Р Е Ш Е Н
И Е
№
……………… /10.01.2019 г., гр.
Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XLIV състав, в открито съдебно заседание на тринадесети ноември две хиляди и
деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВАЛЕНТИН
ПУШЕВСКИ
с участието на секретаря Мария
Миланова, след като разгледа докладваното от съдията НАХД № 4334 по описа за
2019 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 59
и сл. от ЗАНН.
Образувано е по
жалба на „Д.с.ф.“ ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:***
срещу Наказателно постановление № 449723 – F493049 от
Дружеството – жалбоподател „Д.с.ф.“ ЕООД моли за отмяна на наказателното
постановление, като представя подробни аргументи в защита на своята позиция.
Дружеството навежда твърдения, че през 2018 г. не е извършвало никаква
търговска дейност, като обяснява, че на 29.12.2017 г. е направен опит да бъде
изведен дневен финансов отчет, но поради технически причини (недостиг на хартия
в касовия апарат), операцията е отчетена на 05.01.2018 г. Дружеството посочва,
че сумата от 4800 лева е посочена в ГДД за 2017 г. като приход, като също така
е изпълнило своето задължение да декларира, че през 2018 г. не е извършвало
търговска дейност. Поради гореизложените съображения, моли за отмяна на
наказателното постановление.
В проведеното на 13.11.2018 г. открито съдебно заседание по НАХД № 4334 по
описа за 2019 г. на Варненския районен съд, въззивното
дружество „Д.с.ф.“ ЕООД се представлява от своя процесуален представител адв. Станислав Иванов от АК – Варна, който поддържа жалбата
на посочените в нея основания и моли за отмяна на наказателното постановление.
В проведеното на 13.11.2018 г. открито съдебно заседание по НАХД № 4334 по
описа за 2019 г. на Варненския районен съд, въззиваемата
страна ТД на НАП – гр. Варна се представлява от своя процесуален представител
юрисконсулт Диана Флорева, която моли за
потвърждаване на наказателното постановление, мотивирайки се, че АУАН и
издаденото въз основа на него наказателно постановление са издадени в
сроковете, предвидени в ЗАНН и разполагат с всички изискуеми реквизити.
От фактическа
страна, съдът намира за установено следното:
На 29.12.2017 г. бил издаден
фискален бон ED 274208 на стойност от 1860 лева от дружеството „Д.с.ф.“ ЕООД,
но не бил пуснат дневен финансов отчет за деня 29.12.2017 г. Дневният финансов
отчет бил пуснат едва на 05.01.2018 г.
На 31.05.2019 г. св. В.И.Т. –
инспектор по приходите в ТД на НАП – гр. Варна установила след проверка в
информационния масив на ТД на НАП – гр. Варна, че дружеството „Д.с.ф.“ ЕООД има
реализирани обороти в размер на 1860 лева, съгласно информацията от
регистрираните фискални устройства, но същевременно не е депозирало в ТД на НАП
– гр. Варна годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО за 2018 г. в законоустановения срок, а именно до 01.04.2019 г.
Приемайки, че с това свое поведение, в частност бездействие, дружеството ‚Д.с.ф.“
ЕООД е нарушило разпоредбата на чл. 92, ал. в вр. ал.
1 от ЗКПО, на 17.06.2019 г. св. Т. съставила акт за установяване на
административно нарушение, с който санкционирала дружеството за нарушение на
посочената нормативна разпоредба.
В предвидения в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок, постъпило
писмено възражение срещу съставения АУАН, което било разгледано от
административно – наказващия орган, но след като било преценено за
неоснователно, на 18.07.2019 г. Директорът на дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП
– гр. Варна, приемайки идентична фактическа обстановка, като тази изложена в
обстоятелствената част на АУАН, издал наказателно постановление, с което на
основание чл. 261, ал. 1 от ЗКПО, наложил на дружеството „Д.с.ф.“ ЕООД
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 500 лева за
нарушение на чл. 92, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗКПО.
По отношение на доказателствата и от правна страна, съдът намира за
установено следното:
Жалбата срещу наказателното
постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 7 – дневен срок,
от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което се
явява процесуално допустима.
По същество, съдът я намира за
основателна, поради следните съображения:
На първо място съдът намира за
необходимо да отбележи, че изцяло кредитира показанията на св. В.И.Т., като
последователни, логични и най – същественото – подкрепени от всички събрани в
хода на административно – наказателното производство писмени доказателства. Св.
Т. посочи, че е установила размера на оборотите за 2018 г., формирани от въззивното дружество от данните от регистрираните фискални
устройства в търговския обект, стопанисван от дружеството.
В действителност самото дружество в
своята въззивна жалба признава, че фискален бон за
сумата от 1860 лева е бил издаден на 29.12.2017 г., но поради небрежност не е
бил пуснат дневен финансов отчет или по – скоро според дружеството това се е
случило поради някаква техническа неизправност на касовия апарат и конкретно поради
липса на ролка хартия в него, като операцията (пускането на дневен финансов
отчет) е била извършена на 29.12.2017 г., но заради този технически проблем е
била отчетена едва на 05.01.2018 г.
Тези твърдения на въззивното дружество са видими
от приложените на л. 13 и л. 14 от НАХД № 4334 по описа за 2019 г. на
Варненския районен съд дневен финансов отчет от дата 05.01.2018 г. и копие на
фискален бон ED
274208 от 29.12.2017 г.
Очевидно в случая се касае за проявена доста сериозна небрежност от страна
на законния представител на въззивното дружество,
която по принцип не следва да бъде толерирана и съдът не я толерира в никакъв
случай, но при тези установени факти би било несправедливо да бъде ангажирана
административно – наказателната отговорност за нарушение на чл. 92, ал. 1 от ЗКПО, доколкото се установи, че оборота за 2018 г. (съгласно дневен финансов
отчет за 05.01.2018 г.) е в размер на 1860 лева и в действителност за тази сума
е бил издаден фискален касов бон на 29.12.2017 г., като просто на тази дата (29.12.2017
г.) не е бил издаден дневен финансов отчет.
Преди изменението на Наредба № Н – 18 от 13.12.2006 г. за регистриране и
отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти,
изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които
извършват продажби чрез електронен магазин от месец юли 2019 г. е съществувало
задължение за лицата по чл. 3 от Наредбата да отпечатват пълен дневен финансов
отчет с нулиране и запис във фискалната памет за всеки ден, през който в
устройството са регистрирани продажби/сторно операции,
поради което и в случая действително е било извършено на 29.12.2017 г. нарушение
на финансовото законодателство (на чл. 39 от Наредба № Н – 18 от 13.12.2006 г.
за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските
обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата,
които извършват продажби чрез електронен магазин).
Но според съда не би било справедливо в случая да се ангажира отговорността
на дружеството – жалбоподател за нарушение на чл. 92, ал. 2 вр.
ал. 1 от ЗКПО, тъй като няма данни за 2018 г. същото да е извършвало стопанска
и търговска дейност по смисъла на Закона за счетоводството, т.е. приложима е
разпоредбата на чл. 92, ал. 4 от ЗКПО.
На практика оборота в размер на 1860 лева е бил регистриран през 2017 г.,
единствено е бил пуснат дневен финансов отчет на 05.01.2018 г., поради което и
се е получила тази информация в информационния масив на НАП.
За една по – голяма прецизност, съдът би желал в известна степен да укори въззивното дружество, защото писмените доказателства за
издаден на 29.12.2017 г. фискален касов бон са представени едва наред с въззивната жалба. Същите не са били представени наред с
възражението с правно основание чл. 44, ал. 1 от ЗАНН (което е изключително бланкетно), за да има възможност административно –
наказващия орган да се запознае с тях, респ. ако е необходимо да проведе своеобразно
допълнително разследване, защото тогава вероятно можеше и да не бъде издадено
наказателно постановление.
Поради гореизложените съображения, съдът намира, че за дружеството „Д.с.ф.“
ЕООД не е съществувало задължение да подаде ГДД за 2018 г. в ТД на НАП – гр.
Варна, доколкото не е извършвало стопанска и търговска дейност по смисъла на
Закона за счетоводството през 2018 г., поради което и Наказателно постановление
№ 449723 – F493049 от 18.07.2019 г., издадено от Директора на дирекция „Обслужване“ в Териториалната дирекция на Националната
агенция за приходите – гр. Варна следва да бъде отменено.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
Отменя Наказателно постановление № 449723 – F493049 от 18.07.2019 г., издадено от
Директора на дирекция „Обслужване“ в
Териториалната дирекция на Националната агенция за приходите – гр. Варна, с
което на „Д.с.ф.“ ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:***,
на основание разпоредбата на чл. 261, ал. 1 от ЗКПО, е наложено административно
наказание „имуществена санкция“ в размер на 500 лева (петстотин лева) за това,
че на 31.05.2019 г. в ТД на НАП – гр. Варна, при извършена проверка в
информационния масив е установено, че задълженото лице „Д.с.ф.“ ЕООД –
дружество извършвало търговска дейност в периода от 01.01.2018
г. до 31.12.2018 г., не е изпълнило задължението си да подаде ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2018 г., в законоустановения срок до
01.04.2019 г. През 2018 г. дружеството е осъществило търговска дейност в обект
– магазин за насипен чай, оборотите от който са отчетени на регистрираните
фискални устройства и същите са в размер на 1860 лева, като ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2018 г. не е подадена към датата на съставяне на АУАН – нарушение на
разпоредбата на чл. 92, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗКПО.
Решението подлежи на касационно
обжалване в 14 – дневен срок от получаване на съобщение за изготвянето му пред
Административен съд – Варна.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: