация в ДВ и в местен ежедневник. Постъпилите в законоустановения срок
възражения /л.26/, са разгледани и отразени в Протокол №
9/19-20.03.2014г. - т.40 на Експертен съвет по устройство на територията /ЕСУТ/ при Община Варна /л.28/, като видно от същия, от
жалбоподателите не са постъпили такива.
Във връзка с уважените възражения са
направени корекции в проекта и с Протокол № 21/08-09.07.2014г. - т.3 ЕСУТ /л.66/ приема
ПУП-ПРЗ на ЗПЗ, ІІ-ра част, фаза окончателен проект /л.46-63/.
С Доклад рег.№
РД17012880ВН/04.07.2017г. /л.79/, на
основание чл.124а ал.1 от ЗУТ, Кметът на Община Варна е
предложил на ОбС-Варна да приеме решение за одобряване на процесния ПУР-ПУР.
По предварително обявен дневен
ред /л.86/, на проведено заседание по Протокол № 20/26-27.07.2017г. ОбС-Варна е
приел оспореното по настоящото производство Решение № 730-3,
с което е одобрил
окончателен проект на ППУП-ПРЗ в обхват: ул.“Девня“ - Промишлена зона Запад
II част (Индекс ЗВШ/А) от проект „Подкрепа за разработване на Интегриран план
за градско възстановяване и развитие - гр. Варна“
при граници: на север - път с идентификатор 10135.4044.93; на запад - път ПИ с
идентификатор 72709.105.31; на юг - до продължението на ул.“Девня“; на изток - строителна граница
на ЗПЗ, ведно със специализираните схеми, съгласно чл.108 ал.2 от ЗУТ /л.100/.
Решението е взето с мнозинство на
присъстващите съветници /л.103/. и е публикувано по реда на 129
ал.1 от ЗУТ /л.105 и 106/.
Видно от
т.1.“Общи положения“ на представения по делото проект за ПУП-ПУР, изготвен от
авторски колектив с ръководител арх.Р.Рашев, с доказателства за съответната
правоспособност /л.49, 50/, планът е разработен в рамките на Интегриран план за
градско възстановяване и развитие на гр.Варна, където територията е част от
зона с потенциал за икономическо развитие /3В ІІІ/, определена като подзона 6,
с площ 1 657 856 кв.м. ПУП-ПРЗ е съобразен със заданието на
Възложителя /Община Варна/ и Общия устройствен план /ОУП/ на града. Съгласно
Заданието, в посочения обхват не са включени имотите, за които има
градоустройствени разработки – действащи или със започнала процедура. Посочено
е, че с цялостното урегулиране на територията се цели устойчивото и
балансираното й развитие, чрез решение на всички въпроси свързани с бъдещата
експлоатация на отделните имоти – изграждане на улична мрежа, начин на
захранване с инженерни мрежи /водоснабдяване, електроснабдяване,
телекомуникации, газоснабдяване и др., съответно и отвеждането на отпадните
води.
В т.3
„Общи териториална и градоустройствена характеристика“ е посочено, че за
територията няма изработен цялостен регулационен и/или застроителен план.
Градоустройственият статут на територията е регламентиран от ОУП на Община
Варна, с правила и нормативи за прилагането му, одобрени със Заповед №
РД-02-14-2200/03.09.2012г. на Министъра на РРБ, съгласно който районът /предвид
неговото местоположение – близо до ж.п.линия и бул.Девня, който се включва в
републиканстаката пътна мрежа/, е определен като „терени за транспортни и логистични
дейности“, означени с индекс „Плп“ в група „Производствени устройствени зони и
терени“.
Съгласно т.4 „Проектно
градоустройствено решение“ избраният способ за урегулиране на поземлените имоти
е по правилата на чл.16 от ЗУТ, даващи възможност за целесъобразно устройство и
икономично осъществяване предвижданията на плана, за реализация на
благоустройствени мероприятия – прокарване на нови и разширяване на
съществуващи улици /върху съществуващи полски пътища/, със съответните подземни
инженерни мрежи /водопроводи, ел.проводи и др./. Процентната част от площта на
имотите, която се отнема за осъществяване на изброените мероприятия е 18 %.
Поземлените имоти са урегулирани с минимално разместване от кадастралните им
граници. При урегулирането им са спазени изискванията на чл.19 от ЗУТ.
В частта по т.5 „Комуникационна
система“ е посочено, че към момента площадката на разработваната територия е девствена /ниви за земеделско ползване/, с
изключение на Домостроителен комбинат, като цел на проектирането е територията
да се обслужи комуникационно, според нормативните изисквания , като подробно е
описана транспортно-комуникационната схема – обслужващи улици, ширина на платна
и тротоари, разделителни линии и др. Описан е режима на предвидения обществен
транспорст.
В т.7 от Проекта са
регламентирани „Правила и нормативи за прилагане на ПУП-ПРЗ ЗПЗ ІІ част“, които
съгласно § 1 са неразделна част от плана.
Във
връзка с наведените от жалбоподателите възражения, по делото е допусната и
изготвена СТЕ, от заключението на която
/първоначално, ведно с комбинирана скица – Приложение 1 и допълнително такова/,
допълнено и в с.з., неоспорено от страните и прието от съда
като обективно и компетентно дадено, се установява следното:
Имотът описан в нот.актове №
48/2004г. и № 170/2005г., с
площ 1 020 кв.м по НА и 1 127 кв. м по скица, е с пл.№ 297 по плана на район „Вл.Варненчик“,
идентичен с имот № 37 по плана за земеразделяне и ПИ 044037 по картата за възстановена собственост /КВС/ на местност „Налбанка“. Същият попада в земеделска територия, включена в
строителните граници на гр.Варна. За ПИ 297 /ПИ 4044.37 по КК/ е отреден УПИ VII-4044.037. Имотът е в земеделска територия, включена в
строителните граници на гр.Варна. За ПИ 044037 /ПИ 4044.37 по КК/ е
отреден УПИ VII-4044.037.
Имотът, описан в нот.акт № 90/2008г.
е с идентификатор 10135.4044.86, с площ 2 849 кв.м по КК и с
предходен номер 440086 по КВС на местност „Налбанка“, и с номер 298 по КП на ЗПЗ от 1985г., с трайно предназначение „земеделска
земя“. За ПИ 4044.86 по КК е отреден УПИ X-
4044.086.
Съгласно ОУП на Община Варна /одобрен
със Заповед № РД-02-14-2200/03.09.12г. на Министъра
на РРБ/, процесните
имоти попадат в устройствена зона за транспортни и логистични дейности,
означена като Плп. Заповед № РД-02-14-1734/21.09.1999г.
на МРРБ се отнася за Специфичните правила и нормативи за устройство за
застрояване на гр.Варна, които са престанали да действат след влизане в сила на
ОУП, Правилата и нормативите за прилагането му, Специфични правила и нормативи
към ОУП. Със заповед № РД-02-14-887 от 16.09.2013г.
на Министъра на РРБ, е допуснато поправяне на очевидна фактическа грешка, като
в Приложение 1 към Правила и нормативи за прилагане на ОУП на община Варна,
след т.17 се добавя нов ред т.17.1, „Терени
за транспортни и логистични дейности" (Плп), с показатели: плътност на
застрояване - 40%, максимален Кинт - 1,0; минимална озеленена площ - 50%. Тези показатели са спазани в обжалвания
ПУП-ПРЗ, съгласно Правила и нормативи за прилагане на ПУП-ПРЗ на Западна
промишлена зона II част /л.64/
Процесният ПУП
е изработен за територия, за която не са
налице одобрени ПУП. Териториите, с одобрени ПУП, или такива с допуснати за
проектиране, са изключени от разработката и това е означено в плана. За
територията, в която попадат процесните имоти, няма одобрен ПУР.
Процесните
имоти попадат в обхвата на ПРЗ по оспореното решение, съгласно даденото
разрешение за изработване на ПУП /Решение
986-2 от протокол № 21/17-18.06.13г на ОбС – Варна/ и одобряване на ПУП-ПРЗ, посочени изрично в проекта /л.54, 55/.
От всички имоти включени в ПУП-ПРЗ се
отнема равен процент от общата им площ – 18 %, посочени за отделните имоти в
таблица /л.108/. В.л. Р.Г.
посочва, че както от тези данни, така и от направени от нея изчисления
конкретно за ПИ 4044.37 отнетата площ е 203 кв.м, което представлява 18 % от площта на целия имот – 1 127 кв.м., като остават 924 кв.м. За ПИ 4044.86, с площ по КК 2 849 кв.м, отнетата площ е 513 кв.м – 18 %, като оставащата площ е
2 336 кв.м.
ПУП-ПРЗ е изработен на база на действащата кадастрална карта на гр.Варна, административен район „Вл. Варненчик“,
одобрена със Заповед № РД-18-30/19.06.2007г. на Изпълнителния директор на АГКК.
От направеното проучване на КК в.л. е установило, че процесиите имоти са с актуална кадастрална основа
към момента на приемане и одобряване на плана.
Обжалваният план съдържа: Опорен план, План
за регулация, План за застрояване, Вертикална планировка, Схема
комуникационно-транспортна система, Схема електрозахранване, Схема
водоснабдяване и канализация, Схема газоснабдяване, Схема електронни съобщителни
мрежи и съоръжения. В случая са
изработени необходимите схеми към ПУП, които са приети от Община Варна и
одобрени заедно с плана, като в
Приложение № 2 към експертизата е дадена извадка от плана, с обозначени
параметрите на плана в частта на ПИ 037 /УПИ VII-4044037/ и ПИ 086 /УПИ
Х-404486/.
От приложените към делото материали и от
направените допълнителни проучвания в.л. Г. е
установила, че не
е налице оценка от комисията по чл.210 от ЗУТ към одобрения план.
С плана се засягат съществуващи в имотите сгради, за които няма установен постоянен
градоустройствен статут. Отредените УПИ за ПИ 037 и ПИ 086 са съобразени с
местоположението на имотите в местността, но не и с точните им кадастрални
граници.
ПИ
4044.037 по кадастрална карта (КК) е земеделска територия, нива, включена с ОУП
в строителните граници на Варна. В имота има изградена сграда, която се обитава
и която е допълнително пристроявана и частично надстроена. Сградата е с много
по-големи размери от описаното в Акт за
узаконяване № 8/03.12.1987г. – 30.6 кв.м. /л.11/. Актът е издаден на осн.чл.173
от ЗТСУ /при наличие на временна, второстепенна или
стопанска постройка със застроена площ до 30 кв.м/.
С него са узаконени още навес 10 кв.м и гараж-склад – 24.5 кв.м. В имота има изградени и няколко незаконни постройки -
курник, две стаи за живеене, стопанска постройка. В двора има овощни дървета,
зеленчукова градина.
ПИ 4044.086 по КК е земеделска територия,
представляваща овощна градина, включена в строителните граници на Варна с ОУП.
В имота има изградени: навес, в който се намира кладенец; сграда, която по
настоящем не се обитава; постройка за санитарен възел. Дворът се обработва като
зеленчукова градина. Има и овощни дървета.
След направена проверка в район „Вл.Варненчик“ в.л. не е установило наличие на Акт за узаконяване №
3/16.06.1988г. на кметство „Владиславово“ /описан в нотариалния акт на жалбоподателя П./. Новообразуваният, предоставен с обжалвания
ПУП-ПРЗ, УПИ X 4044086 също ие бил с предназначение „земеделска земя“, като към настоящия момент същия
се използва като депо за
строителни отпадъци. В него са разположени площадка за строителни материали, фургон и др., а в
дъното му са струпани строителни отпадъци.
В.л. сочи, че и процесни имота са предназначени за „Терени за транспортни и логистични дейности“ (Плп), съгласно действащия ОУП на община Варна.
В Приложение № 3 към допълнителното заключение е изготвило примерно
решение в частта на УПИ VI, VII, VIII, IX и X, с което са запазени максимално
местоположенията на ПИ 4044.037 и ПИ 4044.086 (включително
частта им с изградените в тях сгради), при съобразяване с уличната регулация. В
ПИ 4044.037 е нанесена приблизително сградата, фигурираща в кадастралния план
от 1985г.
Предвид гореустановената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Съобразно изричната разпоредба на чл.215
ал.1 от ЗУТ и чл.145 ал.1 от АПК от компетентността на съда е да се произнесе по законосъобразността на
оспорения административен акт, като проверява дали е издаден от компетентен
орган и спазена ли е установената форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните
разпоредби по издаването му и съответства ли на целта на закона. При извършваната цялостна служебна проверка по
законосъобразността на акта, съдът констатира следното:
По валидността на акта:
Обжалваното решение е издадено от ОбС-Варна,
на основание чл.129 ал.1 от ЗУТ предвид
естеството на одобрения ПУП-ПУР относно територия в гр.Варна, с обхват извън
посочения по чл.128 ал.3 от ЗУТ, поради което съдът намира, че актът е издаден от компетентен орган, в кръга на предоставените му по закон правомощия и в
рамките на отредената му териториална компетентност. Решението е прието при
изискуемите от закона кворум и мнозинство и е издадено в изискуемата от закона
писмена форма.
Предвид гореизложеното, съдът
намира, че оспореното решение не страда от пороци, водещи до неговата
нищожност.
По
процесуалната законосъобразност:
Съдът намира, че при приемане на оспореното решение не са
допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Производството по издаването му
е започнало по реда на чл.124а ал.1 от ЗУТ, при спазване изискванията на
цитиранат разпоредба – с решение на ОбС за изработване на проект за ПУП, по
предложение на Кмета на общината.
Изработеният, съобразно техническото задание в две фази проект - предварителен
и окончателен е бил разгледан и одобрен от съответните комисии при Община Варна. Проектът за ПУП е бил съобщен на
заинтересуваните лица, в съответствие с чл.128 ал.1 и ал.2 от ЗУТ. Постъпилите възражения са били разгледани и обсъдени от
ЕСУТ при Община Варна, който е взел решение по всяко
едно от тях. В съответствие с чл.129 ал.1 от ЗУТ, Кметът е изготвил доклад с предложение за приемане на
плана от ОбС-Варна, което е сторено с обжалваното решение, като
същото е обнародвано в ДВ.
Решението е издадено при
спазване изискванията на общата норма на
чл.59 от АПК и съдържа изискуемите се по закон реквизити, в т.ч. правни
основания за издаването му. Фактическите основания за издаване на решенията се
съдържат в документите, част от административната преписка и приложени по
делото.
По
приложението на материалния закон:
Видно от представените по делото
доказателства, в т.ч. одобрен предварителен проект на ПУП-ПРЗ, процесният план
на ЗПЗ е изработен и одобрен при условията на чл.16 от ЗУТ. Съгласно чл.16 ал.1 от ЗУТ, с подробен
устройствен план за територии с неурегулирани поземлени имоти, както и за
територии с неприложена първа регулация по предходен устройствен план се
определят необходимите площи за изграждане на обектите на зелената система, на социалната и
техническата инфраструктура -
публична собственост. За осъществяване на тези предвиждания с влизане в сила на
плана, собствениците на недвижими имоти прехвърлят в полза на общината
процентна част от площта на имотите си, определена с плана, но не повече от 25 %.
Идеята на законодателя е да се предвидят
съответните площи за изграждане на обекти - публична собственост, като
едновременно с това се урегулират и вътрешните
граници на поземлените имоти.
Ал.2 предвижда планът да се изработи на
базата на кадастрална карта, одобрена по реда на ЗКИР.
В конкретния случай, съобразно представените по
делото доказателства, част от административната преписка и от заключението на
вещото лице, неоспорено от страните и кредитирано от съда
като обективно и компетентно дадено, процесните имоти са неурегулирани – намират се в територия с неодобрени ПУП и ПУР.
Предназначението на терена е бил за земеделско ползване – нива, включена с ОУП
в строителните граници на града.
В съответствие с предвижданията
на ОУП, с одобрения ПУП-ПУР процесните имоти са предназначени за „Терени за
транспорнти и логистични дейности“. Съгласно проекта /л.64/ и заключението на
в.л. /л.162 и 163/, в тази зона се допуска изграждането на: складови и обслужващи сгради и съоръжения;
административни и делови сгради и офиси; магазини и заведения за обществено
хранене и обслужване; хотели; здравни заведения; спортни и атракционни обекти, като в съответствие с това
предвиждане са одобрени и съответните устройствени показатели /нормативи/ за
застрояване.
Предвид горното, съдът намира за
неоснователно възражението на първите жалбоподатели, че процесния ПУП не е
одобрен за обекти от социалната инфраструктура.
Съгласно заключението на вещото
лице преписката по приемане на
плана съдържа всички нормативно изискуеми и необходими схеми, които са
приети от Община Варна и са одобрени заедно с плана.
Неоснователно
се явява и възражението за неадекватно /в противоречие с чл.16 ал.1 от ЗУТ/
отнемане от площите на процесните имоти – повече от 25%. Съгласно даденото от
вещото лице заключение, в случая е спазено заложеното в одобрения проект
изискване за отнемане на максимум 18 % от площта на урегулираните имоти.
Необосновано също така
жалбоподателите твърдят, че плана не е съобразен с влязлата в сила кадастрална
карта. Съгласно заключението на вещото лице, планът е изработен на
базата на действащата
за района кадастрална карта и процесните имоти са с актуална
кадастрална основа към момента на приемане и одобряване на плана.
Иревантно
за спора са и възраженията на жалбоподателите, че с плана се засягат
съществуващи в имота сгради. Същите не са с установен, постоянен
градоустройствен статут, доколкото към момента на изграждането им
предназначението на терена е „земеделска земя“ и същите не са построени в
следствие одобрен ПЗ или ПРЗ.
Въпреки гореизложеното, съдът
намира, че оспореното решение е постановено в противоречие с материалния закон,
поради следното: Разпоредбата
на чл.16
ал.4 от ЗУТ съдържа
изискване урегулираните поземлени имоти да са с пазарна стойност не по-малка от
пазарната стойност на имотите преди урегулирането им, което се доказва с
решение на комисията по чл.210
от ЗУТ, като
последното се съобщава на заинтересованите лица заедно проекта за ПУП и може да
се обжалва в производството по обжалване на акта за одобряване на ПУП по ал.1. Независимо, че производството по
процедиране на процесния ПУП-ПРЗ е започнало през 2013г., цитираната разпоредба
следва да се приложи в тази й редакция, приета с изменението на закона с ДВ
бр.13/07.02.2017г., предвид
изричната уредба в §
57 от ПЗР на ЗИД на
ЗУТ, съгласно която започнатите
производства по изработване и одобряване на устройствени планове и на техните
изменения до влизането в сила на този закон се довършват по реда на този закон.
Макар нормата да има процесуален
аспект, свързан с изготвяне на оценка, то същата има основно материално-правни
последици. С влизане в сила на плана, одобрен на основание чл.16 ал.1 от ЗУТ
собствеността върху неурегулирания поземлен имот се преобразува в собственост
върху урегулиран поземлен имот. За да настъпят вещноправните последици на
плана, регламентирани в разпоредбата на
ал.5 на чл.16 от ЗУТ трябва да са налице императивните и кумулативни
изисквания по ал.4 на същия член: за всеки собственик на неурегулиран поземлен
имот да бъде определен съответен урегулиран имот; урегулираните имоти да са с
пазарна стойност не по-малка от пазарната стойност на имотите преди
урегулирането им, което се доказва с решение на комисията по чл.210 от ЗУТ. Императивните изисквания на закона са
гаранция за защита правото на собственост на физическите и юридическите лица, тъй като изключение
от принципа за промяна в
имотните граници да се извършва само със съгласие на пряко
заинтересованите собственици е въведен с плана по чл.16 ал.1 от ЗУТ.
От горното следва, че
решението на комисията по чл.210 от ЗУТ, с което се определят стойността на
имотите преди урегулирането им и пазарната стойност на урегулираните поземлени
имоти, образувани с плана
следва да бъде постановено преди одобряване на плана по чл.16 ал.1 от ЗУТ. Това е така, тъй като именно с решението се
доказва, че е спазено
императивното условие по ал.4 на чл.16 от ЗУТ, а именно че урегулирания
поземлен имот е с пазарна стойност не по-малка от пазарната стойност преди
урегулирането.
В
настоящия случай от ответника не се твърди и не се доказва наличието на
изготвена оценка за процесните имоти. Отсъствието на решение на комисията по
чл.210 от ЗУТ се установява и от заключението на вещото лице – т.10, съгласно
което при извършената проверка такова не е установено.
С
оглед изложеното,
съдът приема, че не е било изготвено решение на комисията по чл.210 от ЗУТ по
отношение на двата процесни имота преди урегулирането им, както и на тези които
им се отреждат с плана, което
лишава съда
от възможността да осъществи контрол и да прецени дали е изпълнено изискването
на закона жалбоподателите да са получили равностойни урегулирани имоти, с
реципрочна пазарна стойност не
по-малка от пазарната им стойност преди урегулирането им.
Горното води до извода за
незаконосъобразност на плана. Доколкото обаче се касае за за материална такава
и предвид гореизложените мотиви за липса на съществени процесуални нарушения
обуславящи отмяна на акта, независимо, че предмет на делото е целият ПУП-ПУР,
съдът намира, че оспореното решение следва да се отмени само по отношение на
засегнатите имоти. Това, съгласно заключението на в.л. са VІ-4044011,
VІІ-4044037, VІІІ-4044012 и Х-4044086.
Неоснователно е
възражението на процесуалния представител на ответника, че по този начин ще се
засегнат правата на неучаствали в производството лица. Съдът е спазил
процедурата по чл.218 ал.3 от ЗУТ и е осигурил процесуална възможност на всички
засегнати лица да вземат участие в настоящия процес и да защитят надлежно
правата си.
Доколкото естеството на
акта не позволява решаването на спора по същество от съда, на осн. чл.173 ал.2
от АПК преписката следва да се върне на административния орган за ново
процедиране в отменената част, съобразно дадените в мотивите на настоящото
решение указания по тълкуването и прилагането на закона.
С оглед изхода на
спора, основателно се явява и направеното от жалбоподателите искане за
присъждане на разноски. За първите жалбоподатели, същите съобразно списък по
чл.80 от ГПК и представени доказателства /л.184, 185/, са доказани по делото общо
в размер на 1 070 лв. и следва да бъдат присъдени в този размер.
Жалбоподателят П., е направил искане за присъждане на съдебно-деловодни
разноски в размер на внесения за в.л. депозит и за държавна такса. Същите са
доказани по делото общо в размер на 410 лв. и следва да бъдат присъдени в този
размер.
Воден от горното и на
основание чл.172 ал.2 от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по жалби на С.Х.Л., Й.Х.Л., Н.Г.Г. и П.М.П.,***,
Решение № 730-3 по Протокол № 20 от 26-27.07.2017г. на Общински съвет – Варна,
с което е одобрен Подробен устройствен план – План за регулация и застрояване в
обхват: ул.“Девня“ – Промишлена зона – ІІ част /Индекс ЗВІІІ/А/, в частта относно: УПИ VІ-4044011, УПИ
VІІ-4044037, УПИ VІІІ-4044012 и УПИ Х-4044086 по процесния ПУП-ПРЗ на ЗПЗ.
ВРЪЩА
преписката на Общински съвет Варна за ново процедиране в отменената част, съобразно дадените в мотивите на
настоящото решение указания по тълкуването и прилагането на закона.
ОСЪЖДА Общински съвет – Варна да
заплати на С.Х.Л., ЕГН **********,
Й.Х.Л., ЕГН ********** и Н.Г.Г., ЕГН **********,***, съдебно-деловодни
разноски общо в размер на 1070 /хиляда и седемдесет/ лв., на осн. чл.143 ал.1
от АПК.
ОСЪЖДА Общински съвет – Варна да
заплати на П.М.П., ЕГН **********,***,
съдебно-деловодни разноски общо в размер на 410 /четиристотин и десет/ лв., на
осн. чл.143 ал.1 от АПК.
Решението може да се
обжалва с касационна жалба пред Върховен административен съд в 14-дневен срок
от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: