Р Е Ш Е Н И Е № 97
01.11.2019 год., гр.Бургас
АПЕЛАТИВЕН СЪД - БУРГАС, Гражданско отделение
на 09 октомври 2019 година
в закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА МАНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. СЪБИНА ХРИСТОВА
2. РОСИЦА СТОЕВА
секретар Пенка Шивачева
като разгледа докладваното от съдия Росица Стоева
възз.гр.дело № 291/2019 г. по описа на Апелативен съд - Бургас, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството пред Апелативен съд - Бургас е по реда на чл.258 сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, депозирана от „Електра“ ЕООД гр. Бургас срещу Решение №143/10.04.2019 г. по гр.д. №725/2018г. по описа на БОС, като решението се обжалва в осъдителната част, с която дружеството е осъдено да заплати на В. Д. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 15000 лв., ведно със законната лихва от 10.10.2017 г. до окончателното изплащане, както и обезщетение за имуществени вреди в размер на 699,89 лв.
Твърди се, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Изводите на съда, че е налице противоправно поведение от страна на работниците на „Електра“ ЕООД, изразяващи се необезопасяване на ремонтните работи на изкопа се сочат за неправилни. Твърди се, че са събрани достатъчно доказателства, че вредоносния резултат се дължи единствено и само на виновното поведение от страна на пострадалата. Твърди се, че е бил направен изкоп с размери: дълбочина – 80 см; широчина – 40 см и дължина на изкопа – 65 метра. Всички живущи са били предупредени за наличието на изкоп, находящ се на отстояние 90 см. от жилищата им. Близостта на изкопа до къщите и поставянето на тротоарни плочки непосредствено пред къщите не е позволявало да бъде поставено ограждение на тротоара, като единствената възможност е била да бъде назначен определен служител, който да предупреждава живущите да не прескачат изкопа, а да го заобикалят. Ищцата В. Д. е била предупредена да не прескача изкопа, но не е съобразила указанията, опитала да стъпи на две успоредни тръби, находящи се в изкопа и при подхлъзване пропаднала между тях. При това пропадане се стига до счупване на глезена. Твърди се, че настъпилите вредоносни последици са в пряка причинно – следствена връзка със самонадеяните действия на пострадалата. Вредоносните последици са настъпили не поради извършването на ремонтни дейности, а единствено и само поради изключителната вина на пострадалата, поради което не следва да се ангажира отговорността на ответника. Предвид горното се твърди, че ищцата сама се е поставила в ситуация на повишен риск от увреждане, с оглед на което е налице съпричиняване на вредоносния резултат, който е нямало да настъпи в случай, че пострадалата беше извървяла 25 м., за да заобиколи изкопа. Поради това, се твърди, че процента на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата е значително по-голям и следва да достигне 90%, а не както съдът е определил 50%. Оспорва се и определеният по справедливост размер на присъденото обезщетение от 30 000 лева за неимуществени вреди, като прекомерно завишен, както и присъдените имуществени вреди по отношение на присъдения размер от 1100 лева. Твърди се, че представените по делото документи не доказват нито стойността, нито сумата, която е заплатила ищцата за покупката на табуларната плака, поставена при операцията. Неправилно са кредитирани свидетелските показания на св. Д.
Иска се атакуваното решение да бъде отменено, като предявените искове бъдат отхвърлени изцяло. Алтернативно се иска от съда да определи по – висок процент на съпричиняване на вредоносния резултат, а именно 90% и да намали размера на обезщетението за неимуществени вреди, а иска за заплащане на имуществени вреди бъде отхвърлен изцяло. Претендира се присъждане на деловодните разноски и за двете инстанции.
Въззивната жалба е връчена редовно на насрещната страна, която в законоустановения срок е депозирала отговор по нея. В същия се иска въззивната жалба да бъде оставена без уважение, като бъде потвърдено решението в обжалваната част и бъдат присъдени деловодни разноски. Твърди се, че първоинстанционния съд правилно е приел наличието на противоправно поведение от страна на работниците на ответника, тъй като предписаните от закона мерки за обезопасяване не са били спазени. Законовата презумпция за виновно поведение на ответника не е била оборена чрез ангажираните по делото доказателства. Неоснователно е и твърдението за изключителна отговорност и/или съпричиняване от страна на ищцата. За неоснователни се сочат и оплакванията на ответника, относно приетия размер на неимуществени вреди от 30 000 лева, който намират за справедлив. Навеждат се конкретни възражения и по повод оспорванията на присъдения размер на обезщетението за имуществени вреди.
По делото е депозирана и въззивна жалба от В. М. Д. срещу Решение №143/10.04.2019 г. по гр.д. №725/2018 г. по описа на БОС, в частта с която е отхвърлен иска за неимуществени вреди за разликата над 15000 лв. до размера на 30000 лв., ведно със законната лихва от 10.10.2017 г. до окончателното изплащане, както и в частта, с която е отхвърлен иска за имуществени вреди за горницата над 699,89 лв. до предявените 1399,78 лв. и в частта за разноските.
В жалбата основно се навеждат аргументи за неправилност на изводите на съда за наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от страна ищцата, каквото според нея липсва, както липсва и виновно поведение от нейна страна. Посочено е, че със свидетелски показания не могат да се оборват констатациите в официални документи, изхождащи от полицията, предвид забраната по чл.164, ал.1, т.2 от ГПК, а именно такъв документ е представената докладна записка. Сочи се за неправилен извода на съда, че ищцата е осъществила грешна преценка на възможностите си да прескочи безпрепятствено изкопа, не е съобразила поведението си с обективните обстоятелства и така е допуснала увреда. Твърди се, че пълна отговорност за настъпилата злополука носи ответникът и признатото от съда обезщетение за претърпените вреди трябва да се присъди в приетия пълен размер, без намаление.
Предвид изложеното се иска въззивния съд да присъди допълнително обезщетение в размер на 15 000 лева – неимуществени вреди, както и допълнително обезщетение за имуществени вреди в размер на 699.89 лева, като се присъди и законната лихва до окончателното изплащане. Претендира се присъждане на деловодни разноски.
По тази въззивна жалба в законоустановения срок е депозиран писмен отговор от ответното дружество. Жалбата се оспорва като неоснователна, като се твърди, че поведението на ищцата е било изцяло несъобразено с обективната действителност и собствените й възможности. Фактическата обстановка е правилно установена, като се навеждат идентични твърдения и оспорвания, изложени вече в гореописаната въззивна жалба на „Електра“ ЕООД.
В о.с.з. въззивника В. Д. се явява лично, като чрез пълномощника адв. Д. поддържа своята въззивна жалба, като иска уважаването й. Оспорва жалбата на другата страна и иска оставянето й без уважение, по съображенията в писмения отговор. Допълнителни доводи излага в представени писмени бележки.
В о.с.з. въззивника „Електра“ ЕООД не изпраща представител, но чрез пълномощника адв. Б. поддържа своята въззивна жалба, като иска уважаването й и оспорва въззивната жалба на противната страна.
В о.с.з. третото лице - помагач ЗАД "Армеец" АД не изпраща представител и не изразява становище по въззивните жалба.
След преценка на доводите по жалбите и отговорите, доказателствата по делото и мотивите на обжалвания съдебен акт, Апелативният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна:
И двете въззивни жалби са допустими, тъй като са подадени в предвидения в закона срок и отговарят на изискванията на закона. Въззивниците са легитимирани и имат правен интерес от обжалването.
При служебната си проверка по чл.269 ГПК, въззивният съд констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което жалбите следва да бъде разгледани по същество.
Преценени по същество и двете въззивни жалби са неоснователни. Атакуваното решение е правилно, като въззивния съд изцяло споделя мотивите му, поради което и на осн. чл.272 ГПК препраща към мотивите на БОС. Наведените и в двете въззивни жалби доводи повтарят същите аргументи, които вече са били изтъкнати пред първата инстанция и на които в обжалваното решение е даден отговор.
В производството пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание чл.49, вр. чл.45 ЗЗД. Направеното от ответника възражение е с правно основание чл.51, ал.2 ЗЗД.
С исковата молба ищцата е заявила претенция за осъждане на ответника да заплати сумата от 50 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания от фрактура на глезена на левия крак при злополука, настъпила на 10.10.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на злополуката до окончателното изплащане, както и сумата от общо 1 399,78 лв. имуществени вреди от същата злополука, ведно със законната лихва, образувана от следните отделни разходи: 1100 лева със законната лихва от 11.10.2017 г. до окончателното плащане - стойност на 1/3 тубуларна плака; 34.80 лева със законната лихва от 16.10.2017 г. до окончателното плащане - заплатена потребителска такса за лечение; 75 лева със законната лихва от 11.10.2017 г. до окончателното плащане - заплатена проходилка; 55 лева със законната лихва от 25.10.2017 г. до окончателното плащане — закупени санитарни материали; 33.48 лева със законната лихва от 17.10.2017 г. до окончателното плащане - закупени лекарства; 58.90 лева със законната лихва от 16.10.2017 г. до окончателното плащане - закупени лекарства; 1 лев със законната лихва от 20.02.2018 г. до окончателното плащане - заплатена потребителска такса за лечение; 40.60 лева със законната лихва от 09.03.2018 г. до окончателното плащане - заплатена потребителска такса за лечение; 1 лев със законната лихва от 09.03.2018 г. до окончателното плащане - заплатен чаршаф.
Ищцата е основала претенцията си на следното: На 10.10.2017 г. в гр. П., на ул.„Б.“ № **, паднала в изкоп и претърпяла фрактура на глезена на левия крак с произтичащите от това последващи оперативни интервенции, лечение и рехабилитация. Твърди, че злополуката е настъпила в резултат на извършвани от работници/служители на ответника „Електра“ ЕООД работи, свързани с полагане на кабел за уличното осветление в изкоп на тротоара, които не са отговаряли на установените изисквания и са били необезопасени и които са били извършвани, след сключен договор с ОП „БКСРД“ - Поморие. Сочи, че непосредствено след инцидента, поради силни болки в левия крак, й била оказана спешна медицинска помощ в ЦСМП Бургас - филиал Поморие, а впоследствие била приета за по-нататъшно лечение в „УМБАЛ-Бургас“ АД, Отделение по ортопедия и травматология, където след въвеждане в анестезия била извършена кръвна репозиция на фрактурата на левия глезен под рьо контрол и е поставена метална остеосинтеза. Сочи още, че била изписана с указания за домашно амбулаторно лечение, като е предписано сваляне на конци след 14 дни и антикоагулант за още 20 дни, като след изписването самостоятелното й придвижване било възможно само ако ползва две помощни средства. Заявява, че на 03.01.2018 г. отново постъпила в същото болнично заведение за изваждане на синдезмален винт, което било сторено. На 09.03.2018 г. постъпила в „СБР - НК“ ЕАД, Филиал Поморие, където до 16.03.2018 г. провела рехабилитация по повод болки и затруднени движения в ляв глезен. Ищцата твърди, че в резултат на злополуката претърпяла сериозно увреждане на телесната цялост и здравето, търпяла и продължава да търпи болки и страдания, както и силно влошаване на качеството на живот, поради ограниченията и неудобствата, наложени й от претърпяната травма. Заявява, че понастоящем походката й е нарушена, а движенията на левия глезен – ограничени, не е възстановена от претърпяното увреждане, поради което претендира обезщетение за неимуществените вреди в размер на 50 000 лв. Заявява, че същевременно претърпяла и имуществени вреди в резултат на инцидента - за потребителска такса за болнично лечение, за 1/3 тубуларна плака, проходилка, други медицински изделия и лекарства, в общ размер 1399.78 лв.
Защитавайки се против предявения иск, ответника е противопоставил следните възражения: Оспорва причинно-следствената връзка между вредата и извършваните ремонтни дейности и твърди, че вредата е настъпила единствено поради виновното поведение на пострадалата. Оспорва и фактическите твърдения на ищцата, че вредата е настъпила при извършването на необезопасени ремонтни работи, като сочи, че на 09.10.2017 год. е започнала работата по полагане на кабел за улично осветление по ул.“Б.“ в гр. П., бил направен изкоп с дълбочина 80 см., широчина 40 см. и дължина 65 м., като всички живущи били предупредени и бил поставен мост за преминаване пред всяка врата. На следващия ден – 10.10.2017 год. започнало полагането на кабела, били премахнати мостовете и по дължината за изкопа започнало засипване. Заявява, че с цел осигуряване безопасността на преминаващите и живущите, бил поставен служител, който да ги предупреждава да не прескачат изкопа, а да го заобиколят. Твърди, че ищцата излязла от дома си около 10.30 ч. и не се съобразила с предупреждението на служителя. Изкопът бил полузасипан, с дълбочина около 40 см., като ищцата решила да премине през изкопа, като стъпи върху две успоредни тръби на слаботоковата инсталация, при което левият ѝ крак се подхлъзнал и пропаднал между тях, а от това пропадане се получило счупване на глезена, поради което смята, че вредоносните последици са настъпили не поради извършването на ремонтните дейности, а само поради вината на пострадалата. При условията на евентуалност ответникът твърди, че ищцата е съпричинила за настъпването на вредоносния резултат, поради което следва да се приложи чл.51, ал.2 от ЗЗД - като не се съобразила с указанията да заобиколи изкопа, тя се поставила в ситуация на повишен риск от увреждане - поведение с много по-голяма тежест в причинния процес, довел до увреждане на здравето ѝ, което следва да доведе до значително намаляване на обезщетението. Твърди още, че не е налице противоправност на извършеното деяние и всички строително-ремонтни работи са извършени при спазване на изискванията за безопасност, а ответника не е имал виновно поведение. Заявява, че ако все пак отговорността на ответника бъде ангажирана, размерът на претендираното обезщетение за неимуществени вреди е завишен и е недоказан, тъй като получените от ищцата увреждания не са с продължителност и интензитет, различен от обичайните за подобни травми, увреждането не е трайно, а медицинската прогноза за неговото развитие е добра. Оспорва се и претенцията за обезщетяване на имуществените вреди, тъй като фактурата за сумата от 1100 лв. – стойност на 1/3 тубуларна плака, е издадена в деня, следващ операцията на ищцата, поради което с нея не се доказва тази претенция.
Конституираното трето лице ЗАД „Армеец“ АД – помагач на ответника оспорва предявения иск като неоснователен, по изложените от ответника съображения и в частност поради недоказано противоправно поведение на ответното дружество и причинно-следствената връзка между същото и настъпилия вредоносен резултат. Алтернативно въвежда възражение да допринасяне на противоправния резултат от ищцата, която не е съобразила поведението си с обективните обстоятелства и е допуснала да бъде увредена.
При така заявените становища и възражения на страните, с обжалваното решение БОС е приел предявените в производството искове за вреди за частично основателни и ги уважил до размер на 15000 лв. - за неимуществените вреди и до размер на 699,89 лв. - за имуществените вреди. В мотивите е изложено, че не е спорно по делото, че на 10.10.2017 г. са били извършвани от работници/служители на ответника строително-ремонтни работи по полагане на кабел по ул.“Б.“ в гр. П., където е настъпила злополуката, при която ищцата пропаднала в направения пред дома й изкоп, при което получила счупване на лявата подбедрица в дисталната част (левия глезен). Решаващия съд приел, че ответникът, като строител по смисъла на чл.74, ал.1 ЗУТ, е имал задължение да вземе необходимите мерки за обезопасяване на изкопа, като направи ограждения и прелези и постави предупредителни знаци, което той не е изпълнил, тъй като към момента на злополуката на живущите не са били осигурени никакви прелези, за да преминат и единствената възможност е била да се заобиколи изкопа, който от своя страна не бил обезопасен с ограждения, които да ограничават достъпа до него. От това съдът извел извод, че служителите на ответника не са изпълнили задължението си за обезопасяване на изкопа по какъвто и да било начин – чрез прелез или с ограждения, а човешкото присъствие на работници не е било достатъчно за обезопасяване. При това доказано противоправно поведение на работници на ответника и настъпил вредоносен резултат, съдът приел наличие на деликт по смисъла на чл.45, ал.1 ЗЗД, а виновното поведение на служителите на възложителя на работата се предполага, като тази презумпция приел за необорена. В обобщение съдът намерил, че са налице предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника на основание чл.49 ЗЗД - в резултат на бездействие на негови служители при изпълнение на възложени работи на ул.“Б.“ в гр. П. ищцата е пропаднала в изкоп и е получила травма – счупване на глезена на левия крак, като вредоносния резултат е в пряка причинна връзка с противоправното бездействие на работниците на ответника – той не би настъпил в случай, че на ищцата е било осигурено място за преминаване над изкопа при входната врата на дома ѝ. По въведеното от ответника и неговият помагач – „ЗАД Армеец“ АД възражение за съпричиняване на увреждането от пострадалата, която създала реална опасност за настъпването на вредата, тъй като вместо да заобиколи изкопа самонадеяно се опитала да го прескочи, съдът приел наличие на такова в размер на 50%. Посочил, че тъй като по твърдения на самата ищца тя не е пропаднала в рова внезапно и без да го забележи, напротив – взела решение да го прескочи, при което е осъществила грешна преценка на възможностите си, не е съобразила поведението си с обективните обстоятелства и така е допуснала да бъде увредена, т.е. съпричиняването на вредоносния резултат е значително, тъй като ищцата е имала време и възможност за преценка, осигурен обходен маршрут или възможност да изчака и да потърси помощ за преминаване, но е решила да прескочи изкопа.
Съобразявайки вида, характера и продължителността на телесните увреждания, обратимия им характер, причинените психически и емоционални неудобства, напредналата възраст на ищцата, която предполага по-трудно възстановяване, и икономическата конюктура, съдът приел, че на ищцата следва да се присъди обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 30 000 лв., а за разликата до предявения размер от 50 000 лв., претенцията следва да бъде отхвърлена. В съответствие с възприетата степен на съпричиняване, обезщетението следва да бъде намалено с ½, или на ищцата се следва обезщетение в размер на 15 000 лв. Претенцията за присъждане на обезщетение за претърпените имуществени вреди е приета за основателна в пълния предявен размер, като при съобразяване степента на съпричиняване, претендираните от ищцата разходи са присъдени като обезщетение за имуществени вреди в половин размер.
Така изложените от БОС мотиви се споделят изцяло от въззивния съд в настоящия състав, поради което и атакуваното решение се прецени за правилно.
Не се спори между страните, а и ответникът признава, че по договор, сключен с ОП “БКСРД“ Поморие, е изпълнил строителни и електроремонтни работи на ул.“Б.“ в гр. П. по направа на улично осветление. От приложените документи се установява, че на 09.10.2017 г. е подписан протокол между възложителя и изпълнителя за предаване на строителната площадка в почистен вид и с отстранена тротоарна настилка. Ответникът е представил акт обр.19, подписан на 06.11.2017 г., от който се установява обема на извършените дейности, включително направа на изкоп със зариване и трамбоване 0.8 х 0.4 с дължина 65 м. От представените документи и най-вече от протокола за предаване на строителната площадка може да се направи извод, че строителни и електроремонтни са започнали на 09.10.2017 г. – в деня преди злополуката. Не е спорно по делото, че на 10.10.2017 г. строително-ремонтни работи, извършвани от работници/служители на ответника са продължили по ул.“Б.“ в гр. П., където е настъпила процесната злополука, при която ищцата пропаднала в направения пред дома й изкоп, при което получила счупване на лявата подбедрица в дисталната част (левия глезен). Не е спорно по делото, че към деня и в момента на злополуката, на живущите на посочената улица не са били осигурени никакви прелези, за да преминат и единствената възможност е била да се заобиколи изкопа, който от своя страна не е бил обезопасен с ограждения, които да ограничават достъпа до него. Служителите на ответника не са изпълнили задължението си за обезопасяване на изкопа по какъвто и да било начин – чрез прелез или с ограждения.
Съгласно чл.30, ал.2 от Наредба №2/22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи, строителните площадки в урбанизирани територии, включително изкопите за изпълнение или ремонт на подземни мрежи и съоръжения, се ограждат с временни огради съгласно изискванията на съответната общинска администрация и се сигнализират със съответните знаци и табели, а при необходимост – и със светлинни сигнали. Според чл.31, ал.3 от същата наредба, за преминаването на пешеходци над изкопи се използват обезопасени проходни мостчета, които се осветяват през тъмната част от денонощието.
Съобразно постановките на ППВС №9/1966 г., отговорността по чл.49 ЗЗД е за вреди, причинени виновно от лицата, на които е възложено извършването на работата. Вината се изразява в умишленото или по непредпазливост причиняване на вредата. ВС подчертава, че в някои случаи се касае до неспазване на правилата за извършване на възложената работа, а в други случаи до невземане на необходимите мерки за предотвратяване на увреждането.
В процесния случай изпълнителят (ответник по делото) не е спазил надлежните правила за извършване на възложената работа, като не е обозначил наличието на препятствие – изкоп на тротоара на улицата, застрашаващо живота и здравето на живущите и не е обезопасил изкопа – факт който самия той не оспорва. При преценка на свидетелските показания, относно обезопасяването на изкопа и отдалечеността му от сградите, съдът дава вяра на свидетелите, доведени от ищцата. Тази група свидетели е възприела непосредствено липсата на заграждения и прелези около изкопа, като св. П. е и непосредствен очевидец на инцидента. Тези свидетели сочат, че в момента на пропадането на ищцата, изкопът е бил с максимална дълбочина от 80 см., тъй като тя е потънала поне до таза и са били необходими усилията на няколко души, за да бъде измъкната. Тезата на ответника, че в момента на пропадането изкопът е бил полузасипан и е било възможно да се стъпи в него и да се прекрачи, се прие от съда за недостоверна, като неподкрепена с доказателства. Недоказано в хода на процеса остана и твърдението на ответника за определен конкретен служител, който да следи за безопасността на живущите и да им помага да преодолеят изкопа, напротив – от свидетелските показания се установява, че в момента на инцидента работници не е имало, а се наложило случайно преминаващи хора да помогнат за изваждането на ищцата от изкопа, след пропадането й.
При тези фактически данни въззивния съд приема така, както е приел и първостепенния съд, че са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника на основание чл.49 от ЗЗД - в резултат на бездействие на негови служители при изпълнение на възложени строително – ремонтни работи на ул.“Б.“ в гр. П. ищцата е пропаднала в изкоп и е получила травма – счупване на глезена на левия крак, като вредоносния резултат е в пряка причинна връзка с противоправното бездействие на работниците на ответника – той не би настъпил в случай, че на ищцата е било осигурено място за преминаване над изкопа при входната врата на дома ѝ.
Изцяло се споделят от настоящия състав на въззивния съд и доводите на решаващия съд по въведеното от ответника и неговият помагач – „ЗАД Армеец“ АД възражение за съпричиняване на увреждането от пострадалата.
Според константната практика на ВКС по материалноправните въпроси, свързани с приложението на разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗЗД и доказването на приноса за увреждането от страна на пострадалия, обективирана в Решение №154/31.07.2018 г. по т.д. №1751/2017 г. ІІ т.о. и цитираните в него Решение №99/08.10.2013 г. по т.д. №44/2012 г. на ВКС, II т.о., Решение №98/24.06.2013 г. по т.д. №596/2012 г. на ВКС, II т.о., Решение №54/22.05.2012 г. по т.д. №316/2011 г. на ВКС, II т.о., Решение №33/04.04.2012 г. по т.д. №172/2011 г. на ВКС, II т.о. и др., при определяне на наличието и степента на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице е от значение наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и противоправното поведение на прекия извършител, като съдът следва да прецени доколко действията на пострадалия са допринесли за резултата и въз основа на това да определи обективния му принос. Изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД не може да почива на предположения и намаляването на дължимото обезщетение за вреди от деликт на основание на чл.51, ал.2 ЗЗД предполага доказване по безспорен начин на конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил неговото настъпване.
Допълнителни разяснения относно критериите за определяне на размера на съпричиняване на вредоносния резултат, са дадени от касационната инстанция и в Решение №18/17.09.2018 г. на ВКС по гр.д. №60304/2016 г., където е посочено, че от тълкуването на разпоредбата на чл.51, ал.2 от ЗЗД следва, че съпричиняването никога не проявява действие самостоятелно, а само заедно с извършено непозволено увреждане. В този случай вредите на пострадалия не са причинени само от действия или бездействия на деликвента, а и от действия или бездействия на увреденото лице. При това обаче причинената вреда трябва да бъде неделима, т.е. да не може да бъде определено дали се дължи единствено на действията или бездействията на деликвента или на тези на увреденото лице. В този случай причинността на поведението на увредения няма самостоятелно съществуване и е обусловена от наличието на причинна връзка между действието или бездействието на деликвента и вредата. При това не е задължително действията на деликвента и на пострадалия да се намират в причинна връзка едно с друго, а могат да се проявяват и самостоятелно, но задължително следва да доведат до настъпването на една обща и неделима вреда. За наличието на съпричиняване не се изисква противоправност и вина на увреденото лице, което е допринесло за настъпването на общата вреда. Както е посочено в т.7 от ППВС №17/1963 г. от значение за прилагането на съпричиняването по чл.51, ал.2 от ЗЗД е наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, а не и вината на пострадалия. Намаляването на обезщетението по реда на чл.51, ал.2 от ЗЗД не представлява санкция за неправомерно поведение на увреденото лице или за неизпълнение на негово задължение. Съпричиняването е факт от действителността с настъпването, на който правото свързва определени неблагоприятни за увреденото лице правни последици, изразяващи се в намаляването на обезщетението за всички вреди, настъпили вследствие на непозволеното увреждане.
В контекста на горните разяснения, възражението на ответника за съпричиняване на увреждането от пострадалата ищца се прие за основателно. Самата ищца е уточнила, че след като излязла от входната врата на дома си, решила да прескочи изкопа – стъпила с десния крак пред изкопа и при първата крачка пропаднала в изкопания ров. Твърди, че десният ѝ крак пропаднал в изкопа, левият ѝ крак останал на повърхността на земята, чуло се изпукване и кракът от глезена надолу останал настрани. Описанието на фактите, дадено от самата нея, действително сочи, че не е пропаднала в рова внезапно и без да го забележи, напротив – взела е решение да го прескочи. Твърденията на ищцата се подкрепят и от показанията на св. П. (пряк очевидец на инцидента), който заявява, че след като излязла от вкъщи, ищцата се засуетила накъде да тръгне и предприела прескачане на изкопа, като го прекрачила с десния си крак и след като стъпила от другата страна, пръста се свлякла и десният ѝ крак пропаднал. Заявеното от ответника, че ищцата стъпила на тръбите на слаботоковата инсталация и кракът ѝ се заклещил и счупил, останаха недоказани. Всички разпитани по делото свидетели нееднозначно сочат, че откъм фасадите на къщите е имало пътека, по която е било възможно изкопът да се заобиколи – по около 20 м. във всяка посока. Показанията им се разминават относно ширината на пътеката и за възможността да се премине по нея. Според свидетелите, водени от ищцата, ширината на пътеката била 30-40 см., същата ширина се препредава от служителя на МВР в докладната записка на л.7 от делото въз основа на данни, събрани от друг служител в докладна записка. За такава ширина на пътеката свидетелства и един от свидетелите на ответника – св. К.
При така установените факти, настоящия съд приема, че с поведението си ищцата безспорно е съпричинила вредоносния резултат, тъй като вместо да заобиколи изкопа или да потърси помощ, надценявайки собствените си възможности, се опитала да го прескочи. За да достигне до този извод, въззивния съд изцяло сподели и доводите на първостепенния съд, че по твърдения на самата ищца тя не е пропаднала в рова внезапно и без да го забележи, напротив – взела решение да го прескочи, при което е осъществила грешна преценка на възможностите си, не е съобразила поведението си с обективните обстоятелства и така е допуснала да бъде увредена, т.е. ищцата е имала време и възможност за преценка, осигурен обходен маршрут или възможност да изчака и да потърси помощ за преминаване, но е решила да прескочи изкопа. Ето защо и извода за съпричиняване в размер на ½ на вредоносния резултат от страна на ищцата се сподели изцяло.
Според чл.51 ал.1 от ЗЗД, на обезщетение подлежат всички вреди (имуществени и неимуществени), които са пряка и непосредствена последица от увреждането, а чл.52 ЗЗД разпорежда, че обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.
Съгласно задължителните за съдилищата указания, дадени в Постановление №4/1968 г. на Пленума на ВС и установената постоянна практика на ВКС, понятието „справедливост” не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на обективно съществуващи конкретни обстоятелства, които са специфични за всяко дело и които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Във всички случаи за правилното прилагане на чл.52 ЗЗД, за да се реализира справедливо възмездяване на претърпените от пострадалите от деликт неимуществени вреди, съдът е длъжен при определяне на размера на дължимото обезщетение да извърши задълбочено изследване на общите и на специфичните за отделния спор правнорелевантни факти и обстоятелства, обуславящи вредите, характера и тежестта на уврежданията, степента, интензитета и продължителността на преживените болки, страдания и емоционални преживявания, да отчете дали те продължават да се търпят към момента на постановяване на решението, да съобрази общественото възприемане на критерия за „справедливост” на съответния етап от развитие на обществото в държавата. При определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди следва да се отчита и обществено-икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането.(в т.см. и Решение №50/18.05.2017 г. на ВКС по т.д. №598/2016 г., ІІ т.о.).
В конкретния случай, от приложената по делото медицинската документация и от заключението на СМЕ се установява, че ищцата е постъпила в УМБАЛ Бургас на 10.10.2017 г. с диагноза „счупване на лява подбедрица в дисталната част“, като на същата дата, под анестезия, е бил опериран крайника с поставяне на титаниева плака. Изписана е на 16.10.17 г. в подобрено общо състояние, в деня на изписването е била с гипс и се е придвижвала с две помощни средства. Постъпила е отново в болницата на 03.01.2018 г. до 06.01.2018 г., оперирана е отново под анестезия и е изваден синдезмалния винт. Провела е рехабилитация в „СБРНК“ ЕАД Поморие, за времето от 09.03.18 год. до 16.03.2018 год. Експертизата сочи, че обичайния оздравителен процес при такава травма е в рамките на 4-5 месеца. След травмата ищцата е имала болки и страдания, затруднение в придвижването, които постепенно в хода на оздравителния процес са затихнали. Към момента на прегледа, осъществен от в.л. д-р П. на 31.01.2019 г., е установено придвижване без помощни средства и без накуцване.становено е възстановяване на движенията на глезенната става с непълна дорзофлексия. В съдебно заседание вещото лице е уточнил, че дорзофлексията е в рамките на 85-90 % най-вероятно поради наличната плака, която все още не е отстранена. Заявил е, че ще се предприеме изваждане на плаката, отново с операция, като се очаква след това пълно възстановяване на движението на глезенната става. Според заключението, ищцата се оплаква от болки при натоварване на глезена, но те в бъдеще ще отшумят, тъй като костите се възстановяват 100%. Възможно е да има оплакване от болки при застудяване, но не и при затопляне. В показанията си св. Д. (син на ищцата) установява, че след злополуката, в болницата майка му се чувствала зле, не можела да става от леглото, когато близките ѝ я посещавали те я водили до тоалетната. Свидетелят съобщава, че кракът ѝ бил гипсиран и останал така поне седмица след изписването. Получила усложнения – кракът ѝ посинял, появили се мехури и се наложило да се поставят инжекции в продължение на 15 дни. Първата седмица след изписването ищцата се придвижвала само с придружител, след около 10 дни започнала да се придвижва с помощта на проходилка. След проходилката ползвала бастун, започнала да се оправя що-годе сама към края на декември. В края на февруари започнала да ходи самостоятелно, оплаквала се от болки при лошо време, че глезенът ѝ е по-къс, особено като се качва и слиза от стълби.
При така установените факти несъмнено в резултат на полученото телесно увреждане, ищцата е преживяла естествените за подобна ситуация шок, ужас, паника, безпомощност, болка при най-малкото движение при падането в необезопасения изкоп. Преживяла е силни болки и страдания веднага след счупването и при транспортирането й до болницата, и при първоначалното лечение на травмата, чрез опериране на крайника с поставяне на титаниева плака и при последващото проведено оперативно лечение. Установено е, че инцидента е повлиял отрицателно на качеството на живот на ищцата – последвали са продължителна изолация, трудности във възстановяването, свързани с продължително долекуване и смяна на превръзки, затруднения в придвижването, в обслужването - изпитвала е притеснения, че се нуждае от непрекъснато обгрижване на близките си в ежедневието. Към настоящия момент функцията на крайника е възстановена, движенията на глезенната става са запазени, единствено пасивната дорзофлексия не е в пълен обем, но се очаква след премахване на металната остеосинтеза (чрез още една операция) пълно възстановяване на глезенната става, включително и на костите. Възможно е ищцата да чувства дискомфорт само при влошаване на времето.
При това положение, съобразявайки вида, характера и продължителността на телесните увреждания, обратимия им характер, причинените психически и емоционални неудобства, напредналата възраст на ищцата, която предполага по-трудно възстановяване и икономическата конюнктура, настоящия съд се солидаризира с приетото от първостепенния съд, че на ищцата следва да се присъди обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 30 000 лв., а за разликата до предявения размер от 50 000 лв. претенцията следва да бъде отхвърлена. В съответствие с възприетата степен на съпричиняване, обезщетението следва да бъде намалено с ½, или на ищцата се следва обезщетение в размер на 15 000 лв.
Претенцията за присъждане на обезщетение за претърпените имуществени вреди също е основателна, предвид разпоредбата на чл.51, ал.1 от ЗЗД. Ищцата е направила разходи за лечението си, за които по делото са представени писмени доказателства.
Оспорването на ответника относно разхода за метална остеосинтеза, с твърдения, че фактурата е издадена в деня след операцията и не от болницата, където ищцата е била оперирана, а от дружество „КООЛЛ“ ООД, се прие от въззивния съд за неоснователно. Нито в ИМ, нито в молбата – уточнение от 25.01.2019 г. ищцата е твърдяла, че е заплатила металната плака на болничното заведение. Освен това, в показанията си св. Д. сочи, че в деня на операцията е била вложена налична в болничното заведение плака, а след това на другия ден е била оформена документацията с доставчика. Независимо от посоченото – по делото е установено, а и между страните не е спорно, че в крака на ищцата е вложена обсъжданата титаниева плака, а в.л. по СМЕ е установило, че всички направени разходи са били необходими и са във връзка с оздравителния процес. При това положение и като се съобрази степента на съпричиняване, претендираните от ищцата разходи следва да ѝ се присъдят като обезщетение за имуществени вреди в половин размер.
Въз основа на изложеното до тук и поради съвпадането на крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд по отношение на предявените искове, и двете въззивни жалби следва да бъдат оставени без уважение като неоснователни, а обжалваното с тях решение – потвърдено.
При този изход на въззивното производство, разноски не се следват на никоя от страните по него, а сторените от всяка от тях следва да останат така, както са направени.
Така мотивиран, Апелативен съд - Бургас
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №143/10.04.2019 г., постановено по гр.д. №725/2018 г. по описа на Окръжен съд - Бургас.
Решението е постановено при участието на ЗАД „Армеец“ с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. «Стефан Караджа» № 2, ет. 5, представлявано от М. И., като помагач на ответника.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС, при усл. на чл.280 ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.