Решение по дело №2875/2022 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 232
Дата: 23 февруари 2023 г.
Съдия: Мария Симеонова Ганева
Дело: 20227050702875
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 16 декември 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№…………./…………,     гр. Варна

 

В ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр. ВАРНА- ІV тричленен състав, в открито  съдебно заседание на девети февруари две хиляди двадесет и трета година в състав:                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИЯ ГАНЕВА

                                                                   ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯНА ШИРВАНЯН

                                                                                         НАТАЛИЯ ДИЧЕВА 

при секретаря Деница Кръстева и в присъствието на прокурора Александър Атанасов като разгледа докладваното от председателя касационно адм. дело №2875 по описа на съда за 2022 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.208 от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от „Пасат 2018“ ЕООД , ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: -----, представлявано от управителя И.Й.И., срещу решение № 1459/07.11.2022 г., постановено по анд № 2481/2022 г. по описа на Районен съд-Варна.

Релевира се допуснато нарушение на закона – касационно основание по смисъла на чл.348, ал.1, т.1 от Наказателно-процесуалния кодекс  във вр. с чл. 63в от ЗАНН.  Подателят на жалбата счита, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като издаденото НП не отговаря на изискванията на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН – нарушението не е описано ясно и не са изяснени всички факти и обстоятелства, свързани с установяването му. Твърди се, че както в АУАН, така и в НП не е посочено нито името на водача на таксиметровия автомобил, нито датата от  дневния отчет, включително и на информация , че между дружеството и водача Х В има сключен договор за франчайз. Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови ново, с което да отмени и издаденото наказателно постановление.

В съдебно заседание касационният жалбоподател не се представлява.

Ответникът по касация – началник на отдел „Контрол“ в РД „Автомобилна администрация“ – Варна, не се представлява в съдебно заседание и не изразява становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение, че решението е правилно и законосъобразно и пледира да бъде оставено в сила.

 Съдът прецени касационната жалба за процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 211, ал.1 от АПК, от надлежна страна, с правен интерес от обжалването. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Предмет на обжалване пред ВРС е било наказателно постановление № 23-0000081/14.02.2022 г., издадено от началник на отдел „Контрол“ в РД "Автомобилна администрация" – Варна, с което на "Пасат 2018" ЕООД за нарушение на  чл. 34, т. 7 от Наредба № 34 от 06.12.1999 г. на МТ във връзка с чл. 21, ал. 1, т. 3, предл. 2 от Наредба № 34/06.12.1999 г. му е наложена имуществена санкция в размер на 200,00 лева, на основание чл. 105, ал. 1 от Закона за автомобилните превози /ЗАвПр/ във вр. с чл. 34, т. 7 от Наредба № 34 от 06.12.1999 г. на МТ .

От фактическа страна районният съд е приел, че "Пасат 2018" ЕООД притежава удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници № 11073, както и че на 17.11.2021 г. до дружеството е изпратена покана за представяне на документи, в това число всички пътни книжки на автомобилите, с които е извършван таксиметров превоз, с оглед извършване на комплексна проверка за транспортната дейност на „Пасат 2018“ ЕООД за периода 01.01.2021 г. – 30.10.2021 година. След представяне на изисканите документи служители на РД „Автомобилна администрация“ са установили, че на 24.05.2021 г. дружеството е извършило таксиметрова дейност с автомобил „///“ с рег. № ///, кат. М1 /14 курса с оборот 86,63 лева/, за които няма издадено валидно удостоверение за техническа изправност с допълнителен преглед за таксиметров превоз на пътници. За констатираното е издаден АУАН, в който деянието е квалифицирано по чл. 34, т. 7 от Наредба № 34 от 06.12.1999 г. на МТ във връзка с чл. 21, ал. 1, т. 3, предл. 2 от Наредба № 34/06.12.1999 година. Възприемайки изцяло констатациите в АУАН, административнонаказващият орган е издал процесното наказателно постановление.

За да потвърди издаденото НП , предходната съдебна инстанция е счела, че АУАН и НП изхождат от компетентни органи и са постановени в сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Същите съдържат всички необходими реквизити по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. ВРС е приел, че както в АУАН, така и в НП се съдържат обстоятелства и факти, които в достатъчна степен описват вмененото на въззивника нарушение, като е счел, че е налице единство между фактическото и юридическото обвинение. ВРС е възприел като неоснователни възраженията за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, свързани с описанието на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено. Счел е, че правилно АНО е съотнесъл установеното към хипотезата на правната норма и е определил субекта на нарушението. Решаващият съд е изложил задълбочени мотиви и относно немаловажност на случая . 

Касационната инстанция счита обжалваното съдебно решение за правилно,  като при неговото постановяване не е допуснато заявеното касационно основание за обжалване „нарушение на закона“.

Приложената административнонаказателна разпоредба на чл. 105, ал. 1 от ЗАвПр гласи, че за нарушения на този закон и на подзаконовите нормативни актове, издадени въз основа на него, с изключение на изискванията за превоз на опасни товари, за които не е предвидено друго наказание, се налага наказание глоба или имуществена санкция 200 лв. Поради  факта, че това е препращаща  правна норма ,  правилно  ответникът по касация е включил в правната  квалификация на деянието и императивната правна норма на чл. 34, т. 7 от Наредба № 34/1999 г. , която  въвежда правното задължение за регистриран търговец да извършва таксиметрова дейност само с автомобили, които отговарят на изискванията на чл. 21 и са включени в списъка по чл. 10, ал. 3. Според разпоредбата на чл. 21, ал. 1, т. 3, предл. 2 лекият таксиметров автомобил трябва да отговаря на изискванията, определени с тази наредба, и да има издадено удостоверение за техническа изправност с допълнителен преглед за таксиметров превоз на пътници.

Изложените в касационната жалба оплаквания преповтарят доводите на нарушителя  в неговата жалба до Районен съд – Варна, на които в обжалваното съдебно  решение  се дава  обоснован откъм правна уредба отговор , споделян  от касационната инстанция.

Голословно е възражението на наказаното дружество за липса на съставомерни признаци в даденото описание на нарушението , а именно  на данни за водача на таксиметровия автомобил , за дата на дневния отчет и за сключен договор за франчайз с водача . Цитираната по-горе приложима  правна уредба индивидуализира като  субект на  нарушението превозвачът , а не водачът на таксиметровия автомобил и поради тази причина  не е нужно вписване на подобно сведение  в АУАН и НП . Договорените отношения между водача на автомобила и касационния жалбоподател са ирелевантни за настоящия спор, защото договор за франчайз не освобождава дружеството от административнинаказателна отговорност, а и  същият не представя  доказателства за сключен такъв договор . Данните от дневния отчет изрично са  посочени в АУАН и НП- извлечение от ФП  № 46075621. Има и вписано сведение  не само за конкретното МПС , за което няма валидно удостоверение за  техническа изправност, но допълнително  се дава информация и за пътния лист , свидетелстващ за извършен превоз на пътници на  датата 24.05.2021г.  с този автомобил.  

Неоснователно е възражението на касатора за приложимост в настоящия случай на  санкционната норма на чл. 181 от ЗДвП. Този нормативен акт урежда правилата за движение по пътищата, отворени за обществено ползване, изискванията към пътните превозни средства за участие в движението по тези пътища, изискванията за правоспособност на водачите на пътните превозни средства, правата и задълженията на участниците в движението / арг. чл.1, ал.1 от ЗДвП/ .

„ Пасат 2018 „ ЕООД е наказано като превозвач, който извършва таксиметров превоз на пътници. Тези обществени отношения се регулират от специалния Закон за автомобилните превози и от Наредба № 34/06.12.1999 г. за таксиметровите превози. Именно в чл. 21 от Наредба № 34/06.12.1999 г. са регламентирани задълженията на превозвачите.

При съществуване в правния мир на общ и специален закон   се правоприлага специалния  закон съобразно следния правен принцип „Lex specialis derogat generali „ (от латински: специалния закон отменя (замества) общия .

Действително, както се твърди в касационната жалба, в мотивите на оспорения съдебен акт се съдържа едно изречение, в което се сочи неправилно приложение на материалния закон при издаване на процесното НП. Доколкото това изречение е изолирано и не кореспондира с останалите мотиви, изложени от решаващия състав на ВРС, въз основа на които е обоснован краен извод за законосъобразност на наказателното постановление, същото не води до неяснота относно волята на съда. С изключение на посоченото изречение, останалата част на мотивите са ясни и непротиворечиви като кореспондират с постановения от районния съд правен резултат- потвърждаване на НП. 

В обобщение при извършения инстанционен съдебен контрол не се установи основателност на подадената касационна жалба от „Пасат 2018“ ЕООД, поради което същата следва да се остави без уважение.

Мотивиран от изложените съображения Административен съд – Варна- IV тричленен състав,

 

                                                   Р  Е  Ш  И  :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1459/07.11.2022 година на Районен съд – Варна, постановено по н. а. х. д. № 2481/2022 година.

Решението не подлежи на обжалване или протестиране.

 

 

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                            ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

 

 

                                                                                   2.