Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Кърджали, 16.09.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Кърджали в открито заседание
на осми септември през две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ:
АЙГЮЛ ШЕФКИ
при секретаря Мариана Кадиева като разгледа докладваното от съдия Шефки адм.
дело
№244 по описа на КАС за 2020 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл.
от АПК, във вр. с чл.172, ал.5
ЗДвП. Образувано е по
жалба от Ю.Х.А.
с постоянен адрес ***, чрез пълномощник, против Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка №20-5319-000083/27.07.2020
г., издадена от младши автоконтрольор
в сектор “Пътна полиция“ при ОД МВР – Хасково, с която на жалбоподателя
е наложена ПАМ по чл.171, т.2а
ЗДвП.
Жалбоподателят
намира оспорения акт за незаконосъобразен, като издаден
при съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, в противоречие с материалния закон и с неговата цел.
Сочи нарушение на чл.59, ал.2,
т.4 от АПК - липса на фактически основания в оспорения акт. Сочи също, че притежава *** и българско
гражданство, както и СУМПС, валидно до 18.11.2026 г. В тази връзка счита, че е приложима разпоредбата на чл.162, ал.1 ЗДвП. Иска отмяна на обжалваната заповед, както и присъждане на направените по делото разноски. В с.з., чрез процесуалния си
представител, поддържа жалбата,
като намира
за недоказано, описаното нарушение на ЗДвП.
Ответникът –младши автоконтрольор
в сектор “Пътна полиция“ при ОД МВР – Хасково, не взема становище
по жалбата.
Съдът, като взе предвид доказателствата по делото, приема за установени следните
факти:
По делото няма спор, че
жалбоподателят е собственик на лек автомобил с рег.№ ***. Не се спори също, че на
27.07.2020 г., около 9:00 часа, Ю.А. е управлявал горното МПС.
С оспорената заповед на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.2а от ЗДвП
- прекратяване на регистрацията на МПС за
срок от 6 месеца и е отнето СРМПС №***, както и 2 бр регистрационни табели ***,
за това, че водачът „управлява, без да притежава свидетелство за управление“.
По делото е приложен Акт за установяване на административно нарушение серия ***, №
***/***г.,
съставен срещу Ю.Х.А. за това, че на 27.07.2020 г.,
около ***
часа, на път ***,
ГКПП ***, на входа за леки автомобили от *** за Република България, управлява
личния си лек автомобил с рег.№ ***, без да притежава СУМПС, в нарушение на
чл.150 ЗДвП.
Видно от свидетелство за
управление на МПС №***, издадено от ***, ***, от 21.08.2008г., Й. Ч. притежава
правоспособност да управлява МПС, в т.ч. и такива от категория „В“, като според
приложеното удостоверение за идентичност, имената Ю.Х.А. и Й. Ч., са на едно и
също лице.
От приетата като
доказателство лична карта №***, изд. на 22.11.2018 г. от ОДМВР Кърджали,
валидна до 2028 г., се установява, че жалбоподателят е български гражданин, с
постоянен адрес ***.
С оглед установеното от фактическа страна, след преценка
на допустимостта на жалбата, и след като извърши проверка на обжалвания акт
по чл. 168, ал.
1 от АПК,
съдът прави следните правни изводи:
Жалбата
е процесуално допустима, като подадена
в рамките на установения от закона 14-дневен срок от съобщаването, и от
лице с правен интерес от оспорването.
Разгледана
по същество, жалбата е и основателна.
Съгласно относимата редакция на чл.172, ал.1 от ЗДвП / доп.,
бр. 105 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.), принудителните административни
мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се
прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този
закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени
от тях длъжностни лица. Заповедта е издадена от компетентен орган, упълномощен с т.9 от Заповед №906/20.03.2019г. на директора
на ОДМВР-Хасково да прилага ПАМ по чл.171 ЗДвП, вкл. и такива по т.2а от последната разпоредба.
Според
чл.171,
т.2а, б.а ЗДвП,
в относимата редакция (изм. - ДВ, бр. 2 от 2018 г.), за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване
на административните нарушения се прилага принудителна административна
мярка: прекратяване на
регистрацията на пътно превозно средство, за срок от 6 месеца до една година, по отношение на собственик, който управлява МПС, без да е правоспособен водач,
не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която
спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от
право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен
ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1
или 4 или
по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс.
В случая, оспорената ПАМ е
била наложена за това, че на 27.07.2020 г., жалбоподателят е управлявал
собственото си МПС, без да притежава свидетелство за управление на МПС. Така
описаното от органа деяние обаче, се опровергава от приетото по делото СУМПС №***,
издадено от ***, ***, видно от което, към датата на прилагане на мярката -
27.07.2020 г., жалбоподателят е притежавал свидетелство за управление, валидно
за категорията, към която спада управлявания от него лек автомобил. Т.е., изводите на административния орган за
наличие на нарушение по чл.150 ЗДвП, респ., на предпоставките за налагане на
мярката по чл.171, т.2а, б.“а“ ЗДвП, са необосновани, тъй като са формирани въз
основа на факти, които се опровергават от приложените доказателства.
Други факти, касаещи
приложената мярка, не са изложени нито в оспорената заповед, нито в съставения
АУАН, поради което не следва да обсъждат другите възможни хипотези на чл.171, т.2а, б.“а“ ЗДвП.
Предвид обстоятелството, че жалбоподателят е
български гражданин, притежаващ *** СУМПС, влязъл е в страната на 27.07.2020
г., т.е., в деня на налагането на ПАМ, приложение намира разпоредбата на
чл.162, ал.1 ЗДвП, според която, българските граждани могат
да управляват МПС на територията на РБългария с
чуждестранно национално свидетелство, когато то не е издадено от държава -
членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за
Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария в срок до
3 месеца от датата на влизането им в страната. Във връзка с изложеното съдът
намира, че не са били налице предпоставките на ЗДвП, за прилагане на процесната ПАМ, поради което оспорената заповед се явява
незаконосъобразна.
Предвид
горното, Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка №20-5319-000083/27.07.2020
г., издадена от младши автоконтрольор в сектор “Пътна
полиция“ при ОД МВР – Хасково, следва да се отмени, като незаконосъобразна,
с произтичащите от това правни последици по отмяна на наложената с нея принудителна административна
мярка.
При
този изход на спора, на основание чл.143, ал.1 от АПК, следва ответникът да заплати
на жалбоподателя направените
в настоящото дело разноски в размер на 510 лева, от които 10 лв. за внесена
държавна такса и 500 лв. за
адвокатско възнаграждение, изплатени, съгласно представения договор за правна
защита и съдействие №***/*** г.
Ето
защо и на основание чл.172,
ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка №20-5319-000083/27.07.2020
г., издадена от младши автоконтрольор
в сектор “Пътна полиция“ при ОД на МВР – Хасково.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР - Хасково да заплати на Ю.Х.А. с
постоянен адрес ***, ЕГН **********, направените по делото разноски в размер на 510 лв.
Решението, на основание чл.172, ал.5 ЗДвП, не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: