Р Е
Ш Е Н И Е
№ 125/4.6.2019г.
гр.
В.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Варненски окръжен съд, Наказателно отделение в публично съдебно заседание на осемнадесети април две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: Иваничка Славкова
Членове: Светлозар Г.
Яна Панева
при
секретар Родина Петкова като разгледа докладваното от
съдията Славкова въззивно
наказателно частен характер дело № 240 по описа за 2019 г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Предмет на въззивното
производство е присъдата от 20.11.2018г. по НЧХД
№ 30 по описа за 2018 година на РС П., първи състав.
Обжалвания съдебен акт е
осъдителен за подсъдимия Д.Г.Д., който е признат за виновен в това, че на 17.08.2017г.
. около 19:00 ч., в с. Н.Р., общ. В., обл. В., причинил на Х.Х.Х. лека телесна повреда, изразяваща се в
нараняване по предната повърхност на лявото бедро в горна трета и ожулване в
областта на дясното коляно, които са обособили временно разстройство на
здравето, не опасно за живота, поради което и На основание чл.130, ал.1, вр.
чл. 78 А, ал.1 от НК е освободен от наказателна отговорност с наложено
административно наказание глоба в размер на ....лева. Със същата присъда е
осъден да заплати на Х.Х.Х. сумата
от 500 (петстотин) лева, представляваща
причинени с деянието неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от
дата на деянието – 17.08.2017г. до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлен гражданския иск за горницата до
2500лв., като неоснователен и недоказан по размер.
Осъден е да заплати на Хр.Х.
сумата в размер на 100 (сто) лева, представляваща
направените от него съдебни разноски, както и 400 (четиристотин) лева
представляваща адвокатски хонорар.Осъден е да заплати държавна такса върху
уваженият размер на гражданския иск в размер на 50 лева, в полза на Държавата, по сметка на РС- П..
Въззивното производство е
образувано по частна жалба подадена от Х.Х.Х.,
в която се излагат доводи за недоволство от постановената присъда както в
наказателната, така и в гражданската и част. В заключение се прави искане за
увеличение на размера на гражданския иск за претърпени неимуществени вреди,
настъпили в резултат на причинени две леки телесни повреди. В съдебно заседание
се доразвиват направените оплаквания, като се иска увеличение на оределеното
наказание, на присъденото обезщетение и се претендират разноски за настоящата
инстанция. В срока е постъпило възражение срещу жалбата, подадено от подс. Д.,
чрез неговия процесуален представител.
Подсъдимият не се явява,
представлява се от адв. Илиева, която поддържа писменото изложение, счита за
изцяло законосъобразен и справедлив акта на районния съд.
Съдът, след преценка на
събраните по делото доказателства и въз основа императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на постановеният акт по отношение
законосъобразността, обосноваността и справедливостта му, съобразно
изискванията на чл.313 и чл.314 ал.1 от НПК намира за установено следното:
Жалбата е процесуално
допустима, подадена е в срока за обжалване и от надлежна страна, като
разгледана по същество е неоснователна, но въпреки това крайният акт на съда е
незаконосъобразен, поради допуснати съществени процесуални нарушения.
От фактическа страна се
установява следното. Предисторията: частният тъжител и подсъдимия Д., се
познавали, живеели в едно село и били роднини с П.М.П., с която подс. Д. живеел
на семейни начала. Няколко месеца преди инкриминираната дата 17.08.17г., П.,
братовчедка на частния тъжител Х., нагрубила неговата майка, нарекъл я
„откачена“, „малоумница“ и „луда“, след което техните взаимоотношения се
влошили. На инкриминираната дата: на 17.08.17г. частния тъжител Х., заедно с
баща си св. П. и сина си отивали да събират изсъхнала храна за животните си,
като по пътя срещнали и жената на подс. Д. П., която разхождала детето им.
Минавайки покрай нея Х. я попитал :“ не те ли е срам, че наричаш майка ми
луда“.
П. П. реагирала агресивно,
развикала се и започнала да ги обижда, като ги нарекла „слабоумници“, в
следствие на което Х. слязъл от каруцата. Подс. Д. се появил от към
магазина и започнал да крещи, че ще убие
частния тъжител и баща му , ще ги заколи,
ще запали къщата им и после „ще ги излежи“. Х. и П. потеглили с каруцата
си, а подсъдимия с колата си ги настигнал, пресрещнал ги, като направил рязък
завой пред коня и бащата на Х. дръпнал юздите. После продължил още около
200м. направил рязък завой и тръгнал
право срещу каруцата и когато се изравнил с тях, хвърлил метална тръба в
каруцата, с която уцелил частният тъжител и го ударил по крака. Уплашени от
действията на подсъдимия, двамата
обърнали каруцата. Подс. Д. отново завъртял колата и се върнал при тях, този
път с въздушна пушка,кал.5,5, с която стрелял през прозореца на колата
и уцелил Х.. Частният тъжител макар и прострелян слязъл от каруцата,
притеснен за своя син и дръпнал пушката с ръце. Подсъдимия рязко дал газ и го
влачил няколко метра с колата, вследствие на което паднал, а подсъдимия отново
стрелял към каруцата. Произвел следващ изстрел в следствие на който уцелил
бащата на частния тъжител Х. в лакътя.
Бил извикан екип на Спешна
помощ, който го отвел в гр. В.. При освидетелстването му в МБАЛ „ Света Анна –
гр. В.„ АД в отделение съдебна медицина след преглед от съдебен лекар, било
установено , че нанесените рани в бедрото са с различен диаметър, както се
установило и наличието на чуждо тяло с диаметър 5 мм. Находката била-
прострелна рана в областта на лявото бедро с входно отверстие по страничната
повърхност на лявото бедро и направление на раневия канал от ляво надясно,
в резултат на действието на проектил с
неголяма кинетична енергия в посока от ляво на дясно, както и ожулване в областта
на дясното коляно , което било в резултат на удар с или върху твърд, тъп
предмет.
Частния тъжител подал жалба
срещу Д.Д., и по случая било образувано ДП №1058/2017г. Производството не е
било прекратено, като прокурорът уведомил пострадалия Х. за възможността да
подаде частна тъжба до съда по реда на чл. 81 от НПК / посочената процедура в
действащата редакция на НПК преди изменението от ДВ бр. 7/22.01.2019г./.
Посоченото досъдебното
производство № 1058/2017 г. служебно е било изискано от съдия-докладчика и
приложено към материалите на НЧХД № 30/2018 г. по описа на Районен съд – П..
Проследявайки хронологията на процесуалните действия, които са извършени от
образуването на досъдебното производство до образуването на настоящето наказателно
производство следва да се приеме, че е налице висящност на първото, тъй като
във връзка с разследването за престъплението от общ характер по 131 ал.1 т. 12
вр. чл. 130 ал. 1 от НК, за което е образувано и водено ДП, не е бил постановен
краен прокурорски акт, което е процесуална пречка за даване ход на тъжбата. На Х.Х.
е било изпратено само уведомление по чл.
50 от НПК, като му е указана
възможността да подадена тъжба по реда на чл. 81 от НПК, но това уведомление няма характер и форма на прокурорски акт, с
който се взема отношение по воденото ДП- към датата на изпращане на
уведомлението- постановление за прекратяване на ДП.
Необходимо е тук
хронологично да се изложат и законодателните изменения, доколкото въпреки
последното изменение на НПК относно
дължимите действия на прокурора по чл. 81 ал.3 респ. чл. 26 от НПК,
то воденото дело от частен характер пред
районния съд е било недопустимо. Със
ЗИДНПК, ДВ бр. 63/2017 г., в сила от
5.11. 2017 г. законодателят е изменил основни текстове от процесуалния
закон –чл. 50 от НПК и чл. 81 ал.3 от НПК, които регламентират какви са
правомощията на прокурора когато установи, че престъплението, за което е било
образувано и водено досъдебно производство, се преследва по тъжба на
пострадалия. Съгласно чл. 50 от НПК в тези случаи, прокурорът не прекратява наказателното
производство, като същият е натоварен със задължението да уведоми пострадалия
за правото му в едномесечен срок да подаде тъжба по реда на чл. 81 от НПК. Това право пострадалият, съгласно
чл. 81 ал.3 от НПК може да осъществи в едномесечен срок от деня, в който е
получил съобщение за прекратяване на
досъдебното производство, на основание че престъплението се преследва по
тъжба на пострадалия. При систематично тълкуване на двете норми, с цел
изясняване на техния обхват,
действително съдържание и взаимовръзка, следва да се направи извод, че преди
да изпрати уведомление на пострадалия за правото му да инициира производство
пред съда с частна тъжба, прокурорът следва да изрази становище по съдбата на
воденото ДП, което следва да направи в изрично постановление по реда на чл. 199
от НПК.
След съобщаване за това
постановление на пострадалия, за него започва да тече едномесечен преклузивен
срок, с възможност да сезира съда с частна тъжба. По това ДП прокурорът не се е
произнесъл с акт по чл. 199 от НПК, в който да изложи фактически и правни
съображения за края на ДП, като вместо
това само е уведомил пострадалия, че престъплението, за което е водено
досъдебното производство се преследва по тъжба на пострадалия. Това уведомление
съвсем не може да замести акт на прокурора, наименован постановление, с което
взима отношение по съществени въпроси по воденото досъдебно производство- към
м.12.2018г, съобразно действащата тогава процесуална норма- да прекрати
досъдебното производство.За мълчаливо произнасяне също не е предвидена
възможност в НПК, а от друга страна липсата на такова постановление би лишила
пострадалия от възможносттта, при несъгласие, да атакува постановлението за
прекратяване на ДП пред по-горния прокурор, съобразно принципната възможност по
чл. 200 от НПК. Така, освен че липсва преценка на прокурор дали в хода на ДП са
събрани доказателства за извършено престъпление от общ характер, са
нарушени и правата на пострадал. Към датата на уведомяването на пострадалият,
прокурорът е следвало да обективира становището
си по досъдебното производство в нарочно постановление, с всички произтичащи от
това последици.
Горните разсъждения за
волята на законодателя се отнасят към
ненарушаване и на принципа ne bis in idem, съобразно чието действие за
пострадалия би било невъзможно да предяви тъжба за ангажиране на отговорността
на дееца, ако се постанови прекратяване на цялото наказателното производство
или пък при висящност на досъдебно производство за същите факти между същите
страни. Същото принципна забрана е относима и за обвиняем/подсъдим. Изпратеното
уведомление от прокурора на пострадалия по чл. 50 от НПК не е следвало да
доведе до правната възможност за образуване на производство пред първата
инстанция за престъпление от частен характер, доколкото за същото деяние е било
образувано досъдебно производство за престъпление от общ характер. Съобразно
конкретните данни, изложени по-горе, е видно че е напълно наложително
произнасянето на прокурора за наличието или не на престъпление от общ характер.
Установените безспорни действия на подсъдимия по физическа разправа с
пострадалия и неговия баща, повторното му връщане, за да се снабди с въздушна
пушка, с която е произвел изстрели, нараняването на пострадалия от именно един
от тези изстрели, са факти, които налагат прокурорът да изложи своите аргументи
дали това деяние съставлява или не престъпление от общ характер. С други думи,
към момента на подаване на частната тъжба, предвид неизпълнението на законовите
задължения от страна на РП- П./ по силата на действащата към него момент
разпоредба, е било налично висящо досъдебно производство с предмет на
разследване същото деяние, по същите факти, изложени от тъжителя и претендирани
от него като престъпление, наказуемо по чл. 130 ал.1 от НК. За съдът не е
съществувала правна възможност да разглежда, в противоречие с основни принципи
на наказателния процес, едновременно с ДП, друго наказателно производство за същото
нещо – в нарушение на принципа ne bis in idem. За прокурора, към настоящия
момент съществува различна правна възможност, но отново по реда на задължително
произнасяне с постановление, с което се спира производството пред него /ЗИДНПК,
ДВ бр. бр.7/2019г/, а именно: "Когато на досъдебното производство се
установи, че престъплението се преследва по тъжба на пострадалия, наказателното
производство се спира, като прокурорът уведомява пострадалия за правото му да
подаде тъжба по реда на чл. 81 от НПК, ако не са налице условията по чл. 49.“ Той
следва да спре настоящото наказателно производство на основание чл. 25 ал.1 т.6
от НПК – когато на досъдебното производство се установи, че престъплението се
преследва по тъжба на пострадалия. Това също така означава, че следва да изложи
мотиви по отношение характера на производството- общ или частен. Съответно
пострадалият следва да упражни правата си на частен тъжител, съгласно чл. 81
ал.3 от НПК и в шестмесечен срок от деня, в който е получил постановлението на
РП за спиране, да прецени дали да подаде частна тъжба. Тук безспорно е
приложима е разпоредбата на чл. 3 от НПК за приложимост на процесуалните
разпоредби от влизането им в сила и затова следва действията по това
производство да се съобразят с новия процесуален регламент.
Първоинстанционният съд е
следвало да прекрати съдебното производство по образуваното пред него НЧХД №
30/2018 г. и да изпрати делото на прокурора при Районна прокуратура – П. за
произнасяне с акт по чл. 199 от НПК, а вече при сега действащата уредба
съответно – за преценка основанията по
чл. 25 ал.1 т.6 от НПК. Тъй като
първостепенният съд не е сторил това, настоящата въззивна инстанция счете, че
са налични основанията да упражни правомощието си по чл. 335 ал.1 от НПК, като
отмени проверяваната присъда на Районен съд – П. и изпрати материалите по
делото на Районна прокуратура – П..
С оглед яснота и прецизност на изложеното настоящият състав
намира за нужно да уточни, че тук не са налице основания за упражняване на
правомощието на въззивния съд по чл. 334 т.4 от НПК вр. чл. 24 ал.1 т.6 от НПК-
спрямо същото лице, за същото престъпление има незавършено наказателно
производство, защото това означава постановяване на съдебно решение, с което да
се прекрати наказателното производство относно конкретното деяние, предмет на
обвинението, повдиганото с тъжбата и ще доведе до невъзможност за пострадалия да предяви
последваща тъжба до съответния районен съд за ангажиране на наказателната
отговорност на дееца за същите факти, но едва след произнасяне на прокурора по
тях, дали те съставляват престъпление от общ характер и по въпроса за спирането на производството.
Независимо от крайния извод
на съда, предполагащ отмяна на присъдата и връщанен на делото на прокурора, то
следва, при служебна проверка и в
пределите, очертани в чл. 314 от НПК, да се отбележат пропуските на
първата инстанция, които биха могли да бъдат самостоятелно основание за
отмяната й. Освен пропускът на съда да отбележи висящността на производството
пред прокурора, служебно е било изискано ДП, а после- приобщено към
доказателствената маса. На това и основание съдът е обсъждал доказателства и
доказателствени средства, събрани в рамките на ДП, което е принципно
невъзможно. Обсъждал е назначените в рамките на ДП експертизи, така например
съдебно трасологична експертиза относно характеристиките на оръжието, което е
било използвано от подсъдимия. Съпоставил е изводите по тази експертиза с
гласните доказателствени средства и е отхвърлил последните като отчасти
недостоверни. Изрично е посочил, че кредитира заключението на вещото лице
относно характеристиките на оръжието. Не е изслушвал вещо лице, не е назначавал
съдебно трасологична експертиза. Всички тези действия съставляват
процесуални нарушения и в противоречие с
основни принципи на НПК за събиране и проверка на доказателствата, по който
въпрос е излишно да се теоретизира повече.
И накрая, но не по важност
място, съдът не е изложил никаква фактическа обстановка, в нарушение на чл. 305
ал.3 от НПК, като се е задоволил само да посочи, че описаните в тъжбата факти
се припокриват с установеното в хода на съдебното следствие. До голяма степен
мотивите на съда са структурирани фрагментарно, с трудно различими отделни
компонентни, и макар обемът да е значителен, той просто преразказва частната
тъжба и показанията на свидетелите от съдебните заседания.
С
оглед горното и на основание чл. 335 ал.1 от НПК въззивният съд
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ присъдата от 20.11.2018г. по НЧХД
№ 30 по описа за 2018 година на РС П., първи състав.
ИЗПРАЩА
ДЕЛОТО НА ПРОКУРОРА.
Решението не подлежи на касационна проверка
Председател:
Членове: