Р Е
Ш Е Н
И Е
№ …… 27. 05. 2019
г.
гр.Ямбол
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Ямболският окръжен съд,
гражданско отделение,
в открито съдебно заседание на 16.05.2019
година,
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
Секретар П.У.
Прокурор
Като разгледа докладваното
от съдия Тагарева
Гр.д. №335 по описа за 2018
г.
За да се произнесе, взе предвид
следното:
Предмет на делото е иск по чл.45 ЗЗД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 50 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 22.07.2015г.
Ищецът Н.И.Н. от с.Д. твърди, че
в резултат на ПТП, настъпило на 22.07.2015г. в участъка между с.Оман и с.Деница,
са му причинени телесни увреждания, съставляващи средни телесни повреди - контузия на гръдния кош в ляво с фрактура на
трето до шесто ребра от същата страна, довела до трайно затрудняване движението
на тялото и травматичен хемопневмоторакс, довел до разстройство на здравето,
временно опасно за живота; контузия на главата с хематом, контузия на мозъка и
мозъчно сътресение. Ищецът твърди, че произшествието е настъпило по вина на
ответника Д.Я.Н. от с.Д., който го причинил при управление на лек автомобил
марка "*****" с и който с влязлата в сила присъда на ЕРС по НОХД
№115/2017г. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.343, ал.1,
б."б", вр. с чл.242, ал.1 НК.
Ищецът сочи, че му е било проведено
продължително лечение в МБАЛ-Ямбол с няколко хирургически интервенции, при
което е бил спасен живота му, но развил огнищна травма на главния мозък, като
последиците от травмите на главата се влошили значително и до момента не били
напълно отзвучали. Поддържал терапия, посещавал специалисти, спазвал специална
диета и щадящ физически и невропсихически режим. По време на лечението и след
това ищецът изпитвал огромни болки и страдания, свързани с увреждането на
мозъка и белия дроб, дишането му било затруднено, получил постоянно главоболие,
тежък световъртеж, губил ориентация и мисловната му дейност била затруднена.
Това го правел непълноценен както по отношение на трудовата дейност, така и на
социалните контакти. За тези болки и страдания ищецът претендира да бъде
обезщетен със сумата 50 000 лв., ведно
със законната лихва от датата на увреждането до окончателното й изплащане.
Ответникът не е изразил становище
по допустимостта и основателността на иска, а е поискал на негова страна да
бъде конституиран като трето лице - помагач застрахователят, застраховал
гражданската му отговорност при настъпване на ПТП.
Третото лице - помагач
ЗК"Олимпик" клон България - КЧТ гр.София, е оспорил възможността
ответника да предяви регресен иск срещу него, а в случай на ангажиране
отговорността на ответника е оспорил механизма на ПТП, като е направил
възражение за съпричиняване от страна на ищеца на вредоносния резултат на 80%,
поддържайки, че същият в нарушение на чл.108, чл.113 и чл.114 ЗДвП е поставил
живота си в опасност, като е лежал на пътната лента перпендикулярно на пътното
платно. Третото лице е оспорило вида, медико-биологичния характер и степента на
уврежданията и е възразило, че размерът на иска е прекомерно завишен,
несъобразен с критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД и със съдебната практика.
Направено е възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско
възнаграждение.
В о.с.з.
пълномощникът на ищеца поддържа иска и настоява за уважаването му изцяло, с
присъждане на разноските по делото. Представя и подробна писмена защита.
Ответникът
Д.Н. счита, че не е извършил деянието, за което се ангажира гражданската му
отговорност и неправилно е осъден за това деяние от наказателния съд.
Третото лице-помагач не изпраща представител.
ЯОС, след като обсъди становищита на страните
и събраните по делото писмени и гласни доказателства, прие за установено от
фактическа страна следното:
По
делото са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че
на 22.07.2015 г., около 19:00 часа, на общински път № Jam 2007, при км.
5 + 100 м. в участъка между с.Оман и с.Денница, общ. Болярово, обл.Ямбол, при
управление на МПС - л.а. марка "ВАЗ 2107" с рег. №А 0493 ВХ, в посока
на движение към с.Денница, ответникът Д.Я.Н. е нарушил правилата за движение по
пътищата и е причинил по непредпазливост две средни телесни повреди на ищеца Н.И.Н.,
изразяващи се в контузия на гръдния кош вляво с фрактура на III-VI ребра
от същата страна и травматичен хемопневмоторакс, довел до разстройство на
здравето, временно опасно за живота.
Тези
обстоятелства се установяват от приложеното НОХД №115/2017г. по описа на ЕРС,
по което е постановена Присъда №44/31.08.2017г. на ЕРС, изменена от ЯОС с
Решение по ВНОХД №344/2017г. и влязла в сила на 17.01.2018г., която присъда
съгласно разпоредбата на чл.300 ГПК е задължителна за гражданския съд,
разглеждащ последиците от деянието относно това дали деянието е извършено,
неговата противоправност и виновността на дееца. Видно е от посочената присъда
на ЕРС и решението на ЯОС, че Д.Н. е осъществил виновно, по непредпазливост,
деянието, съставляващо престъпление по чл.343, ал.1, б."б", вр. с чл.342,
ал.1 НК, като на 22.07.2015г. на общинския път в участъка с.Оман - с.Денница,
при управление на автомобила "ВАЗ 2107" с рег. № А0493ВХ, е нарушил
разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП, задължаваща го при избиране на скоростта
на движението да се съобразява с атмосферните условия, с релефа на местността,
със състоянието на пътя и превозното средство, с превозвания товар, с характера
и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъде в
състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие, както и да намали
скоростта и в случай на необходимост да спре, когато възникне опасност за
движението, и така е предизвикал ПТП, като е нанесъл двете средни телесни
повреди на ищеца Д.Н..
От
приетото по делото заключение на вещото лице инж.П.Д., извършило назначената
САТЕ, което съдът кредитира, е установен механизма на ПТП. Установено е , че
ПТП е настъпило на 22.07.2015г. около 19:00часа, при условията на дневна
светлина и суха асфалтова настилка, като управляваният от ответника Д.Н. лек
автомобил "******* се е движел в посока с.Денница. В същия момент, върху
десния край на пътното платно в зоната на км.5+100м. в посока с. Оман - с.
Денница са се намирали ищецът -
пострадалият Н.Н. и Св.И., които са били в зоната на сянка от дърво със ствол
на около четири метра вдясно от края на платното, а откъм западна страна на
около 5.10 м от мерната линия. Св.И. е бил седнал на рибарско столче с гръб към
с.Оман, заемащ част от пътното платно на разстояние 0.5м. вляво от десния край
на платното, а ищецът Н.Н. е бил полегнал непосредствено пред седящия на
столчето Св.И., напречно на надлъжната ос на пътното платно, като долната част
на пострадалия - ищеца се е намирала в затревения банкет, а горната част се е
намирала на пътното платно, достигайки с най-горната част на главата на
разстояние около 0.90м.-1.0м. в ляво от десния край на платното. Към момента на
ПТП управляваният от ответника Д.Н. лек автомобил се е движел със скорост 66.02
км/ч, като на 27.56 м. преди мястото на удара водачът Н. е възприел като
опасност лежащия пред свидетеля ищец и е реагирал на възникналата за него
опасност за аварийно спиране, а в по-ранен момент водачът е възприел и
присъствието на стоящия на столчето св.И., като е отклонил посоката си в ляво,
навлязъл е в насрещната лява половина на платното и е продължил праволинейно с
цел заобикаляне на препятствието. Независимо от предприетото от водача аварийно
спиране, е настъпил контакт на външния борд на предна дясна гума на автомобила
с горната лява част на главата на ищеца - пострадалия Н.. След момента на
контакта на лявата част на главата на пострадалия с външната част на предната
дясна гума на автомобила, тялото на пострадалия е избутано напред и се е
завъртяло по надлъжната си ос, при което завъртане на тялото пострадалият, при
опит за защитни действия и опит за преместване, тялото му в областта на гръдния
кош е осъществило контакт с десния праг и задна част на автомобила, при което
са се получили уврежданията на гръдния кош и ребрата на пострадалия. Според
вещото лице, пострадалият е имал възможност да ползва банкета за престояване, без
да се налага да заема част от пътното платно. В съществуващата позиция, ако
пострадалият е наблюдавал качествено и постоянно пътната обстановка,
заключението на експерта е, че той е имал практическа възможност да забележи
своевременно идващия лек автомобил и да освободи платното - включително когато
автомобилът е бил на около 300 м., на 200 м. и на 100 м.
Видно е
от представената от ищеца епикриза, издадена от МБАЛ "Св.
Пантелеймон"АД гр.Ямбол, че Н.Н. е бил приет в болничното заведение на
23.07.2015г. и изписан на 31.07.2015г. с окончателна диагноза: "Контузио
торацис. Фрактура костарум III-VI синистра. Пневмоторакс
синистра травматика. Контузио ет вулнера контуза капитис. Хематома капилиции.
Контузио церебри". На ищеца са били извършени три оперативни интервенции -
на 23.07.2015г., на 25.07.2015г. и на 30.07.2015г.
Разпитаната
по делото свидетелка Ив.В., сестра на ищеца, е поддържала показания, според
които след процесното ПТП ищецът бил приет в болницата в безсъзнание, с подута
глава, с кръвоизлив в мозъка и счупени ребра. Дошъл в съзнание на третия ден и
бил изписан след седем дни от болницата, след което година и половина останал в
семейството на свидетелката, от което бил обгрижван. Ищецът непрекъснато се
оплаквал от болки в главата, трудно дишал, изпитвал болки в гърдите, отслабнал
с десет килограма, не можел да ходи сам дори до тоалетна. Според свидетелката,
и понастоящем ищецът не бил напълно възстановен, тъй като имал световъртежи и
кръвоизливи в окото, болки в гърба, припадал на слънце.
Свидетелката
Д.К. също е дала показания, че след изписването му от болницата след ПТП,
ищецът бил оглеждан в дома на сестра си в гр.Ямбол в продължение на година и
половина. Ищецът лежал непрекъснато и се оплаквал от болки.
От
представената по делото Етапна епикриза за периода 16.09.2015г.-27.02.2019г.,
издадена от личния лекар на ищеца, не се установява Н.Н. да е имал оплаквания
от травмите след процесното ПТП, като основно профилактичните прегледи са били
с оглед отстраняването на десния му бъбрек.
При
тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
С
предявения иск по чл.45, ал.1 ЗЗД е ангажирана гражданската отговорност на
ответника за обезщетяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди, настъпили
от причиненото от ответника ПТП.
За
уважаване на гражданския иск, ищецът следва да докаже всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл.45 ЗЗД - деяние, вреди,
противоправност на деянието, причинна връзка и вина.
В
случая тези предпоставки са установени от влязлата в сила на 17.01.2018г.
присъда на ЕРС, постановена по НОХД №115/2017г., с която ответникът Д.Н. е
признат за виновен в това, че на 22.07.2015г. на общинския път, при км.5+100 м.,
в участъка между с.Оман и с.Денница, при управление на МПС - л.а. "ВАЗ
2107" с рег. № А0491ВХ, е нарушил правилата за движение по пътищата, а
именно чл.20, ал.2 ЗДвП и с това е причинил две средни телесни повреди на Н.Н. ***
- престъпление по чл.343, ал.1, б."б", вр. с чл. 342, ал.1 НК. Както
се посочи вече, на основание чл.300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния
съд е задължителна за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от
деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца. На това основание и като съобрази влязлата в сила присъда
на наказателния съд, ЯОС приема за установени предпоставките на чл.45 ЗЗД - че
ответникът Д.Н. е извършил деянието, че то е противоправно, че деянието е
извършено виновно, като на ищеца е причинено увреждане в резултат на деянието -
две средни телесни повреди. Доколкото това увреждане е елемент от престъпния
състав на престъплението средна телесна повреда, то задължителната сила на
присъдата обхваща и установяването на вида и характера на увреждането, както и
пряката причинна връзка с извършеното противоправно деяние (Решение
№135/13.10.2014г. по т.д. №3945/2013г. на ВКС, I т.о.,
Решение №22/05.05.2011г. по т.д. №368/2010 г. на ВКС, I т.о. и
др.). Ето защо съдът приема, че по делото е установено, че в резултат на
виновното и противоправно поведение на ответника, на ищеца са причинени две
средни телесни повреди - контузия на гръдния кош с фрактура на III-VI ребра
и травматичен хемопневмоторакс. Наред с това съдът приема, че в резултат на
извършеното от ответника деяние, на ищеца е причинена и контузия на мозъка (Контузио
церебри), каквото увреждане е установено с епикризата от МБАЛ
"Св.Пантелеймон"АД и същото отговаря на описания от вещото лице инж.Д.
механизъм на ПТП, при който е осъществен контакт (удар) на външния борд на
предната дясна гума на управлявания от ответника автомобил с горната част на
главата на ищеца. По делото липсват доказателства за установяване на другите
сочени от ищеца увреждания - контузия на главата с множество охлузни рани по
лицето, хематом в лявата окосмена част на главата и мозъчно сътресение със
степенна промяна на съзнанието, поради което съдът приема, че такива увреждания
не са причинени. Ищецът не е поискал историята на заболяването му, водена в МБАЛ-Ямбол
да бъде събрана като доказателство по делото, нито съдебно-медицинска
експертиза, вещото лице по която с притежаваните специални знания да разясни
детайлно вида и характера на всяко от уврежданията, установени у ищеца след ПТП
и диагностицирани с издадената епикриза, в която окончателната диагноза е с
латински термини.
С оглед
изложеното, отговорността на ответника за обезщетяване на претърпените от ищеца
неимуществени вреди от нанесените му две средни телесни повреди и контузията на
мозъка, следва да бъде ангажирана с присъждане на обезщетение.
Обезщетението
следва да бъде определено от съда по справедливост, съгласно разпоредбата на
чл.52 ЗЗД. Както е изяснено в ППВС №4/1968г. размерът на обезщетенията за
неимуществени вреди се определя от съда след преценка на конкретните обективно
съществуващи обстоятелства, каквито са характерът на увреждането, начинът на
извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнително влошаване
състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания,
загрозявания и др. В случая съдът взема предвид характера на уврежданията,
които са наложили ограничен двигателен режим на пострадалия и нуждата му от
чужда помощ, претърпените три оперативни интервенции и сравнително
продължителния период на възстановяване от година и половина, през който ищецът
е търпял болки в главата и в областта на гърдите и затруднения в дишането.
Липсват доказателства към настоящия момент здравето на ищеца да не е
възстановено, като показанията на св.В. в тази връзка не се кредитират, тъй
като се преценяват като нейна субективна преценка, която е изолирана и не се
подкрепя от други събрани по делото доказателства и се опровергава от
представената етапна епикриза. С оглед тези обстоятелства и вземайки предвид
размерите на обезщетенията, определяни при аналогични случаи, съдът намира, че
обезщетение в размер на 25 000 лв. е адекватно на претърпените от ищеца вреди.
Съдът
следва да разгледа и се произнесе по възражението на третото лице-помагач
(чл.221 ГПК), че ищецът е допринесъл за настъпването на вредите, като се е
поставил в състояние на повишена опасност. По обективния характер на
съпричиняването е налице задължителната за съдилищата съдебна практика - т.7 от
ППВС №7/1963г. В константната си практика по приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД
(напр. Решение №45/15.04.2009г. по т.д. №525/2008г. на ВКС, второ т.о., Решение
№159/24.11.2010г. по т.д. №1117/2009г. на ВКС, второ т.о., Решение
№169/28.02.2012г. по т.д. №762/2010г. на ВКС, второ т.о., Решение
№54/22.05.2012г. по т.д. № 316/2011г. на ВКС, второ т.о. и др), ВКС
последователно е застъпвал становище, че намаляването на обезщетението за вреди
от деликт на основание чл.51, ал.2 ЗЗД е обусловено от наличие на причинна
връзка между поведението на пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице
съпричиняване от пострадалия по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД, следва неговото
поведение обективно да е в причинна връзка с настъпването на вредите, т.е.
пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат,
създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване, като
вина на пострадалия в тази насока не се изисква. Или от съществено значение е
конкретното проявление на действието или бездействието на пострадалия, което
съставлява пряка и непосредствена причина за причинените вреди. Релевантни за
съпричиняването и за прилагането на чл.51, ал.2 ЗЗД е само онзи конкретно
установен принос на пострадалия, без който (наред с неправомерното поведение на
деликвента) не би се стигнало до увреждането като неблагоприятен резултат.
В
случая от заключението на вещото лице по САТЕ е безспорно установено, че при
настъпването на ПТП ищецът е лежал на пътното платно, като едната част на
тялото му е била в затревения банкет, а горната част на тялото му се е намирала
на пътното платно, достигайки с най-горната част на главата на разстояние от
около 0.90м.-1.0м. вляво от десния край на платното. Това поведение на
пострадалия - ищеца е в грубо нарушение на правилата за движение по пътищата,
установени в чл.108, чл.113 и чл.114 от ЗДвП, според които пешеходците, какъвто
е бил ищецът, са длъжни да се движат по тротоара или банкета на пътното платно,
а при липса на тротоар или банкет - по платното за движение, противоположно на
посоката на движение на ППС и по възможност най-близо до лявата му граница; при
пресичане - да спазват правилата по чл.113, ал.1 ЗДвП, като е налице забрана за
пешеходците да навлизат внезапно в платното за движение и да пресичат платното
за движение при ограничена видимост. Ако бе изпълнил тези вменени му от законовите
разпоредби задължения и не бе лежал на пътното платно, вредите не биха
настъпили за ищеца. Наред с това, от заключението на вещото лице е установено,
че при внимание по отношение на пътната обстановка, ищецът е имал възможност и
време да напусне пътното платно и да предотврати сблъсъка, но и това ищецът не
е сторил. Поради това съдът преценява приносът му за увреждането на 70%, с
оглед на което дължимото обезщетение следва да бъде намалено с този процент.
Искът е основателен и доказан до размера на 7 500лв. и в този размер следва да
се уважи, а за разликата да бъде отхвърлен. Върху присъдения размер на
обезщетението следва да се присъди и законната лихва от датата на увреждането.
При
този изход на делото, на основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да заплати
ДТ в полза на ЯОС върху уважения размер на иска в размер на 300лв. На основание
чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца и разноски, съразмерно с
уважената част от иска в размер на сумата 150лв. Неоснователно е възражението
за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение, тъй като
този размер е под установения минимален размер по чл.7, ал.2, т.4 от Наредба
№1/2004г. на ВАдвС.
Водим
от изложеното, ЯОС
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Д.Я.Н. ***, с ЕГН **********,
да заплати на Н.И.Н. ***, ЕГН **********, на основание чл.45, ал.1 ЗЗД, във вр.
с чл.52 ЗЗД и чл.51,ал.2 ЗЗД обезщетение в размер на 7 500лв. (седем хиляди и
петстотин лева) за претърпените от Н.Н. неимуществени вреди, причинени му от
ПТП на 22.07.2015г., за което ответникът Д.Н. е осъден с влязла в сила рисъда
на ЕРС по НОХД №115/2017г., ведно със законната лихва върху сумата от 22.07.2015г.
до окончателното й изплащане, като искът
за разликата над сумата 7 500лв. до предявения размер от 50 000 лв. - отхвърля
като неоснователен.
ОСЪЖДА Д.Я.Н., с посочени данни, да
заплати на Н.И.Н., с посочени данни, на основание чл.78, ал.1 ГПК направените
по делото разноски пред първата инстанция в размер на 150лв.
ОСЪЖДА Д.Я.Н., с посочени данни, да
заплати на основание чл.78, ал.6 ГПК в
полза на ЯОС ДТ в размер на 300лв., плюс 5лв. ДТ за служебно издаване на
изпълнителен лист.
Решението е постановено при участието на
третото лице - помагач "Застрахователна компания Олимпик - клон
България" КЧТ гр. София.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Апелативен съд гр.Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: