Р Е Ш Е Н И Е
№ III-150, 24.06.2020 г. гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД БУРГАС, Гражданско отделение, трети въззивен
състав в открито заседание на шестнадесети юни две
хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Росен Парашкевов
Членове: Кремена Лазарова
мл. съдия
Красен Вълев
при секретаря Жанета Граматикова, като
разгледа докладваното от младши съдия Красен Вълев в.гр.д.№ 816 по описа за 2020
г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С
Решение №3635 от 17.12.2019 г. по гр.д. №3082 по описа за 2019 г. на Районен
съд-Бургас Н.К.Г., с предишна фамилия Ж., с ЕГН ********** е осъдена да заплати на „ОТП Факторинг
България“ ЕАД, ЕИК *********, по договор за кредит за текущо потребление от
29.01.2010 г., заедно с общите условия към него, за предоставяне на кредити на
за текущо потребление на физически лица, сключен с Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК
*********, вземанията по който са прехвърлени на „ОТП Факторинг България“ ЕАД,
с договор за продажба и прехвърляне на вземания от 12.07.2012 г., сумите от
6354.75 лева(шест хиляди триста петдесет и четири лева и седемдесет и пет
стотинки)-главница, 1386.49 лева(хиляда триста осемдесет и шест лева и
четиридесет и девет стотинки)-договорна лихва, за периода от 15.04.2016 г. до
15.04.2019 г., 982.49 лева(деветстотин осемдесет и два лева и четиридесет и
девет стотинки)-наказателна лихва, за периода от 15.04.2016 г. до 15.04.2019
г., заедно със законната лихва върху
главницата от подаването на исковата молба-15.04.2019 г. до окончателното
изплащане на задължението.
С
решението Н.К.Г., с ЕГН ********** е осъдена да заплати на „ОТП Факторинг
България“ ЕАД, ЕИК *********, , направените по делото разноски, в размер на
728.95 лева(седемстотин двадесет и осем лева и деветдесет и пет стотинки).
Постъпила
е въззивна жалба от Н.К.Г. срещу Решение №3635 от 17.12.2019 г. по гр.д. №3082
по описа за 2019 г. на Районен съд-Бургас, с която се сочи, че обжалваното
решение е неправилно и необосновано. Сочи се, че вещото лице не е разгледало
въпроса за неплатежоспособност на ответницата, нито този факт е твърдян в хода
на производството. Направено е позоваване на чл. 71 от ЗЗД, като се твърди, че
нито една от трите предпоставки за упражняване правото на предсрочна
изискуемост не е налице, нито е заявена с исковата молба. Излагат се
съображения, че презумпцията по чл. 608 от ТЗ е приложима само за търговци,
поради което съдът неправилно е възприел за обективно доказана
неплатежоспособността на ответницата само поради спиране на плащанията от нейна
страна.
Иска
се отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново такова, с
което предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.
Не се въвеждат искания по доказателствата. Претендират се разноски.
В
срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил отговор от „ОТП Факторинг България“
ЕАД, с който се оспорва въззивната жалба
като неоснователна. Изразява се съгласие с извода на районния съд за неплатежоспособност
на ответницата, като аргументиран със съдебно-счетоводната експертиза. Изложени
са теоретични постановки за субективното право на ищеца да обяви кредит за
предсрочно изискуем, като е направено позоваване на чл. 432, ал. 1 от ТЗ, чл.
60, ал. 2 от ЗКИ, и т. 18 от Тълкувателно решение №4 от 18.06.2014 г. на ОСГТК
на ВКС. Посочено е, че с договор за цесия от 10.03.2017 г. „Банка ДСК“ ЕАД
изрични е прехвърлила правото на „ОТП Факторинг България“ ЕАД да обяви
цедираното вземане за предсрочни изискуемо, като същото е сторено с исковата
молба. Твърди се, че е налице предсрочна изискуемост, тъй като е налице
неплащане от страна на длъжника за определен период от време и е упражнено
правото на кредитора да обяви кредита за предсрочно изискуем. Сочи се, че и
крайният падеж по договора за кредит е настъпил на 29.01.2020 г. –
обстоятелство, което съдът следва да съобрази на основание чл. 235,ал. 3 от ГПК.
Не
се въвеждат искания по доказателствата. Претендират се разноски.
Бургаският окръжен съд, като прецени
събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК във
връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт,
намира за установено следното:
Депозираната въззивна жалба е допустима -
подадена е от процесуално легитимирано лице в срока по чл.259, ал.1 ГПК срещу
подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт и отговаря на изискванията на
чл.260, ал.1, т.1, т.2, т.4 и т.7 ГПК и чл.261 ГПК.
Предмет на въззивно обжалване е Решение №3635 от 17.12.2019 г. по гр.д. №3082 по описа за
2019 г. на Районен съд-Бургас
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата с изключение на случаите когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от
страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС.
Обжалваното решение е допустимо и валидно, доколкото е постановено от надлежен
съдебен състав, в писмен вид и е подписано от разгледалия делото съдия.
Пред Районен съд-Бургас са предявени искове с
правно основание чл. 99 Закона за задълженията и договорите ЗЗД/, вр. чл. 430
от Търговския закон/ТЗ/ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 288 от ТЗ, вр. чл. 9 от
Закона за потребителския кредит/ЗПК/.
С исковата молба се твърди, че на 29.01.2010
г. между „Банка ДСК“ ЕАД и ответницата Н.К.Ж., с ЕГН ********** е сключен
Договор за кредит за текущо потребление за сумата от 8500 лева, усвоена от
кредитополучателя. Сочи се, че според чл. 2 от договора срокът за издължаване е
120 месеца при лихвен процент в размер на 14,95 %. Излагат се съображения, че
общите условия са неразделна част от договора на основание т. 13 от същия, а
според т.19.2 от Общите условия при
допусната забава в плащанията на главница и/или лихва над 90 дни целият остатък
от кредита става предсрочно изискуем. Твърди се, че с Договор за
покупко-продажба на вземания от 12.07.2012 г. вземането на банката към
ответницата е придобито от ищеца „ОТП Факторинг България“ ЕАД. Сочи се, че с
Допълнително споразумение от 10.03.2017 г.
към Договор за покупко-продажба на вземания от 12.07.2012 г. банката е прехвърлила
на ищеца правото да обяви предсрочна изискуемост на цедираните вземания.
Претендират се сумите от сумите от 6354.75
лева-непогасена главница, по договор за текущо потребление от 29.01.2010 г.,
сключен с „Банка ДСК“ ЕАД, вземането по
който е цедирано на „ОТП Факторинг България“ ЕАД, с договор за покупко-продажба
на вземания от 12.07.2012 г., сумата от 1386.49 лева-договорна лихва, за
периода от 15.04.2016 г. до 15.04.2019 г., 982.49 лева-наказателна лихва, за
периода от 15.04.2016 г. до 15.04.2019 г., заедно със законната лихва върху главницата от подаването на
исковата молба- 15.04.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, както
и направените по делото разноски.
Исковата молба е редовно връчена на
ответника, който в срока по чл. 131 от ГПК е депозирал отговор, с който предявените искове се оспорват като
неоснователни, поради липса на обявяване на предсрочна изискуемост на
вземането, извършено от „Банка ДСК“ ЕАД. На следващо място се твърди, че
уведомлението по чл. 99 от ЗЗД е връчено едва с исковата молба на 23.05.2019 г.
Излагат се съображения, че Допълнително
споразумение от 10.03.2017 г. е нищожно, доколкото ищецът не е финансова
институция по ЗКИ и не може да се ползва от разпоредбата на чл. 60 от ЗКИ, т.е.
не може да обяви кредита за предсрочно изискуем. Прави се позоваване на чл. 71
от ЗЗД, като приложим ред по общите правила.
По делото е представено копие на договор за кредит
за текущо потребление от 29.01.2010 г., сключен между Банка ДСК“ ЕАД и
ответницата Н.К.Ж.. Съгласно договора кредитодателят е предал на ответника в
заем сумата от 8500 лева, които последният се е съгласи да върне при следните
параметри и условия: срок на издължаване на кредита 120 месеца и базисен лихвен
процент от 7.44 % и стандартна надбавка в размер на 7.51 % или лихвен процент
по кредита в общ размер от 14.95 %.
С представения по делото договор за продажба
и прехвърляне на вземания от 12.07.2012г. „Банка ДСК” ЕАД, ЕИК *********, е
прехвърлила на ищеца по делото „ОТП факторинг България” ЕООД, ЕИК *********,
вземането по процесния договор за кредит от 29.01.2010 г., заедно с всички
привилегии, обезпечения и други принадлежности, включително с изтеклите лихви.
Към договора има приложение на длъжниците и ответницата е между тях, с бившата
си фамилия Ж.. На 10.03.2019 г. страните са сключили и допълнително
споразумение от 10.03.2017 г. към договора за продажба и прехвърляне на
вземания от 12.07.2012 г., прието като доказателство по делото, с което са
делигирана права на цесионера да уведоми длъжниците, в обхвата на цесията. По
делото е приложено и изрично писмено пълномощно за уведомяването.
С цесията кредиторът прехвърля вземането си
на трето лице. За да е налице сключен договор за цесия и вземането да премине
върху третото лице е достатъчно постигане на съгласие между него и кредитора.
Приемането на цесията от длъжника и неговото участие при сключването на
договора не е необходимо. За да породи действие по отношение на длъжника,
цесионният договор следва да му бъде съобщен от предишния кредитор - чл. 99,
ал. 3 и ал.4 от ЗЗД. Установеното в чл.
99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД задължение на цедента има за цел да обвърже длъжника с
договора за цесия и да го защити срещу ненадлежно изпълнение на неговото
задължение. Уведомяването създава достатъчна сигурност за длъжника за извършената
замяна на стария кредитор и гарантира точно изпълнение на задължението му
спрямо лице, легитимирано по смисъла на чл. 75, ал. 1 от ЗЗД. Това не означава,
че предишният кредитор няма право да упълномощи новия кредитор да извърши
съобщението до длъжника, като негов пълномощник, каквото е налице в настоящия
случай, предвид приложените към договорите пълномощни. Съгласно разпоредбата
на чл. 36 от ЗЗД представителната власт
възниква по волята на представлявания, като нейният обем се определя според
волеизявлението на упълномощителя /чл. 39 от ЗЗД/ и не са предвидени никакви
изрични ограничения посредством императивни правни норми на тази власт,
свързани с уведомяването за цесията. По силата на принципа за свобода на
договаряне няма пречка старият кредитор да упълномощи новия за извършване на
уведомлението. Това упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите на
чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД. Предвид изложеното, установеното в чл. 99, ал. 4
от ЗЗД задължение на цедента да съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне
на вземането има за цел да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на
неговото задължение, т.е. срещу изпълнение на лице, което не е носител на
вземането. Ненадлежното уведомяване или липсата на такова, за прехвърляне на
вземането, би имало значение, само при условие, че ответникът е платил своето
задължение по договора за кредит. В случая, няма твърдение че ответникът е
платил преди връчване преписа от исковата молба на различно от цесионера-ищец
лице. Не се твърди по делото да е извършено плащане на стария кредитор
/цедента/, в който случай неуведомяването на длъжника за извършената цесия би
имало значение.
Ето защо ищецът-въззиваем има качеството
кредитор спрямо ответницата.
Съобразно разпоредбата на чл. 235, ал. 3 от ГПК съдът взема предвид и фактите,
настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право.
Предсрочната
изискуемост на вземането по договора за кредит променя изискуемостта на
вноските, които не са подлежали на изпълнение преди датата на настъпването й,
но няма за последица изменение на основанието, от което произтича вземането.
Вноските с падеж преди датата на настъпване на предсрочната изискуемост и
вноските, станали предсрочно изискуеми, са вземания, възникнали на едно и също
основание - договора за кредит. /в т.см. Тълкувателно решение №8/2017 по тълк.
д. №8/2017 на ОСГТК на ВКС/
Към настоящият момент на 29.01.2020 г. всички
вноски по процесния кредит са изцяло падежирали. Ето защо безпредметно се явява
обсъждането на настъпването на предсрочната изискуемост на кредита и
неплатежоспособността на ответницата. В хода на съдебния процес е настъпила
изискуемостта на всички месечни погасителни вноски, това правнорелевантно
обстоятелство следва да се вземе предвид съобразно правната норма на чл. 235,
ал. 3 ГПК
Ето
защо поради настъпилия краен падеж на договора процесното вземане е доказано по
основание.
От изслушаната и приета съдебно счетоводна
експертиза се установява, че остават дължими
107 броя погасителни вноски като задълженията по погасителния план към договора
са: главница от 15.04.2012/21.01.2020 г. от 6354.75 лева; договорна лихва от
15.04.2014/15.04.2017 г. от 2328.42 лева, общо дълг от 8683.17 лева. По
договорното предвиждане с общите условия се дължи и обезщетението за забавено
плащане на главницата/наказателна лихва/ от 982.49 лева, за периода от
15.04.2016 г. до 15.04.2019 г. Мотивиранa
от изложеното, настоящата инстанция намира, че именно тези суми са дължими от
ответната страна, като по този начин исковата претенция се явява и доказана по размер.
Ето защо и като взе предвид, че направените от
страна на настоящата инстанция крайни фактически и правни изводи съвпадат с
тези, които е направил районния съд в атакуваното първоинстанционно решение,
Бургаският окръжен съд намира, че то
следва да бъде потвърдено.
На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК следва да
бъде уважено искането на ответната страна по
въззивната жалба – „ОТП Факторинг България“ ЕАД да ѝ бъдат
присъдени и направените по делото разноски в размер на 200 лева, представляващи
юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 25, ал. 1 от
Наредбата за заплащане на правната помощ.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК
настоящото решение подлежи на касационно обжалване.
Мотивиран от горното и на основание чл. 271,
изречение I-во от ГПК, Окръжен съд Бургас
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №3635 от 17.12.2019 г. по гр.д. №3082 по описа за
2019 г. на Районен съд-Бургас.
ОСЪЖДА Н.К.Г., с ЕГН **********, с адрес област Б., община Б., град Б. 8000,
ж. к. С., бл. ***, ет. *, ап. *, ет. *, ап. *, да заплати на „ОТП Факторинг България“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: България, област София (столица), община
Столична, гр. София 1000, район Оборище, бул. Княз Александър Дондуков № 19,
ет. 2, направените пред въззивната
инстанция разноски в размер на 200 лв. /двеста лева/.
Решението
подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчване препис от същото
на страните.
Председател:
Членове: 1.
2.