Р Е Ш Е Н И Е № 2382
10.06.2019 година, град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен съд, V брачен състав, в
открито съдебно заседание на осми май две хиляди и деветнадесета година в
следния състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮДМИЛА
МИТРЕВА
при участие на секретаря Марина Кънева
като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 11933 по описа за 2018 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по иск с правна квалификация чл. 127 от СК, предявен от С.Й.С. срещу Е.Д.К. за предоставяне на упражняването на родителските права на роденото от съвместното съжителство на страните дете Й.С.С., ЕГН ********** на бащата, определяне местожителство на детето при бащата, определяне на режим на лични отношения с майката при посочени в исковата молба параметри, осъждане на последната да заплаща издръжка на малолетното дете в размер на 160 лева месечно, както и за осъждане на ответницата да заплати на малолетното си дете сума в размер на 1920 лева – издръжка за минало време за периода от 25.07.2017 г. до 25.07.2018 г. или 160 лева месечно.
В исковата молба се твърди, че ищецът и ответницата са живели съвместно без да са сключвали граждански брак, като от съвместното съжителство имат родено едно дете Й.С.С., ЕГН **********.
Излагат се твърдения, че до 2013 г., ответницата е живеела с детето и ищеца, но след това е напуснала жилището на ищеца и заминала в гр. С.,за да търси по-добър живот за себе си. От тогава ищецът сам отглежда сина си, като полага необходимите грижи за него. Излагат се твърдения, че ответницата не проявявала интерес към нуждите на детето, не предоставяла средства за неговата издръжка. Изцяло издръжката на детето била поета от ищеца. Твърди се, че 2015 г. ответницата се върнала отново при ищеца и при сина си, но въпреки, че отново заживели заедно същата отново не полагала грижи за детето, дори се държала агресивно с него, което довело до снабдяване на ищеца и детето със заповед за защита по реда на ЗЗДН, в резултат на което ответницата била отстранена от жилището на ищеца през 2017 г., като оттогава не е търсила сина си. От този момент до сега единствено ищеца полагал грижи за детето.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от назначения на ответницата особен представител, с който се иска съдът да постанови решение в най-добър интерес на детето.
Пловдивският
районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и
исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Първоначалният и насрещният иск са с правна квалификация чл.127, ал.2 СК, във вр. с чл.59, ал.2, във вр. с чл.143 и чл.149 СК като ищецът следва да докаже, че разполага с необходимия родителски капацитет да отглежда малолетното дете, както и да обоснове нуждите на детето, оправдаващи конкретно претендирания размер на издръжката за него.
От представеното по делото удостоверение за раждане /л.8/ се установява, че страните са родители на малолетно дете – Й.С.С., ЕГН **********.
Безспорно между страните е обстоятелството, че същите не живеят заедно и към настоящия момент детето живее и се отглежда от бащата в гр. П.
По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на двама
свидетели, доведени от страна на ищеца.
От разпита на свидетеля А. С. С., както и от разпита на свидетелката С.П.П., се
установява, че страните не живеят заедно от дълго време, като след раздялата
детето Й. С. е останал да живее при
бащата, който полага нужните и адекватни грижи за детето, между тях е наблюдавана
силна привързаност и обич.
Съдът кредитира показанията на така разпитаните свидетели като обективни
и непротиворечиви помежду си и с останалите доказателства по делото.
Свидетелките са възприели пряко и непосредствено отношението на родителите към
детето, като на база на това са изградили впечатления относно полаганата от тях
грижа спрямо него.
От свидетелските показания се установи, че ищецът работи като
таксиметров шофьор, получава доходи от трудово възнаграждение, има жилище
оборудвано за нуждите на детето
От изготвените и приети по делото социални доклади от ДСП - Пловдив се установява, при лично и непосредствено наблюдение от страна на социалния работник, че има емоционална привързаност на детето към бащата, като в негово присъствие детето е спокойно, жизнено и игриво. От изготвения социален доклад се установява, че нуждите на детето от дом, храна, облекло, медицинско обслужване се посрещат адекватно от страна на бащата.
Видно от служебно изискана справка от ТД на НАП за доходите на страните се установява, че ответницата не е трудово ангажирана и няма регистрирани доходи от трудова или друга дейност.
При така
изяснената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
По отношение упражняването
на родителските права
Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал.4 СК, както и указанията, дадени с ППВС №1/74 г., при преценката относно това, кой от двамата родители следва да упражнява родителските права по отношение на детето, следва да се съобразят следните факти, на базата на интереса на детето, който е водещ критерий - възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към детето, желанието на родителите, привързаността на детето към родителите, пола и възрастта на детето,
възможността за помощ от трети лица - близки на родителите, социалното обкръжение и материалните възможности и др. от значение за преценка интереса на детето.
От събраните по делото доказателства се установи, че детето живее при баща си и се отглежда от него, че бащата има необходимият родителски капацитет да се грижи и посреща нуждите на детето адекватно и съобразно неговите потребности и здравословно състояние, между двамата се наблюдава емоционална привързаност, като детето е спокойно, жизнено и игриво в присъствието на бащата. По делото се установи, че до момента основни грижи за детето са полагани от бащата, като същият има всеотдайно и грижовно отношение към детето. Бащата има изградени в ежедневието навици с детето, което води до извод за установена пълноценна емоционална връзка и отношения на доверие помежду им. По делото се установи, че в отглеждането на детето бащата е подпомаган от свои роднини, същият работи на постоянна работа и получава постоянен месечен доход от трудово възнаграждение.
С оглед изложеното съдът намира, че родителските права по отношение на детето Й. С. следва да бъдат предоставени за упражняване от бащата С.С.. До този извод съдът достига при съобразяване на установената по делото фактическа обстановка и всички критерии, установени като релевантни за преценката кой от родителите следва да упражнява родителските права и най-вече ръководен от интереса на детето, поради което водещо значение е при кого от двамата емоционалните и материални потребности на детето ще са по-ефективно задоволени, като бащата доказа, че именно той, към момента, по ефективно задоволява потребностите на детето.
По отношение режима на лични отношения
Доколкото съдът уважава претенцията на бащата за упражняване на родителските права, следва да бъде определен режим на лични отношения на детето с майката, а именно:
Майката има право да взима при себе си детето;
- всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09.00 часа в събота до
18.00 часа в неделя, с приспиване при майката /като първа се счита
съботата и неделята, в която и събота и неделя са с дати от съответния месец/,
- както и 20 дни през лятото по време, което не съвпада с годишния отпуск на бащата,
- за Коледните празници – всяка нечетна година за времето от 09.00 ч. на 24.12. до 18.00 ч. на 26.12,
- за Новогодишните празници - всяка четна година за времето от 09.00 ч. на 31.12 на изминалата година до 18.00 ч. на 01.01 на новата година,
- за Великденските празници
– всяка нечетна година за времето от 09.00 ч. на Разпети Петък до 18.00 ч. на
последния ден на Великден.
Съдът намира, че така определеният режим на този етап е подходящ за поддържане на близки отношения между майката и детето и ще задоволи в голяма степен потребностите на същото да общува пълноценно и с другия си родител – майката.
По отношение на издръжката
С оглед уважаване претенцията на бащата за предоставяне на него упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете, както и предвид установеното по делото обстоятелство, че той отглежда същото и осигурява неговата издръжка, съдът намира за основателна и претенцията за заплащане на издръжка от страна на майката на детето.
Съгласно
разпоредбата на чл. 143 ал. 2 от СК родителите дължат издръжка на ненавършилото
пълнолетие дете, независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат
от имуществото си и следва да осигуряват условията на живот, необходими за
развитието на детето. Конкретният размер на тази издръжка е функция от
потребностите на самото дете и възможностите на родителите му, съгласно чл. 142 ал. 1 от СК, но не може да бъде
по-малък от минимума, предвиден в нормата на чл. 142 ал. 2 от СК, т.е една
четвърт от размера на минималната работна заплата - или за 2019 г. – 140 лева
(1/4 от 560 лева).
По делото не се
установи специални потребности за детето, поради което съдът намира, че следва
да се присъди издръжка в минималния предвиден в закона размер, още повече по
делото се установи, че майката не е трудово ангажирана, както и не се установи
да получава каквито и да било доходи или да има имущество, от което да може да
издържа себе си и да осигурява издръжка на детето в по-голям размер от
минималния. За разликата над уважения размер от 140 лева до пълния предявен
размер от 160 лева искът ще се отхвърли. Издръжката ще се присъди от датата на
подаване на исковата молба до настъпване на законоустановени причини за нейното
изменение или прекратяване.
Нужди на детето
от издръжка са налице и за минал период от време – една година преди завеждане
на исковата молба, а именно за периода от 25.07.2017 г. до 24.07.2018 г., която
също следва да е в минимален размер от 140 лева месечно или за посочения период
в общ размер на 1680 лева. За горницата над уважения размер до 1920 лева искът
ще се отхвърли.
По отговорността за
разноските
С оглед изхода на делото и уважаването изцяло претенциите на ищеца по първоначалната искова молба, на основание чл.78, ла.1 ГПК, право на разноски се пораждат за него. Ищецът доказа следните разноски – 25 лева – държавна такса и 400 лева – платено адвокатско възнаграждение, които суми следва да му бъдат присъдени.
В тежест на ответника е заплащането на държавна такса в размер на 268.80 лева, изчислена върху присъдените издръжки, съгласно чл.69, ал.1, т.7 ГПК, във вр. с чл.1 от Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК.
По изложените съображения, съдът
Р
Е Ш И :
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на непълнолетното дете Й.С.С., ЕГН ********** на бащата С.Й.С., ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеене на детето Й.С.С., ЕГН ********** при бащата С.Й.С., ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения между майката Е.Д.К., с ЕГН ********** и детето Й.С.С., ЕГН ********** както следва: майката има право да взима при себе си детето
- всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09.00 часа в събота до
18.00 часа в неделя, с приспиване при майката /като първа се счита
съботата и неделята, в която и събота и неделя са с дати от съответния месец/,
- както и 20 дни през лятото по време, което не съвпада с годишния отпуск на бащата,
- за Коледните празници – всяка нечетна година за времето от 09.00 ч. на 24.12. до 18.00 ч. на 26.12,
- за Новогодишните празници - всяка четна година за времето от 09.00 ч. на 31.12 на изминалата година до 18.00 ч. на 01.01 на новата година,
- за Великденските празници
– всяка нечетна година за времето от 09.00 ч. на Разпети Петък до 18.00 ч. на
последния ден на Великден.
ОСЪЖДА Е.Д.К., с ЕГН ********** да заплаща на Й.С.С., ЕГН **********, чрез неговия баща С.Й.С., ЕГН ********** месечна издръжка в размер на 140 лева, дължима от датата на подаване на исковата молба в съда – 25.07.2018 г. до настъпване на законоустановени причина за нейното изменение или прекратяване, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над уважения размер от 140 лева до пълния предявен размер от 160 лева.
ОСЪЖДА Е.Д.К., с ЕГН ********** да заплати на Й.С.С., ЕГН **********, чрез неговия баща С.Й.С., ЕГН ********** сумата в общ размер на 1680 лева, издръжка за минало време за периода от 25.07.2017 г. до 24.07.2018 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над уважения размер от 1680 лева до пълния предявен размер от 1920 лева.
ОСЪЖДА Е.Д.К., с ЕГН ********** да заплати на С.Й.С., ЕГН ********** сумата в общ размер на 425 лева – разноски в производството
ОСЪЖДА Е.Д.К., с ЕГН ********** да заплати по сметка на Пловдивския районен съд сумата в размер на 268.80 лева, представляваща държавна такса върху присъдената издръжка.
Решението подлежи на обжалване пред ОС -
Пловдив в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
ЛШ