Решение по КНАХД №368/2025 на Административен съд - Ловеч

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

С Решение № 49/09.07.2025г., постановено по АНД № 21/2024 г., Районен съд гр. Луковит е отменил като незаконосъобразно Наказателно постановление № Р-004178/11.10.2023г., издадено от А. Г. Д. – Член на Комисия за защита на потребителите, упълномощен със Заповед № 28/13.01.2023г., с което на С. Д. М., [ЕГН] с адрес: гр. Луковит, община Луковит, област Ловеч, [улица]на основание чл. 182, ал. 1 от Закона за туризма /ЗТ/ е наложена имуществена санкция в размер на 5000 - пет хиляди лева, за нарушение на чл. 61, ал. 2 от ЗТ.

В касационната жалба се излагат доводи, че Районният съд неправилно е приложил материалния закон. Според жалбоподателя Районен съд гр. Луковит неправилно е счел, че е допуснато съществено нарушение на процесуалния закон, обусловило отмяната на наказателното постановление. Твърди също, че първостепенният съд е счел, че АУАН и НП не отговарят на изискванията на чл. 42, т. 3 от ЗАНН и на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Иска се отмяна на решението на Районен съд гр. Луковит и потвърждаване на наказателното постановление, като се прави възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар и моли да бъдат присъдени разноски за извършените процесуални действия в размер на 80 лева.

В подаденият отговор на касационната жалба, ответникът по касация, чрез пълномощник, ангажира становище за неоснователност на подадената жалбата и моли първоинстанционното решение да бъде оставено в сила, като в случай, че съдът приеме, че допуснато административно нарушение на чл. 61, ал. 2 от ЗТ моли алтернативно съда да приеме случая за маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Претендира разноски по делото, в това число и заплатено адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не изпраща представител.

Ответникът С. Д. М., редовно призована, не се явява и не се представлява.

Окръжна прокуратура гр. Ловеч не изпраща представител и не изразява становище по касационната жалба.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, становищата на страните и като извърши служебна проверка, на основание чл. 218, ал. 2 от АПК за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН, от надлежна страна съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК, насочена е срещу валиден и допустим съдебен акт подлежащ на касационно обжалване, поради което е процесуално допустима. Изведените в касационната жалбата оплаквания съдът приема като такива по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН. Разгледана по същество, се явява неоснователна по следните съображения:

В съответствие с разпоредбата на чл. 220 от АПК касационният състав преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение.

С Наказателно постановление № Р-004178/11.10.2023г., издадено от А. Г. Д. – Член на Комисия за защита на потребителите, упълномощен със Заповед № 28/13.01.2023г. на С. Д. М., [ЕГН], с адрес: гр. Луковит, община Луковит, област Ловеч, [улица], на основание чл. 182, ал. 1 от ЗТ е наложена имуществена санкция в размер на 5000.00 лева, за нарушение по чл. 61, ал. 2 от ЗТ, а именно за това, че извършва туроператорска /и или/ туристическа агентска дейност без удостоверение за регистрация. Оспореното пред Районен съд гр. Луковит наказателно постановление е издадено въз основа на АУАН № 004178/31.08.2023г., в който е посочена дата и място на извършване на описаното нарушение - 21.06.2023г. в офис на КЗП в град Ловеч, [улица], ет. 4, стая 410.

За да отмени процесното наказателно постановление, районният съд е констатирал, че при издаване на НП е допуснато процесуално нарушение в административнонаказателното производство, което съдът е приел за съществено и е счел, че същото е довело до нарушаване правото на защита на жалбоподателя.

В НП е посочено, че същото се издава въз основа на АУАН № 004178/31.08.2023 г., за нарушение, извършено на 21.06.2023 г. в офис на КЗП в град Ловеч [улица], ет. 4, стая 410.

При тези доказателства, първоинстанционният съд е приел за установено, че неяснотата на коя дата и на кое място е извършено визираното от актосъставителя нарушение по чл. 61, ал. 2 от Закона за туризма, представлява съществено нарушение на процесуалните правила, допуснато в административната фаза на производството. Районен съд гр. Луковит е приел също, че посоченото нарушение съществено нарушава правото на защита на нарушителя, поставяйки го в невъзможност да разбере за какви факти се привлича към административно наказателна отговорност, като е посочил, че неяснотата относно датата и мястото на извършване на нарушението е равносилна на липса на тези задължителни реквизити на АУАН и НП. Въз основа на което е направил извод, че издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно.

Така постановеното решение е правилно. Приетата от съда фактическа обстановка, подробно изложена в мотивите на решението, съответства на събраните по предвидения в НПК процесуален ред доказателства и се споделя изцяло от настоящия касационен състав на съда.

Споделят се правните изводи на решаващия съд за незаконосъобразност на процесното НП, поради допуснато процесуално нарушение, което опорочава административнонаказателната процедура и представлява самостоятелно основание за отмяната на НП, доколкото датата и мястото на нарушението е меродавният момент, който законът свързва с възникване на отговорността на дееца.

Съгласно чл. 42, т. 3 от ЗАНН АУАН трябва да съдържа датата и мястото на извършване на нарушението. С оглед разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН датата и мястото са задължителни реквизити и в издаваното въз основа на АУАН наказателно постановление. В случая в АУАН и в НП са вписани отделни дати – на извършване на проверката - 16.06.2023г., на проведени телефонни разговори - 08.06.2023г., 21.06.2023г. и 10.07.2023г. като дати на постъпване на обяснения от жалбоподателката /сега ответник по касацията/. В процесното НП и в АУАН, изрично като дата на извършване на нарушението е посочена дата - 21.06.2023г., а като място на извършване на нарушението –офис на КЗП в град Ловеч, [улица], ет. 4, стая 410. От начина на формулиране и обективиране на тези твърдения от АНО, е неясно на коя дата и на кое място актосъставителят приема, че е извършено визираното от него нарушение по чл. 61, ал. 2 от Закона за туризма, предвид неговия характер, като този порок е пренесен и в издаденото НП. Тази неяснота относно датата и мястото на нарушението е равносилна на липса на задължителни реквизити на АУАН и НП, с което безспорно се възпрепятства възможността на наказаното лице да разбере за какво конкретно нарушение е ангажирана административнонаказателната му отговорност, кога и къде е извършено същото, за да може да организира защитата си в пълен обем. Това води до извода, че е налице допуснато от административнонаказващият орган съществено процесуално нарушение на правилата по ЗАНН при издаването на НП, което води до незаконосъобразност на процесното наказателно постановление.

Не са налице допуснати от първоинстанционният съд процесуални пропуски или нарушения. Противно на наведените от касатора доводи, Районен съд гр. Луковит е изложил мотиви защо не се налага изследване на спора по същество, тъй като въпросите, свързани с извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина подлежат на обсъждане при редовно проведено производство, което в случая не е налице. В случая е неприложима хипотезата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН.

С оглед изложените съображения, настоящият състав, при извършената проверка по чл. 218 от АПК, счита, че обжалваното решение е валидно, допустимо, постановено в съответствие с материалния закон и процесуалните правила. Не са налице касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, предполагащи отмяна на решението, и то следва да бъде оставено в сила, като правилно.

При този изход на процеса следва да бъде оставено без уважение искането на жалбоподателя за присъждане на юрисконсултско възнаграждение като неоснователно.

От страна на ответника по касация се претендират разноски за адвокатско възнаграждение, каквито не са направени, поради което съдът не следва да се произнася относно разноските.

Предвид изложеното и на основание чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Ловешки административен съд, втори касационен състав

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 49 от 09.07.2025г., постановено по АНД № 21/2024г. по описа на Районен съд гр. Луковит.

Решението е окончателно.