Р Е Ш Е Н И Е № 83
Гр.Сливен, 05.04.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на двадесет и девети
март, през две хиляди двадесет и първа година в състав :
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ : СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
При
участието на секретаря Николинка Йорданова и при участието на прокурора ……..,
като разгледа докладваното от административния съдия Светлана Драгоманска адм.д. № 85 по описа
за 2021 г. на Административен съд гр.Сливен, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с чл. 65, ал. 4 от Закона за общинската собственост /ЗОбС/.
Образувано е по жалба от ПК "К.", с. Б., общ. Сливен, представлявана от п. Р.Н.Д. срещу Заповед № РД–15–2603/23.10.2019 г. на Кмета на Община Сливен, с която на основание чл. 65, ал. 1 предл. второ от ЗОбС е наредено да се изземе от ПК "К." имот – частна общинска собственост, представляващ УПИ № XXIII, кв. 9 с площ от 310 кв. м., отреден за комплексно обществено обслужване по ПУП на с. Б., общ. Сливен, актуван с АЧОС № 14/23.04.2004г.
В жалбата
се твърди, че оспорената заповед е необоснова и
незаконосъобразна. Твърди, че въз основа на
протокол № 2 от 18.08.1971г. за дадена строителна линия и определено ниво
кооперацията е застроила павилион от 96 кв.м., който е деклариран в отдел „МДТ“
в Община Сливен. Счита, че е налице законно основание за поставяне на павилиона
и същият представлявал строеж по смисъла на ЗУТ с траен градоустройствен статут.
Моли съда да отмени атакувания административен акт.
В с.з. оспорващият, редовно и своевременно призован, се представлява от п. на кооперацията Р.Д., която поддържа жалбата.
В с.з. административният орган, чрез упълномощен процесуален представител юрк. М. С. оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли. В писмени бележки, излага съображения за законосъобразност на заповедта. Изтъква, че имотът се държи без правно основание, тъй като към момента на издаване на заповедта не е сключен договор за наем за поставяне на павилиона. Моли съда да отхвърли жалбата.
Въз основа на всички събрани
по делото доказателства, съдът прие за установена
следната фактическа обстановка:
На 23.04.2004 г. бил съставен Акт за частна общинска собственост № 14 на УПИ № XXIII, кв. 9 с площ от 310 кв. м., отреден за комплексно обществено обслужване по ПУП на с. Б., общ. Сливен.
На 06.08.2019 г. П. И. е подала молба вх. № 9400-14541 до Община Сливен, в която заявила, че по силата на Договор за наем от 10.12.2015 г. е ползвала имот – масивна сграда, собственост на ПК " К." на адрес с. Б., ул. "Ч. " № …, като на 28.04.2017 г. П. на кооперацията Р.Д. й разрешила да ползва павилион на адрес с. Б., ул. "Ч." № …, за който плащала наем по устна договорка. Заявила молба до общинската администрация да се извърши проверка за законността на павилиона.
Със Заявление вх. № 9400-15020/13.08.2019 г. до Кмета на Община Сливен Р.Д., в качеството на п. на ПК „К.“ с.Б. заявила, че от 1971 г. притежава законно монтиран павилион върху общинска земя в с. Б., кв. 9, УПИ XXIII и изразила желание да закупи земята, като се инициира процедура за това. Представен е Протокол № 2/18.08.1971 г. от ОНС Сливен, с който е дадена строителна линия и ниво за застрояване на сглобяем павилион от 96 кв. м. на Селкооп с. Б., общ.Сливен.
По повод молба вх. № 9400-14541/06.08.2019 г. от П. И. работна група от специалисти при Общинска администрация Сливен извършила проверка на място, при която констатирали, че в УПИ № XXIII, кв. 9, частна общинска собственост, с площ от 310 кв. м. е поставен павилион с размери 11 м. /6 м., който се ползва от "Камен 15" ЕООД с у. П. И., съгласно договор за наем № 5/10.12.2015 г.
С писмо изх. № 9400-15020(1)/09.09.2019 г. Кметът на Община Сливен уведомил Р.Д., че имотът може да бъде закупен или отдаден под наем само след провеждане на търг или конкурс, както и че при извършена проверка е констатиран поставен без правно основание в парцела павилион (без сключен договор с Община Сливен за временно и възмездно ползване под наем). Със същото писмо Д. била уведомена, че следва в 30-дневен срок да демонтира павилиона и освободи ползвания без правно основание общински имот. Писмото е връчено на председателя на кооперацията на 13.09.2019 г.
На 18.10.2019 г. от работна група при Общинска администрация Сливен била извършена проверка, обективирана в Констативен протокол от 18.10.2019 г. като било установено, че павилионът не е демонтиран.
Със Заповед № РД–15–2603/23.10.2019 г., издадена на основание чл. 65, ал. 1 предл. второ от ЗОбС Кметът на Община Сливен наредил да се изземе от ПК "К." имот – частна общинска собственост, представляващ УПИ № XXIII, кв. 9 с площ от 310 кв. м., отреден за комплексно обществено обслужване по ПУП на с. Б., общ. Сливен, актуван с АЧОС № 14/23.04.2004г.
Заповедта е обжалвана пред АС-Сливен и е било образувано АД № 466/2019 г. С решение № 84 от 03.06.2020 г. постановено по АД № 466/2019 г., заповед № РД–15–2603/23.10.2019 г., кмета на община Сливен е отменена като незаконосъобразна.
Съдебния акт е обжалван и с Решение № 1681/10.02.2021 г., постановено по административно дело № 8065 по описа за 2020 г. на Върховен административен съд на Република България, Четвърто отделение, е отменено решение № 84 от 03.06.2020 г., постановено по адм.д. № 466/2019 г., по описа на Административен съд Сливен и е върнато делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав на съда. Дал е задължителни указания за обсъждане съдебно-техническата експертиза заедно с всички събрани по делото доказателства и за излагане на мотиви във връзка с предпоставките на чл. 65 от ЗОС.
Към доказателствата по делото са приобщени съставен Акт за частна общинска собственост № 14/23.04.2004 г.; постановление на РП Сливен от 25.09.2019 г. за отказ от образуване на досъдебно производство; постановление на АП Бургас от 07.01.2020г., с което постановлението на РП Сливен е отменено и на РП Сливен е указано извършване на нова проверка и скица – извадка от действащия ПУП на с.Б. относно УПИ № XXIII, кв. 9 с площ от 310 кв. отреден за комплексно обществено обслужване.
По делото е приета като неоспорена от страните съдебно техническа експертиза, изготвена от инж. М.З.Д., която съдът кредитира като компетентно и безпристрастно изготвена и съответна на доказателствата. Съгласно заключението на вещото лице, процесният павилион, така както е описан в констативни протокол на служителите на община Сливен, представлява масивна сграда в имот - УПИ № XXIII, кв. 9 по плана на с.Б. общ.Сливен; павилионът представлява строеж по смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ, изпълнен е преди 1987 г.; нанесена на действащия ПУП, която предвид реализирането й преди 1987 г. представлява търпим строеж по смисъла на §16 от ПР на ЗУТ. В о.с.з. заявява, че павилионът е разположен в имот УПИ ХХІІІ в кв. 9, който е предмет на процесната заповед и е с размери 12 м. на 8 м., или е 96 кв. м., колкото е по Протокол № 2 за дадената строителна линия.
Въз основа на така установените факти и след като прецени наведените в жалбата доводи, становищата на страните и извърши проверка в съответствие с изискването на чл. 168, ал. 1 от АПК за законосъобразност на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е допустима - подадена е от лице, което е непосредствен адресат на акта, който непосредствено засяга неговите права и законни интереси т.е. има правен интерес от оспорването. Административният акт е съобщен на 28.10.2019 г., а жалбата е подадена на 06.11.2019 г. и следователно е спазен срока за обжалване по чл.149 ал.1 от АПК.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Оспорената заповед е постановена на основание чл. 65, ал. 1 от ЗОС. Актът е издаден от административен орган, разполагащ с материална и териториална компетентност. По отношение валидността на обжалваната заповед и при преценка на формалните изисквания относно съдържанието й съдът констатира, че същата е в писмена форма, подписана от издателя си и съдържа изложени фактически и правни основания. Допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени правила при издаването на акта не се констатират. В съответствие с регламентираното в чл. 26, ал. 1 от АПК правило, жалбоподателката е била своевременно писмено уведомена за започналото административно производство.
Съгласно чл. 65, ал. 1 от ЗОбС, общински имот, който се владее или държи без правно основание, не се използва по предназначение или необходимостта от него е отпаднала, се изземва въз основа на заповед на кмета на съответната община. Визираната норма предвижда следните предпоставки за издаване на заповед за изземване: имотът да е общински, да се владее или държи без правно основание, да не се използва по предназначение или необходимостта от него да е отпаднала.
Съдът, като има предвид изложените от административния орган мотиви, при проверка на законосъобразността на оспорената заповед, изследва наличието на следните кумулативно предвидени предпоставки: имотът да е общински и същият да се държи без правно основание.
Съдът приема в случая за установено наличието на първото кумулативно изискване - Съгласно чл. 5 ЗОС общината установява възникването, изменението и погасяването на правото си на собственост върху недвижими имоти с акт за общинска собственост. Актът за общинска собственост в съответствие с разпоредбата на чл.5, ал.3 от ЗОбС няма правопораждащо действие, като по своя характер той представлява официален писмен документ, съставен от длъжностно лице по ред и форма, определени в закона и има обвързваща доказателствена сила за удостоверените с него обстоятелства относно правното основание за актуването на имота; вида на собствеността; граници, бивши собственици и т. н. Собствеността на общината върху недвижими имоти предмет на такива актове, не възниква и не се погасява от тях. Независимо, че няма правопораждащо действие, актът за общинска собственост е материално-правното основание за издаване на заповед по смисъла на чл. 65, ал.1 от ЗОС.
В процесното спорно правоотношение Кметът е издал административен акт при наличието на доказателства, че процесният недвижим имот, представляващ УПИ № XXIII, кв. 9 с площ от 310 кв. м., отреден за комплексно обществено обслужване по ПУП на с. Б., общ. Сливен е частна общинска собственост. С представения акт за частна общинска собственост № 14/23.04.2004г за спорния недвижим имот, се установи наличието на първата материалноправна предпоставка за изземването на недвижимия имот.
Относно наличието на втората кумулативна предпоставка, а именно имота общинска собственост да се държи без правно основание съдът счита, че в доказателствена тежест на оспорващата съгл. чл. 154 ал. 1 ГПК във вр. чл. 144 АПК е да установи съществуването на валидно възникнало правно основание по силата на което упражнява фактическа власт върху терена общинска собственост. Съгласно чл.13, ал.2 от Наредба за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинското имущество на община Сливен "Отдаването под наем на свободни нежилищни имоти-частна общинска собственост се извършва от кмета на общината след провеждане на публичен търг или публично оповестен конкурс за срок от 5 години. ". „Въз основа на резултатите от търга, кметът на общината издава заповед, с която определя лицето, спечелило търга, цената и условията на плащането." - Чл. 63, ал.1 от Наредба за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинското имущество. В случая не се представиха доказателства, за сключен договор за наем за поставяне на павилион за търговска дейност. В този смисъл е практиката на ВАС, а именно: Решение № 2034 от 12.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5693/2013 г., III о.
Установи се по делото от заключението на съдебно-техническата експертиза, че павилионът представлява строеж по смисъла на т.38 от §5 от ДР на ЗУТ, реализиран преди 1987 г. върху общинска земя и по смисъла на §16 от ДР на ЗУТ, представлява търпим строеж. Независимо от изложеното, доколкото предмет на изземване с процесната заповед е само имот – частна общинска собственост, представляващ УПИ № XXIII, кв. 9 с площ от 310 кв. м. /терен/, като в нея не е посочен павилиона, направените в този смисъл възражения, не следва да се разглеждат в настоящото производство, тъй като за приложението на чл. 65 от ЗОС те са ирелевантни. Процесната заповед е основание единствено за изземване на поземления имот. Тези възражения биха били относими, в производство по обжалване на заповед издадена на основанията и по реда на чл. 225 от ЗУТ, но не в настоящото производство. В този смисъл е Решение № 9501 от 20.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12461/2018 г., II о. Поради това, следва да се приеме, че оспорващата кооперация не притежава валидно и противопоставимо на Община Сливен правно основание, по силата на което да държи имота. Ето защо, съдът приема, че е била налице и втората материално-правна предпоставка за издаването на заповедта и изземването по административен ред на недвижимия имот частна общинска собственост, представляващ УПИ № XXIII, кв. 9 с площ от 310 кв. м..
Съгласно чл. 65, ал. 1 ЗОС общински имот, който се владее или държи без правно основание, не се използва по предназначение се изземва въз основа на заповед на кмета. Имотът, за който е издадена оспорената заповед е общинска собственост, съгласно представения АОС. Не е налице правно основание за ползването му от адресата на акта. Имотът продължава да се ползва от жалбоподателя, което и не се оспорва от него. Налице са всички кумулативни предпоставки за изземване на имота.
По изложените съображения съдът, намира оспорения административен акт - Заповед № РД – 15 – 2603/23.10.2019 г. на Кмета на Община Сливен, за издаден при спазване на административнопроизводствените правила, при правилно приложение на материалния закон, в предвидената форма и от компетентен орган.
Жалбата се явява недоказана по своето основание и подлежи на отхвърляне.
Воден от
гореизложеното и на основание чл. 172, ал.
2, предл. последно от
АПК, Административен съд - Сливен
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на ПК "К.", с. Б., общ. Сливен, представлявана от п. Р.Н.Д. срещу Заповед № РД–15–2603/23.10.2019 г. на Кмета на Община Сливен, с която на основание чл. 65, ал. 1 предл. второ от ЗОбС е наредено да се изземе от ПК "К." имот – частна общинска собственост, представляващ УПИ № XXIII, кв. 9 с площ от 310 кв. м., отреден за комплексно обществено обслужване по ПУП на с. Б., общ. Сливен, актуван с АЧОС № 14/23.04.2004г., като неоснователна.
Решението може
да се обжалва
с касационна жалба пред Върховен административен
съд на Република
България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ :