Решение по дело №208/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе,взе предвид следното:

С присъда № 49/26.04.2012 год., постановена по Н.ч.х.дело № 25/2012 год., Момчилградският районен съд е признал Ш. Р. Ц. от с.Ч., О.К., обл.К., за невиновна в това, че на 18.12.2011 год., около 21.00 часа в с.Ч., У. „9-ти септември”, О.К., е приписала престъпление по чл.115 от НК на П. Я. Т. от Г.М. – че е изхвърлил пред нея светещ предмет, който предмет тя очаквала да избухне и да причини смъртта й, поради което и на основание чл.304 от НПК я е оправдал по повдигнатото й с тъжбата обвинение по чл.147 ал.1, предл.2-ро от НК. Със същата присъда съдът е отхвърлил предявения от П. Я. Т. от Г.М., против Ш. Р. Ц. от с.Ч., О.К., обл.К., граждански иск за сумата от 12 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от престъплението неимуществени вреди. Осъдил е П. Я. Т. да заплати на Ш. Р. Ц. сумата в размер на 400 лв., представляващи деловодни разноски, на основание чл.190 ал.1 от НПК.

Недоволен от така постановената присъда е останал частния тъжител и граждански И. П. Я. Т. от Г.М., който чрез повереника си я обжалва като неправилна – необоснована, незаконосъобразна и постановена в противоречие със събраните по делото доказателства. В жалбата се излагат съображения, че престъплението, за което е предадена на съд П. Ц., е доказано по несъмнен и категоричен начин. Моли да бъде отменена първоинстанционната присъда и вместо нея да бъде постановена нова такава, с която П. Ш. Ц. да бъде призната за виновна в извършването на престъплението, предмет на обвинението, като й бъде наложено справедливо наказание. В съдебно заседание, редовно призован, жалбодателят не се явява, като повереникът му поддържа жалбата така, както е предявена, и по изложените в нея съображения. Развива подробни съображения в подкрепа на жалбата. Претендира направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата – П. Ш. Р. Ц., редовно призована, не се явява и не се представлява. Постъпило е писмено становище от защитника на П., в което изразява становище, че оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде потвърдена първоинстанционната присъда, която счита за правилна, обоснована и законосъобразна.

Окръжният съд, като извърши проверка изцяло на правилността на обжалваната присъда, с оглед оплакванията и доводите, наведени в жалбата, на основание чл. 313 и сл. от НПК, приема за установено следното:

Жалбата е неоснователна.

Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за цялостното изясняване на обстоятелствата по повдигнатото по частен ред на подсъдимия обвинение, събрал е необходимите, искани и посочени от страните доказателства, относими към предмета на доказване по чл.102 от НПК, поради което не се е наложило извършването на процесуално-следствени действия в тази връзка от настоящата инстанция. От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка:

П. Ш. Р. Ц. е родена на 28.12.1934 год. в с.З., О.К., обл.К., като постоянно живее в с.Ч., О.К., обл.К.. Има завършено основно образование, вдовица, пенсионерка е, не е осъждана.

Вечерта на 18.12.2011 год. подс. Ш. Ц. и св.К. били при сестрата на последната в с.Ч., където помагали при пасталирането на тютюн. Около 21.00 часа П. и свидетелката си тръгнали, като по пътя към домовете си се движели по асфалтовия път на селото. По време на придвижването си П. забелязала, че по пътя се движи лек автомобил. При преминаване на автомобила покрай П. и свидетелката, от прозореца на същия бил изхвърлен към тях светещ предмет, който П. оприличила на цигара или пиратка, от което последната се изплашила. Прибирайки се в къщи П. споделила на сина си Д. Ц. за случилото се, и му казала, че се изплашила, при което синът й се обадил по телефона на св.Б.С., който обслужвал района на с.Ч. в качеството си на младши полицейски инспектор към РУ „Полиция” - К.. Св.С. от своя страна уведомил оперативният дежурен на РУ „Полиция” - К., който около 21.35 часа на същата дата изпратил на място дежурният полицейски патрул, в състав - свидетелите С. Б. и С. М., за да изяснят проблема. След пристигането си в с.Ч., двамата полицейски служители установили П. в дома й, след което снели писмено обяснение от нея. В писменото си обяснение П. посочила, че към нея и св.К. се е движел автомобил „Лада” с peг.№ К *, жълта на цвят, и когато преминал покрай тях, от автомобила е бил изхвърлен светещ предмет - пиратка или цигара, който предмет не гръмнал, след което автомобила обърнал на кръстовището и тръгнал в обратна посока със същата скорост. П. посочила също в писменото си обяснение, че са се изплашили, като изразила съмнение, че автомобила е бил управляван от тъжителя П. Т.. Същата вечер, за времето от около 19.00 часа до 22.00 часа тъжителят Т. вечерял в дома на сестра си, след което се видял със свидетелите Г. и Ч., с който отишли в дома му, където пили ракия и гледали телевизия.На 19.12.2012 год. св. Боянов изготвил докладна записка за случая, като на св.С. е било възложено да извърши проверка. В хода на проверката св.С. снел обяснения от св. К. и тъжителя Т., като проверката приключила с докладна записка с мнение за липса на достатъчно данни за извършено престъпление от общ характер. След този случай в с.Ч. се говорело, че тъжителят е хвърлял пиратки пред дома на П..

Видно от експертно решение № 0945/07.04.2004 год., П. страда от заболяване с водеща диагноза „Злокачествено образувание на женската гърда”, като й е определена 92% трудова неработоспособност. От справка на Сектор „ПП” към ОД на МВР - К. се установява, че лек автомобил марка „ВАЗ” с рег.№ К * АМ е собственост на Н. С. А., К. С. А. и М. С. А., и тримата от Г.К.. А от свидетелство за регистрация № ********* е видно, че тъжителят е собственик на лек автомобил „ВАЗ” с рег. № К * АС, жълт на цвят.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от обясненията на подс.Ц.; от показанията на разпитаните в хода на проведеното първоинстанционно съдебно следствие свидетели Г., Ч., Й. Д., Л. Д., С., М., Б. и К.; както и от писмените доказателства, събрани от първоинстанционния съд. Съдът намира, че както обясненията на подс.Ц., така и показанията на посочените свидетели, са логични, последователни и кореспондиращи помежду си и с останалите доказателства по делото, поради което същите следва да бъдат кредитирани изцяло.

При така установената и от настоящата инстанция фактическа обстановка, първоинстанционният съд е направил извода, че подс.Ц. не е осъществила от обективна и субективна страна виновно деяние, осъществяващо състава на престъплението, за което й е повдигнато обвинение по частен ред, поради което я е признал за невиновна и я е оправдал по предявеното й обвинение по чл.147 ал.1 от НК. За да постанови оправдателната си присъда, първоинстанционният съд е приел, че от даденото на полицейските служители писмено обяснение на П. се установява, че същата единствено е посочила, че покрай нея и св.К. е минал лек автомобил „Лада”, жълт на цвят, с рег.№ К *, от който автомобил е била изхвърлена към тях пиратка или цигара, но предмета не е гръмнал; както и е изразила съмнение, че автомобила е бил управляван от тъжителя П. Т.. Съдът е приел също, че от така цитираното обяснение не може да се направи извод за приписване на каквото и да е престъпление на частния тъжител от страна на П., нито пък че такъв извод може да бъде изведен и от другите писмени и гласни доказателства, приети по делото. Посочил е, че фактът на изразяване на съмнение от П., че въпросния автомобил е бил управляван от тъжителя, нито е позорящ, нито пък с него е приписано престъпление. Приел е за неоснователни наведените с тъжбата доводи от тъжителя - че фактически с изявленията си П. е твърдяла, че той се е движил с автомобила срещу нея, като е изхвърлил предмет, който тя е очаквала да се взриви и по този начин е целял да причини смъртта й, с оглед липсата на данни за такива твърдения от страна П. в събраните по делото писмени и гласни доказателства.

При тези данни настоящата инстанция също намира, че по делото не е установено с изискуемата от закона несъмненост подс.Ц. да е осъществила от обективна и субективна страна престъпния състав на престъплението по чл.147 ал.1 от НК, а именно: на инкриминираните дата и място – на 18.12.2011 год., около 21.00 часа в с.Ч., У. „9-ти септември”, О.К., да е приписала престъпление по чл.115 от НК на П. Я. Т. от Г.М. – че е изхвърлил пред нея светещ предмет, който предмет тя очаквала да избухне и да причини смъртта й, до какъвто обоснован, правилен и законосъобразен краен извод е достигнал и първоинстанционният съд, поради което и на основание чл.304 от НПК правилно същата е призната за невиновна и оправдана в извършването на това престъпление с обжалваната присъда, тъй като по делото не е доказано по безспорен и категоричен начин осъществяване на каквото и да е деяние от страна на П., съдържащо елементите на престъплението по чл. 147 ал. 1 от НК- клевета. Т.е., от обективна страна не е доказано по несъмнен начин на посочените в частната тъжба място и време подс. Ц. да е приписала на частния тъжител каквото и да е престъпление, в т.ч. и престъпление по чл.115 от НК. Изпълнителното деяние на клеветата се осъществява чрез разгласяване на информация, приписваща на дееца престъпление, което той не е извършил, или по същността си представляваща позорно обстоятелство, като под разгласяване по смисъла на чл. 147 ал. 1 от НК се разбира довеждането до знанието на трето лице на клеветническата информация. В настоящия случай, от събраните по делото писмени и гласни доказателства, недоказано се явява осъществяването от страна на П. Ц. на престъплението „клевета”, чрез приписване на престъпление на тъжителя. Това е така, тъй като както устно, така и в писмените си обяснения П. е заявила на полицейските служители само, че от преминаваща край нея и св.К. лек автомобил е бил изхвърлен към тях светещ предмет, който тя оприличила на цигара и пиратка, но същият не гръмнал, като П. се изплашила и споделила за случилото се със сина си, който всъщност се обадил по телефона на св.С. – полицейски служител, а последния пък уведомил дежурния в РУ „Полиция” – К.. П. споделила с полицейските служители също, че се съмнява, че светещият предмет е бил изхвърлен от тъжителя Т.. Очевидно е, че така заявените от П. обстоятелства не съдържат приписване на каквото и да било престъпление на тъжителя, още по-малко пък на такова по чл.115 от НК. Всъщност, по делото не са събрани каквито и да било доказателства П. Ц. да е твърдяла пред когото и да било, че тъжителят е изхвърлил пред нея светещ предмет от движещ се срещу нея лек автомобил, който тя очаквала да се взриви и по този начин е целял да причини смъртта й, каквито обстоятелства са изложени в частната тъжба, и които очевидно са собствена на тъжителя интерпретация на твърденията на П.. В тази връзка следва да се отбележи още, че в настоящият случай не може да се счита за клевета сигнализирането от П. Ц. на органите на полицията за случилото се на инкриминираната дата с молба за съдействие – извършване на проверка, а още по-малко това е така при положение, че всъщност сигнализирането на полицейските служители е станало не от П., а от нейния син. В тази връзка следва да се посочи още, че действително от показанията на разпитаните по делото свидетели се установява, че в с.Ч. се говорело, че тъжителят бил хвърлял бомбички, респ.пиратки, пред дома на П., но никой от свидетелите не установява тези обстоятелства да са били разгласявани от П..

Както правилно е посочил и първоинстанционния съд, при липса на извършено от П. деяние, което да е съставомерно като престъпление от обективна страна, не следва да се навеждат правни изводи по отношение на съставомерността на деянието от субективна страна.

Като законова последица от признаването на подс.Ц. за невиновна и оправдаването й за извършване на престъпление по чл.147 ал.1 от НК, правилно с обжалваната присъда е отхвърлен предявения от частния тъжител граждански иск за обезщетение за претърпени от престъплението неимуществени вреди, доколкото гражданската отговорност на подсъдимия е функция от осъществяването на непозволено увреждане, каквото в настоящият случай липсва. В съответствие с разпоредбата на чл.190 ал.1 от НК, с присъдата са възложени на частния тъжител направените по делото разноски от подсъдимия – за възнаграждение на адвокат, в размер на 400 лв.

Ето защо, настоящата инстанция намира, че обжалваната присъда е правилна, обоснована и законосъобразна, и при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, т.е. не са налице основания за нейното отменяване или изменяване, поради което следва същата да бъде потвърдена.

Водим от изложеното, и на основание чл.334 т.6, във вр. с чл. 338 от НПК, Окръжният съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 49/26.04.2012 год., постановена по Н.ч.х.дело № 25/2012 год. по описа на Момчилградския районен съд.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.