Решение по дело №125/2022 на Административен съд - Ловеч

Номер на акта: 246
Дата: 20 декември 2022 г.
Съдия: Любомира Любенова Кръстева
Дело: 20227130700125
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 1 април 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

......

гр. Ловеч 20.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, VІ административен състав, в открито съдебно заседание на девети декември две хиляди двадесет и втора година в състав:

                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА

при секретаря Татяна Тотева,

в присъствието на прокурора Цветомир Папурков,

като разгледа докладваното от съдия Кръстева адм.дело № 125 по описа на АдмСЛ за 2022 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 204 и сл. от АПК.

Производството по настоящото дело е образувано по искова молба с вх. № 1433/01.04.2022 г., предявена от И.К.К., ЕГН:**********,***, чрез адвокат А.Х.П.,***, тел.**********, против Главна дирекция „Жандармерия, специални операции и борба с тероризма", представлявана от директор, гр. София, ул. Патриарх Герман, № 202 и против Министерство на вътрешните работи, представлявано от министър на вътрешните работи, гр.София, ул.„6-ти септември" №29, пк 1000, въз основа на Решение № 2498/23.02.2021 г. по адм.д. № 4162/2020 г. на ВАС, с което е отменено Решение № 17/28.01.2020 г., постановено по адм.д. № 2/2018 г. по описа на Административен съд – Ловеч и делото е върнато на Административен съд – Ловеч за ново разглеждане от друг състав при спазване на дадените в мотивите указания.

Първоначално искът е предявен с вх.№3937/29.12.2017 г. по адм.д.№ 2/2018 г. по описа на АдмСЛ. След обжалване на постановеното по него решение, делото е върнато от ВАС на РБ за ново разглеждане от друг състав на съда по образуваното адм.д. №64/2021 г. по описа на АдмСЛ. След повдигнат спор за подсъдност между АдмСЛ и АдмС –Пловдив, делото е изпратено на АдмСЛ за разглеждане и решаване, като е образувано настоящото адм.д.№125/2022 г. по описа на съда.

Исковете за:

 - обезщетение за неимуществени вреди в размер на 16300 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на деликта 24.08.2014 г. до депозиране на исковата молба 04.11.2015 г., и от тази дата до окончателното изплащане, вследствие претърпените болки и страдания от нанесен побой, и

-         обезщетение за имуществени вреди в размер на 720 лв., ведно със законната лихва от плащания по фактури №**********/02.09.2014г., № *********/06.10.2014 г. и  № **********/16.07.2015г, до датата на депозиране на исковата молба 04.11.2015 г., както и от тази дата до окончателното изплащане на сумите,

са предявени против двама ответници:

1.  ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ЖАНДАРМЕРИЯ, СПЕЦИАЛНИ ОПЕРАЦИИ И БОРБА С ТЕРОРИЗМА" и

2. МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ,

посочени изрично от ищеца, при условията на кумулативно обективно и евентуално субективно съединяване.

Главните евентуално субективно съединени искове за неимуществени и за имуществени вреди са предявени против Главна дирекция „Жандармерия, специални операции и борба с тероризма", а евентуалните искове са против Министерство на вътрешните работи, които ще бъдат разгледани само, ако не се докаже, че имуществените и неимуществените вреди са причинени от служители на Главна дирекция „Жандармерия, специални операции и борба с тероризма" и съдът не уважи исковете против първия ответник.

В уточняващата молба вх.№2974/23.09.2021 г. (лист 8, т. 1 и 4 от адм.д.№ 64/2021 г. по описа на АдмСЛ) е посочено, че вредите, за които се претендира присъждане на обезщетения, са причинени от престъпление – средна телесна повреда (т. 1 и т. 4 от уточняващата молба), извършено от служители на Главна дирекция „Жандармерия, специални операции и борба с тероризма" или на други подразделения на МВР (т.5 от уточняващата молба).

Претендира се присъждане на разноските, сторени в настоящото производство.

В открито съдебно заседание ищецът редовно призован, се явява лично и с адв. П. и адв. Господинов. Поддържа се предявената искова молба, претендира се възстановяване на разноски. Представени са писмени бележки по съществото на спора.

Ответникът Главна дирекция „Жандармерия, специални операции и борба с тероризма" се представлява от процесуален представител Х.С.. Оспорва иска. Депозиран е отговор по исковата молба, с който се излагат доводи за неоснователност на предявените искове. Претендира се възстановяване на сторените разноски. Представени са писмени бележки по съществото на спора.

Ответникът Министерство на вътрешните работи, се представлява от ю.к.С.. Оспорва иска. Депозиран е отговор по исковата молба, с който се излагат доводи за неоснователност на предявените искове. Представени са писмени бележки по съществото на спора. Претендира се възстановяване на сторените разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура –Ловеч изразява становище за основателност на предявения иск.

Предметът на делото и ответниците се определят от ищеца в исковата молба.

Съдът е обвързан от твърдения на ищеца при определяне предмета на делото. Дали те отговарят на обективната действителност се установява със съдебното решение. Съгласно чл.144 от АПК във вр. с чл.154, ал.1 от ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения.

Но съдът не е обвързан от квалификацията, която ищецът прави на противоправните действия на служители на ответника. В случая ищецът определя действията на служителите на ответниците като престъпление – причиняване на средна телесна повреда, но това не обвързва административния съд при преценката за наличие на незаконосъобразни действия на служители на ответниците. Административният съд не се произнася нито по въпроса извършено ли е престъпление, нито по квалификацията му. Съгласно чл. 4, ал.1 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Поради това в случая съдът не изследва дали е налице престъпление и въпросът дали е извършено от конкретен служител не се явява преюдициален за спора. Съдът в настоящото производство следва да установи незаконосъобразно действие на служители на първия от ответниците, извършени при или по повод служебната им дейност, с което са причинени нематериални или материални вреди на ищеца в претендираните размери. Ако не установи това, евентуално следва да изследва въпроса дали служители на МВР са извършили незаконните действия.

Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, и твърденията на ищеца, намира за установено следното от фактическа страна по конкретния спор:

Всеки дължи обезщетение за вредите, които е причинил виновно другиму.

От твърденията в исковата молба се установява, че искането се основава на вреди, причинени от незаконосъобразни действия на служители на ответниците.

За да се ангажира отговорността на ответника на основание чл. 204, ал. 4 от АПК във вр. с чл. 1 от ЗОДОВ, необходимо ищецът в настоящото производство да докаже наличието на следните кумулативни предпоставки: настъпила вреда в правната сфера на ищеца, която включва реално причинени материални и/или нематериални вреди, чрез незаконосъобразни действия на административен орган, като вредите трябва да са в пряка и непосредствена причинна връзка с незаконосъобразните действия, т.е. тези вреди да са закономерно и директно настъпваща последица от действията. Материалните вреди се изразяват в загуба или пропусната полза с определена парична стойност. Неимуществените вреди представляват сериозно засягане на личността, здравето и достойнството на пострадалия, изразяваща се в претърпени болки и преживени страдания.

Искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.

По делото са събрани относими писмени и гласни доказателства. Прието е заключението по допусната съдебна експертиза. Приложени са адм.д.№ 64/2021 г. и адм.д. № 2/2018 г. по описа на АдмСЛ, доказателствата по които са приобщени по настоящото дело.

Съдът, след преценка поотделно и в тяхната съвкупност на събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

На 24.08.2014 г. ищецът е посетил футболен мач в гр.Ловеч. Охраната на мача била осигурена от различни дирекции и подразделения на МВР. Сред тях била група от 30 служители на Дирекция „Жандармерия“ ЗЖУ София (лист 244). След края на спортното събитие около 22 ч. групата, с която е бил К., се отправила към чакащия на паркинг до стадиона автобус. При автобуса пътуващите с К. лица били настигнати от служители в униформи, с шлемове и палки, които започнали да удрят и блъскат качващите се в автобуса. К. бил повален на земята, удрян и ритан многократно от поне двама униформени служители. К. успял да се отдалечи от паркинга, докато униформените служители чупели стъклата на автобуса. Минал през някакви храсти и отишъл при двама служители на МВР от друга дирекция, които се намирали в служебна кола на известно разстояние от паркинга. Те му оказали помощ, обадили се в ЦСМП Ловеч, откъдето изпратили линейка за К.. В Спешното отделение на болницата в гр.Ловеч прегледали К., направили изследвания и промили раните (лист 205 – 210). По–късно същата нощ К. ***, през деня на 25.08.2014 г. в 11,50 ч. посетил лекар в отделение по Съдебна медицина в УМБАЛ св.Георги ЕАД гр.Пловдив и му било издадено медицинско свидетелство, което е приложено по делото (лист 283 и сл.). При прегледа е установено, че на К. са нанесени разкъсни рани, кръвонасядания по главата, и избит зъб на горната челюст с разкъсана зъбна алвеола и съсирек, кръвонасядания по шията и гръдния кош, кръвонасядания и драскотини по ръцете.

По делото е изслушано вещо лице по допусната съдебно-медицинска експертиза. Заключението е прието по делото. Видно от заключението нанесените на ищеца разкъсно-контузна рана, множество охлузвания и избит зъб са причинили разстройство на здравето, болки и страдания, като загубата на зъб е причинила затруднение при говорене и дъвчене, като срокът на възстановяване е около 3-4 седмици, а за липсващия зъб около 30 - 40 дни, но зависи първо от възстановяването на венеца на мястото на липсващия зъб.

Ищецът е представил по делото доказателства за извършените стоматологични дейности по възстановяване на загубения зъб и фактури за заплащането им, от които се установява, че лечението е продължило от 02.09.2014 г. до 16.07.2015 г. (лист 10-18 от приложеното гр.д. № 67542/2015 г. по описа на Софийски районен съд).

От събраните писмени доказателства, в това число и копия от постановления на Районна прокуратура Ловеч и от преписката по сл.д. №10/2014 г. по описа на ОСлО при ОП – Ловеч, и от показанията на изслушаните по делото свидетели при предходното разглеждане на делото и пред настоящия съд, се установява, че групата, от която са били униформените служители, които са нанесли нараняванията на К., е носела черни униформи и предпазни средства с надписи „Жандармерия“. От показанията на свидетеля Петър Петров се установява, че такива средства са ползвали служителите на Дирекция „Жандармерия“, сега Главна дирекция „Жандармерия, специални операции и борба с тероризма". От изложеното от свидетеля се установява, че в определен период от време служители в жандармерията са ползвали едновременно предпазни средства с надписи „Полиция“ и „Жандармерия“. Свидетелите Родосов и Янков, разпитан от съда при предходното разглеждане на делото, са непротиворечиви в показанията си, че служителите, нанесли удари на К., са били в черни униформи и надписи „Жандармерия“ на гърбовете (лист 88 от адм.д. №2/2018 г. по описа на АдмСЛ и лист 505-506 от делото).

Няма доказателства служители на други дирекции и подразделения на МВР да са носели предпазни средства и униформи с надпис „Жандармерия“ при охрана на спортното събитие. Свидетелите са възприели непосредствено обстоятелството, че нанеслите удари на К. униформени служители са били именно с надписи „Жандармерия“, това, според съда, безспорно доказва, че са били част от тези 30 служители на Дирекция „Жандармерия“, ЗЖУ София, които е следвало да охраняват стадиона по време на мача. От доказателствата по делото е видно, че всяка група служители е имала отделна задача, като 30 служители от ЗЖУ София са били разделени на две подгрупи с отделни задачи, които са изпълнявали самостоятелно, а не съвместно при смесване с представители на други дирекции и звена. Те са пътували също самостоятелно с отделни транспортни средства, видно от писмените доказателства по делото. Дори и да е имало служители в групата, упражнила физическа сила спрямо К. и спътниците му, носещи предпазни средства с надпис „Полиция“, това не опровергава извода, че са били служители на Дирекция Жандармерия, тъй като от показанията на свидетеля Петров се установи, че от служителите на Дирекция Жандармерия в определен период са ползвани предпазни средства и с двата вида надписи. Т.е. при наличие на група униформени служители с предпазни средства с двата надписа, които са изпълнявали отделна задача по охрана на стадиона, очевидно става дума за служители на Дирекция Жандармерия в процесния период. Няма данни служители от други дирекции и звена на МВР да са ползвали в онзи период едновременно предпазни средства и с двата надписа „Жандармерия“ и „Полиция“.

Съгласно чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно  чл. 4, ал. 1 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.

С оглед изложеното, съдът счита за безспорно доказано, че на 24.08.2014 г. в гр.Ловеч, на паркинг в близост до стадиона, около 22 ч., служители на Зонално жандармерийско управление – София при Дирекция Жандармерия при ГД „ОП“ – МВР, сега Главна дирекция „Жандармерия, специални операции и борба с тероризма", осигуряващи охрана на проведено спортно събитие футболен мач, са нанесли удари на ищеца К., без същият да е имал поведение, налагащо използването на физическа сила за предотвратяване на нарушение, тъй като в момента на ударите К. се е качвал в автобуса, за да напусне гр.Ловеч след края на футболния мач. Няма никакви данни К. да е имал в този момент противоправно поведение, което да е налагало ползването на физическа сила и принуда спрямо него. Пряка последица от ударите са причинените на К. разкъсна рана, множество кръвонасядания, драскотини и избиване на зъб от горната челюст. Тези травми са от такова естество, че са причинили продължителни болки и страдания на ищеца – от 4 седмици до няколко месеца, като възстановяването от загубата на зъба е продължила почти година, в който период ищецът е имал затруднения при говорене и при хранене, видно от заключението на вещото лице. За този период от време К. е сторил и разноски за възстановяване, доказани по размер с представените по делото фактури за заплатени дентални услуги именно за възстановяване от загубата на зъба, на обща стойност от 690 лв. (лист 14, 16, 17 и 18 от гр.д. № 67542/2015 г. по описа на Софийски районен съд). За разликата от 30 лв. до претендираните 720 лв. не са представени доказателства за заплащане на дентални услуги.

Съдът счита, че по делото е безспорно доказано, че от незаконосъобразни действия на служители на първия ответник Главна дирекция „Жандармерия, специални операции и борба с тероризма", по повод и във връзка с осъществяваната от административния орган изпълнителна дейност, са причинени материални и нематериални вреди на ищеца съгласно посоченото по-горе.

Искът за обезщетение на имуществените вреди е доказан до размер от 690 лв., които представляват разноските на ищеца за възстановяване от загубата на постоянен зъб.

Искът за обезщетение за неимуществени вреди е предявен за размер от 16300 лв., ведно със законната лихва върху тази сума.

С оглед множеството наранявания, продължителността на болките и страданията – около 30-40 дни от разкъсната рана, от кръвонасяданията и от избития зъб, и неколкократното ползване на дентални услуги за възстановяване на зъба, като се отчита възрастта на ищеца към онзи момента 17 г. и липсата на противоправно поведение в момента на причиняване на страданията, което да е налагало необходимост от ползване на физическа сила от служителите на ответника, съдът счита, че справедливото обезщетение за неимуществените вреди е в размер на 15000 лв. (петнадесет хиляди лв.).

 С оглед изложеното съдът намира предявените искове за частично доказани и основателни за присъждането на обезщетение за претърпени материални вреди в размер на 690 лв., като се отхвърли иска за разликата до 720 лв. като недоказан, и обезщетение за нематериални вреди в размер на 15 000 лв., като се отхвърли иска за разликата до 16300 лв. като недоказан.

С оглед изложеното предявените искове против Главна дирекция „Жандармерия, специални операции и борба с тероризма" следва да бъдат уважени в посочените горе размери.

Евентуално предявените искове против Министерство на вътрешните работи не следва да бъдат разглеждани, с оглед основателността на исковете предявени против главния ответник. Но следва да се уважи претенцията на МВР за възстановяване на сторени деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв.

При този изход от спора основателна се явява претенцията на ищеца  за възстановяване на сторените разноски за държавна такса 20 лв. и за вещо лице 180 лв., и разноски за един адвокат (чл.10, ал. 3 от ЗОДОВ) съразмерно на уважената част от исковете. Общият размер на разноските за адвокат е 830 лв. по адм.д. № 2/2018 г. по описа на АдмСЛ, 1360 лв. по адм.д.№ 4162/2020 г. по описа на ВАС и 850 лв. по адм.д. №125/2022 г. по описа на АдмСЛ. Пропорционалната част, която следва да се присъди според уважената част от иска (15690 лв. от 17020 лв., което е 92 %), е 2797 лв. Съдът счита, че не е налице прекомерност на заплатеното възнаграждение за адвокат.

На ответника Главна дирекция „Жандармерия, специални операции и борба с тероризма" следва да се присъди съразмерна на отхвърлената част на исковете сума за юрисконсултско възнаграждение, или 8% от 200 лв., което е 16 лв.

Воден от горното и на осн. чл. 203 от АПК във вр. с чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ Ловешкият административен съд, шести административен състав,

Р  Е  Ш  И  :

ОСЪЖДА Главна дирекция „Жандармерия, специални операции и борба с тероризма", представлявана от директор, гр. София, ул. Патриарх Герман, № 202 ДА ЗАПЛАТИ на И.К.К., ЕГН:**********,*** обезщетение за неимуществени вреди в размер на 15000 лв. (ПЕТНАДЕСЕТ ХИЛЯДИ ЛВ.), ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 24.08.2014 г. до окончателното изплащане, за претърпените болки и страдания от ищеца, причинени от незаконосъобразни действия на служители на Главна дирекция „Жандармерия, специални операции и борба с тероризма", по повод и във връзка с осъществяваната от административния орган изпълнителна дейност по охрана на спортно събитие в гр.Ловеч на 24.08.2014 г., изразяващи се в незаконосъобразна употреба на физическа сила спрямо ищеца - нанесени удари и причинени наранявания, кръвонасядания и избиване на зъб, както и ДА ЗАПЛАТИ на  И.К.К., ЕГН:**********,*** обезщетение за имуществени вреди в размер на 690 лв. (ШЕСТСТОТИН И ДЕВЕТДЕСЕТ ЛВ.), ведно със законната лихва считано от предявяване на иска до окончателното изплащане, за сторените от ищеца разноски по лечение на избит зъб при незаконосъобразна употреба на физическа сила спрямо ищеца - нанесени удари от служители на Главна дирекция „Жандармерия, специални операции и борба с тероризма", по повод и във връзка с осъществяваната от административния орган изпълнителна дейност по охрана на спортно събитие в гр.Ловеч на 24.08.2014 г.

ОТХВЪРЛЯ предявените искове за разликата до претендираните суми от 1300 лв. за неимущестени вреди и от 30 лв. за имуществени вреди, като недоказани.

ОСЪЖДА Главна дирекция „Жандармерия, специални операции и борба с тероризма", представлявана от директор, гр. София, ул. Патриарх Герман, № 202 ДА ЗАПЛАТИ на И.К.К., ЕГН:**********,*** сумата от 200 лв., представляваща разноски за държавна такса и вещо лице.

ОСЪЖДА Главна дирекция „Жандармерия, специални операции и борба с тероризма", представлявана от директор, гр. София, ул. Патриарх Герман, № 202 ДА ЗАПЛАТИ на И.К.К., ЕГН:**********,*** сумата от 2797 лв. (две хиляди седемстотин деветдесет и седем лв.), представляващи разноски за един адвокат съразмерно на уважената част от исковете.

ОСЪЖДА И.К.К., ЕГН:**********,*** ДА ЗАПЛАТИ на Главна дирекция „Жандармерия, специални операции и борба с тероризма", сумата от 16 лв. (шестнадесет лв.), представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

ОСЪЖДА И.К.К., ЕГН:**********,*** ДА ЗАПЛАТИ на евентуалния ответник Министерство на вътрешните работи, представлявано от министър на вътрешните работи, гр.София, ул.„6-ти септември" №29, пк 1000, сумата от 200 лв. (двеста лв.), представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване чрез АдмСЛ пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщението до страните.

Да се изпрати препис от решението на страните и ОП-Ловеч.

 

                                                            Административен съдия: