РЕШЕНИЕ
№ 120
гр. Шумен, 10.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Диана К. Георгиева
при участието на секретаря В. П. И.
като разгледа докладваното от Диана К. Георгиева Административно
наказателно дело № 20213630201871 по описа за 2021 година
Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от ПЛ. ИВ. П. от гр. Шумен, с ЕГН ********** срещу
Наказателно постановление № 21-0869-001162/22.04.2021г. на Началник сектор „Пътна
полиция” към ОД МВР гр. Шумен, с което на лицето били наложени административни
наказания: 1. На основание чл.174, ал.3, предл.1 от ЗДв.П – „глоба“ в размер на 2 000 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца и 2. На основание чл.183, ал.1,
т.1, предл. 2 от ЗДв.П - “глоба” в размер на 10 лева. Жалбоподателят счита атакуваното НП
за незаконосъобразно, тъй като при изготвянето му са допуснати съществени нарушения на
императивните разпоредби на чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
В открито съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с процесуален
представител, който изцяло поддържа жалбата и излага подробни доводи за
незаконосъобразност на НП и моли за присъждане на разноски. Упълномощен представител
на наказващия орган изразява становище, че жалбата е неоснователна и моли същата да бъде
оставена без уважение, а атакуваното НП да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно, като бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество,
същата е неоснователна по следните съображения:
Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от
фактическа страна следното: На 06.04.2021г. около 10,0 часа, свидетелите Л. М. СТ. и СВ.
1
Б. СТ. – служители на „ПП“ при ОД МВР гр. Шумен били на работа и изпълнявали
служебните си задължения. Свидетелите получили сигнал за автомобил „Сузуки“, намиращ
се на ул. Христо Ботев, чийто водач е употребил алкохол. С патрулния автомобил,
свидетелите Л.С. и С.С. се насочили към съобщеното им место, като забелязали автомобила
в движение, поради което му подали сигнал за спиране. Автомобилът бил спрян на бул.
Симеон Велики, в района на хотел Шумен. Свидетелите констатирали, че водач на лек
автомобил „Сузуки Витара“ с рег. № Н11 19ВХ бил жалбоподателя ПЛ. ИВ. П., който не
представил свидетелство за управление на МПС. Служителите на сектор „ПП“ при ОД МВР
Шумен информирали водача, че ще бъде изпробван за наличие на алкохол, като му
разяснили какво точно се прави с апарата, но жалбоподателя П. отказал. Жалбоподателят
П.П. отказал да бъде изпробван с техническото средство Алкотест Дрегер 7510, като
съобщил на двамата свидетели, че бил пил до към 02,00 – 03,00 часа и се притеснявал какъв
ще е резултата, а той бил военен и би рефлектирало върху службата му един евентуален
положителен резултат. След това жалбоподателят П. бил тестван за наркотични вещества,
като резултата бил отрицателен. За констатираните административни нарушения на ЗДв.П,
свид. Л.С. съставил срещу жалбоподателя П.П., АУАН сер. GA, № 393853.
Актосъставителят посочил, че на 06.04.2021г. около 10,05 часа в гр. Шумен по бул. Симеон
Велики, срещу х-л Шумен, в посока ул. Ген. Столетов управлява лек автомобил „Сузуки
Витара“ с рег. № Н11 19ВХ, собственост на Д.П. като водачът отказва да бъде изпробван за
алкохол с техническо средство Дрегер 7510С с фабр. № ARBB-0004 в 10,05 часа на
06.04.2021г., издаден талон за изследване № 094021 и 2. Не носи СУМПС и контролен талон
към него. Актът бил съставен в присъствието на нарушителя, който го подписал без
възражения и му бил издаден Талон за медицинско изследване № 094021, в който му било
указано до 45 минути да се яви за даване на кръвна проба. Жалбоподателят не се явил в
указаното му време и кръвна проба за медицинско изследване не му била взета, което било
удостоверено с печата подписа на д-р А.Г.М.. Писмени възражения срещу акта за
установяване на административно нарушение не били депозирани в срока по чл.44, ал.1 от
ЗАНН. Въз основа на съставения акт, на 22.04.2021г. било издадено атакуваното
наказателно постановление, с което на ПЛ. ИВ. П. били наложени следните
административни наказания: 1. На основание чл.174, ал.3 от ЗДв.П „глоба“ в размер на 2 000
лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца за извършено
нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДП и 2. На основание чл.183, ал.1, т.1, предл. първо и втора
от ЗДв.П - “глоба” в размер на 10 лева за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДв.П.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по
делото писмени доказателства и от разпита в съдебно заседание на актосъставителя Л. М.
СТ. и на свидетеля СВ. Б. СТ. – свидетел при установяване на нарушенията и при съставяне
на акта, както и от присъединените на основание разпоредбата на чл.283 от НПК, писмени
доказателства.При преценка на събраните в хода на съдебното производство гласни
доказателства чрез разпита на свидетелите Л.С. и С.С. съдът намира, че същите следва да
бъдат кредитирани изцяло, доколкото всеки един от тях е присъствал по време на
извършване на проверката на жалбоподателя и пресъздава пряко възприетите от него факти
2
и обстоятелства. Освен това, показанията им са еднопосочни, непротиворечиви,
кореспондират помежду си и се подкрепят и от останалия събран по делото доказателствен
материал. Свидетелите непосредствено са възприели действията на нарушителя и
конкретно - обстоятелството, че именно той е управлявал автомобила по бул. Симеон
Велики. И двамата свидетели са категорични, че в автомобила не е имало друго лице освен
жалбоподателя, както и че процесното МПС е било управлявано от него. Същите не са
заинтересувани от изхода на делото, не се намират в някакви специални отношения с
нарушителя, като няма данни дори да са го познавали, при което не могат да се счетат за
предубедени и необективни. Още повече, доколкото посочените свидетели не са се
намирали в никакви особени отношения с нарушителя, от които да извличат ползи от
твърденията си, същите не може да се считат за заинтересувани или предубедени, при което
за съда не съществуват основания да не кредитира дадените показания и приема същите за
достоверни и правдиви.
В съдебно заседание, жалбоподателят П. посредством разпита на свидетеля Д.К.П.
прави опит да установи малко по-различна фактическа обстановка, а именно, че двамата са
посетили „МБАЛ-Шумен“ АД за даване на кръвна проба за изследване, но имало много
пациенти и докато чакали изтекло времето, указано в талона за изпращане за медицинско
изследване. Същата обаче не съответства на действителната фактическа обстановка и
очевидно е израз на изградена защитна теза от страна на жалбоподателя, доколкото същата е
противоречива и не се подкрепя от останалия, събран по делото доказателствен материал.
Актът за установяване на административно нарушение и наказателното
постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на
определената им компетентност и са били надлежно предявени и връчени на жалбоподателя.
Относно визираното в пункт 1 от процесното НП, административно нарушение, при
така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДв.П предвижда санкция за водач, който откаже да бъде
изпробван с техническо средство за установяване употребата на алкохол или не изпълни
предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му. В
практиката си ШАС приема, че посочената норма освен санкционна е и материалноправна,
защото в себе си съдържа и описание на нарушението, за което се предвиждат посочените в
нея санкции (Решение от 01.04.2009г. по к.а.н.д. №52/2009г.). По изложените по-горе
съображения съдът приема, че П.П. действително е управлявал МПС, като при извършване
на съответна проверка е отказал да бъде изпробван с техническо средство за употреба на
алкохол - последното обстоятелство по начало не се оспорва от негова страна. На
жалбоподателя е бил издаден съответен талон за медицинско изследване, но не се е явил в
указаното му време да даде кръв за изследване на алкохол. Неявяването е било удостоверено
в талона за медицинско изследване. С поведението си жалбоподателя П.П. несъмнено е
извършил нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДв.П, за което правилно и законосъобразно е
санкциониран по реда на посочената разпоредба. Наказанията са определени правилно, във
фиксирания размер, предвиден в закона, при което липсва възможност за по-нататъшна
3
индивидуализация.
Съдът намира за неоснователен изложения в жалбата довод за
незаконосъобразност на пункт 1 от атакуваното НП, поради обстоятелството, че
жалбоподателя не е отказал да му бъде взета кръвна проба, а е бил възпрепятстван това да се
случи, тъй като е чакал на опашка, но не е бил приет и обслужен в даденото му време, тъй
като имало много чакащи пациенти. Атакуваното наказателно постановление касае отказ на
водач на МПС да му бъде извършена проверка с техническо средство за употреба на
алкохол, осъществен от жалбоподателя на 06.04.2021г. за времето от 10,00 часа до 10,05
часа. Съгласно чл.174, ал.4 от ЗДв.П, редът, по който се установява концентрацията на
алкохол в кръвта на водачите на моторни превозни средства, трамваи или самоходни
машини и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, се определя с наредба
на министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на
правосъдието. С Наредба № 1 от 19.07.2017г. е уреден редът, по който се установява
концентрацията на алкохол в кръвта на водачите на МПС, трамваи или самоходни машини
и/или употребата от тези водачи на наркотични вещества или техни аналози. Именно
съгласно тази наредба, установяването на концентрацията на алкохол в кръвта се извършва
с доказателствен анализатор, показващ концентрацията на алкохол в кръвта чрез
измерването му в издишания въздух и отчитащ съдържанието на алкохол в горните
дихателни пътища (доказателствен анализатор), или с медицинско и химическо лабораторно
изследване. Право на водача е да избере кои и колко от посочените в закона способи да
избере, но същественото е, че той следва да проведе поне едно от изследванията, в противен
случай същият следва да бъде санкциониран именно по чл.174, ал.3 от ЗДв.П. В процесния
случай безспорно се установява от доказателствата по делото, че жалбоподателя П.
категорично е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство, а и в
последствие целта на проверката не е била постигната по друг начин – чрез вземане на
биологична проба за изследване употребата на алкохол, т. е правилна е квалификацията на
нарушението по чл. 174, ал. 3, предложение 1 от ЗДв.П.
Посочената разпоредба предвижда едно единствено нарушение – отказ на водача
да бъде проверен за употреба на алкохол и/или наркотични вещества, който отказ може да
има различни форми. В настоящия случай в обстоятелствената част на акта за установяване
на административно нарушение и на наказателното постановление ясно е посочено в какво
се състои противоправното поведение на нарушителя, поради което той своевременно е бил
запознат с фактите, срещу които трябва да се защитава, и е била обезпечена възможността
му да упражнява адекватно и в пълен обем правото си на защита.
В процесния случай, след като водачът П. е бил поканен да даде проба за алкохол
чрез техническо средство, същият категорично е отказал, с което е реализирал състава на
нарушението, за което е санкциониран. Същият не е изпълнил и предписанието за
медицинско изследване. Изцяло ирелевантни са наведените доводи за причините за
неизвършено медицинско и химическо изследване.
Отказът на водача да бъде изпробван по някой или по всичките методи, при липса
4
на отчетен резултат, изпълва състава на нарушението.
Относно визираното в пункт 2 от атакуваното НП, съдът установи следното от
правна страна. Жалбоподателят е наказан с административно наказание "глоба" в размер на
10 лева за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДв.П. Съгласно този текст, водачът на моторно
превозно средство е длъжен да носи свидетелство за управление на МПС и контролния
талон към него. Настоящият състав намира, че нарушението е безспорно доказано, тъй като
в рамките на извършената му проверка водачът не е представил на компетентните органи
СУМПС и контролния талон към него. Поради това и правилно е ангажирана
административно наказателната му отговорност по чл.183, ал.1, т.1, от ЗДвП, която
предвижда наказание "глоба" в размер на 10 лв. за водач, който не носи необходимите
документи – свидетелство за управление на МПС и контролния талон към него. Санкцията е
определена от закона в абсолютен размер и съдът не разполага с възможност за нейната
промяна.
Предвид изложеното съдът намира, че обжалваното наказателно постановление
следва да бъде потвърдено изцяло
Предвид направеното искане от страна на процесуалния представител на
административнонаказващия орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
съдът съобрази, че съгласно разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН /обн. ДВ,
бр. 24/29.11.2019 г., в сила от 03.12.2019 г./, в съдебните производства по обжалване на
наказателно постановление страните имат право на разноски по реда на АПК. Според
нормата на чл.143, ал.3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването, както е в процесния
случай, тези разноски следва да се възложат в тежест на подателя на жалбата. Относно
размера на разноските разпоредбата на чл.63, ал.5 от ЗАНН предвижда, че в полза на
юридически лица, които са били защитавани от юрисконсулт /както е в случая за ОД на
МВР - гр. Шумен/, се присъжда възнаграждение в определен от съда размер, който не може
да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ /ЗПП/. Доколкото не е посочен конкретен размер на поисканото
юрисконсултско възнаграждение, то съгласно разпоредбата на чл.37, ал.1 от ЗПП, вр. чл.27е
от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът определя възнаграждение на
юрисконсулта, представляващ административнонаказващия орган - ОД МВР гр. Шумен по
делото, в размер на 100 /сто/ лева, предвид обстоятелството, че съдебното производство
премина в две заседания. Сумата следва да се присъди в тежест на жалбоподателя и да се
заплати от последния по сметка на ОД МВР гр. Шумен.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.2, т.5 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-0869-001162 от
22.04.2021г. на Началника група в сектор „Пътна полиция” към ОД МВР гр. Шумен, с което
на ПЛ. ИВ. П., с ЕГН ********** от гр. Шумен, ул. Владайско въстание № 144 са наложени
5
следните административни наказания: 1. на основание чл.174, ал.3 от ЗДв.П „глоба“ в
размер на 2 000 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца за
извършено нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДв.П и 2. на основание чл.183, ал.1, т.1, предл.
първо и второ от ЗДв.П - “глоба” в размер на 10 лева за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от
ЗДв.П, като правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА ПЛ. ИВ. П. от гр. Шумен, с ЕГН ********** от гр. Шумен да заплати по
сметка на ОД МВР гр. Шумен сумата в размер на 100 /сто/ лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните
пред Шуменски административен съд по реда на АПК.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
6