РЕШЕНИЕ
№ 7490
гр. София, 28.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА
като разгледа докладваното от АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА Гражданско дело №
20241110165646 по описа за 2024 година
При условията на обективно комулативно съединяване (чл.210,ал.1 ГПК) са
предявени положителни установителни искове по чл. 422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1
ГПК във връзка с чл.59,ал.1 ЗЗД и по чл.86,ал.1 ЗЗД.
По настоящото дело се разглеждат установителни искове, предявени от ищеца
„Т”ЕАД за признаване със сила на присъдено нещо , че ответникът му дължи следните
суми : 3,48 лв, представляващи стойността на доставена , но неплатена топлинна
енергия за стопански нужди за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, район
„Възраждане”, бул. **** ателие за химическо чистене с абонатен № 343047 без договор за
продажба на топлинна енергия през периода 01-31.05.2020г.; 0,92 лв, представляващи
мораторна лихва върху стойността на доставената топлинна енергия за периода от
01.07.2020г. до 06.03.2023г., и 6,27 лв , представялващи сума за дялово разпределение за
периода от 01.06.2020г. до 31.08.2020г. , заедно със законната лихва върху двете главници
от датата на предявяване на заявлението по чл.410 ГПК – 13.03.2023г. до окончателното
плащане, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по заповедното гр.д. №
13170/2023г. по описа на СРС,66 състав, срещу която е предявено възражение по
чл.414,ал.1 ГПК от длъжника (ответник в настоящото исково производство).
В хода на съдебното производство пълномощниците на ищцовото дружество
поддържат разглежданите искове. В съдебното заседание на 28.03.2025г. по настоящото
дело юрисконсулт на ищеца е пледирал за уважаване на исковете.
1
Ответникът Ж. С. С. оспорва предявените искове видно от изявленията на
пълномощника му в представения на 14.09.2023г. по реда на чл.131 ГПК отговор на
исковата молба при първото разглеждане на делото по гр.д. № 30682/2023г. по описа на СРС,
66 състав. Признава се , че ответникът е собственик на процесния имот , но се твърди , че
правоотношението за продажба на топлинна енерегия през процесния период е
съществувало между ищеца и наемателя на обекта – третото дружество „Д”ЕООД , което го
е ползвало по силата на писмен договор за наем с ответника като наемодател. Според
ответната страна наемното правоотношение между ответника и наемателя „Д”ЕООД е
продължило от 31.12.2004г. , когато е сключен договора за наем , до 31.08.2020г. , когато е
прекратен наемния договор със споразумение между страните. Твърди се , че наемателят
„Д”ЕООД е предявило пред ищцовото дружество заявление за откриване на партида на
негово име за процесния имот , което ищецът е приел и е издавал фактури на името на
дружеството „Д”ЕООД , което следва да отговаря за начислените суми във връзка с
доставката на топлинна енергия в имота през процесния период. Оспорва се иска за
мораторна лихва, като се твърди , че ответникът не е получавал фактури , поради което не е
изпаднал в забава. Оспорва се допустимостта на претенцията за сумата за дялово
разпределение , като се твърди, че вземането за цената на услугата за дялово разперделение
не е на ищеца ,а на фирмата за дялово разпределение. Предявява се възражение за изтекла
3-годишна погасителна давност за част от вземанията.
В хода на съдебното поризводство адвокатите на ответника поддържат оспорването на
исковете. В заседанието на 28.03.2025г. по настоящото дело адвокат на ответника е
пледирал за отхвърляне на исковете.
Подпомагащата страна – „Д”ООД (с предишно наименование БООД – б.с.) ,
конституирана с определението по чл.140 ГПК при първото разглеждане на делото по гр.д.
№ 30682/2023г. по описа на СРС, 66 състав, не изразява становище по исковете , не изпраща
представител по делото, но представя писмени доказателства с писмена молба от
22.12.2023г. при първото разглеждане на делото по гр.д. № 30682/2023г. по описа на СРС, 66
състав.
Софийски районен съд , 68 състав като проучи събраните по делото доказателства и
като обсъди доводите на страните по реда на чл.12 ГПК и чл.235,ал.2 ГПК намира за
установено следното :
Относно допустимостта на исковете :
Предявените установителни искове са ДОПУСТИМИ.
За ищеца е налице правен интерес от предяваването им , тъй като това е негово
задължение по чл.415,ал.1 ГПК поради оспорването в срока по чл.414,ал.2 ГПК от
длъжника на издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в заповедното гр.д. №
13170/2023г. по описа на СРС, 68 състав. Според изричните разпоредби на чл.416,изр.1
ГПК/редакция – ДВ, бр. 42/2009г. / и чл.422,ал.1 ГПК искът по чл.415,ал.1 ГПК е
установителен , а не осъдителен.
2
Искът по чл.422 ГПК във връзка с чл. 59, ал.1 ЗЗД относно вземането за цената на
услугата дялово разпределение е допустим. Потребителите на топлинна енергия заплащат
стойността на услугата дялово разпределение, извършвана от избрания от тях търговец,
не на търговеца , а на продавача на топлинна енергия , т.е. на ищцовото дружество. Поради
това сумите за дялово разпределение се начисляват във фактурите, издавани от ищеца, и
се събират заедно с цената на доставената топлоенергия . Поради тези причини се касе за
вземане на ищеца , а не на подпомагащата страна , поради което искът по чл.422 ГПК във
връзка с чл. 59,ал.1 ЗЗД за сумата за дялово разпределение е допустим.
Относно реда за разглеждане на исковете :
По исковата молба, вх. № 157597/06.06.2023г. е образувано исковото гр.д. №
30682/2023г. по описа на СРС, 66 състав.
По гр.д. № 30682/2023г. по описа на СРС, 66 състав е постановено решение №
3484/27.02.2024г. , с което исковете са УВАЖЕНИ ЧАСТИЧНО.
С въззивно решение №5638/17.10.2024г. на СГС, ГО, ІІ-Б състав по в.гр.д. №
6044/2024г. е ОБЕЗСИЛЕНО решението № 3484/27.02.2024г. по гр.д. № 30682/2023г. по
описа на СРС, 66 състав като постановено по непредявени искове в частта му , с която са
уважени исковете и са присъдени на ищеца сумите : 3,48 лв, представляващи
стойността на доставена , но неплатена топлинна енергия за топлоснабден имот,
находящ се в гр. София, район „Възраждане”, бул. **** ателие за химическо чистене с
абонатен № 343047 без договор за продажба на топлинна енергия през периода 01-
31.05.2020г.; 0,92 лв, представляващи мораторна лихва върху стойността на доставената
топлинна енергия за периода от 01.07.2020г. до 06.03.2023г., и 6,27 лв , представялващи
сума за дялово разпределение за периода от месец 01.06.2020г. до 31.08.2020г. , заедно със
законната лихва върху двете главници от датата на предявяване на заявлението по чл.410
ГПК – 13.03.2023г. до окончателното плащане, както и в частта , с която са присдени
разноски : 58,67 лв за заповедното произвоство и 332,46 лв за исковото производство, и е
ВЪРНАТО делото на СРС за НОВО РАЗГЛЕЖДАНЕ по предявените искове от друг
съдебен състав.
Първоинстанционното решение № 3484/27.02.2024г. по гр.д. № 30682/ 2023г. по
описа на СРС, 66 състав НЕ Е ОБЖАЛВАНО и НЕ Е ОБЕЗИСИЛЕНО в частта му , с която
исковете са отвърлени частично и са присъдени разноски на ответника и на неговия
адвокат съобразно отхвърлената част от исковете. В тази част решението №
3484/27.02.2024г. по гр.д. № 30682/ 2023г. по описа на СРС, 66 състав е ВЛЯЗЛО В СИЛА и
съответно отхвърлената част от исковете не е предмет на делото при новото му
разглеждане по настоящото гр.д. № 65646/2024г. по описа на СРС, 68 състав.
Според посоченото в мотивите на въззивно решение №5638/17.10.2024г. на СГС, ГО,
ІІ-Б състав по в.гр.д. № 6044/2024г. първоинастанционното решение № 3484/27.02.2024г. по
гр.д. № 30682/ 2023г. по описа на СРС, 66 състав е обезсилено частично като постановено по
непредявени искове – „на договорно основание” и за цена на топлинна енергия за „битови
нужди” , а според въззивния състав исковете са предявени „на основание неоснователно
3
обогатяване при изрични твърдения , че ответникът като собственик на ателие за
химическо чистене е потребил топлинна енергия за стопански нужди, но не е подписал
писмен договор”.
След връщане на делото в СРС е образувано настоящото исково гр.д. № 65646/2024г.
по описа на СРС, 68 състав за новото разглеждане на исковете.
Относно предмета и правната квалификация на исковете, разглеждани по настоящото
дело :
Както бе посочено в предходната част от мотивите на настоящото решение,
ПРЕДМЕТ на настоящото гр.д. № 65646/ 2024г. по описа на СРС, 68 състав е САМО
ЧАСТТА от първоначално предявените искове с исковата молба, вх. № 157597/06.06.2023г. ,
относно която е обезсилено първоинастанционното решение № 3484/27.02.2024г. по гр.д.
№ 30682/ 2023г. по описа на СРС, 66 състав с въззивно решение №5638/17.10.2024г. на
СГС, ГО, ІІ-Б състав по в.гр.д. № 6044/2024г.
В останалата част, с която исковете са отхвърлени частично и са присъдени
разноски на ответника и на неговия адвокат , първоинастанционното решение №
3484/27.02.2024г. по гр.д. № 30682/ 2023г. по описа на СРС, 66 състав , е ВЛЯЗЛО В СИЛА ,
тъй като не е обжалвано и не е обезсилено от СГС, поради което в тази част исковете не
са предмет на разглеждане по настоящото гр.д. № 65646/ 2024г. по описа на СРС, 68
състав.
Както бе посочено в предходната част от мотивите на настоящото решение, с въззивно
решение №5638/17.10.2024г. на СГС, ГО, ІІ-Б състав по в.гр.д. № 6044/2024г., което е
задължително за настоящата съдебна инстанция , исковете са предявени на основание
неоснователно обогатяване във връзка с доставката на топлинна енергия за стопански нужди
без сключен писмен договор , поради което главният установителен иск следва да бъде
квалифициран по чл.422 ГПК във връзка с чл.59 ЗЗД.
С протоколно определение, постановено в откритото заседание на 28.03.2025г., е
изменен доклада по чл.146, ал.1 ГПК съобразно указанията, съържащи се в мотивите на
въззивно решение №5638/17.10.2024г. на СГС, ГО, ІІ-Б състав по в.гр.д. № 6044/2024г.
Присъствалите в заседанието представители на ищеца и на ответника не са оспорили
изменението на доклада по чл.146,ал.1 ГПК.
Относно предявеното възражение за изтекла погасителна давност:
Възражението по чл.120 ЗЗД е НЕОСНОВАТЕЛНО.
Според т.7 на ППВС № 1/1979г. , което е задължително за съдилищата погасителната
давност за вземането по чл.59 ЗЗД запова да тече от деня на получаването на престацията,
тъй като това е моментът, от който вземането става изискуемо с оглед чл.114,ал.1 ЗЗД.
Според същото постановление давностният срок за вземания от неоснователно обогатяване
е общият 5-годишен по чл.110 ЗЗД, доколкото не е установен друг.
За разглежданите искове е неприложима 3-годишната погасителна давност за исковете
за цена на топлинна енергия , доставена по договорни правоотношения (чл.79,ал.1 ЗЗД ,а не
4
чл.59,ал.1 ЗЗД).
В конкретния случай се претендират вземания , произтичащи от доставка на топлинна
енергия през месец май 2020г. Видно е , че към датата на предявяване на заявлението по
чл.410 ГПК – 13.03.2023г. , от когато се считат предявени установителните искове по
чл.422,ал.1 ГПК , не е бил изтекъл 5-годишния давностен срок по чл.110 ЗЗД за
предявяване на вземанията по чл.59 ЗЗД във връзка с тази доставка на топлинна енергия.
Не е бил изтекъл и 3-годишния срок за предявяване на иска по чл.86,ал.1 ЗЗД, тъй като
към датата на предявяване на заявлението по чл.410 ГПК – 13.03.2020г. не е бил изтекъл три
годишния срок , предшестващ началната дата на периода на този иск – 01.07.2020г.
Предвид изложеното възражението на ответника по чл.120 ЗЗД е неоснователно.
Относно основателността на исковете:
Предявените установителни искове по чл. 422 ГПК във връзка с чл.59 ЗЗД и чл.86,ал.1
ЗЗД са ОСНОВАТЕЛНИ.
При разглеждането на исковете по гр.д. № 30682/2023г. по описа на СРС, 66 състав, по
в.гр.д. № 6044/2024г. по описа на СГС, ГО, ІІ-Б състав и по настоящото гр.д. № 65646/ 2024г.
на СРС, 68 състав е безспорно и е доказано чрез представените с исковата молба писмени
доказателства и чрез приетото заключение по съдебно-техническата експертиза по гр.д. №
30682/2023г. по описа на СРС, 66 състав, че ответникът е собственик на процесния имот , в
който е доставяна топлинна енергия за стопански нужди , чиято стойност за процесния
период – месец май 2020г. е в размер на 3,48 лв ; цената на извършената услуга „дялово
разперделение” за периода юни , юли и август 2020г. е в размер на 6, 27 лв , а мораторната
лихва върху стойността на топлоенергията за периода от 01.07.2020г. до 06.03.2023г. е в
размер на 0,92 лв.
Не се спори между страните по делото , че през процесния период – месец май , юни ,
юли и август 2020г. не е имало сключен писмен договор за продажба на топлинна енергия за
стопански нужди с обект процесния имот.
Единственият спорен въпрос по настоящото дело е кой е бил субектът, задължен да
плати задълженията , възникнали във връзката с доставката на топлинна енергия за
процесния имот през процесния период. Според ищеца това следва да е ответникът , тъй
като той е собственик на имота. Според ответника това следва да бъде третото
дружество Д ЕООД , което през процесния период е било наемател на имота по договор за
наем с ответника.
Възражението на ответната страна е неоснователно по следните причини :
С отговора на исковата молба от ответника е представен Договор за наем от
31.12.2004г. между ЕТ Ж Ж. С. ” като наемодател и „Д”ЕООД като наемател с обект
недвижим имот , представляващ аптека , находяща се в град София , бул. „****с площ от 73
кв.м. за срок от три години.
С допълнително споразумение от 03.05.2012г. (представено по делото – б.с.)
5
наемодател е станал физическото лице Ж. С. С. , а срокът на действие на договора е
подължен до 03.04.2017г.
С допълнително споразумение от 31.12.2019г. (представено по делото – б.с.) срокът
на действие на договора е подължен до 31.12.2022г. , като обекът на договора е посочен
така : „АПТЕКА с адрес : бул. „*****
Със споразумение от 31.08.2020г. (представено по делото – б.с.) е прекратено
действието на договора за наем на обекта , представляващ „АПТЕКА с адрес : бул. „Ал.
Стамболийски” № 89”.
Според посоченото в заявлението по чл.410 ГПК и съответно в заповедта по чл.410
ГПК по заповедното гр.д. № 13170/2023г. по описа на СРС, 66 състав предмет на
претенциите са задължения във връзка с доставката на топлинна енергия за стопански нужди
без писмен договор за обект , представляващ АТЕЛИЕ ЗА ХИМИЧЕСКО ЧИСТЕНЕ (а не
аптека – б.с.) , находящо се в град София , бул. ******* – б.с.). Същият обект е посочен и в
исковата молба, вх. 0 157597/06.06.2023г. , с която са предявени разглежданите искове по
чл.422 ГПК. Същият имот е вписан и в Договора за продажба на общински нежилищен имот
от 1996г. , представен с исковата молба , в който е посочена и площта на имота – 52,90 кв.м.
(която е различна от площа на имота по договора за наем – 73 кв.м.). Този имот е вписан и в
Приемо-предавателния протокол от 13.01.1996г. , представен с исковата молба.
Следователно по делото е доказано , че ответникът е придобил през 1996г. правото на
собственост върху недвижим имот , представляващ АТЕЛИЕ ЗА ХИМИЧЕСКО
ЧИСТЕНЕ (а не аптека – б.с.) , находящо се в град София , бул. „******, ***** ( а не вход
Б – б.с.) , с площ от 52, 90 кв.м. (а не 73 кв.м.), в който е доставяна топлинна енергия за
стопански нужди и задълженията , възникнали във връзка с тази доставка , се претендират с
разглежданите установителни искове по чл.422 ГПК.
С документите , представени от ответника с отговора на исковата молба, е доказано ,
че предмет на наемно правоотношение с трето дружество „Д”ЕООД , е бил недвимиж имот ,
представляващ АПТЕКА , находяща се в град София , бул. ****** с площ от 73 кв.м.
Видно е , че имотът , който е бил обект на наемния договор , представен от
ответника по настоящото дело , СЕ РАЗЛИЧАВА от имота , обект на предявените
искове , както по вида и предназначението си , така и по адреса и площта си.
Следователно по настоящото дело не е доказано по безспорен и категоричен начин чрез
т.нар. пълно доказване (изключващо всякакво съмнение) твърдението на ответника , че
имотът, в който е доставяна топлинната енергия, е същият имот , който е бил обект на
договора за наем.
Независимо от това следва да се посочи , че представените с исковата молба договор
за наем и допълнителни споразумения към него не са регистрирани (вписани), поради което
са непротивопоставими на трети лица, включително и на ищовото дружество.
Отделно следва да се отбележи , че задължен към ищцовото дружество „Т”ЕАД за
плащане на задълженията във връзка с доставката на топлинна енергия за стопански
6
нужди, е не наемателят по договор за наем на съответния имот, а купувачът по сключен
писмен договор за доставка на топлинна енергия за стопански нужди с „Т”ЕАД. Само
когато наемателят на топлоснабден имот е и купувач по писмен договор за доставка на
топлинна енергия за стопански нужди с „Т”ЕАД, за него възникват задължения за плащане
на доставената топлинна енергия за стопански нужди. Ако наемателят на имота не е
страна – купувач по договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди с
„Т”ЕАД, задължен за плащане на доставката на топлинна енергия остава собственикът
на имота, който на основание наемния договор има право като наемодател да претендира
плащане към него от наемателя на разходите за топлинна енергия за наетия имот. Договор за
наем на топлоснабден имот , за който „Т”ЕАД не е уведомена изрично по надлежния ред ,
посочен в общите условия, не може да бъде противопоставен на това дружество , което е
трети субект за наемното правоотношение, поради което за него не произтичат нито
права , нито задължения от съответното наемно правоотношение.
По настоящото дело не е представен писмен договор за наем с обект процесния имот -
АТЕЛИЕ ЗА ХИМИЧЕСКО ЧИСТЕНЕ (а не аптека – б.с.), находящо се в град София , бул.
„******, ***** ( а не вход Б – б.с.) ,с площ от 52, 90 кв.м. (а не 73 кв.м.). Не са представени
и писмени доказателства за надлежно уведомяване на ищеца за сключването на такъв
наемен договор.
По въззивното съдебно производство – в. гр.д. № 6044/2024г. по описа на СГС, ГО, ІІ-
Б състав е прието заключение по съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от страните ,в
което е посочено , че според проверката на вещото лице в счетоводството на ищцовото
дружество през 2016г. „Т”ЕАД е сключила договор № ********** с Д”ЕООД за доставка на
топлинна енаргия за обект ,представляващ аптека (а не ателие за химическо чистене – б.с.) ,
находяща се в град София , бул. „Ал. Стамболийски” № 89 , вх.1. Въз основа на този договор
е открита партида на Д”ЕООД , но през 2017г. договорът е изтекъл , а партидата се е
водила на името на Д”ЕООД до 01.05.2020г. , т.е. преди процесния период , чиято начална
дата е 01.05.2020г. В съдебното заседание на 14.10.2024г. по в. гр.д. № 6044/2024г. по описа
на СГС, ГО, ІІ-Б състав вещото лице изрично отбелязва , че договорът за доставка на
топлинна енергия между „Т”ЕАД и Д”ЕООД е действал през 2016г. и 2017г. , като след това
не е подновен и затова задълженията се водят на името на ответника – физическо лице
(като собственик на имота).
Както е видно , и от приетото от СГС заключение по съдебно-счетоводна
експертиза не се установява наличието на договор за наем през процесния период за
процесния имот с третото дружество Д”ЕООД.
Същественото е, че съществуването и съдържанието на наемно правототношение
относно недвижим имот не може да се доказва в съдебно поризводство с експертно
заключение , а само чрез съответни писмени доказателства (договори и анекси) , чиято
проверка не може да бъде опосредявана от вещо лице , а следва да бъде извършена
непосредствено от съда. Както бе посочено , от представените с отговора на исковата молба
документи не може да се установи по категоричен начин съществуването на наемно
7
правоотношение относно процесния имот през процесния период с Д”ЕООД , за което
ищецът да е бил надлежно уведомен.
Поради посочените причини задължен за плащането на задълженията, възникнали
във връзка с доставката на топлинна енергия за стопански нужди през процесния период в
процесния имот, е ответникът като собственик на имота. Спестяването на тези разходи
от ответника представлява обогатяване , което е за сметка на ищеца , който е обеднял със
стойността на съответните задължения. Налице е и правна и фактическа връзка между
обогатяването на ответника и обедняването на ищеца. Следователно осъществен е
правопорождащият фактически състав на вземането по чл.59,ал.1 ЗЗД за неоснователно
обогатяване, претендирано от ищеца по настоящото дело.
Тъй като не са представени доказателства дължимите суми да са платени от
ответника (което е в негова доказателствена тежест съгласно чл.154,ал.1 ГПК и чл.8,ал.2
ГПК), следва да се приеме , че за ищцовото дружество съществуват вземания за цената на
доставена топлоенергия, за сумата за дялово разпределение и за мораторни лихви за
посочените периоди и в посочените размери. Исковете по чл. 422 ГПК .във връзка с
чл.59,ал.1 ЗЗД и чл.86,ал.1 ЗЗД следва да бъдат уважени изцяло.
Относно разноските по делото :
На ищеца следва да бъдат присъдени направените от него разноски по настоящото
исково производство – юрисконсулско възнаграждение в размер на 50 лв , както и част от
осъществените от него раноски при първото разглеждане на делото по гр.д. № 30882/2023г.
по описа на СРС, 66 състав (332,46 лв) и по заповедното гр.д. № 13170/2023г. (58,67 лв) ,
които са му били присъдени с първоинстанционното решение № 3484/27.02.2024г. по гр.д.
№ 30882/2023г. по описа на СРС, 66 състав, обезсилено в тази му част с въззивното решение
№5638/17.10.2024г. на СГС, ГО, ІІ-Б състав по в.гр.д. № 6044/2024г. , но които следва
отново да бъдат присъдени на ищеца , тъй като с настоящото решение разгледаните искове
са уважени в същите размери , в които са били уважени исковете и по гр.д. № 30882/2023г.
по описа на СРС, 66 състав.
На ответника не следва да бъдат присадени разноски по настоящото исково гр.д. №
65646/2024г. по описа на СРС, 68 състав , тъй като разгледаните по насоящото дело искове са
уважени изцяло.
На ответника и на неговия адвокат не следва да бъдат присъдени и разноски за първото
разглеждане на делото по гр.д. № 30882/2023г. по описа на СРС, 66 състав (332,46 лв) и за
заповедното гр.д. № 13170/2023г. (58,67 лв) , тъй като по въпросите за тези разноски се е
произнесъл СРС,66 състав с първоинстанционното решение № 3484/27.02.2024г. по гр.д.
№ 30882/2023г. по описа на СРС, 66 състав, което в тази част не е обжалвано , не е
обезислено от СГС и е влязло в сила. С първоинстанционното решение № 3484/27.02.2024г.
по гр.д. № 30882/2023г. по описа на СРС, 66 състав е осъдено ищцовото дружество „Т”
ЕАД да заплати на пълномощника на ответника – адвокат Н. И. И. сумата от 87,80 лв ,
представляваща част от полагащото му се адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 вр. с
ал.1т.3 ЗА съобразно отхвърлената част от исковете. Както бе посочено , в тази част
8
решението на СРС, 66 състав не е обезсилено и е влязло в сила. Поради това същото
възнаграждение не следва да бъде присъждано втори път и с настоящото решение на СРС,
68 състав.
На ответника следва да бъдат присъдени направените от него разноски по въззивното
гр.д. № 30682/2023г. по описа на СГС , ІІ- Б състав , представляващи платените държавна
такса за въззивната жалба (25 лв) и за депозит за съдебно-счетоводна експертиза (250 лв) и
полагащото се на пълномощника на ответника– адвокат Н. И. адвокатско възнваграждение
по чл.38 ,ал.2 ЗА (480 лв–минималния размер по наредба № 1/2004г. на ВАС с включен ДДС
), тъй като въззивната жалба , предявена от ответника , е уважена изцяло с въззивното
решение №5638/17.10.2024г. на СГС, ГО, ІІ-Б състав по в.гр.д. № 6044/2024г. , като в
мотивите на същото решение въззивният състав е посочил изрично, че по разноските следва
да се произенесе СРС при новото разглеждане на делото.
Водим от гореизложеното СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД , 68 СЪСТАВ
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1
ГПК във връзка с чл.59,ал.1 ЗЗД и по чл.86,ал.1 ЗЗД , че Ж. С. С. , ЕГН: **********, гр.
София, район „Средец” , ***** със съдебен адрес : град София, ул. ***** чрез адв. Н. И. И. ,
дължи на „Т” ЕАД, ЕИК:***** със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ****
следните суми: 3,48 лв (три лева и четиридесет и осем стотинки), представляващи
стойността на доставена , но неплатена топлинна енергия за стопански нужди за
топлоснабден имот, находящ се в гр. София, район „Възраждане”, бул. **** ателие за
химическо чистене с абонатен № 343047 без договор за продажба на топлинна енергия през
периода 01-31.05.2020г.; 0,92 лв (деветдесет и две стотинки), представляващи мораторна
лихва върху стойността на доставената топлинна енергия за периода от 01.07.2020г. до
06.03.2023г., и 6,27 лв (шест лева и двадесет и седем стотинки), представялващи сума за
дялово разпределение за периода от 01.06.2020г. до 31.08.2020г. , заедно със законната
лихва върху двете главници от датата на предявяване на заявлението по чл.410 ГПК –
13.03.2023г. до окончателното плащане, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410
ГПК по заповедното гр.д. № 13170/2023г. по описа на СРС,66 състав.
ОСЪЖДА Ж. С. С. , ЕГН: **********, гр. София, район „Средец” , ***** със
съдебен адрес : град София, ул. ***** чрез адв. Н. И. И. , ДА ЗАПЛАТИ на „Т” ЕАД,
ЕИК:***** със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. **** следните суми: 50 лв
(петдесет лева), представляваващи полагащото се на ищцовото дружество юрисконсултско
възнаграждение в настоящото исково производство по гр.д. № 65646/2024г. по описа на
СРС, 68 състав (чл.78,ал.8 ГПК) ; 332,46 лева ( триста тридесет и два лева и четиридесет и
шест стотинки), представляващи част от сбора от направените от ищеца разноски по
исковото гр.д. № 30682/2023г. по описа на СРС, 66 състав, пропорционална на уважената
9
част от първоначално предявените искове (чл.78,ал.1 ГПК), и 58,67 лева (петдесет и осем
лева и шестдесет и седем стотинки), представляващи част от сбора от направените от ищеца
разноски по заповедното производство по гр.д. № 13170/2023г. по описа на СРС,66 състав,
пропорционална на уважената част от претенциите (т.12 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК на
ВКС).
ОСЪЖДА „Т” ЕАД, ЕИК:***** със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
**** ДА ЗАПЛАТИ на Ж. С. С. , ЕГН: **********, гр. София, район „Средец”, *****
със съдебен адрес : град София, ул. ***** чрез адв. Н. И. И., сумата от 275 лв (двеста
седемдесет и пет лева), представляващи сбора от направените от ответника разноски като
жалбоподател по въззивното гр.д. № 30682/2023г. по описа на СГС, ІІ- Б състав - платените
държавна такса за въззивната жалба и за депозит за съдебно-счетоводна експертиза.
ОСЪЖДА „Т” ЕАД, ЕИК:***** със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
**** ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Н. И. И. , ЕГН: **********, със съдебен адрес : град
София, ул. ***** сумата от 480 лв (четиристотин и осемдесет лева), представляваща
адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл.38,ал.2 ЗА във връзка с чл.78,ал.1
ГПК в качеството му на пълномощник на жалбоподателя (въззивник) Ж. С. С. по
въззивното гр.д. № 30682/2023г. по описа на СГС, ІІ- Б състав.
Решението е постановено при участието на подпомагащата страна „Д”ООД , ЕИК :
**** , гр. София, бул.”Братя Бъкстон” № 85.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването на съобщението до всяка от страните с преписа от решението (чл.259,ал.1 ГПК
във връзка с чл.7,ал.2 ГПК).
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10