Р Е Ш Е Н И Е
№ ……………/07.08.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
XXXIX - ти състав, в публично съдебно заседание проведено на тринадесети юли
през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Христина Колева
при секретаря
Цветелина Илиева, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 2000 по описа
за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск от Р.С.П., ЕГН **********,
адрес: ***. ****, съдебен адрес:***, чрез адв. С.К. против Регионален център за подкрепа на процеса на
приобщаващо образование - Варна, ЕИК ****, адрес: ****, представляван от М.П.- Директор с правно основание чл.357, ал.1 във вр. с чл.358, ал.1, т.2 предл. 1
КТ за отмяна на Заповед № ***г. на
работодателя, с която на ищеца му е наложено дисциплинарно наказание
„предупреждение за уволнение”.
Ищцата основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: По
силата на трудов
договор № ****г. заемала длъжността
«ресурсен учител». С допълнително споразумение от
31.08.2015г. била назначена по вътрешно съвместителство на длъжността «Помощник
директор» по учебната дейност
към Ресурсен център Варна. През м. септември на длъжността Директор
била назначена М.П., която отправила обвинения към ищцата, че не си е вършила работата и възложила проверка. На 17.11.2017г. й била връчена Заповед № ****., с която на основание чл.193, ал.1 КТ
и били поискани писмени обяснения по въпросите посочени в заповедта, в срок до
21.11.2017г.. Дисциплинарното производство започнало на основание Протокол № ****г. на
страши експерт, отдел ОДМК РУО Варна относно констатирани нарушения на
изискванията за изпълнение
на нормите за преподавателска
работа. За да може да изрази
становище поискала представянето на констативния протокол, но получила отказ. Поради влошените отношения с
работодателя подала заявление вх. № ****г. за прекратяване на трудовото
правоотношение, считано от 21.11.2017г. В изпълнение
на чл. 220, ал.1 КТ, на 22.11.2017г. заплатила обезщетение
за неспазен срок на предизвестие в размер на 1756.22 лева, съставляващи
брутно трудово възнаграждение за последен месец. На 22.11.2017г. представила трудовата
си книжка за вписване на прекратяването
на трудовото правоотношение, но и връчили
КП № ****г., с който я поканили да заеме работното си място до произнасяне по заявлението й. На 28.12.2017г. и била връчена
чрез куриерска служба Заповед
№ ****г., в която било отразено, че трудовото й
правоотношение се прекратява по нейно
заявление от 22.11.2017г., но считано от 12.12.2017г. и на същата
дата и била връчена оспорената
заповед, с която и е наложено наказанието. Счита заповедта за незаконосъобразна,
доколкото трудовото правоотношение между страните вече било прекратено.
Изявлението за наложеното наказание достигнало до нея на дата, следваща датата
на преустановяване на трудовоправната връзка. Твърди,
че не е извършила твърдяното нарушение на трудовата дисциплина. Излага, че е
нарушена процедурата по издаване на заповедта, тъй заповедта
не е мотивирана. Счита, че при определяне на наказанието работодателят не е
взел предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено,
както и поведението на работника или служителя. Ето защо моли за
постановяване на положително решение по предявения иск.
Ответникът депозира
писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК, с който оспорва изцяло предявения иск.
Не оспорва, че по силата на трудов договор № ***г. ищцата е заемала длъжността «ресурсен учител», а по силата на допълнително споразумение от
31.08.2015г. е била назначена по вътрешно съвместителство на длъжността
«Помощник директор» по учебната дейност
към Ресурсен център Варна и
със Заповед № ***г. на
ищцата е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за
уволнение”. Оспорва останалите заложени в исковата молба фактически твърдения.
Твърди се, че проверката е възложена по силата на Заповед № ***г. на началника на Регионално
управление на образованието Варна. В изпълнение на същата бил изготвен Констативен протокол № ****г.. При проверката било констатирано,
че ищцата не е изпълнила минималната задължителна норма за преподавателска
работа за учебната 2016/2017г.,
с което нарушила изискванията на чл.3, ал.3 от Наредба №3 от 18.02.2008г. за нормите за преподавателска
работа и реда за определяне на числеността на персонала в системата на
народната просвета. Изпълнението на нормите за преподавателска работа било част
от трудовите задължения на педагогическия персонал, регламентирано в чл.22,
ал.1 от Наредба №12
от 01.09.2016г. за
статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите
педагогически специалисти. Оспорваната
Заповед била издадена в изпълнение на чл. 254, ал.2 от Закон за
предучилищното и училищното образование, чл.3, ал.3 от Правилник за дейността и
функциите на регионалните управления на образованието, във връзка с чл.19, ал.1
и ал.2 от ПУФРУО, констативен протокол № ****г. и доклад с вх. № ****г. в РУО-Варна. Началникът на РУО - Варна със Заповед № ***г. наредил на директора на Регионален
център на процеса на приобщаващо образование - град Варна да изпълни следните
задължителни предписания, а именно: да се съобрази с констатациите по т.4 в
констативен протокол №
****г. и чл.187,
т.10 КТ, и в изпълнение на правомощията си съгласно чл.258 от ЗПУО да
предприеме действия по изпълнение на КТ. На 15.11.2017г. на педагогически съвет на РЦПППО -
Варна и при лично присъствие на Р.П., в качеството й на заместник директор,
колективът бил запознат изцяло с констативен протокол № ***г. и заповед № ****г. на Началник РУО – Варна. На ищцата са поискани писмени
обяснения по посочените в т.4 от констативен протокол № КМОД 11-312/25.10.2017г. констатации, като срокът за
предоставянето им бил определен до 21.11.2017г.. В предоставения срок ищцата
не е дала обяснения по случая. На 22.11.2017г. изразила воля за прекратяване на
трудовото правоотношение по реда на чл.326, ал.1 КТ - с предизвестие.
Направеният от нейна страна превод на 22.11.2017г. за 1756.22лв. бил по транзитна
сметка, по която РЦППО -
Варна, не е разпоредител, като сумата постъпила в Министерство на образованието
и още същия ден била сторнирана, като неполучена и
върната. В срока на предизвестие и след като не били представени писмени
обяснения, на ищцата било наложено оспореното наказание. Моли за отхвърляне на
иска.
След съвкупна
преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
С определение, постановено в з.с.з. на 18.04.2018г., съдът е приел за
безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните по делото, че са били в
трудово правоотношение, като по силата на трудов договор № ***г. ищцата е заемала длъжността «ресурсен учител», а по силата на допълнително споразумение от
31.08.2015г. е била назначена по вътрешно съвместителство на длъжността
«Помощник директор» по учебната дейност
към Ресурсен център Варна и със Заповед № ***г. на ищцата е наложено дисциплинарно наказание
„предупреждение за уволнение”, на основание чл. 146,
ал. 1, т. 3 ГПК.
Видно от заповедта, наказанието е наложено затова, че Р.П. не е изпълнила служебните си задължения залегнали
в длъжностната й характеристика – не е изпълнила минималната задължителна норма за преподавателска работа
за учебната 2016-2017г., с което е нарушила изискванията по чл.3, ал.3 от
Наредба № ****г. за нормите на преподавателска работа и реда за определяне на числеността
на персонала в системата на народната просвета, чл.21, ал.1 и чл.22,
ал.1 от Наредба № ***г. за изпълнение на нормите на преподавателска работа от
заместник-директор, което представлявало нарушение на трудовата дисциплина по
чл. 187, т.10 КТ – неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в
Закона и други нормативни актове, в Правилника за ВТР на РЦ Варна, в КТД или определени
при възникването на трудовото правоотношение.
Заповедта е връчена на Р.П. на 28.12.2017г..
Видно от приложеното копие на трудова книжка, наказанието е отразено в нея.
Със Заповед № ***г. и Заповед ***г. на Директора на РЦПППО от П. са поискани писмени обяснения, на основание
чл.193 ал.1 КТ, които е следвало да се представят до 21.11.2017г.. Обясненията
са поискани във връзка със Заповед № ****г. на Началника на РУО Варна и КП **** на старши експерт,
отдел ОМДК РУО Варна, относно нарушение на изискванията по чл.3, ал.3 от
Наредба № ***г., чл.21, ал.1 и чл.22, ал.1 от Наредба № *** за изпълнение на
нормите за преподавателска работа от зам. директор по учебната дейност в РЦПППО
Варна. От приложените по делото копия не става ясно на кои дати са връчени на
ищцата.
Със Заявление вх. № ****г. при работодателя, П. е заявила прекратяване на
трудовото правоотношение, считано от 21.11.2017г.
Приложено е платежно нареждане от ищцата от 22.11.2017г. за платена сума в размер на 1756.22 лева по
сметка на РЦПППО Варна с посочено основание обезщетение по чл.220 КТ, като е
използвана платежна система РИНГ.
Издадена е Заповед №***г. от Директора на РЦПППО Варна, на основание чл.326,
ал.1, ал.2 КТ за прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата, считано от
12.12.2017г.. Като причини са посочени чл.335, ал.2,
т. 2 КТ и въз основа на заявление от 20.11.2017г., искане от 22.11.2017г. и
заявление от 23.11.2017г.. Заповедта е връчена на ищцата на 28.12.2017г..
Представен е Протокол №** от проведено на 15.11.2017г. събрание на
педагогическия съвет при РЦПППО Варна, на което е присъствала и ищцата.
В Констативен протокол №****г. е отразено, че
ищцата не е изпълнила минималната задължителна норма за преподавателска работа
за 2016-2017г.. Същевременно е посочено, че Директорът е нарушил чл.107 т, ал.1,
т.2 КТ, като не е връчил на П. длъжностна характеристика за длъжността „Зам. директор
по учебната дейност“.
Със Заповед №****г. е наредено на Директора на РЦПППО да се
съобрази с констатациите по т.4 от КП и чл.187, т.10, и да предприеме действия
в изпълнение на правомощията си по чл.258 ЗПУО.
С констативни протоколи /л.33-60 от делото/ е било удостоверено
обстоятелството, че в периода 21.11.2017г.-08.12.2017г. ищцата не се е явила на
работното си място.
В полза на ищеца са събрани гласни доказателства за установяване, че
добросъвестно е упражнила правото си на прекратяване на трудовото
правоотношение.
В
показанията си св. С.М. установява, че познава Р.П.
от работата си. Свидетелят е заемал длъжността помощник директор в Регионалния
център, но към настоящия момент е в отпуск по майчинство. П. е заела по
вътрешно съвместителство длъжността пом. директор. Ищцата
и е споделяла, че след смяна на ръководството имало напрежение между нея и
ръководителя, искала отново да се върне на предишната си длъжност „ресурсен
учител“. След като си е подала молба за заемане на предишната длъжност,
започнали проверки от РУО. Поради
влошените отношения на работното място, решила да напусне.
За
опровергаване твърденията на ищцата, че причината за вземането на решението за
прекратяване на трудовото правоотношение е в поведението на директора, в полза на ответника е разпитан св. С. К.
Св. работи като старши експерт по приобщаващо образувание към Регионалното
управление на образованието-Варна. В периода от 16 октомври до 17 ноември
2017г. имало проверка в Регионалния център по две жалби. Св. осъществил
проверката, като по отношение на Р.П. се свеждала до това дали си е взела
задължителната преподавателска норма. Като резултат от проверката се установило,
че не я е взела.
Въз основа на горната фактическа установеност, съдът формира следните правни изводи:
Дисциплинарното наказание „предупреждение за уволнение” се налага, когато е
налице виновно неизпълнение на трудовите задължения и с оглед тежестта на
нарушението, обстоятелствата, при които е извършено и поведението на служителя,
наложеното наказание се явява съответно. Същевременно законът поставя
изисквания към процедурата по налагане на дисциплинарни наказания, касаещи
изслушването на служителя, мотивиране на заповедта, спазване на преклузивни срокове. За законността на наложеното
дисциплинарно наказание следва работодателят да докаже наличието на посочените
предпоставки.
Така наложената санкция е
незаконосъобразна, което е основание за отмяна на заповедта, като съображенията
за това са следните:
Първото наведено от ищцата възражение по
отношение незаконосъобразността на заповедта е, че към датата на налагането на
дисциплинарното наказание и издаване на заповедта за това, ТПО е било вече
прекратено от нея.
В настоящия случай трудовото правоотношение
съществувало между страните е било безсрочно, поради което и на общо основание
неговото прекратяване може да бъде по всяко време прекратено по инициатива, на
която и да е от страните по него, при наличие на предвидените в закона
предпоставки. Ищцата е отправила изявление до работодателя на 20.11.2017г., за
прекратяване на трудовото правоотношение, считано от 21.11.2017г. С платежно
нареждане от 22.11.2017г. е платила на ответника обезщетение за неспазения срок
на предизвестието.
Възможностите на работника да прекрати трудовото
правоотношение без предизвестие са предвидени в чл. 327, ал.1 КТ, където са
изрично и изчерпателно посочени основанията за това. Нормата на чл. 326 КТ
визира прекратяване на трудовото правоотношение с предизвестие от работника или
служителя. Същевременно чл. 220 КТ регламентира дължимост
на обезщетение за неспазен срок на предизвестие от страната, която е ползвала
правото си да прекрати трудовото правоотношение без да изчака изтичането на
срока на предизвестието. По естеството си предизвестието представлява
уведомление, отправено от едната страна в трудовото правоотношение към другата,
съдържащо решението на първата да упражни потестативното
си право за едностранно прекратяване на трудовото правоотношение, като то
съдържа и посочване на срок- датата, от която започва да тече предизвестието или
срокът, след изтичане на който трудовият договор ще бъде прекратен. В случаите,
когато по силата на закона страната може да прекрати трудово правоотношение с
отправяне на предизвестие, според чл. 335, ал. 2 КТ, трудовият договор се
прекратява с изтичане на срока на предизвестието, а при неспазването на срока
на предизвестието – с изтичане на съответната част от срока на предизвестието.
Неспазването на срока на предизвестието означава, че някоя от страните по
трудовото правоотношение решава да не изчака неговото изтичане, а то да бъде
прекратено преди този момент. Така, след като страната в трудовото
правоотношение е решила да се възползва от тази законова възможност, то
трудовият договор се прекратява в деня на изтичане на тази част от срока на предизвестието,
който страната, поискала прекратяването на договора преди изтичането на срока
на предизвестието, е посочила. Следователно, меродавен е моментът на
прекратяването на трудовото правоотношение, посочен от страната, която е
поискала прекратяването му чрез неспазване срока на предизвестието. В този
случай, трудовото правоотношение следва да се счита за прекратено в момента на
достигане на изявлението до другата страна, или в момента, който страната е
определила като дата на прекратяване на трудовото правоотношение и страната ще
дължи заплащане на обезщетение по чл. 220 КТ / в този смисъл Решение №
873/18.01.2010г. по гр.д. № 1757/2009г. на ВКС, ІV Г.О., Решение № 413/17.08.2010г. по
гр.д. № 1804/2009г. на ІV ГО, Решение №
4/21.02.2012г. по гр.д. № 278/2011г. на ІV ГО/. Още повече, че съгласно
разписаното в чл. 335, ал.1, т.3 КТ, трудовото правоотношение, което се
прекратява без предизвестие, се счита прекратено от момента на получаване на
писменото изявление за прекратяване на договора, т.е без да се поставя каквото
и да е условие относно плащане на дължимото обезщетение за неспазен срок на
предизвестието. Това облигационно вземане по чл. 220 КТ, следва да се разглежда
като последица от вече упражнено право на прекратяване на трудовото
правоотношение без предизвестие, а не като предпоставка за неговото надлежно
упражняване. Разпоредбата не прави разлика между прекратяването на трудов
договор без предизвестие от работодателя и прекратяването на трудов договор без
предизвестие от работника. И за двата случая разпоредбата сочи, че трудовото
правоотношение се счита прекратено от датата на получаване на писменото
изявление /на работодателя или на работника/ за прекратяване на договора. Наред
с това, тази разпоредба не поставя момента на прекратяване на трудовия договор
в зависимост от това, дали фактически е налице основанието, посочено от
работодателя или от работника за прекратяване на този трудов договор/ Решение
№ 289 от 18.11.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1289/2014 г., IV г. о., ГК, Решение № 193 от 29.06.2012 г. на ВКС по гр. д. №
559/2011 г., IV г. о., ГК, Решение № 34 от
3.04.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3010/2016 г., III г. о., ГК/. Поради това, както връчването
на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, издадена от
работодателя, автоматично води до прекратяване на това трудово правоотношение,
независимо от това дали са били налице посочените в нея основания за уволнение,
респ. дали е платено обезщетението по чл. 220 КТ, така и писменото изявление на
работника за прекратяване на трудовото му правоотношение без предизвестие води
до автоматично прекратяване на трудовото правоотношение, независимо от това
дали е платено обезщетението по чл. 220 КТ, което в случая е сторено.
Различните възможности за защита на работника и на работодателя при
незаконно едностранно прекратяване на трудов договор, са наложени от
конституционно признатите право на труд на гражданите на РБ и забраната за
принудителен труд: правото на работника да иска отмяна на заповедта за незаконното
му уволнение с иск по чл.344, ал.1, т.1 КТ е гаранция за ненарушаване на
признатото в чл.48, ал.1 от Конституцията на РБ право на труд на всички
граждани на Република България и проява на признатото в чл.56 от Конституцията
на РБ право на защита, а невъзможността на работодателя да иска отмяна на
прекратяването на трудовото правоотношение, извършено едностранно от работника,
е гаранция, че в РБ не се допуска принудителен труд /труд
без съгласието на работника/, както сочи чл.48, ал.4 от Конституцията. Затова,
работодателят разполага само с възможност да претендира от работника за
обезщетяване на вредите, които е понесъл от неоснователното прекратяване на
трудовия договор, но не и с право да иска възстановяването на вече прекратеното
трудово правоотношение, респ. за заставя работника да отработи предизвестието,
в случай, че последният не разполага с възможността веднага и на момента да
плати дължимото обезщетение по чл. 220 КТ.
В цитираните по-горе съдебни решения на ВКС е
уточнено, че тази изходна постановка не е налице само когато по делото е
надлежно установено, че работникът (с оглед постигането на собствени цели) е
злоупотребил с правото си по чл. 327 КТ да прекрати трудовия договор (напр. за
да избегне налагането
на дисциплинарно наказание -
каквато е хипотезата на Решение № 289 от 18.11.2014г. по гр. д. № 1289/2014 г.
на IV гр. о.). Съдът намира, че по настоящото дело не може да бъде обсъждан
въпросът дали работникът е злоупотребил с правото си по чл. 327 КТ. Това е
така, тъй като такова възражение може да бъде обсъждано само ако се въведе по
надлежния начин от ответника – с отговора на исковата молба. В отговора такова
възражение не е направено, поради което не може да бъде и обсъждано в настоящия
процес. В същата насока е и цитираното вече Решение № 34 от
3.04.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3010/2016 г., III г. о., ГК.
Ето защо, считано от 21.11.2017г. изявлението на
ищцата е породило автоматично прекратителния си
ефект. А за неспазения срок на предизвестието, за работодателя е възникнало
вземане за обезщетяване на причинените му вреди от работника по реда на чл. 220 КТ, което е удовлетворено на 22.112017г.. В унисон с твърдяното от ищцата са и гласните
доказателства, в частност разказаното от св. М., че същата е имала желание да
напусне работа. Това изключва недобросъвестно упражняване на трудови права от
нейна страна, т.е изявлението й да е продиктувано от мотив същата да избегне
евентуално търсена й дисциплинарна отговорност, която отново би била
незаконосъобразна, доколкото на ищцата не и е връчвана длъжностна
характеристика за заеманата длъжност „заместник-директор“, каквито са
констатациите в КП от 25.10.2017г..
Затова, следва да се приеме, че към датата на
издаване на заповедта, с която е било наложено дисциплинарно наказание на
ищцата, трудовото правоотношение е било вече прекратено по нейна инициатива,
поради което и наложеното дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“
е незаконно само на това основание, без да се навлиза в изследване
законосъобразността на заповедта по същество.
От всичко изложено до тук може да се направи
краен извод, че изявлението на работника до работодателя за прекратяване на трудовия
договор на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ е достигнало преди налагане на
дисциплинарното наказание с оспорената заповед. Поради тази причина съдът
намира, че трудовото правоотношение между страните е прекратено на основание
чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ. Дисциплинарното наказание е наложено след
прекратяване на трудовото правоотношение от работника или служителя, след като
изявлението му е достигнало до работодателя, при
вече липсващо субективно право на работодателя за това и като такова подлежи на
отмяна (в този смисъл напр. Решение
№ 18 от 19.01.2007 г. на ВКС по гр. д. № 668/2004 г., III г. о., Решение
№ 34 от 3.04.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3010/2016 г., III г. о., ГК).
Исковата претенция следва да бъде уважена.
Предвид уважаването на иска, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът, следва да заплати на ищеца направените разноски
по делото в размер на 500 лева за възнаграждение за защита и съдействие от един
адвокат.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответната страна
следва да бъде осъдена да заплати в полза на ВРС сумата от 50 лева,
представляваща дължимата държавна такса за производството.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед № ***г., издадена от
директора на Регионален център за подкрепа на процеса на приобщаващо
образование - Варна, ЕИК ***, адрес: ****, с която на Р.С.П., ЕГН **********, адрес: ***. **** е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение”, на
основание чл.357, ал.1 във вр. с чл.358, ал.1, т.2 предл. 1 КТ.
ОСЪЖДА Регионален център за подкрепа на процеса на приобщаващо образование -
Варна, ЕИК ***, адрес: ****, представляван от М.П.- Директор ДА ЗАПЛАТИ на Р.С.П.,
ЕГН **********, адрес: ***. **** сумата от 500 лева /петстотин лева/,
представляваща направените в производството разноски за заплатено
възнаграждение за защита и съдействие от един адвокат, на основание чл. 78, ал.
1 ГПК.
ОСЪЖДА Регионален център за подкрепа на процеса на приобщаващо образование -
Варна, ЕИК ***, адрес: ****, представляван от М.П.- Директор да заплати в полза
на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Варна сумата от 50.00 лева /петдесет лева/, на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: