О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ 167
гр.
Пловдив, 17.04.2019 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският апелативен съд, гражданско отделение, в закрито заседание
на седемнадесети април две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА АРНАУДОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ПЕТРОВА
РУМЯНА
ПАНАЙОТОВА
като
разгледа докладваното от съдията Арнаудова ч.гр.д. № 200/2019 г. по описа на
ПАС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.
Постъпила е частна жалба от К.Б. против определение № 101/25.02.2019 г., постановено по гр.д. №
61/2019 г. по описа на П.окръжен съд. Жалбоподателят твърди, че то е
необосновано, незаконосъобразно, противоречащо на събраните материали по делото
и на материалния закон по изложените в частната жалба съображения, поради което
моли съда да го отмени и да върне делото на първоинстанционния съд, но на друг
състав за продължаване на административно-правната процедура.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Частната жалба е подадена в срок, налице са всички
други законови изисквания за нейната допустимост
и редовност, поради което тя е ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана по същество.
Гр.д. № 61/2019 г. по описа на П.окръжен съд е било
образувано по предявените от К.И.Б. против ВКСобективно кумулативно съединени
искове за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 400 000 лв. и на обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 10 000 000 лв. Ищецът твърди, че с
определение № 221/03.07.2018 г. състав от трима съдии от ВКС – ІІІ г.о. са
допуснали до разглеждане молба за отмяна с вх. № 145921/05.12.2014 г., като
молбата е била отхвърлена, като съдиите са били корумпирани и върху тях е
осъществен натиск, а вследствие на виновното поведение на длъжностни лица на
ответника ищецът е претърпял материални и емоционални вреди в горепосочените
размери.
С разпореждане № 223/04.02.2019 г. съдът е оставил
исковата молба без движение до посочване ясно кой е ответник в производството,
излагане на ясни и конкретни обстоятелства, относими към спорното
правоотношение с посочения ответник, респ. от какви действия и съдебен акт
какви вреди произтичат, привеждане на петитума на иска в съответствие с
изложените обстоятелства, излагане ясно в какво се състои искането, като се
обосноват твърденията за настъпили имуществени и неимуществени вреди и внасяне
на държавна такса по първия иск от 16 000 лв., а по втория от 400 000
лв. по сметка на Окръжен съд – П. и представяне на вносен документ за това от
ищеца в едноседмичен срок от съобщението.
Съобщението за постановения съдебен акт е получено
от ищеца лично на 14.02.2019 г.
С молба от 18.02.2019 г. К.Б. е заявил, че исковете
са по чл. 2б от ЗОДОВ, 400 000 лв. е пазарната цена на недвижимия имот към
датата на неговото прехвърляне – 27.04.2004 г., претендираната лихва е от
27.04.2004 г. до датата на подаване на исковата молба – 17.01.2019 г., с молба
да бъде присъдена същата и до датата на пълното изплащане на присъдената сума,
исканата сума от 10 000 000 лв. за обезвреда на понесените
нематериални вреди е равна на размера, приет с Директива на ЕС за размера на
присъжданите суми за обезвреда на понесена нематериална/морална вреда, за което
се отчита персонажът на увредилия го субект, като в молбата се прави искане за
освобождаване на ищеца от внасяне на държавна такса и разноски по делото на
основание чл. 83, ал. 2 от ГПК, както и доказателствени искания.
С обжалваното определение съдът е приел, че не са
отстранени нередовностите на исковата молба, както и че исковете са недопустими
поради наличието на конституционната забрана за търсене на отговорност от съдии
за техни действия при изпълнение на служебните им задължения, извън
разпоредбата на чл. 132 от Конституцията, поради което е върнал исковата молба
на К.Б. и е прекратил производството по делото.
Настоящият състав възприема направения от първоинстанционния съд краен
извод за исковата молба и прекратяване производството по делото, макар да не
споделя всички негови правни изводи.
Разпоредбите на чл. 127 от ГПК и чл. 128 от ГПК предвиждат необходимите
изисквания, на които трябва да отговаря исковата молба, за да бъде тя редовна.
В настоящия случай е безспорно, че тя е написана на български език и
съдържа посочване на съда, името и адреса на ищеца и ответника, ЕГН-то и
електронния адрес на ищеца, тя е подписана, представени са писмени
доказателства и са направени доказателствени искания, както и са представени
преписи от исковата молба и доказателствата за ответника.
От друга страна обаче настоящият състав намира, че изложението на
обстоятелствата, на които се основават исковете, е неточно, неясно и
противоречиво, като това касае както твърдените от Б. имуществени вреди, така и
неимуществените такива, а за съда въз основа на изложените фактически
обстоятелства е невъзможно да формира някакъв извод за това какъв е произходът
на вредите, както и техния вид, размер и продължителност, което се отразява и
на петитума на исковете, а това е неизпълнение както на изискванията на закона
досежно редовността на исковата молба, така и рефлектира върху правото на
ответника на защита в процеса и на възможността на съда да изготви впоследствие
точен и пълен доклад по делото по реда на
чл. 140 от ГПК.
Не следва да се обсъжда неспазване изискването на чл. 128, т. 2 от ГПК
/представяне на документ за внесена държавна такса/, като ищецът е направил
своевременно искане за освобождаването му от внасянето на такава, но предвид
неотстраняване на останалите нередовности на исковата молба, не е имало
необходимост окръжният съд да се произнася по това искане.
Настоящият състав счита, че предвид констатираната нередовност на
исковата молба не следва да обсъжда въпроса за допустимостта на исковете поради
наличие на функционален имунитет на съдиите, разглеждащи делото, от което
евентуално Б. твърди, че е претърпял вреди.
Все пак следва да се отбележи, че изложените в обжалваното определение
мотиви касаят невъзможността за носене от съдиите на наказателна или гражданска
отговорност за техните служебни действия и за постановените актове /извън
случаите на чл. 132 от Конституцията/, но това не се отразява на правото на
увредените гражданскоправни субекти да търсят обезщетение от съответния съд
/както е в случая/ по реда на чл. 49 от ЗЗД, респ. по реда на ЗОДОВ при наличие
на предпоставките за това. За пример вж. Р. по гр.д. № 377/ 2009 г. на ВКС – ІV
г.о. и О. по гр.д. № 1068/2016 г. на ВКС – ІІІ г.о./.
Предвид гореизложените мотиви съдът намира, че
обжалваното определение е правилно и като такова следва да бъде потвърдено, а
подадената против него частна жалба следва да бъде оставена без уважение.
Ето защо съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от К.И.Б. ***, ЕГН ********** частна
жалба вх. № 2370/15.03.2019 г. против определение № 101/ 25.02.2019 г.,
постановено по гр.д. № 61/2019 г. по описа на П.окръжен съд.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния
касационен съд в едноседмичен срок от връчване на съобщението на жалбоподателя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.