Решение по дело №407/2017 на Районен съд - Ямбол

Номер на акта: 172
Дата: 17 май 2017 г. (в сила от 11 юли 2017 г.)
Съдия: Николай Иванов Кирков
Дело: 20172330200407
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 29 март 2017 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 № 172/17.5.2017 г.                                                 17.05.2017 г.                                                   гр. Ямбол

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ЯМБОЛСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД –  наказателно отделение, ІХ състав в публично заседание на петнадесети май   две хиляди и седемнадесета година:

                                                                                          Председател: НИКОЛАЙ   КИРКОВ

Секретар Я.С.,

като разгледа докладваното от съдия Кирков

АНД №407/2017 г. по описа на ЯРС,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по  жалба  на  ЕТ“***,против Наказателно постановление № ***/11.01.2017., издадено от  началник  сектор „Оперативни дейности“ –Бургас в ЦУ на НАП,с което на основание чл.185,ал.2 от ЗДДС  за нарушение на чл.118,ал.4 от ЗДДС на търговеца е наложена имуществена санкция в размер на 4000 лв.

С жалбата до съда се иска  обжалваното наказателно постановление да бъде отменено, поради допуснати съществени процесуални нарушения в процедурата при съставяне на АУАН.

В съдебно заседание жалбата се подържа от редовно упълномощен защитник, който пледира за отмяна на  наказателното постановление.

Въззиваемата страна ,чрез процесуалния си представител оспорва  жалбата и моли съда да я остави без уважение, а наказателното постановление като законосъобразно да бъде прекратено.

ЯРС, след като прецени събраните по делото доказателства, наведените в жалба доводи, възраженията и изразените становища на страните, прие за установена следната фактическа обстановка:

            На  09.11.2016г.  в гр.Ямбол свид. Ц.С.- инспектор по приходите в ЦУ на НАП извършил  проверка на сергия за плодове и зеленчуци на ОП Ямбол ,пл.“Г.Д.“, стопанисвана от фирма  ЕТ“***  за установяване на фактическата наличност на парични средства в касата.След изваждане на дневен „Х“ отчет се установило ,че няма записани и  същия е  с нулев номинал, като  при преброяването и описанието  на наличните парични средства от продава С.  З. се установило в повече 103,24 лв.

            Проверката приключила със съставяне на констативен протокол № ***/09.11.2016г.

            След като приел  ,че това съставлява нарушение на чл.118,ал.4 от ЗДДС на  27.11.2016г. свид.С., в присъствието на жалбоподателя съставил АУАН.

В последствие въз основа на АУАН е издадено и обжалваното наказателно постановление.

 

            В последствие при идентично фактическо и юридическо описание на нарушението е издадено и обжалваното наказателно постановление.

            Горната фактическа обстановка  съдът прие за установена от показанията на разпитания по делото свидетел и от приложените и приобщени по делото писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Жалба е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал. 2 от този текст, от легитимиран субект и при наличие на правен интерес от обжалване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е  частично основателна.

От процесуална страна съдът счита, че не са налице нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административно- наказателното производство по налагане на имуществена санкция на дружеството. Неоснователно е възражението на процесуалния представител на  жалбоподателя, че актът за нарушение е издаден в нарушение на чл.40 ал.3 от ЗАНН. Вярно е, че актът е съставен в присъствието на свидетел, който  не е присъствал при извършване или установяване на нарушението,  с което е допуснато такова нарушение, но то не е съществено, тъй като преди да образува административно-наказателното производство актосъставителят е извършил проверка по официални документи, приобщени към доказателствения материал по преписката. В тази връзка и разпоредбата на чл.40 ал.4 от ЗАНН допуска актът да се състави дори и в отсъствието на свидетели, когато нарушението е установено въз основа на официални документи. В процесния случай за установеното нарушение в хода на проверката е  съставен констативен протокол, който по своята същност е официален документ.Протоколът е цитиран и изрично в съставения  АУАН, като при това описанието на нарушението в него възпроизвежда дословно текста на констативния протокол. Нещо повече. Констативният протокол за извършената проверка, съдържащ всички факти и обстоятелства, на които се основава повдигнатото с по-късно съставения АУАН административнонаказателно обвинение, е съставен в присъствието на жалбоподателя, на когото е бил връчен препис от протокола. Поради това съдът приема, че не са допуснати процесуални нарушения, които да опорочават АУАН до степен, че да налагат отмяната на НП само на това основание.

От материална страна ,настоящият съдебен състав счита, че по делото са налице категорични и безспорни доказателства за извършено от жалбоподателя нарушение по чл.33, ал.1  от Наредба № Н – 18/13.12.2006г. на МФ вр. чл.118, ал.4 от ЗДДС, Съгласно разпоредбата на чл.33, ал.1 от Наредбата извън случаите на продажби всяка промяна на касовата наличност /начална сума, въвеждане и извеждане на пари в и извън касата/ на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите “служебно въведени” или “служебно изведени” суми. От доказателствата по делото с категоричност се установява, че по време на проверката  във фискалното устройство, намиращо се в обекта ,разполагащо със техническите възможности за регистриране на промените на касовата наличност не е отразена промяната на касовата  наличност- в случая  сумата от 103,24лв. в касата на ФУ ,чрез операцията “служебно въведени” суми на ФУ.Като не е  сторено това , според  съда жалбоподателят е осъществил състава на визираното в НП административно нарушение,за което правилно   е подведен под административно-наказателна отговорност.

Досежно наложената санкция.

Съдът счита  ,че неправилно АНО е  наложил имуществената санкция по реда на чл.185,ал.2 от ЗДДС, тъй като по  делото не са налице доказателства , а и  липсват констатации в АУАН и НП  нарушението да е довело до неотразяване на приходи.В този смисъл  наказателното  постановление следва да се измени като се приложи санкционната разпоредба на чл. 185, ал. 2, вр.ал. 1 от ЗДДС, която предвижда имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 2000 лв. Доколкото това е първо нарушение  на данъчното  законодателство на жалбоподателя съдът счита ,че санкцията следва да бъде определена в минимален размер от  500 лв.

Според съда в  настоящия случай не следва да се приложи и чл.28 от ЗАНН предвид на това ,че се касае за осигуряване на съпоставимост във всеки един момент на касовата наличност, с оглед недопускане на укриване на парични  обороти .

 

 

             Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

 

             ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № ***/11.01.2017., издадено от  началник  сектор „Оперативни дейности“ –Бургас в ЦУ на НАП,с което на ЕТ“*** гр.Я. ,на  основание чл.185,ал.2 от ЗДДС  за нарушение на чл.118,ал.4 от ЗДДС на търговеца е наложена имуществена санкция в размер на 4000 лв.КАТО НАМАЛЯ на основание чл.185,ал.2,вр. ал.1 от ЗДДС размера на имуществената санкция  на 500 лв.

 

 Решението може да се обжалва пред Административен съд – Ямбол, в 14 - дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

 

                                                                         

       РАЙОНЕН СЪДИЯ: