Решение по дело №989/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба от С. П. С. с [ЕГН] против Решение № 1555/23.02.2024 год., постановено по адм. дело № 1144/2023 год. по описа на А. съд – Бургас, в частта, с която е отхвърлен иска му срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ при Министерството на правосъдието за обезщетение за претърпени неимуществени вреди в периода 05.05.2023 г. - 04.06.2023 г. за размера над 60 лева до пълния претендиран размер от 2800 лева.

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и противоречие с материалния закон. Според касатора решението е необективно, тенденциозно, явно незачитащо неговите права и преповтарящо позицията на ответната страна, в пълен разрез с истината и явно несправедливо, а размера на присъденото с него обезщетение - мизерен. Иска обжалваното решение да бъде отменено и делото да бъде върнато за разглеждане от друг съдебен състав.

В съдебно заседание касаторът, лично и чрез процесуалния си представител, поддържа касационната жалба, иска отмяна на решението на първоинстанционния съд и връщане на делото за разглеждане от друг съдебен състав.

Ответникът – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, редовно уведомен, не се представлява.

Представителят на прокуратурата счита, че касационната жалба е неоснователна и дава заключение обжалваното решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

Съдът, като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и като съобрази приложимите законови разпоредби, намира следното:

Касационната жалба е подадена в срок от надлежно легитимирано лице, поради което е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество същата е частично основателна.

Производството пред А. съд – Бургас е образувано по искова молба на С. С. за заплащане на обезщетение в размер на 2800 лева за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в нерви, притеснения, страдания и болки и омерзение, вследствие незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица, служители на ГДИН, като оплакванията на ищеца касаят санитарно-битовите условия в Затвора-Бургас, а именно: шум „от всякакво естество и по всяко време“; лошо качество и малко количество на храната; лошо и „мудно“ медицинско обслужване; ползване на душ два пъти седмично при лоша организация, технически зле прекарани тръбопроводи, липса на топла вода; несправедливо високи цени в лавката на затвора; пълчища от дървеници, мишки, хлебарки и мухи; липса на достъп до интернет; липса на звукова сигнализация (аларма бутон - звънец) и бавене от страна на надзорно охранителния състав; липса на пособия за чистене; чакане при нужда от НОС; ограничение при подаване на парно отопление в зимния период; недопускане на някои храни и предмети с определени пратки, допускани в други случаи; ограничен достъп до библиотека, ограничена правна литература в нея; лоша миризма на прането след пералня; неспазване на графика за излизане и престой на открито; скъпи телефонни разговори и неработещи телефони; скъсани, мръсни дюшеци; влага, течове, мухъл, липса на сифони, паднали мазилки, липса на разпръскватели на душовете; липса на кранове за смесване на водата в банята и риск от изгаряне; перманентна липса на стоки в лавката; спиране на тока, причиняващо повреди на техниката; малки прозорци в спалното помещение с дебели решетки и мрежа, ограничаващи светлината през деня; недостатъчна жилищна площ в спалното помещение; недостатъчно време за свиждания и неудобство за идващите на свиждания; липса на сянка и на спортни уреди на карето; непредоставяне на достъп до телевизионни предавания; лошо състояние на фитнеса и уредите в него; необосновани изземвания; липса на пералня; неиздаване на входящи номера на молби и жалби.

С решението си по делото административният съд е осъдил ГДИН да заплати на С. С. обезщетение за претърпени в периода 05.05.2023г.-04.06.2023г. неимуществени вреди в размер на 60 лева само поради отсъствие на топла вода за душ и кран за регулиране нейната температура и бездействие от страна на ответника да осигури безопасни условия на ищеца за поддържане на лична хигиена. В останалата част, съдът е приел, че искът е неоснователен поради отсъствие на изискуемите материалноправни предпоставки по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, като го е отхвърлил до пълния предявен размер от 2 800 лева.

Съдът е изяснил всички релевантни за спора факти, при редовно събрани и обсъдени доказателства по делото, които е ценил по отделно и в тяхната съвкупност, давайки подробен и конкретен отговор кои факти, релевантни за спора приема за установени въз основа на събраните по делото доказателства.

Настоящият касационен състав приема, че не са допуснати сочените от касационния жалбоподател съществени нарушения на съдопроизводствените правила, доколкото първоинстанционният съд е допуснал и събрал всички относими и необходими доказателства за изясняване на обективната истина, редуцирайки броя на свидетелите, които ищецът е поискал да бъдат разпитани, съобразявайки факта, че за същите самият той е посочил в съдебно заседание на 15.11.2023г., че ще установяват едни и същи обстоятелства. Съдът не е длъжен да събира всички поискани от страните доказателства, а само тези, които са необходими за изясняване на обективната истина. Следва да бъде посочено, че дори самият ищец изрично е заявил в съдебно заседание, че предоставя на съда да избере кой от посочените от него свидетели – Д. или Кенет да бъде разпитан.

Първоинстанционният съд е формирал изводите си както въз основа на представените от ответната страна писмени доказателства, така и въз основа на ангажираните от ищеца гласни доказателства, излагайки подробни мотиви кои от заявените обстоятелства като фактически основания на иска приема за установени и кои не след подробен анализ на всички доказателства. Ето защо са неоснователни възраженията на касатора за проявена необективност от първоинстанционния съд и липса на безпристрастност при постановяване на оспореното решение. Колкото до възражението относно непредоставянето на правна помощ, съдът намира, че същото не следва да бъде обсъждано от настоящата инстанция, доколкото с влязло в сила определение № 1673 от 06.07.2023г. по адм.д 1144/2023г. този въпрос е окончателно решен.

Решението е неправилно поради противоречие с материалния закон в частта, с която са приети за неоснователни оплакванията на ищеца за незаконосъобразно бездействие на ответната страна да му осигури благоприятни условия на живот поради наличие на дървеници, хлебарки, влага, мухъл и перманетен шум, вследствие неосигуряването на сигнална система за връзка с надзорно охранителния състав в затвора.

По отношение оплакването в исковата молба за наличието на дървеници и хлебарки, настоящата касационна инстанция намира, че макар от ответната страна да са представени доказателства за предприети мероприятия по дезинсекция и дератизация на помещенията в Затвора Бургас по договор с външна фирма – изпълнител за процесния период, не се установява тя да е била ефективна. Напротив, видно от показанията на свидетеля Д. предприетите действия очевидно не са били достатъчни, за да се обезпечи нормално обитаване на помещенията без вредното въздействие на дървеници и хлебарки, което влошава в значителна степен качеството на живота на лишените от свобода, в частност и на С.. Безспорно е, че липсата на този елементарен битов стандарт е от такова естество, че предизвиква във всяко психически здраво човешко същество твърдяните от ищеца физически и емоционални страдания, над неизбежното ниво на страданието, свързано със задържането. Очевидно, проблемът не е бил разрешен в исковия период, въпреки третиране с препарати като доказателство за това е и представеният по делото Доклад на националния превантивен механизъм за извършена проверка в Затвора Бургас в периода 06.06.-09.06.2023г. В този доклад се съдържат констатации, че са били налице множество оплаквания от лишени от свобода за наличие на дървеници и хлебарки в спалните помещения, независимо от честотата на пръскане. Отчетено е от проверяващите, че независимо от честотата на пръскане, при трансфера на лишени от свобода от други затвори е възможно да бъдат пренасяни паратизи или други вредители. Именно поради това е посочено, че е изключително важно дрехите на новодошлите лица да бъдат обработвани по съответния ред, за да се предотврати разпространението на вредителите. Посочено е също, че друга мярка, която би могла да бъде предприета и вече е била отправяна като препоръка е да бъдат предлагани препарати за борба с вредителите в лавките на местата за лишаване от свобода. По силата на ЕКПЧОС и ЗИНЗС, държавата е длъжна да предприеме ефективни мерки и да гарантира, че задържането и наказанието лишаване от свобода се изпълнява при адекватни условия, съвместими с човешкото достойнство. Именно в тази връзка са били дадени допълнителните препоръки в доклада за справяне с този системен проблем. Поради това, съдът намира, че исковата претенция е доказана по основание в частта относно неосигуряване на нормални санитарно-битови условия на С. в исковия период, поради наличие на дървеници и хлебарки.

Същото се отнася и за оплакванията му, свързани с наличието на влага и мухъл по стените. По делото са налице доказателства в подкрепа на тези твърдения, а именно показанията на свидетеля Д. и доклада на националния превантивен механизъм за извършена проверка в Затвора Бургас в периода 06.06.-09.06.2023г, в който се съдържат констатации за наличие на влага и мухъл по стените на баните и санитарните помещения. В доклада е посочено, че наличието на влага и мухъл е предпоставка за развиване на респираторни заболявания и е в разрез с европейските и международни стандарти за осигуряване на хигиенични и здравословни условия за живот на лишените от свобода, като същевременно са дадени препоръки, че следва да бъдат предприети спешни мерки от ответника за отстраняване на проблема чрез извършване на съответните ремонтни дейности в засегнатите помещения. Поради това, настоящата касационна инстанция намира, че неправилно първоинстанционният съд се е позовал на разпоредбата чл.22, ал.2 и 3 от ППЗИНЗС, за да отхвърли като неоснователни оплакванията на С. за наличие на влага и мухъл, приемайки, че в нормата е установено задължение на лишените от свобода сами да поддържат хигиената в спалните помещения. Както бе посочено по-горе, държавата е длъжна да предприеме ефективни мерки и да гарантира, че задържането и наказанието лишаване от свобода се изпълнява при адекватни условия, съвместими с човешкото достойнство, а именно без влага и мухъл в обитаваните помещения като елементарен санитарно- битов стандарт, който поради положението си С. не може сам да си осигури.

Искът, с който е бил сезиран първоинстанционния съд, е основателен и в частта относно оплакванията за наличието на високо ниво на шум, поради липса на сигнална инсталация във Втора зона на сигурност.

Независимо, че е приел за доказани твърденията на С. за нарушаване на тишината в затвора, както и за липса на изградена звукова сигнализация за връзка с НОС, съдът е счел, че така причинените неудобства от поведението на останалите лишени от свобода (тропащи по вратите на килиите с цел установяване на връзка с надзирателите), не могат да обосноват извод за унизително третиране, доколкото не са от естество да предизвикат сериозни физически и психически последици в личната сфера на ищеца, а и доколкото няма данни интензитетът на отрицателното въздействие върху ищеца да е с такава честота и продължителност, че да обоснове извод за такова ниво на страдание, което да се квалифицира по чл. 3 от ЗИНЗС. Настоящата касационна инстанция не споделя този извод. Задължение за наличие на сигнална система е установено в Европейските правила за затворите, които представляват препоръки на Комитета на министрите към държавите-членки на Съвета на Европа по отношение на минималните стандарти, които следва да се прилагат в затворите. Европейските правила за затворите от 1987 г. (включени като приложение към Препоръка No. R (87) 3) са приети на 12 февруари 1987 г. Н. 11 януари 2006 г. Комитетът на министрите, като отбелязва, че Правилата от 1987 г. "трябва да бъдат съществено изменени и актуализирани, за да се отразят промените, които са настъпили в наказателната политика, практиката на издаване на присъди и цялостното управление на затворите в Европа“, приемат Препоръка Rec(2006)2 относно Европейските правила за затворите. Новата версия от 2006 г. на правилата е включена като приложение към тази Препоръка. Според Част ІІ от Правилата, във всички помещения, където затворниците живеят, работят или се събират, трябва да има сигнална система, чрез която затворниците да могат да установяват незабавна връзка с персонала на затвора. Несъмнено липсата на такава система и блъскането по вратите на килиите от затворниците с цел уведомяване на надзорно-охранителния състав, осъществявано по всяко време от денонощието, е в пряко нарушение на чл.84, ал.1, т.2 от ЗИНЗС, според която норма лишените от свобода имат право на непрекъснато време за сън не по-малко от 8 часа на денонощие. Това са обстоятелства, които могат да породят физически и емоционални страдания над неизбежното ниво на страдание, свързано със задържането и лишаването от свобода, доколкото лицето е поставено в ситуация в която във всеки един момент да бъде нарушен неговия сън и почивка, а те са особено важни за поддържане на добро физическо и психическо здраве. Затова същите представляват неблагоприятно условие за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража по смисъла на чл.3, ал.2, вр. с ал.1 от ЗИНЗС, респ. представляват основание за ангажиране на отговорността на ответника по този пункт. Особеностите на сградата и невъзможността за инсталиране на сигнална система не са обстоятелства, които да освободят ответника от отговорност, тъй като е задължение на договарящите държави да организират своите пенитенциарни системи по начин, който гарантира спазването на тази разпоредба, независимо от финансовите и логистични трудности, както е разяснил ЕСПЧ.

Съобразно чл.52 от ЗЗД, при отчитане спецификата на случая, характера и невисокия интензитет на увреждането, частичната установеност на заявените фактически основания и твърде краткия период на исковата претенция (30 дни), настоящият състав намира, че следва да бъде присъдено обезщетение на С. в размер на общо 100 лева за причинени неимуществени вреди в периода от 05.05.2023 г. до 04.06.2023 г., поради неосигуряване на безопасни условия за поддържане на лична хигиена - отсъствието на топла вода за душ и кран за регулиране нейната температура, наличие на дървеници, хлебарки, влага, мухъл и перманетен шум, вследствие неосигуряването на сигнална система за връзка с надзорно охранителния състав в затвора. Доказателства за претърпени вреди в по-голям размер не са ангажирани по делото.

Поради това, оспореното решение е правилно в останалата част, с която исковата претенция е отхвърлена като неоснователна до пълно предявения размер от 2 800 лева, като както фактическите констатации, така и правните изводи, формирани от първоинстанционния съд, се споделят напълно от настоящата инстанция при условията на чл.221, ал.2 от АПК.

Съдът въз основа на представените от ответника доказателства е приел, че същият е изпълнил задълженията си за осигуряване на приемливи условия на ищеца за изтърпяване на мярката за неотклонение задържане под стража, а именно обитаема жилищна площ, съответна на изискването на чл.43, ал.4 от ЗИНЗС, нормативно предвидено и необходимо обзавеждане в спалното помещение, обособен самостоятелен санитарен възел в същото, подаване на топла вода два пъти дневно, по график, условия за къпане не по-малко от два пъти седмично, възможност за ежеседмично пране и за поддържане чистотата на спалното помещение чрез осигуряване на санитарни и почистващи материали и препарати от страна на администрацията на затвора, предоставяни на груповия отговорник, прозорци със стандартни размери за местата за лишаване от свобода, чиято възможност за отваряне не е препятствана, осигуряващи възможност за достъп до чист въздух и слънчева светлина, електрозахранване до 22.00 часа, медицинско обслужване по график, достатъчно като количество и качествена храна, легло, спални принадлежности, железни шкафове за съхранение на лични вещи, с което минималните изисквания за хуманното третиране на ищеца са изпълнени, престой на открито от един час и половина на ден, с което е спазено нормативното изискване и на лишените от свобода е осигурен по-дълъг престой на открито, спортни уреди на мястото за престой на открито, посещение на библиотека по график. Доколкото ангажираните от С. гласни доказателствени средства не опровергават по несъмнен и категоричен начин фактите, които се установяват в представените от ответника доказателства относно сочените условия в затвора в процесния период и конкретно в неговото спално помещение, то правилно исковата претенция е отхвърлена като недоказана по основание в тази част.

Що се отнася до твърденията на С., че ответникът не му е осигурил достъп до интернет, поддържане на хигиената в спалните помещения, сянка на карето, съдът е обосновал правилен извод, че не е налице незаконосъобразно бездействие от страна на ответника, тъй като липсва нормативно установено за него задължение да осигури такива условия на затворниците.

По отношение оплакването за лошо качество и малко количество на раздаваната в затвора храна, решаващият съд правилно е установил липса на нарушение на чл.84, ал.2, т.1 ЗИНЗС, според която норма лишените от свобода имат право на безплатна храна, достатъчна по химически и калориен състав, съгласно таблици, утвърдени от министъра на правосъдието, съгласувано с министъра на здравеопазването и министъра на финансите. Няма доказателства, включително и показанията на свидетеля, от които да се направи категоричен извод, че посоченото като състав и грамаж относно дневната дажба и полагаемите се хранителни продукти на един лишен от свобода в утвърдените таблици, не е било предоставяно на касатора.

Неоснователно е и оплакването на С. за ограничени по вид асортименти, предлагани в лавката и завишени цени на същите. Правилно решаващият съд е посочил, че дейността по продажба на хранителни стоки в лавките, находящи се в местата за лишаване от свобода, се осъществява от Държавно предприятие „Фонд затворно дело“, което е юридическо лице по смисъла на чл.62, ал.3 от ТЗ, създадено като самостоятелен правен субект. След като ответникът не е организатор на дейността по допълнителна продажба на хранителни стоки на лишените от свобода и задържаните, няма как да се ангажира отговорността му за вреди в резултат на нарушения на чл.3 от ЗИНЗС.

Правилно и законосъобразно е прието от съда, че доколкото исковият период е 05.05.2023 г. - 04.06.2023 г., през който средната температура е над 12С, не са налице условията за подаване на топлинна енергия, предвидени в Наредба №16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването, с оглед на което е неоснователно оплакването за ограничение при подаване на парно отопление в зимния период.

Претенцията за обезщетение поради малоразмерност на прозорците и недостатъчна възможност за проветряване на килията и пряк достъп до дневна светлина законосъобразно е отхвърлена като неоснователна от съда. Размерът на прозорците се определя в зависимост от изискванията на съответните стандарти за обществени сгради. Доколкото помещението, в което е бил настанен С. в процесния период, не е било пренаселено, снабдено е било с прозорци със стандартни размери, за които не е доказана невъзможност за тяхното отваряне, следва да се приеме, че е осигурена възможност за проветряване на помещението и за приток на чист въздух и дневна светлина.

Не са доказани и твърденията на С. за липса на адекватна медицинска грижа в Затвора Бургас. Липсват наведени твърдения за наличие на спешни състояния и необходимост от оказване на спешна медицинска помощ, както и не е имало подадени жалби от страна на касатора за отказ от предоставяне на здравни грижи. Липсата на доказателства за потърсена медицинска помощ, която да му е била отказана, сочи на липса на бездействие от страна на затворническата администрация.

Що се касае до оплакванията за липса на условия за двигателна активност на мястото за престой на открито, следва да се има предвид, че според нормата на чл.151, ал.5 от ППЗИНЗС на всеки лишен от свобода освен престоят на открито се осигурява по възможност физическа или спортна активност. По делото е доказано, че тази възможност е била осигурявана в Затвора- Бургас през исковия период, при съобразяване с наличната материална база. Нормата на чл.151, ал.5 от ППЗИНЗС обаче не е императивна и това право на изтърпяващите наказание лишаване от свобода не е свързано с безусловно задължение на длъжностните лица да го гарантират, а е „по възможност“ – в зависимост от конкретните условия в мястото за лишаване от свобода, материалната база, броя затворници и пр. При това положение не би могло да се приеме, че липсата на достатъчно спортни уреди, сянка, чешма, тоалетна и нежелезни пейки, съставлява незаконосъобразно бездействие на административния орган.

Правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е достигнал до извод, че достъпът до интернет, както и безплатно ползване на телефон не е част от правата на лишените от свобода. Съгласно нормата на чл.79, ал.1 от ППЗИНЗС лишените от свобода провеждат телефонни разговори за своя сметка чрез телефонен апарат от доставчик на телефонни услуги, като в ал. 3 е регламентирано, че по изключение с разрешение на началника на затвора на лишените от свобода се предоставя безвъзмезден достъп до служебен телефон във връзка с тежки семейни проблеми или спешни правни основания, а разрешението за използване на служебен телефон се записва в специален дневник. В посочените разпоредби изрично е предвидено, че лишените от свобода провеждат разговорите си за своя сметка, а безвъзмезден достъп се предоставя само по изключение с разрешение на началника на затвора. По делото липсват данни С. да е отправял искания да му бъде предоставен такъв достъп, при наличие на основателни причини. Що се отнася до възражението относно цената на телефонните услуги, правилно първоинстанционният съд е приел, че в случая няма основание да се ангажира отговорността на ответника, доколкото не той предоставя сочените услуги, респ. не определя цените на тези услуги. Видно от приложения договор за доставка на фонокарти, работещи в апарати тип „Мобика“, монтирани в местата за лишаване от свобода, възложител по този договор е Държавно предприятие „Фонд Затворно дело“- юридическо лице по смисъла на чл.62, ал.3 от Търговския закон. Държавното предприятие е създадено на 01.01.2003г. със Закона за изпълнение на наказанията, със седалище [населено място] и с териториални поделения в затворите и поправителните домове. С решение №1/31.10.2003г. на СГС предприятието е регистрирано по Търговския закон (https://www.dpfzd.com/za-nas/) и не е част от структурата на ГДИН. В този смисъл правилен е изводът за липса на нарушение по смисъла на чл. 3 от ЗИНЗС.

По отношение оплакването за „ползването на душ само два пъти седмично“ следва да се има предвид, че съгласно разпоредбата на чл.21, ал.6 от ППЗИНЗС на лишените от свобода се създават условия за къпане не по-малко от два пъти седмично. В случая тази разпоредба е била спазена, доколкото по делото са били представени график за подаване на топла вода и докладна записка, съгласно които в Затвора Бургас са създадени условия за къпане на лишените от свобода два пъти седмично (вторник и четвъртък).

Неоснователни са и оплакванията за въведени ограничения при провеждане на свижданията. От данните по делото е видно, че през процесния период са осигурявани на лишените от свобода необходимите условия за провеждане на свиждания, като същите са провеждани по утвърден график, съобразен с изискванията на 86 от ЗИНЗС. Неоснователни са твърденията на С. за незаконосъобразно ограничен достъп до хранителни продукти. Забраната за получаване на определени храни чрез колетни пратки, която се изтъква от него и за получаване на определени хранителни продукти по време на свиждане с мотива, че същите следва да се закупят от лавката в затвора, е съобразена с нормата на чл.86, ал.4 ЗИНЗС и раздел I, т.7, б. „а“-„д“ и раздел ІІ, т.3-8 от утвърдения със заповед на заместник министъра на правосъдието списък на разрешените лични вещи, предмети и хранителни продукти, които могат да получават, ползват и държат при себе си или на определените за целта места лишените от свобода и задържаните под стража по реда на НПК, настанени в затворите, поправителните домове, затворническите общежития и арестите в затворите. В раздел I т.1, 2 и 3 са изчерпателно изброени дрехите, включително спортното облекло и обувките, които могат да държат в спалното помещение. Наред с това в нормата на чл. 279, ал. 1 ППЗИНЗС е посочено, че задържаните под стража могат да получават хранителни пратки и други разрешени вещи само по време на свиждане.

Неоснователно е и твърдението, че ищецът е претърпял вреди от бездействието на администрацията, изразено в неиздаване на входящи номера на жалби, молби и други документи. Така въведено твърдението е твърде общо - не се сочи конкретен документ и дата на представянето му на администрацията на затвора.

Мотивиран от изложеното, ХVI тричленен състав на А. съд Бургас,

Р Е Ш И :

ИЗМЕНЯ Решение № 1555/23.02.2024 год., постановено по адм. дело № 1144/2023 год. по описа на А. съд - Бургас, с което Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ при Министерството на правосъдието е осъдена да заплати на С. С. обезщетение за претърпени в периода 05.05.2023г.-04.06.2023г. неимуществени вреди в размер на 60 лева само поради отсъствие на топла вода за душ и кран за регулиране нейната температура и бездействие от страна на ответника да осигури безопасни условия на ищеца за поддържане на лична хигиена,

КАТО

ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ при Министерството на правосъдието да заплати на С. П. С. с [ЕГН] сумата от 100.00 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди за периода 05.05.2023 г. - 04.06.2023 г., поради отсъствие на топла вода за душ и кран за регулиране нейната температура и бездействие от страна на ответника да осигури безопасни условия на ищеца за поддържане на лична хигиена, наличие на хлебарки и дървеници в килията, влага и мухъл и перманентен шум, поради неосигуряване на сигнална система за връзка с надзорно охранителния състав в затвора, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска до окончателното и изплащане и

ОСТАВЯ В С. Решение № 1555/23.02.2024 год., постановено по адм. дело № 1144/2023 год. по описа на А. съд – Бургас в останалата му част.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.