№ 78
гр. Велико Търново, 27.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети януари
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИЛИЯНА ПОПОВА
Членове:ГАЛЯ М.
МАЯ ПЕЕВА
при участието на секретаря ИНА Д. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ИЛИЯНА ПОПОВА Въззивно търговско дело
№ 20214001000347 по описа за 2021 година
докладвано от съдия Илияна Попова, намери за установено следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 25/7.07.2021 г., постановено по т.д. № 104/2020 г. Плевенският окръжен
съд отхвърлил като неоснователен предявения от „Корпоративна търговска банка“ АД /в
несъстоятелност/ - гр. София срещу „Ди Енд Ди Джи Инвест“ ЕАД /в несъстоятелност/ - гр.
Плевен, представлявано от „Фърст Априлци“ ЕООД, чрез Р. И. и срещу „Търново Риал
Естейт“ ЕООД – гр. Велико Търново, представлявано от управителя Ц. Б. Ц., главен иск с
правно основание чл. 646, ал. 1, т. 3 от ТЗ за обявяване за нищожен по отношение на
кредиторите на несъстоятелността на „Ди Енд Ди Джи Инвест“ ЕАД /в несъстоятелност/ -
гр. Плевен на договора за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 1861, том 10,
рег. № 9751, дело № 1154/2019 г. от 26.08.2019 г. на Т. Б. – нотариус с район на действие
Районен съд – Велико Търново, сключен между „Ди Енд Ди Джи Инвест“ ЕАД /в
несъстоятелност/ - гр. Плевен, представлявано от синдика И.М., като продавач и „Търново
Риал Естейт“ ЕООД – гр. Велико Търново, като купувач, с който е продаден собствения на
продавача недвижим имот, а именно: 1303,95/1873 идеални части от УПИ III, кв. 88,
находящ се в гр. Велико Търново, *******, ПИ 10447.511.340, отреден за жилищни нужди,
обществено и делово обслужване/трети/ в квартал 88 по подробния градоустройствен план
на града за сумата от 102 700 лв., както и свързания с него акцесорен иск за осъждане на
„Търново Риал Естейт“ ЕООД – гр. Велико Търново да върне в масата на несъстоятелността
същия недвижим имот.
Със същото решение е отхвърлен като неоснователен предявеният от „Корпоративна
търговска банка“ АД /в несъстоятелност/ - гр. София срещу „Ди Енд Ди Джи Инвест“ ЕАД
/в несъстоятелност/ - гр. Плевен и срещу „Търново Риал Естейт“ ЕООД – гр. Велико
Търново, евентуален иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за прогласяване
1
нищожността на договора за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 1861, том
10, рег. № 9751, дело № 1154/2019 г. от 26.08.2019 г. на Т. Б. – нотариус с район на действие
Районен съд – Велико Търново, сключен между „Ди Енд Ди Джи Инвест“ ЕАД /в
несъстоятелност/ - гр. Плевен, представлявано от синдика И.М., като продавач и „Търново
Риал Естейт“ ЕООД – гр. Велико Търново, като купувач, с който е продаден собствения на
продавача недвижим имот, а именно: 1303,95/1873 идеални части от УПИ III, кв. 88,
находящ се в гр. Велико Търново, *******, ПИ 10447.511.340, отреден за жилищни нужди,
обществено и делово обслужване за сумата от 102 700 лв., като сключен в нарушение на чл.
657, ал. 2 от ТЗ, чл. 660, ал. 1 от ТЗ и чл. 718 от ТЗ, както и свързания с него акцесорен иск
за осъждане на „Търново Риал Естейт“ ЕООД – гр. Велико Търново да върне в масата на
несъстоятелността същия недвижим имот.
С решението е отхвърлен като неоснователен предявеният от „Корпоративна
търговска банка“ АД /в несъстоятелност/ - гр. София срещу „Ди Енд Ди Джи Инвест“ ЕАД
/в несъстоятелност/ - гр. Плевен и срещу „Търново Риал Естейт“ ЕООД – гр. Велико
Търново евентуален иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД за прогласяване
нищожността на договора за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 1861, том
10, рег. № 9751, дело № 1154/2019 г. от 26.08.2019 г. на Т. Б. – нотариус с район на действие
Районен съд – Велико търново, с рег. № 283 на НК, сключен между „Ди Енд Ди Джи
Инвест“ ЕАД /в несъстоятелност/ - гр. Плевен, представлявано от синдика И.М., като
продавач и „Търново Риал Естейт“ ЕООД – гр. Велико Търново, като купувач, с който е
продаден собствения на продавача недвижим имот, а именно: 1303,95/1873 идеални части от
УПИ III, кв. 88, находящ се в гр. Велико Търново, *******, ПИ 10447.511.340, отреден за
жилищни нужди, обществено и делово обслужване за сумата от 102 700 лв., като
накърняващ добрите нрави, както и свързания с него иск за осъждане на „Търново Риал
Естейт“ ЕООД – гр. Велико Търново да върне в масата на несъстоятелността същия
недвижим имот.
Въззивна жалба против горното решение е подадена от „Корпоративна търговска
банка“ АД /в несъстоятелност/ с оплакване за неправилност на същото. В жалбата се излага,
че изводът на съда, че предмет на иска по чл. 646, ал. 1, т .3 от ТЗ може да бъде само сделка,
извършена от длъжника, е незаконосъобразен и е резултат от неправилното тълкуване на
цитираната норма. Посочва се, че действията и сделките, предмет на исковете по чл. 645, чл.
646 и чл. 647 от ТЗ са такива, с които се извършва разпореждане с права и вещи от масата на
несъстоятелността, но когато законодателят е въвел ограничение относно субекта, извършил
разпореждането, това е посочено изрично в съответната норма, докато в разпоредбата на чл.
646, ал. 1 от ТЗ няма такова ограничение, поради което следва извод, че сделката може да
бъде извършена и от синдика. В тази насока жалбоподателят се позовава на съдебна
практика на ВКС. Излага се, че в хипотезата на оспорена по реда на чл. 646, ал. 1, т. 3 от ТЗ
продажба по чл. 718 от ТЗ, решаващият съд е длъжен да прецени дали синдикът, като
продавач, е осъществил или не оптималната възложена му с чл. 660 от ТЗ дължима грижа, в
която по необходимост се включва и начинът на определяне продажната цена на вещите или
имуществените права на длъжника. Твърди се, че синдикът е нарушил конкретни
разпоредби на ТЗ, приложими при продажбата по чл. 718 от ТЗ, поради което съдът следва
да осъществи контрол единствено по отношение на законосъобразността на действията на
синдика, какъвто контрол се извършва и при предявяване на иск по чл. 663, ал. 3 от ТЗ. Като
неправилен е възприет и извода на съда, че по отношение на продажбите по чл. 718 от ТЗ не
се прилагат правилата на чл. 717а от ТЗ. Твърди се, че в случая от страна на синдика не е
положена грижата на добрия търговец в дължимия обем, тъй като първоначално проданите
са обявявани по реда на чл. 717а от ТЗ, а последните преговори чрез пряко договаряне,
насрочени за 27.03.2019 г., 12.04.2019 г. и 30.04.2019 г., не са разгласявани в специалния
бюлетин на Министерство на икономиката. Посочва се, че синдикът не е положил
изискуемата от чл. 660, ал. 1 от ТЗ грижа, което е довело до накърняване на интересите на
2
кредиторите и до невъзможност за справедливото им удовлетворяване чрез продажбата на
имота на цена, съответстваща на или близка до пазарната. В жалбата се излага също, че за
период от една година и три месеца пазарната стойност на имота е намалена почти четири
пъти, без оценителят да посочи каквито и да било обективни факти и да изложи доводи защо
приема, че оценката на имота е толкова ниска спрямо предходната, а синдикът от своя
страна е приел безкритично тази оценка, като с това си действие е застрашил интересите на
кредиторите на несъстоятелността, които в крайна сметка са увредени, тъй като
недвижимият имот е продаден за цена от 102 000 лв., която е многократно по-ниска от
реалната пазарна цена на притежаваните от длъжника идеални части. Посочва се, че с оглед
невъзможността на кредиторите да оспорват оценката, единствено в правомощията на
синдика е да я приеме за компетентно изготвена и обектива и съответно да се съобрази с нея
или да изиска нова оценка, като в случая синдикът не е изпълнил задължението си да
положи дължимата грижа при преценката относно годността на оценката, поради което в
нарушение на установения ред е провел преговори и извършил продажба въз основа на
необоснована оценка, която определя значително занижена цена на имота. Неправилен бил и
изводът на съда, че процесната сделка не противоречи на императивни правни норми (чл.
718 и чл. 660, ал. 1 от ТЗ). Жалбоподателят счита също, че договорът за продажба е
нищожен поради накърняване на добрите нрави, тъй като е сключен при изключително
неравностойни престации; договорената цена е повече от три пъти по-ниска от пазарната,
поради което излиза извън пределите на нравствената допустимост, което накърнява
добрите нрави и обуславя нейната нищожност. Направено е искане обжалваното решение да
бъде отменено и да бъде постановено решение, с което процесния договор за покупко-
продажба да бъде обявен за нищожен по отношение на кредиторите на несъстоятелността на
„Ди Енд Ди Джи Инвест“ ЕАД /в несъстоятелност/ на основание чл. 646, ал. 1, т. 3 от ТЗ,
както и да бъде осъдено „Търново Риал Естейт“ ЕООД да върне в масата на
несъстоятелността недвижимия имот. В случай, че съдът приеме главният иск за
неоснователен, е направено искане да бъде уважен евентуалният иск по чл. 26, ал. 1, предл.
1 от ЗЗД, съответно втория евентуален иск по чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД. Претендира се
присъждане на разноските за производството пред двете инстанции.
Против решението е постъпила въззивна жалба и от М. И. Н.., синдик на „Ди Енд Ди
Джи Инвест“ ЕАД /в несъстоятелност/, чрез адв. О.Л., с оплакване, че същото е постановено
в противоречие с материалния закон. В жалбата се излага, че правните действия по т. 1, т. 2
и т. 3 на чл. 646, ал. 1 от ТЗ имат много по-широк обхват от обсъдения от окръжния съд и
биха могли да бъдат извършени както от длъжника, чрез неговите органи, така и от синдика
във всеки момент, следващ откриването на производството по несъстоятелност. Твърди се,
че няма причина назначеният синдик да бъде изключен от кръга на лицата, които могат да
изпълнят увреждащо действие, което да бъде нищожно спрямо кредиторите, след като
отговаря на останалите критерии на нормата на чл. 646, ал. 1 от ТЗ; без значение било и
обстоятелството, че синдикът носи потенциална имуществена отговорност по чл. 663, ал. 3
от ТЗ, тъй като тази отговорност не представлява алтернатива на разглеждания иск. Посочва
се, че договорът за продажба по чл. 718 от ТЗ, разгледан като сделка с вещ или имуществено
право от масата на несъстоятелността, не притежава особена изключителност, която да
предпоставя неприложимостта на иска по чл. 646, ал. 1, т .3 от ТЗ спрямо него.
Жалбоподателят се позовава на съдебна практика на ВКС, от която се извежда
допустимостта на съдебния контрол спрямо сключен от синдика договор по чл. 718 от ТЗ
при предявен иск по чл. 646, ал. 1, т. 3 от ТЗ. Оспорва се също изводът на първостепенния
съд, че атакуваната продажба е проведена по надлежния ред. В тази насока се излага, че в
нарушение на чл. 717а, ал. 2 от ТЗ обявлението за продажбите чрез пряко договаряне,
насрочени за 27.03.2019 г., 12.04.2019 г. и 30.04.2019 г. не са обявени в специалния бюлетин
на Министерство на икономиката, а още по-малко в срок от 14 дни преди посочения в
обявлението ден за продажба. Твърди се, че синдикът е извършил действия не по
3
установения в глава 46 на ТЗ ред, тъй като е обявена продажба по чл. 718 от ТЗ на
27.03.2019 г. и повторна на 12.04.2019 г. при цена, която се различава от даденото
разрешение на съда по чл. 718, ал. 1, изр. последно от ТЗ; след като е поискал и получил
разрешение да проведе продажба на идеални части от имота при цена от 155 000 лв., то
синдикът бил обвързан от нея и не е можел да я намалява по свое усмотрение. Твърди се, че
предвид данните по делото относно стойността на процесния имот, синдикът е следвало
критично да прецени достоверността на няколкократно по-ниската повторна пазарна оценка
и да прояви необходимата грижа за реалното установяване на действителната цена, чрез
която да бъде удовлетворен ипотекарния кредитор на несъстоятелния длъжник. Извода за
липса на положена грижа на добрия търговец по чл. 660, ал. 1 от ТЗ жалбоподателят
обосновава и с обстоятелството, че синдикът е допуснал плащането на договорената цена от
102 700 лв. да бъде извършено след изтичане на установения в чл. 718, ал. 4 от ТЗ срок. Във
връзка с евентуалния иск по чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД се посочва, че с атакуваната сделка са
накърнени добрите нрави, тъй като не е постигната нито една от легитимните цели на фазата
по осребряване на имуществото на несъстоятелния длъжник, като този резултат е функция
от недобросъвестното поведение на продавача, отличаващо се от дължимото и изисквано по
закон. Направено е искане за отмяна на обжалваното решение и за постановяване на съдебен
акт, с който да бъде уважен главния иск, съответно евентуалния такъв по чл. 26, ал. 1, пр. 3
от ЗЗД. С уточняваща молба синдикът М.Н. е заявил, че обжалва решението изцяло.
Ответната по жалбите страна „Търново Риал Естейт“ ЕООД е подала писмен отговор
по горните две въззивни жалби, с който заема мотивирано становище, че жалбите са
неоснователни. По отношение на въззивната жалба на синдика на „Ди Енд Ди Джи Инвест“
ЕАД-в несъстоятелност по отношение на евентуално съединените искове изразява
становище, че в тази част същата е недопустима.
От ответната по жалбите страна „Ди Енд Ди Джи Инвест“ ЕАД-в несъстоятелност,
чрез представляващ „Фърст Априлци“ ЕООД, чрез Р. И. И., са постъпили отговори на
въззивните жалби, с които са изразява подробно становище за тяхната неоснователност.
Великотърновският апелативен съд, като прецени направените във въззивните жалби
оплаквания, становището на насрещните страни и данните по делото, приема за установено
следното:
Въззивният съд намира, че въззивна жалба на М. И. Н.., синдик на „Ди Енд Ди Джи
Инвест“ ЕАД /в несъстоятелност/, чрез адв. О.Л., против решението на Плевенския окръжен
съд, постановено по т.д. № 104/2020 г., в частта, с която са отхвърлени предявените от
„Корпоративна търговска банка“ АД – в несъстоятелност, гр. София, против „Ди Енд Ди
Джи Инвест“ ЕАД-в несъстоятелност и „Търново Риал Естейт“ ЕООД гр. Велико Търново
евентуални искове по чл. 26, ал.1, предл. първо от ЗЗД и по чл. 26, ал.1, предл. трето от ЗЗД,
за прогласяване нищожността на договора за покупко-продажба, обективиран в нотариален
акт № 1861, том 10, рег. № 9751, дело № 1165/26.08.2019 г. на нотариус Т. Б., съответно
поради противоречие със закона и поради накърняване на добрите нрави, е процесуално
недопустима. В производството пред първоинстанционния съд синдикът на „Ди Енд Ди
Джи Инвест“ ЕАД-в несъстоятелност е конституиран като съищец в производството само по
иска по чл. 646, ал.1, т.3 от ТЗ, съгласно разпоредбата на чл. 649 от ТЗ. Макар и да не е
посочил това обстоятелство изрично, първостепенният съд ясно с определението, което
конституира синдика като съищец на кредитора „КТБ“ АД /н/-ищеца по делото, предявил
иска по чл. 646, ал.1, т.3 от ТЗ, дава да се разбере, че конституирането на съищеца е именно
във връзка с този иск. По отношение на евентуално предявените искове, синдикът на „Ди
Енд Ди Джи Инвест“ ЕАД-в несъстоятелност няма качеството на съищец. Длъжникът в
несъстоятелност „Ди Енд Ди Джи Инвест“ ЕАД е ответник по евентуалните искове и тъй
като същите са отхвърлени, то длъжникът няма правен интерес да атакува решението в
частта му по евентуалните искове.С оглед на изложеното, синдикът, след като няма
4
качеството на съищец по евентуалните искове, и след като същите са отхвърлени, то той не
е легитимиран да обжалва решението в тази му част, а също така няма и правен интерес.
Въззивният съд изрично не е дал указания на синдика да уточни в какво качество
обжалва решението в частта му по предявените евентуални искове, но независимо от това,
дори и да обжалва решението по евентуалните искове като представител на несъстоятелното
дружество, с оглед резултата по тях, синдикът няма правен интерес от такова обжалване.
С оглед на изложеното, въззивната жалба на синдика на „Ди Енд Ди Джи Инвест“
ЕАД-в несъстоятелност в частта й, с която се обжалва решението, с което са отхвърлени
предявените евентуални искове, се явява процесуално недопустима и следва да бъде
оставена без разглеждане.
Пред Плевенския окръжен съд са предявени искове, както следва:
-главен иск с правно основание чл. 646, ал. 1, т. 3 от ТЗ от „Корпоративна търговска
банка“ АД /в несъстоятелност/ против „Ди Енд Ди Джи Инвест“ ЕАД /в несъстоятелност/ и
„Търново Риал Естейт“ ЕООД за обявяване за нищожен по отношение на кредиторите на
несъстоятелността на „Ди Енд Ди Джи Инвест“ ЕАД /в несъстоятелност/ на договор за
покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 1861, том 10, рег. № 9751, дело №
1154/2019 г. от 26.08.2019 г. на Т. Б. – нотариус с район на действие Районен съд – Велико
търново, с рег. № 283 на НК, сключен между „Ди Енд Ди Джи Инвест“ ЕАД /в
несъстоятелност/, като продавач и „Търново Риал Естейт“ ЕООД, като купувач, с който е
продаден собствения на продавача недвижим имот, а именно: 1303,95/1873 идеални части от
УПИ III, кв. 88, находящ се в гр. Велико Търново, *******, ПИ 10447.511.340, отреден за
жилищни нужди, обществено и делово обслужване, за сумата от 102 700 лв., по който
главен иск като съищец е конституиран синдикът на „Ди Енд Ди Джи Инвест“ ЕАД /в
несъстоятелност/;
- евентуален иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД за прогласяване на
нищожността на същия договор, поради противоречие на закона;
- евентуален иск с правно основание чл. 26, ал. 1, т. 3 от ЗЗД за прогласяване
нищожността на договора поради накърняване на добрите нрави. Заедно с всеки един от
трите иска е предявен кумулативно и иск по чл. 648 от ТЗ за осъждане на ответника
„Търново Риал Естейт“ ЕООД да върне в масата на несъстоятелността на „Ди Енд Ди Джи
Инвест“ ЕАД /в несъстоятелност/ посочения недвижим имот.
На основание чл. 649, ал. 3 от ТЗ съдът служебно е конституирал като съищец по
предявения главен иск по чл.646 ал.1 т.3 от ТЗ синдика на „Ди Енд Ди Джи Инвест“ ЕАД /в
несъстоятелност/ Ив. П. М., заменен в хода на процеса от синдика М. И. Н...
Ответниците „Ди Енд Ди Джи Инвест“ ЕАД /в несъстоятелност/ и „Търново Риал
Естейт“ ЕООД са оспорили исковете.
От фактическа страна се установява следното:
С решение № 68/02.06.2016 г., постановено по т.д. № 138/2015 г. по описа на
Окръжен съд – Плевен е обявена на основание чл. 625 от ТЗ вр. чл. 607а, чл. 608 и чл. 630,
ал. 1 от ТЗ неплатежоспособността и свръхзадължеността на „Ди Енд Ди Джи Инвест“ ЕАД
/с предходно наименование „Генимекс Инвест“ ЕАД/ и е определена началната дата –
30.04.2015 г.; открито е производство по несъстоятелност по отношение на дружеството;
допуснато е обезпечение чрез налагане на запор и възбрана върху имуществото на
длъжника; назначен е временен синдик; насрочено е първо събрание на кредиторите на
длъжника.
С решение № 10/25.01.2017 г., постановено по т.д. № 138/2015 г. по описа на
Окръжен съд – Плевен, на основание чл. 710 вр. чл. 711 от ТЗ длъжникът „Ди Енд Ди Джи
Инвест“ ЕАД е обявен в несъстоятелност и е постановено прекратяване на дейността на
предприятието му; постановени са общи възбрана и запор върху имуществото на длъжника;
5
прекратени са правомощията на органите на длъжника; длъжникът е лишен от правото да
управлява и да се разпорежда с имуществото, включено в масата на несъстоятелността;
постановено е започване на осребряване на имуществото, включено в масата на
несъстоятелността и неговото разпределение; свикано е събрание на кредиторите.
Не е спорно между страните по делото и от представените писмени доказателства се
установява, че ищецът „Корпоративна търговска банка“ АД /в несъстоятелност/ притежава
качеството на кредитор с приети вземания в производството по несъстоятелност на „Ди Енд
Ди Джи Инвест“ ЕАД /в несъстоятелност/, като в полза на ищеца с нотариален акт №
3387/20.12.2007 г., том 17, рег. № 18967, дело № 2724/2007 г. на Т. Б. – нотариус с район на
действие Великотърновски районен съд, е учредена договорна ипотека върху съсобствения
на „Генимекс Инвест“ ЕАД и „Генимекс Груп“ ЕООД недвижим имот, намиращ се в гр.
Велико Търново – УПИ III – за жилищни нужди, обществено и делово обслужване, в
квартал 88 по ПУП на града, незастроен, целия с площ 1873 кв.м., с уредени регулационни
отношения и приложена улична регулация, при съответни граници по скица, заедно с
правото на строеж за построяване на всички обекти в сграда „апартаментен корпус на
Интерхотел Велико Търново“, съгласно одобрен инвестиционен проект и разрешение за
строеж.
От представения по делото протокол от 20.02.2017 г. за проведено Събрание на
кредиторите в производството по несъстоятелност на „Ди Енд Ди Джи Инвест“ ЕАД /в
несъстоятелност/ са взети решения, както следва: продажбата на вещите и имуществените
права от масата на несъстоятелността на длъжника да се извърши на обособени части,
групирани по преценка на синдика или поотделно по преценка на синдика, с оглед
постигане на по-висока цена по реда на чл. 717в и сл. от ТЗ; вещите и имуществените права
от масата на несъстоятелността на длъжника да се оценяват по два метода – методът на
сравнителните аналози (пазарен подход) и методът на вещната стойност, като при изготвяне
на оценката оценителят да се съобрази със спецификата на всеки един от имотите; избор на
оценител и определяне на възнаграждението му да се извърши от постоянния синдик,
съобразно най-ниската от три предложени оферти, при съобразяване със сложността, броя и
вида на оценяваното имущество.
На 18.09.2017 г. е проведено Събрание на кредиторите в производството по
несъстоятелност на „Ди Енд Ди Джи Инвест“ ЕАД /в несъстоятелност/, на което са взети
следните решения: разрешено е на синдика да извършва продажби чрез пряко договаряне по
чл. 718 от ТЗ на вещи и имуществени права от масата на несъстоятелността на длъжника;
началната продажна цена на имуществото от масата на несъстоятелността на длъжника да
бъде определяна съгласно пазарната стойност на имуществото по изготвените оценки от
оценителя, избран по усмотрение на синдика, като при нестанала първа продажба чрез
пряко договаряне, продажната цена да бъде намалявана по усмотрение на синдика, без
ограничение при последващите продажби; да бъдат актуализирани изготвените оценки на
имуществото от масата на несъстоятелността на длъжника след изтичане на срока на
действащите такива.
По делото са представени две отделни пазарни оценки на процесния недвижим имот,
изготвени от независим оценител съответно към 28.04.2017 г. и към 16.02.2019 г. При
първоначалната оценка към 28.04.2017 г. пазарната стойност на имота/целия/ е определена
на 580 000 лв. При последващата оценка (актуализация) към 16.02.2019 г. пазарната
стойност на целия недвижим имот имота е определена на 155 000 лв., а за 1303.95/1873
ид.части-108 000 лв.
Не е спорно, че по отношение на процесния имот последователно са били проведени
общо девет продажби по реда на чл. 718 от ТЗ, като едва по последната от тях (от
30.04.2019 г.) има обявен купувач – „Търново Риал Естейт“ ЕООД, при продажна цена от
102 700 лв.
6
Не е спорно между страните, че не е бил спазен срокът по чл. 718, ал. 4 от ТЗ (60 дни
от датата на избор на купувач). Не е спорно също така, че преди датата на сключване на
окончателния договор цената е била изплатена в пълен размер.
Между Ив. П. М., в качеството си на синдик на „Ди Енд Ди Джи Инвест“ ЕАД /в
несъстоятелност/ и „Търново Риал Естейт“ ЕООД, чрез едноличния собственик и управител
Ц. Б. Ц. е сключен предварителен договор от 13.05.2019 г., по силата на който страните се
задължават да сключат окончателен договор за покупко-продажба във формата на
нотариален акт в срок до 24.06.2019 г., който срок може да бъде удължаван само по взаимно
съгласие и при съобразяване на чл. 718, ал. 4 от ТЗ. Покупната цена е в размер на 102 700
лв., от които 10 260 лв. – внесен от купувача депозит, трансформиран в авансова вноска и
92 440 лв. – остатък, който да бъде платен от купувача в дена на изповядване на сделката по
нотариален ред. С анекс към предварителния договор за покупко-продажба от 20.06.2019 г.,
страните са изменили т.3.1 от договора, като срока за сключване на окончателния договор
следва да се счита променен до 30.08.2019 г.
С договор за покупко-продажба от 26.08.2019 г., обективиран в нотариален акт №
1861, том 10, рег. № 9751, дело № 1154/2019 г. на нотариус Т. Б., с район на действие
Великотърновски районен съд, Ив. П. М., в качеството си на синдик на „Ди Енд Ди Джи
Инвест“ ЕАД /в несъстоятелност/, на основание решение на събранието на кредиторите от
18.09.2017 г., определение № 254/11.03.2019 г., постановено по т.д. № 138/2015 г. по описа
на Окръжен съд – Плевен и протокол от 30.04.2019 г. на синдика за проведено пряко
договаряне по реда на чл. 718 от ТЗ, продава на „Търново Риал Естейт“ ЕООД,
представлявано от Ц. Б. Ц. собствения на дружеството-продавач недвижим имот, а именно:
1303,95/1873 идеални части от ПИ с идентификатор 10447.511.340 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Велико Търново, с площ 1 874 кв.м., начин на трайно
ползване: за друг обществен обект, комплекс, номер по предходен план: квартал 88, парцел
III, при съседи: 10447.511.56, 10447.511.339, 10447.511.52, 10447,511.596 и 10447.511.559,
заедно с всички права върху имота, за сумата от 102 700 лв., която сума продавачът е
получил от купувача напълно по особената сметка на „Ди Енд Ди Джи Инвест“ ЕАД /в
несъстоятелност/ преди подписване на договора.
От заключението на допуснатата по делото съдебно-оценителна експертиза се
установява, че пазарната стойност на недвижимия имот, предмет на договора за покупко-
продажба от 26.08.2019 г. към датата на неговото сключване, е в размер на 358 970 лв., а към
30.05.2019 г., когато е проведена самата продажба по чл. 718 от ТЗ – в размер на 388 895 лв.
При тези данни от фактическа страна въззивният съд прави следните правни изводи:
По главния иск с правно основание чл.646 ал.1 т.3 от ТЗ:
Искът е допустим.
Ищецът е активно легитимиран да предяви иска по чл.646 ал.1 т.3 от ТЗ, тъй като е
кредитор в производството по несъстоятелност на „Ди Енд Ди Джи Инвест" Инвест“ ЕАД /в
несъстоятелност/ и не е загубил това си качество. От представените в хода на
производството пред първостепенния съд договори за цесия е видно, че ищецът е
прехвърлил само част от вземанията си, а именно тези по договора за банков кредит от
19.12.2007г. и анексите към него, както и по договора за банков кредит от 22.11.2013г.
Остават другите приети вземания срещу длъжника „Ди Енд Ди Джи Инвест" Инвест“ ЕАД
/в несъстоятелност/, произтичащи от договори за банков кредит от 21.05.2008г., от
11.08.2008, от 23.06.2009г. и от 5.10.2010г., 7.10.2010г., както и от договор за встъпване в
дълг от 13.08.2008г.8г.
Срокът за предявяване на иска е спазен. Въззивният съд споделя становището на
първостепенния съд, че едногодишния срок за предявяване на иска по чл.646 ал.1 т.3 от ТЗ
започва да тече от извършване на сделката. В случая сделката е от 26.08.2020г. следователно
7
срокът изтича на 26.08.2021г. Исковата молба е постъпила в съда на 10.08.2020г.
По въпроса дали искът по чл.646 ал.1 т.3 от ТЗ е приложим и по отношение на
сделките, извършени от синдика по реда на чл.718 от ТЗ, въззивният съд не споделя
изразеното от първостепенния съд становище. С разпоредбата на чл.646 ал.1 от ТЗ не е
изрично предвидено сочените в т.1, 2 и 3 действия и сделки да са извършени от длъжника,
за разлика от ал.2 на чл.646 ТЗ. След като законът не е поставил изрично изискването
сделката или действието, които ще се атакуват като нищожни по отношение на кредиторите
на несъстоятелността, да са извършени от длъжника, то следва да се приеме, че с искът по
чл.646 ал.1 т.3 от ТЗ може да се иска обявяване нищожността на сделка, извършена от
синдика по реда на чл.718 от ТЗ. Искът по чл.646 ал.1 от ТЗ е средство за попълване масата
на несъстоятелността и цели да обезпечи равенството на кредиторите при получаване на
удовлетворение в универсалното принудително изпълнение. Разпоредбата следва да бъде
тълкувана в интерес на кредиторите. Ето защо продажбата по чл.718 от ТЗ може да бъде
оспорена по реда на чл.646 ал.1 т.3 от ТЗ.
Съгласно чл.646 ал.1 т. 3 от ТЗ нищожна по отношение на кредиторите на
несъстоятелността е сделка с право или вещ от масата на несъстоятелността, направена след
датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност, не по установения в
производството ред.
Атакуваната продажба, обективирана в нотариален акт № 1861, том 10, рег. № 9751,
дело № 1154/2019 г. на нотариус Т. Б., с която синдикът на „Ди Енд Ди Джи Инвест"
Инвест“ ЕАД /в несъстоятелност/ продава на „Търново Риал Естейт“ ЕООД,
представлявано от Ц. Б. Ц. собствения на дружеството-продавач недвижим имот, а именно:
1303,95/1873 идеални части от ПИ с идентификатор 10447.511.340 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Велико Търново, с площ 1 874 кв.м., начин на трайно
ползване: за друг обществен обект, комплекс, номер по предходен план: квартал 88, парцел
III, при съседи: 10447.511.56, 10447.511.339, 10447.511.52, 10447,511.596 и 10447.511.559,
заедно с всички права върху имота, за сумата от 102 700 лв. е сключена от синдика след
извършено от него пряко договаряне по реда на чл.718 от ТЗ. Следва да се установи дали
сделката е извършена по установени в производството по несъстоятелност ред.
Атакуваната сделка е извършена с недвижим имот от масата на несъстоятелността,
след като е налице решение на съда по несъстоятелността за започване осребряването на
имуществото от масата на несъстоятелността. В случая е налице решение на Събранието на
кредиторите относно условията и реда за извършване на продажбите чрез пряко договаряне.
Освен това има направено предложение от синдика, по което е дадено разрешение от съда
по несъстоятелността за продажба по реда на чл.718 от ТЗ. Договорът за продажба на
процесния недвижим имот е сключен в нотариална форма.
Законовото изискване да се пристъпи към продажба чрез пряко договаряне/продажба
при особени случаи/, предвидено с ал.1 на чл.718 от ТЗ в случая е спазено.
Процесния недвижим имот е бил предлаган за продажба по реда на чл.717 от ТЗ, но
продажбата не е извършена поради неявяване на купувачи. Освен това налице е решение на
Събранието на кредиторите от 18.09.2017г., което разрешава на синдика да извършва
продажби чрез пряко договаряне по реда на чл.718 от ТЗ на вещи и права от масата на
несъстоятелността на „Ди Енд Ди Джи Инвест" Инвест“ ЕАД /в несъстоятелност/, както и на
реда и начина на извършване на продажбата чрез пряко договаряне, а именно: началната
продажна цена на имуществото от масата на несъстоятелността на длъжника да бъде
съгласно пазарната стойност на имуществото по изготвените оценки от оценителя, избран
по усмотрение на синдика М.Н., като при нестанала първа продажба чрез пряко договаряне,
продажната цена да бъде намаляване по усмотрение на синдика без ограничение при
последващите продажби.
Синдикът е провел девет продажби по реда на чл.718 от ТЗ относно процесния
8
недвижим имот, като едва на последната от 30.04.2019г. има обявен купувач-„Търново Риал
Естейт“ ЕООД при продажна цена 102 700 лв.
С определение № 254/11.03.2019г. по т.д. № 138/2015г. съдът по несъстоятелността
приема два броя актуализирани оценки на имущество от масата на
несъстоятелността/включително и на процесния недвижим имот/ и разрешава на синдик
Ив.М. да пристъпи към продажба по реда на чл.718 ТЗ и съгласно решенията на Събранието
на кредиторите от 18.09.2017г. на посочените в молбата имоти, при посочената начална
продажна цена. Освен това с определение № 397/3.05.2019г. на съда по несъстоятелността
дадено разрешение на синдика за сключване на предварителен договор по отношение на
процесния недвижим имот със спечелилия кандидат при цена 102 700 лв. С оглед на
изложените обстоятелства съдът приема, че атакуваната продажба, осъществена от синдика
по реда на чл.718 от ТЗ, е извършена по установения за такъв вид продажби ред в
производството по несъстоятелност. Процесната продажба съответства на разпоредбите на
Търговския закон-чл.718 от ТЗ. Освен това продажбата, съответства на решенията на
Събранието на кредиторите и на реда и начина на извършване на продажбата чрез пряко
договаряне, приети от Събранието на кредиторите. Видно е от решенията на Събранието на
кредиторите от 118.09.2017г., че Събранието на кредиторите е поставило като единствено
условия на продажбата чрез пряко договаряне по реда на чл.718 от ТЗ началната продажна
цена при първата продажба на имущество от масата на несъстоятелността да бъде съгласно
пазарната стойност по изготвените оценки от оценителя, избран по усмотрение на синдика
М.Н.. По отношение на следващите продажби чрез пряко договаряне, Събранието на
кредиторите позволява продажната цена да бъде намалявана по усмотрение на синдика без
ограничение при последващите продажби. Следователно на синдика не са поставени
никакви ограничения по отношение на броя на продажбите, нито по отношение на
размерите, с които ще бъде намалявана продажната цена при всяка последваща продажба.
Следва да се отбележи, че разпоредбата на чл.718 от ТЗ не предвижда правила относно броя
на продажбите чрез пряко договаряне, нито пък правила за начина по който ще се намалява
цената при всяка следваща продажба. Тези въпроси са предоставени на Събранието на
кредиторите. Разпоредбата на чл.718 ал.1 от ТЗ предвижда, че при продажбата чрез пряко
договаряне продажната цена може да бъде по-ниска от началната цена по чл.717ж. В
случая не се твърди и не се установява синдикът да е действал при сключване на
процесната продажба в разрез с решенията на събранието на кредиторите или в разрез с
даденото от съда по несъстоятелността разрешение за продажба по реда на чл.718 ТЗ.
С оглед на изложеното съдът приема, че при прякото договаряне относно процесния
недвижим имот и станалата продажба на 30.04.20129г. с обявен за спечелил купувач
„Търново Риал Естейт“ ЕООД, синдикът е спазил реда по чл.718 от ТЗ, решението на
събранието на кредиторите и дадените от съда по несъстоятелността разрешения, т.е.
продажбата на процесния недвижим имот не е в нарушение на установения в
производството по несъстоятелност „Ди Енд Ди Джи Инвест" Инвест“ ЕАД /в
несъстоятелност/ ред.
Съдът не счита, че необявяването в специалния бюлетин на Министерството на
икономиката на проведените продажби чрез пряко договаряне относно процесния недвижим
имот, насрочени за 27.03.2019г., 12.04.2019г. и 30.04.2019г./процесната станала продажба/ и
неспазване на 14 дневния срок преди обявения ден за продажба, представлява нарушение на
установения ред по смисъла на чл.646 ал.1 от ТЗ, нито пък може да се квалифицира като
неполагане на дължимата грижа от страна на синдика, тъй като Търговския закон не
предвижда разгласяване на продажбите чрез пряко договаряне по реда на чл.718 от ТЗ чрез
обявяване в специалния бюлетин на Министерството на икономиката. Този начин на
обявяване е предвиден за продажбите, извършвани по реда на чл.718в и чл.717ж от ТЗ.
Както правилно отбелязва първостепенният съд, този начин на обявяване не се отнася за
продажбите по чл.718 ТЗ, тъй като се касае за продажба при особени случаи, до които се
9
достига след като право или вещ от масата на несъстоятелността, не е могло да бъде
продадено чрез публичните търгове с тайно или такива с явно наддаване. Продажбата при
особени случаи по чл.718 от ТЗ е по специален ред, установен от закона, от решението на
събранието на кредиторите и от разрешенията на съда по несъстоятелността, който
специален ред има за цел право или вещ от масата на несъстоятелността да бъде осребрено
и да се достигне до удовлетворяване на кредиторите. Ето защо съдът приема, че
изискванията на чл.717а от ТЗ не са приложими за продажбата по реда на чл.718 от ТЗ.
При оспорената по реда на чл.646 ал.1 т.3 от ТЗ продажба, извършена от синдика на
„Ди Енд Ди Джи Инвест" Инвест“ ЕАД /в несъстоятелност/ по реда на чл.718 от ТЗ по
отношение на процесния недвижим имот, съдът следва да прецени и дали синдикът като
продавач е осъществили не възложената му с чл.660 от ТЗ дължима грижа, в която по
необходимост се включва и начинът на определяне на продажната цена на имота. В случая
се твърди, че сидникът не е изпълнил дължимата грижа при преценката относно годността
на оценката на лицензирания оценител, според която след период от една година и три
месеца, пазарната стойност на имота е намалена три пъти.
Разпоредбата на чл. 660, ал.1 от ТЗ посочва обема на дължимата грижа, която следва
да полага синдикът при осъществяване на правомощията си – грижата на добрия търговец.
Въззивният съд намира, че в случая не може да се приеме, че поради това, че не е отхвърлил
оценката на лицензирания оценител в размер на 108 000 лв. за процесния имот, синдикът не
е изпълнил възложената му с чл.660 от ТЗ дължима грижа. При наличието на проведени
толкова продажби за процесния имот, при съобразяване с пазарната стойност на
оценителската експертиза, и липса на купувачи, синдикът не е имал основание да се усъмни
в оценката, дадена от оценителя С. от 108 000лв., макар и тя да е била по-ниска от
предходната. Невъзлагането на нова оценка на друг оценител не може да се оцени като
непроява на дължимата грижа от страна на синдика. С оглед на изложеното предявеният
главен иск следва да бъде отхвърлен.
По евентуалния иск с правно основание чл. 26, ал.1, предл.първо от ЗЗД:
Искът е за прогласяване нищожността на договора за покупко-продажба от 26.08.2019
г., обективиран в нотариален акт № 1861, том 10, рег. № 9751, дело № 1154 на нотариус Т.
Б., поради противоречие със закона. Ищецът твърди, че при сключване на сделката са
нарушени нормите на чл. 718 ТЗ, на чл. 657, ал.2 от ТЗ и чл. 660, ал.1 от ТЗ.
Както бе посочено по-горе относно главния иск, при процесната продажба не е
нарушен редът по чл. 718 от ТЗ. В конкретния случай са осъществени изискуемите от
Закона елементи от сложния фактически състав за осъществяване на продажба по чл. 718 от
ТЗ на недвижимия имот от масата на несъстоятелността, а именно: Решение на съда по
несъстоятелността за започване на осребряване на имуществото от масата на
несъстоятелността; Решение на събранието на кредиторите, относно условията и реда за
извършване на продажбите чрез пряко договаряне; Предложение от синдика, по което е
дадено разрешение от съда по несъстоятелността за продажба по реда на чл. 718 от ТЗ за
процесния недвижим имот; Сключване на договор за продажба на недвижимия имот от
масата на несъстоятелността в нотариална форма. В случая синдикът е действал при
процесната продажба съобразно с решенията на събранието на кредиторите, с които са му
предоставени широки правомощия, относно определяне броя на продажбите по чл. 718 от
ТЗ, а също и по отношение на цената, при които те ще бъдат проведени.
Разпоредбата на чл. 657, ал.2 от ТЗ, на която се позовава ищецът, няма отношение
към реда за извършване на продажбата по чл. 718 от ТЗ, тъй като тя касае правомощията на
съда по несъстоятелността да освободи синдика в случай, че не изпълнява задълженията си,
или с действията си застрашава интересите на кредиторите и длъжника.
Разпоредбата на чл. 660, ал.1 от ТЗ посочва обема на дължимата грижа, която следва
да полага синдикът при осъществяване на правомощията си – грижата на добрия търговец. В
10
изложението по-горе са посочени съображенията на съда, че в случая не може да се приеме,
че синдикът не е проявил дължимата грижа.
Макар събранието на кредиторите да е овластено от закона да определи минималната
продажна цена на имущество, което ще се продава при хипотезата на чл. 718 ТЗ, това му
правомощие само по себе си не изключва определянето й на цената от синдика, когато не е
било реализирано от неговия вносител. Синдикът е оправомощен да определи продажната
цена самостоятелно, включително да не извърши ново оценяване, или да извърши такова.
При наличието на данни по делото, че в случая са надлежно проведени продажби чрез търг
по реда на чл. 717 от ГПК, които са обявени за неосъществени, че са били проведени преди
това осем продажби по реда на чл. 718 от ТЗ по отношение на процесния недвижим имот,
извършената продажба е в съгласие със закона и с целта на универсалното принудително
производство във фазата на осребряване на длъжниковото имущество. Ето защо
предявеният евентуален иск с правно основание чл. 26, ал.1, предл.първо от ЗЗД е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По евентуалния иск с правно основание чл. 26, ал.1, предл. трето от ЗЗД:
Искът е за прогласяване нищожността на процесния договор за покупко-продажба,
поради накърняване на добрите нрави.
Въззивният съд се съобрази с трайно установената практика на ВКС, относно
тълкуване на понятието „добрите нрави“. Добрите нрави са неписани общовалидни морални
норми, които съществуват като общи принципи, или произтичат от тях и са критерии за
оценка на сделките. Нееквивалентността на престациите е пример за нарушение на добрите
нрави и водещо до нищожност на сделката по чл. 26, ал.1 от ЗЗД. Съдебната практика
възприема като критерии изключително голямата разлика в престациите, в който случай се
приема нищожност на сделката поради нарушение на добрите нрави.
С решение № 452/25.06.2010 г. по гр.д. № 4277/2008 г. на ВКС, І ГО, се приема, че
неравностойността на престациите би следвало да е такава, че практически да е сведена до
липса на престация. Изводът е, че значителната и явна нееквивалентност на насрещните
престации, която води до нищожност поради противоречие с добрите нрави ще е налице,
когато насрещната престация е практически нулева.
В разглеждания случай не е налице такава значителна степен на нееквивалентност на
престациите по договора, която да се равнява на липса на насрещната престация.
Съгласно техническата експертиза, справедливата пазарна стойност на процесния
имот /идеалните части от него, които са предмет на продажбата/ е 358 970 лв. към датата,
когато е сключена сделката /26.08.2019 г./ Към тази дата следва да се преценява
еквивалентността на престациите. При сравнение на посочената от вещото лице пазарна
стойност на процесния имот и цената, за която е продаден по договора – 102 700 лв. се
вижда, че разликата между тези стойности е три пъти и половина. Т.е. имотът е продаден за
малко под 1/3 от справедливата му пазарна стойност. Въззивният съд намира, че тази
разлика не представлява такава нееквивалентност на насрещните престации, която да се
явява толкова значителна, че да се равнява на пълна липса на престация.
Следва да се съобрази и обстоятелството, че договорената и платена цена от 102 700
лв. в случая надвишава данъчната оценка на имота, която е 56 981.30 лв. според посоченото
в нотариалния акт. Съдебната практика приема, че дори договорената цена под данъчната
оценка, не води до нищожност на сделката поради противоречи с добрите нрави. С оглед на
изложеното, съдът намира, че установената разлика от три пъти и половина между
справедливата пазарна стойност и цената на която е продаден имота от синдика по реда на
чл.718 от ТЗ, не обосновава извод за нарушаване на добрите нрави.
Въззивният съд споделя съображенията на първостепенния съд, изложени в
първоинстанционното решение, че в случая се касае за особен случай на продажба по реда
11
на чл. 718 ТЗ, извършена в рамките на универсалното принудително изпълнение в
производството по несъстоятелност, чиято главна цел е пълно осребряване на цялото
имущество на длъжника и поради тази цел е допустимо продажбата на вещи и права от
масата на несъстоятелността да се извършва под тяхната справедлива пазарна стойност. С
оглед на изложеното предявеният иск по чл. чл. 26, ал.1, предл. трето от ЗЗД като
неоснователен следва да бъде отхвърлен.
Поради съвпадане изводите на първостепенния съд с тези на въззивната инстанция
обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, Великотърновският апелативен съд
РЕШИ:
Оставя без разглеждане въззивната жалба на синдика на „Ди Енд Ди Джи Инвест“
ЕАД-в несъстоятелност М. И. Н.. против решение № 25 от 7.07.2021 г. на Окръжен съд –
Плевен, постановено по т.д. № 104/2020 г. по описа на същия съд. в частта й, с която се
обжалва решението, с което са отхвърлени предявените евентуални искове, като
процесуално недопустима.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 25 от 7.07.2021 г. на Окръжен съд – Плевен,
постановено по т.д. № 104/2020 г. по описа на същия съд.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд на
Република България в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12