Р Е Ш Е Н И
Е №
260174
гр. Пловдив, 09.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ИСКОВО
ОТДЕЛЕНИЕ, ІІІ-ти граждански състав, в открито заседание на тринадесети април през
две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: МАРИЕТА БЕДРОСЯН
при участието на секретаря ТОДОРКА МАВРОДИЕВА, като
разгледа докладваното от съдията т.д.№ 759 по описа за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са активно субективно съединени искове по чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.), вр. § 22 от ПЗР на КЗ, вр. чл. 45
и чл. 52 от ЗЗД.
Ищците
Й.В.П., ЕГН **********; А.М.П., ЕГН **********, чрез настойника му Й.В. П.; В.М.П.,
ЕГН **********,***, и Н.М.П., ЕГН **********,*** *****, ет. **, ап. **, всички
със съд. адрес:*** ****, ет. *, ап. *, чрез адв. В.В. и адв. С.К., са предявили
срещу ответника ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, активно субективно съединени искове
по чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.), вр. § 22 от ПЗР на КЗ, вр.
чл. 45 и чл. 52 от ЗЗД за обезщетяване на неимуществени вреди от смъртта на
техния съпруг и баща М. С. П., ЕГН **********, в резултат на ПТП на ***** г. в
размер на 40 000 лв. за всеки от ищците или общо 160 000 лв., ведно
със законната лихва от предявяване на исковете до окончателното плащане, както
и направените по делото разноски.
Твърдят,
че на ******** г.
около ***** ч. в гр. ********, на бул. *******, с лек автомобил „********“,
рег.№ *******, управляван от водача Б. Х. М., е причинено ПТП, в резултат на
което на ***** г. починал наследодателят на ищците – М. С. П., ЕГН **********,
като по случая е образувано ДП № 198/2014 г. на МВР – ******, сектор „ПП“, пр.пр.№ 6502/2014 г., ОП – Пловдив.
При процесното
ПТП пострадалият М. П. е получил множество травматични увреждания и в резултат
на тежка черепно-мозъчна травма и на остра дихателна недостатъчност е починал.
Със смъртта на своя съпруг и баща ищците претърпели множество морални вреди,
тежки и изключително трудно преодолими психически стресове и страдания,
неописуеми отрицателни преживявания, тъй като всички са живели в едно
домакинство с пострадалия и са имали много близки отношения, прекъснати
несвоевременно от процесното ПТП.
Управляваният от водача Б.Х. М. лек
автомобил „*******“, рег.№ *******, е бил застрахован по риска „Гражданска
отговорност“ от ответното дружество ЗД „Бул Инс“ АД,
с начална дата на покритие ******** г. и крайна дата ******* г.
Ето
защо, ищците молят съда да осъди ответника в качеството му на застраховател на
виновния водач да им заплати обезщетения за неимуществени вреди в размер на
40 000 лв. за всеки от тях, причинени от смъртта на техния съпруг и баща М. С. П. на ******
г., в резултат на ПТП на ***** г. в гр. **********, ведно
със законните последици.
Съображения
в тези насоки излагат в исковата молба и в писмена защита по съществото на
спора. В подкрепа на твърденията си ангажират писмени и гласни доказателства и
експертизи.
Ответникът
ЗД „Бул Инс“ АД – София, бул. Джеймс Баучер
87, ЕИК *********, е подал отговор, в който заявява, че
оспорва изцяло предявените искове по основание и по размер, както и всички
твърдения, изложени в ИМ относно механизма на ПТП и претърпените от ищците
неимуществени вреди.
Твърди,
че не са налице кумулативните предпоставки на непозволеното увреждане за
ангажиране отговорността на застрахователното дружество, тъй като с
Постановление № 6502/20.10.2015 г. на ОП – Пловдив ДП № 198/2014 г., водено
срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 343, ал. 1, б.“б“ и б.“в“, вр. чл. 342, ал. 1 от НК, е прекратено, тъй като водачът Б.
Х. М. не е имал вина за настъпването на ПТП и е бил поставен в положение на
невъзможност да предвиди и да предотврати настъпването на обществено опасните
последици. Прекратителното постановление на ОП –
Пловдив е потвърдено с Определение № 275/21.04.2016 г. на АП – Пловдив, както и
с Определение № 247/24.02.2016 г. по ч.н.д.№ 145/2016 г., ПОС, а липсата на
виновно противоправно поведение на водача на лекия
автомобил „*****“, рег.№ *******
- Б. Х. М., обуславя невъзможността да се ангажира отговорността на неговия
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“.
Счита, че пострадалият М. С. П. има
изключителна вина за настъпване на процесното ПТП,
тъй като е нарушил разпоредбите на чл. 5, чл. 107, чл. 113 и чл. 114 от ЗДвП,
поради което прави възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от същия. Освен това, той е бил с 1,88 промила алкохол в кръвта, в
състояние на алкохолно опиянение, което е повлияло върху реакциите му и върху
възможностите му за преценка на пътната ситуация.
Счита, че претендираните обезщетения са прекомерно завишени по размер
и не отговарят на принципа за справедливост по чл. 52 от ЗЗД.
Предвид
гореизложеното, моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло
исковете като недоказани и неоснователни, ведно с присъждане на разноски. Прави
възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на заплатеното от ищците
адвокатско възнаграждение.
Ищците
са подали допълнителна ИМ, в която оспорват доводите на ответника, изложени в
отговора.
Ответникът
е подал допълнителен отговор, в който заявява, че поддържа всички възражения и
доводи, изложени в отговора.
Съдът, като
прецени процесуалните предпоставки за допустимост на предявените искове,
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди
доводите на страните, съгласно чл. 235 ГПК, намира за установено следното от
фактическа страна:
От
приложеното удостоверение изх.№ 2719/23.05.2017 г., издадено въз основа на Акт
за смърт № ******** г. на Район **********, се установява, че М. С. П., ЕГН **********,
е починал на ******* г. и е оставил за свои наследници по закон четиримата ищци
– съответно преживялата съпруга Й. и трима низходящи – Н., А. и В..
С
влязло в сила на 17.02.2018 г. Решение № 53/16.01.2018 г. по гр.д.№ *********
г., ПОС, 3 гр.с., ищецът А.М.П., ЕГН **********, е поставен под пълно запрещение
като недееспособен, а според Удостоверение изх.№ 9/12.02.2019 г. на ********** за негов настойник
по право е определена майка му Й.В. П.
По делото са разпитани свидетелите И. И.
В. и А. Т. Б., показанията на които съдът кредитира като логични,
последователни и непротиворечиви, но само частично по отношение на първата
свидетелка, тъй като в някои части те противоречат на събрания доказателствен материал по делото.
От показанията на свид.
В. се установява, че процесното ПТП „стана на *****г., около ***** часа - ****
часа, на „********“, след прелеза, в посока към *****, горе-долу на 30-40 метра
преди светофара, който е след *****. …когато се връщах обратно към блока,
тогава ги видях, че двамата със сина му …от колата тръгват към блока. Горе-долу
разстоянието между мен и тях при настигането да е било около 10-15 метра. Първи
пресече шосето синът на М. - В., и след него тръгна М. да пресича. Аз почти го
настигнах, но се спрях, даже му извиках да не пресича, защото светофара светеше
зелено за колите в посока към ****, …значи за пешеходците е червено. На около
30-40 м пресичахме от светофара, точно срещу блока с входа на казиното. Синът
на М. пресече. След него зави една кола, която в дясното платно се движеше, и
след колата тръгна М. да пресича и то за секунди, както се казва, връхлетя
колата, която го удари. Той пресичаше бавно. Не мога да кажа дали е забелязал
колата. Аз в това време бях горе-долу на разстояние от М. както сега от банката
до стената.
Извиках му да не пресича, защото е зелено за колите, но той бавно тръгна
напред. Не знам дали ме е чул. Не мога да кажа дали е бил пил. Не съм била
толкова близо до него, за да кажа дали е лъхал на алкохол.
Колата, като го удари, се чу един тътен и го изхвърли отсреща на другото
платно, където има пиаца на таксита и горе-долу в тяхното платно, значи в
лявата част на платното в посока на *****. Автомобилът, който удари М., както
се движеше направо този автомобил, наляво, така в лявото платно спря горе-долу
на около 10 м, но не знам точно. …Както автомобилът вървеше направо, спря малко
вляво. Явно може да се е помъчил шофьора да го избегне.
Когато М. започна да пресича, синът му В. вече беше на другия тротоар….
На тротоара има храсти, които са насадени като бордюр, за да не се
преминава. Някъде около 50 см са високи храстите…. От **** г. живеем на този адрес
и знам, че семейството на М., всички заедно живееха в това жилище задружно. Той
беше много отзивчив, отдаден на семейството баща. Живееха заедно с тримата си
сина. При положение, че най-малкият син е много болен, смъртта на М. се отрази
съкрушително на децата и на съпругата му. Той беше бивш *****, с добри доходи и
те разчитаха на …
Не съм давала показания до сега по този случай, не съм била разпитвана в
полицията и прокуратурата. През цялото време видях как М. започна да пресича,
видях как слиза от тротоара, даже му извиках да не пресича. Може да се е
огледал, М. вървеше бавно и продължи да пресича, криволичеше вървейки.
На улицата нямаше спрени коли. След В., когато тръгна да пресича, мина една
кола, която зави на дясно към „*******“, други коли нямаше.
Считам, че разстоянието от банката, на която съм, до стената, е около 5
метра.
Аз също съм шофьор, считам, че около с 50 км може би се е движила колата,
която удари М. Тя беше на зелен светофар …
Времето тогава беше нормално, сухо …Инцидентът стана вечерта, но на шосето
имаше лампи, които светеха. Целият булевард е осветен, градината е осветена и
самото казино също свети. …Пешеходецът се движеше бавно. Не мога да кажа какво
беше разстоянието между М и колата, която го блъсна, в момента, когато той
слезе на платното. Видях, че идва кола и затова му извиках. …Автомобилът, който
удари М, се движеше в лявата лента в неговата посока. …Автомобилът си промени
траекторията на ляво и навлезе в насрещната лента. Ударът стана в насрещното
платно и човекът там падна. Когато човекът падна, аз не отидох при него.
…Автомобилът удари пешеходеца и спря наляво, а трупът изхвръкна по-напред.
Тялото беше пред автомобила и вляво от него“.
Според показанията на свид. Б, който се запознал през 2005/2006 г. с В.,
а около 2007 г. – и с останалите членове на семейството му, в т.ч. и с баща му
М. П., „Всички те живеят на
едно и също място, в едно жилище, даже имаха и куче. Отношенията между бащата и
другите членове на семейството бяха съвсем нормални семейни отношения. През
2014 г. бащата М. беше блъснат от автомобил и малко след това той почина.
Внезапната смърт на М. се отрази доста зле на съпругата и на децата му. В. има
и болен брат, за който се грижеше баща му М. Братът на В. се казва А.. Той е
със „*****“. Мисля, че и до ден днешен близките на А. се опитват да го
заблудят, че баща му не е починал, за да го предпазят, защото може да реагира
доста тежко. До ден днешен продължават да споменават М. Правят помени през
определено време, защото виждам, че са сменени некролозите. Споменават го
често, защото той беше опората на семейството и издържаше всички.
Почти всеки ден сме заедно с В..
Срещаме се понякога и у тях, понякога у нас. Виждам често семейството му и как
им се отразява смъртта на М“.
От събраните по делото писмени
доказателства и от комплексната съдебно-медицинска
и авто-техническа експертиза с вещи лица инж. В.Г.С.
и д-р М.К.Б., д.м., която съдът възприема като компетентна и безпристрастно
изготвена, макар и оспорена от страните в инженерно-техническата
част, както и от обясненията, дадени от вещите лица в съдебно заседание на
18.03.2021 г., се установява, че най-вероятен от техническа гледна точка е следният механизъм на процесното ПТП:
На ****** г. около ***** ч. в гр. *****,
на бул. *****, водачът Б. Х. М. управлявал лек автомобил „********“, рег.№ *********, по
най-северната пътна лента на платното за движение на бул. „********“ в гр. ********
в посока от изток на запад. По същото време пешеходецът М. С. П. навлезнал на платното за движение от дясно наляво пред
автомобила. Водачът на лекия автомобил „********” реагирал чрез екстрено
задействане на спирачната система, но въпреки това след навлизане на пешеходеца
на платното за движение на около З м и след реакцията на водача, в резултат на
скорости и пресичане на траектории настъпил удар в предната част на лекия
автомобил „*****” и в лявата страна на пешеходеца М. С. П.. Последвало
възкачване на пешеходеца върху автомобила с достигане на главата до долната
част на предното обзорно стъкло на лекия автомобил, след което последвало
отхвърляне на пешеходеца напред. След удара лекият автомобил „******” с
екстрено задействана спирачна система е спрял, а пешеходецът М.П. е паднал на
платното за движение вляво от автомобила в близост до мястото, посочено от свид. И. В. в съдебно заседание на 28.05.2020 г.
Според
тази свидетелка, при движението си по платното пешеходецът М. С. П. се е движил „бавно“ и „криволичейки“,
като не се посочват конкретни цифрови стойности за тези определения и затова не
може да бъдат еднозначно и категорично определени неговата скорост и измината
дистанция по платното за движение. Поради това, не може да бъде определено и
конкретното време, през което пешеходецът се е намирал на платното за движение.
От материалите по делото може да се определи, че
пешеходецът след навлизане на платното за движение е изминал около З м. Подобна
дистанция може да се класифицира като етапна и въпреки, че пешеходецът е бил
във висока степен на алкохолно опиване, дистанцията е възможна за преодоляване
в диапазон от статистически скорости, при който пешеходци от съответния пол и
възраст преодоляват такъв участък в подобно състояние. В кориците на делото
няма обективни данни с какво е бил обут пострадалия към момента на ПТП.
Комплексно разгледани, при установено количество алкохол в кръвта на пострадалия
от 1,88 промила и при вариант, че той
е бил обут с чехли, е възможно движението му по платното да е такова, както
посочва свид. И. И. В.
ПТП е настъпило в тъмната част на денонощието, като
осветеността на автомобила и зоната на произшествието са от съществено значение
за възприемането на обектите на пътното платно. От дясната страна на фара
видимостта със сигурност трябва да е над 50 м, като е възможно да достигне до
70 м, а може и повече, взависимост от уличното
осветление. При движение на къси светлини и липса на осветеност е едно, а при
наличието на осветеност обектите на пътното платно биха могли да бъдат видими и
на повече от 70 м, като това зависи най-вече от облеклото на съответния обект.
Ако облеклото контрастира на тъмния фон и по него има светлоотразителни
елементи, видимостта би могла да бъде и над 100 м, а при липса на такива светлоотразителни елементи и облекло, което не се откроява
на фона на настилката, тази видимост се свежда до 50 м при къси светлини и при
липса на улично осветление.
Според вещото лице
инж. С., по делото няма обективни данни, от които да се определи траекторията
на лекия автомобил и движението на пешеходеца преди настъпване на ПТП, като са
възможни всякакви хипотези на движение на автомобила - равномерно, ускорително,
закъснително. Най-вероятно ударът е настъпил на границата на момента на
нарастване на спирачното закъснение, непосредствено преди оставянето на
спирачна следа, но няма реално установена спирачна следа по пътната настилка.
Няма обективни данни по делото за момента, в който водачът е започнал да
възприема пешеходеца като опасност. Водачът на лекия автомобил е реагирал
инстинктивно с волан наляво, като е предприел лек завой наляво, тоест
пешеходецът е бил забелязан от него, движейки се отдясно. След момента, в който
започва оставянето на спирачните следи върху платното за движение, не е
възможно при конкретния лек автомобил „*****“ да се извърши завой наляво на
кормилото. Затова направлението на спирачните следи дава основание да се
твърди, че преди момента на реакция на водача автомобилът се е движел в пътната
лента, посочена в заключението. От началото на реакция на водача до оставянето
на следи изминава време, през което автомобилът се движи. Връщайки автомобила
по оставените от него спирачни следи, се установява, че преди това той се е
движел в неговата дясна пътна лента, видно от оставените спирачни следи. При
максимална осветеност и движение на автомобила с 40 км./ч. за една секунда той
би изминал 11,11 м.
Според вещото лице инж. С., има
методика, по която скоростта на автомобила би могла да се определи чрез
изследване на получените травми върху пострадалия и разстоянието, на което е
изхвърлено тялото му, но по делото няма обективни данни, а данни единствено се черпят от показанията на свидетелката И. В.
Затова към заключението няма изготвени от вещото лице скици, тъй като няма
достатъчно обективни данни, въз основа на които да се изготвят такива, като се
посочат съответните разстояния.
По
делото няма приложен снимков материал и затова вещите лица са ползвали
единствено схемата, отразена върху Констативния протокол, на която обаче няма
отразени разстояния Следите от автомобила са оставени в другата пътна лента,
затова експертизата приема, че пешеходецът е изминал 3 м разстояние. Ако ударът
е настъпил по-рано, то тогава мястото на удара няма да отговаря на мястото на
навлизане на пешеходеца, което са посочили свидетелите.
Предотвратимостта на ПТП е в пряка
зависимост от времето, през което пешеходецът се е намирал на платното за
движение, а предвид че то не може да бъде еднозначно и категорично определено,
експертизата изследва и предлага следните крайни варианти, произлизащи от
скоростните диапазони на пешеходеца и автомобила:
а/ при движение на автомобила с 40 km/h преди настъпване на удара при всички стойности на бавен и спокоен ход,
както и при минимална и средна стойност на бърз ход на пешеходеца, водачът на
автомобила е имал техническа възможност да спре преди настъпване на удара, но
при максимална стойност на бърз ход, както и при всички
стойности на бягане на пешеходеца, водачът на автомобила е нямал техническа
възможност да спре преди настъпване на удара.
б/
при движение на автомобила с 49 km/h преди настъпване на удара, при всички стойности на
бавен и спокоен ход, както и при минимална стойност на бърз ход на пешеходеца
водачът на автомобила е имал техническа възможност да спре преди настъпване на
удара, но при стойност на среден или бърз ход, както и при всички
стойности на бягане на пешеходеца, водачът на автомобила е нямал техническа възможност
да спре преди настъпване на удара.
Смъртта
на пострадалия М. С.П. се дължи
на тежка черепно-мозъчна травма, получена в резултат на претърпяното от него
ПТП на ***** г., която е довела до принудително легнало положение на
пострадалия, с цел провеждане на лечение на същия, в резултат на което са се
получили възпалителни промени в белия му дроб. Към момента на ПТП пострадалият М. П. е
бил в средна степен на алкохолно опиянение, при която настъпва затруднение и
забавяне на реакциите, нарушение на двигателните функции и е възможно
възприемането да е забавено, а също и отреагирането и
осмислянето на опасността от приближаващия лек автомобил.
Налице
е пряка причинно - следствена връзка между удара на пострадалия М. П. с лекия автомобил
на ***** г. и настъпилата на ***** г. смърт на същия.
Във
връзка с оспорването на комплексната експертиза е допусната повторна тройна
съдебна авто-техническа експертиза с вещи лица инж. Т.П.Т.,
инж. В.И.П. и инж. В.Б.О., която съдът възприема като компетентна и
безпристрастно изготвена, макар и оспорена от ищците. От нея и от обясненията,
дадени от вещите лица в съдебно заседание на 10.02.2022 г., се установява, че най-вероятен
от техническа гледна точка е следният механизъм на процесното
ПТП:
На **** г. около ***** ч. в гр. ***** по бул. ****** в
дясна пътна лента, в зоната около магазин “******” и ул. ******, в посока от
изток на запад се е движил лек автомобил “*****”, per.№ *****, със скорост около 45 км./ч., управляван от водача
Б. Х. М. Едновременно с автомобила, но преди него, и пред автомобила от дясно
на ляво (от север на юг) към пътното платно се е движил пешеходецът М. С. П. със
съдържание на алкохол в кръвта от 1,88 промила, обут с чехли. Автомобилът се е
движил на къси светлини, а пътният участък е бил допълнително осветен от
уличното осветление. Непосредствено преди пешеходецът М. П. да стъпи на пътното
платно, намирайки се върху десния бордюр с височина около 0,20 м, освен че не е
спирал и не се е оглеждал, но се е спънал, което от техническа гледна точка,
определя движение на тялото с ускоряване на торса и главата напред (залитане/политане
напред), което практически е придвижило тялото му от/след бордюра към
потенциалното мястото на удара със скорост около 7,06 км./ч. При
условие, че височината на десния бордюр в зоната на произшествието е била около
0,20 м и в съчетание с алкохолното повлияване от 1,88 промила и движение с
чехли, пешеходецът е “залитнал” в момента на навлизане върху пътното платно,
т.е. в момента на слизане от бордюра.
Когато пешеходецът се е намирал на бордюра, лекият
автомобил “*****” се е движил около средата на дясната/северна пътна лента със
скорост от около 45 км./ч. или 12,50
м/сек. и е бил на отстояние от 21,68 м преди
траекторията на движение на пешеходеца и от потенциалното място на удара, дължината
на опасната зона на спиране е била около 27,00 м, а зоната на пряка видимост е
била около 21,94 м. Водачът възприема появата на пешеходеца в момента на
появата му върху бордюра и реагира с отклоняване вляво и едновременно аварийно
спиране, като след бордюра пешеходецът изминава разстояние около 3,40 м, след
което настъпва удар м/у предната част на автомобила (около средата) и тялото на
пешеходеца, първоначално в лява странична част под масовия център.
В момента на удара пешеходецът е бил в крачка, стъпил
върху десен крак, а левият крак е бил в процес на отвеждане и е бил във въздуха,
вследствие на което десният крак е получил поражения (травми) от прекия удар на
предната броня на автомобила, тъй като ходилото е било запънато върху пътната
настилка. След удара в долните крайници, т.е. под масовия център, горната част
на тялото (таз, торс, глава, ръце) се е възкачила върху предния капак на
автомобила и се прохлузва, като главата се удря в
долната част на предното стъкло. След първия и втория удар тялото на пешеходеца
е избутано/носено частично, след което е отхвърлено едновременно нагоре, напред
и вляво на разстояние около 14,83 м по посока на огледа, а автомобилът е спрял
вдясно и малко по-назад от мястото на установяване в покой на тялото на пешеходеца.
Пътното платно по време на
произшествието е било равно, сухо, запазено. В следствие на удара пешеходецът е
получил травматични увреждания, които по-късно са довели до летален изход.
Според
вещите лица от тройната съдебна автотехническа
експертиза, пешеходецът е навлязъл от дясно на ляво спрямо посоката на движение на лекия
автомобил “*****”, като е преминал в непосредствена близост до западния край на
храстовидната растителност, т.е. на около 24-25 м източно (преди) от ОР 1 от
Протокола за огледа от 11.12.2014 г. В момента на удара средата
на предната част на автомобила се е намирала на около 7,40 м северно (в дясно)
от ОР 2 (ляв бордюр), тъй като водачът вече е бил отклонил частично вляво
автомобила си, при условие, че на разстояние 19,03 м източно /преди от ОР1 и на
7,65 м от ОР 2 е разположено началото на северна/дясна спирачна следа. Скоростта на движение на лекия
автомобил “*****” преди да реагира водачът му и непосредствено преди удара на
пешеходеца е била една и съща – 45 км./ч. или 12,50 м/сек., а опасната зона на
спиране на автомобила при тази скорост е 27 м.
Скоростта на движение на
пешеходеца непосредствено преди удара вещите лица са определили, използвайки
зависимостта между скоростта на автомобила и разстоянието на отхвърляне на
тялото на пешеходеца, тъй като показанията на свидетелите и очевидците в тази
насока са противоречиви. Според вещите лица, тъй като тялото на пешеходеца след
удара е изминало около 3,80 м до мястото на установяване в покой, мерено
напречно/перпендикулярно на посоката на огледа и на първоначалното движение на
автомобила, то скоростта на пешеходеца непосредствено преди удара е била 7,06
км./ч. или 1,96 м/сек. В случая, това е възможно най-ниската скорост, тъй като
е пренебрегнато влиянието на триенето на тялото му в предната броня, предния
калник и стъклото на автомобила през различните фази на удара. При тази скорост
от 7,06 км./ч. или 1,96 м/сек. и съдържание на алкохол в кръвта от 1,88 промила
темпът на движение на пешеходеца се определя според научната литература като „долна граница на спокойно бягане“.
От техническа гледна точка,
опасността е настъпила, когато пешеходецът е навлязъл от дясно на ляво върху
пътното платно и е предприел пресичане, перпендикулярно на посоката на движение
на лекия автомобил или на 21,68 м от мястото на удара, мерено от предната броня
и при движение на автомобила по северната /дясна/ пътна лента.
Водачът на лекия автомобил „*******“,
движейки се в дясната пътна лента със скорост от 45 км./ч., не е имал
техническа възможност да реагира своевременно на навлизащия от дясно на ляво
пешеходец, движещ се перпендикулярно със средна скорост от 7,06 км./ч.
/спокойно бягане с 1,88 промила алкохолно опиване/, тъй като дължината на
опасната зона на спиране е била по-голяма от отстоянието,
на което се е намирал лекия автомобил преди мястото на удара, и пешеходецът е
попаднал в обхвата на опасната зона на спиране.
Ако
водачът е управлявал лекия автомобил със скорост не по-висока от 37,50 км./ч. и
е реагирал с време, не по-голямо от 1 сек., би могъл да предотврати
настъпването на процесното ПТП чрез аварийно спиране.
Според
САТЕ, причина за настъпване на ПТП от
техническа гледна точка е неупражнен визуален контрол и липса на адекватно
поведение от страна на пешеходеца М. С. П. към посоката, от която е идвал процесния автомобил (дясна пътна лента), като пострадалият
е пресичал на необозначено място (пешеходна пътека), с алкохолно повлияване от
1,88 промила и не се е съобразил с опасната близост на лекия автомобил. Водачът на лекия автомобил “*****” в
конкретната пътна ситуация не е имал техническа възможност обективно да
предотврати ПТП, движейки се с разрешена за този пътен участък скорост от 45,00
км/ч., поради което от техническа гледна точка поведението му не
е било в причинно-следствена връзка с настъпване на процесното
ПТП.
На
тройната САТЕ е поставена от ищците допълнителна задача – да отговорят на
поставените въпроси, като вземат предвид единствено показанията на свид. И. В., според която пострадалият М. П. се е движил „бавно“. Според този вариант на експертизата,
пешеходецът М. С. П. към
датата на произшествието (***** г.) е бил на ***год., с ръст около **** см., с
алкохолно повлияване около 1,88 промила, обут с чехли се е придвижвал с бавен
ход – около 3,6 км./ч. или 1,0 м/сек. Пешеходецът е навлязъл от дясно на ляво,
спрямо посоката на движение на лекия автомобил „*****“, като е преминал в
непосредствена близост до западния край на храстовидната растителност, т.е. на
около 24-25 м източно (преди) ОР 1. В момента на удара средата на предната част
на автомобила се е намирала на около 7,40 м северно (вдясно) от ОР 2 (ляв
бордюр), тъй като водачът вече е бил отклонил частично вляво автомобила, при
условие, че на разстояние 19,03 м източно/преди от ОР 1 и на 7,65 м от ОР 2 е
разположено началото на северната/дясна спирачна следа. Мястото на удара между
автомобила и пешеходеца е разположено в северната (дясна) пътна лента на около
24-25 м. източно (преди) ОР 1 и от около 7,20 – 7,60 м северно (вдясно) от ОР 2
(ляв бордюр).
Скоростта
на движение на лекия автомобил преди да реагира водача и непосредствено преди
удара с пешеходеца е била една и съща – 45 км./ч. или 12,50 м/сек. Дължината на
опасната зона на спиране на автомобила при така установената скорост, дадена в
три варианта според времето за реакция на водача – при 0,6 сек. – 21,71 м; при
0,8 сек. – 24,21 м; при 1 сек. – 27 м. Отстоянието от
лекия автомобил до мястото на удара, когато пешеходецът навлиза на пътното
платно със скорост от 3,6 км./ч. (бавен ход с 1,88 промила алкохол в кръвта), е
42,50 м спрямо предната броня, като тялото на пешеходеца след удара е изминало
около 3,80 м до мястото на установяване в покой. Водачът на лекия автомобил,
движейки се в лява пътна лента със скорост от 45 км./ч., е имал техническа
възможност да реагира своевременно на навлизащия от дясно на ляво пешеходец,
ако същият се е движил бавно със скорост от 3,6 км./ч.
Зоната
на пряка видимост на водача към пешеходеца от момента, в който последният
стъпва върху пътното платно, е 42,64 м.
Причина
за настъпване на ПТП от техническа гледна точка е неупражнен визуален контрол и
липса на адекватно поведение от страна на пешеходеца М. П., който е пресичал
пътното платно на необозначено място в степен на алкохолно опиянение 1,88
промила, като не се е съобразил с опасната близост на лекия автомобил преди да навлезе
на пътното платно. Според данните от коментираните показания на свид. В. за скоростта на пешеходеца, водачът на лекия
автомобил е имал техническа възможност да предотврати ПТП.
Водачът
на лекия автомобил е предприел първо маневра „завой на ляво“ и след това е
задействал спирачния педал. Ако се приеме, че пешеходецът е изминал 3,40 м от
десния бордюр до мястото на удара, то при движение на лекия автомобил направо или
на дясно не би се получил удар между тях.
Короната
на дървото, намиращо се встрани от пътното платно, не е била пречка за
видимостта на водача към пешеходеца, а стеблото му е било пречка за видимостта
на водача към пешеходеца, докато последният се е движил по тротоара към
бордюра, тъй като стеблото е създавало частична неосветена зона (сянка) от
фаровете към пешеходеца, но когато той се е намирал на бордюра, стеблото и
короната на дървото не са били пречка за видимостта на водача.
С Постановление от 20.10.2015 г. на ОП
– Пловдив наказателното производство по ДП № 198/2014 г. на Сектор „ПП“ при ОД
на МВР – Пловдив, пр.пр.№ 6502/2014 г. на ОП -
Пловдив, водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 343, ал. 1,
б.“в“, вр. чл. 342, ал. 1 от НК, е прекратено на
основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т.
1 от НПК, тъй като въпреки наличието на деяние, осъществено от водача на лекия
автомобил „****“, рег.№ ****
- Б. Х. М., а именно: причинена смърт на пострадалия М. С. П., вследствие на
ПТП между лекия автомобил и пешеходеца, извършеното деяние не е виновно, тъй
като деецът Б. М. не е бил длъжен, а и не е могъл да предвиди настъпването на
обществено опасните последици.
Според постановлението, в случая
поведението на пострадалия М. П., който е навлязъл на пътното платно по начин,
в момент и в място, когато това не е било безопасно, т.е. без да спре и да
пропусне движещия се по дясната лента на платното на бул. ***** в посока от
изток на запад лек автомобил, е станало единствена причина за настъпване на ПТП
с произтеклите от това последици, като от страна на водача на лекия автомобил М.
няма установени нарушения на правилата за движение по пътищата.
Прекратителното постановление е потвърдено с
Определение № 247/24.02.2016 г. по ч.н.д.№ 442/2016 г., ПОС, и с Определение №
275/21.04.2016 г. по ч.н.д.№ 145/2016 г., ПАС, и е влязло в сила.
Няма
спор между страните по делото, че към датата на ПТП – ***** г., лекият автомобил „******“, рег.№ ******,
е имал валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното застрахователно
дружество „Бул Инс“ АД, обективирана
в застрахователна полица № *******, със срок на валидност ******* г. - *******
г.
На
15.08.2019 г. ищците са подали молба до ответното застрахователно дружество за
заплащане на обезщетения за претърпените от тях неимуществени вреди в размер на
40 000 лв. за всеки, причинени при процесното
ПТП на ****** г., в резултат на което на ****** г. починал техният съпруг и
баща М. С. П., но получили отказ от застрахователното дружество.
При така установените фактически
обстоятелства, съдът направи следните изводи от правна страна:
Предявените субективно съединени искове срещу
ответното застрахователно дружество с правно основание чл. 226,
ал. 1 от КЗ (отм.), вр. § 22 от ПЗР на КЗ, вр. чл. 45
и чл. 52 от ЗЗД са процесуално допустими, а разгледани
по същество са
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
Макар
изложените в Постановление за
прекратяване на наказателното производство от 12.10.2015 г. по ДП № 198/2014 г.
на Сектор „ПП“ при ОД на МВР – Пловдив, пр.пр.№ 6502/2014
г., ОП – Пловдив, фактически обстоятелства да не се ползват с доказателствена сила в гражданското производство, каквато
по аргумент от разпоредбите на чл. 300 от ГПК, респ. чл. 413 от НПК имат само
влязлата в сила присъда на наказателния съд или решението по чл. 78-а от НПК,
от събраните по делото писмени доказателства, както и от заключенията на комплексната
съдебно-медицинска и авто-техническа експертиза и
основното заключение на тройната авто-техническа
експертиза, се установява, че по
повод на процесното ПТП са налице
само част от елементите на фактическия състав на непозволеното
увреждане по смисъла
на чл. 45
и сл.
от ЗЗД
– осъществено е деяние от водача на лекия автомобил „********“, рег.№ ***** – Б. Х. М., а
именно: настъпил на ***** г. около ***** ч. в гр. *****, на бул. *******, удар
между лекия автомобил,
управляван от М., и пешеходеца М. С. П., като деянието е проявено и в двете му
форми – действие (управлявал е посоченото МПС) и бездействие (не е успял да
спре преди удара). Вследствие на ПТП пешеходецът М.П. е пострадал и на ***** г.
е починал, поради което е налице причинно-следствена връзка между деянието и
настъпилия вредоносен резултат.
За да е налице отговорност по чл. 45 и
сл. от ЗЗД обаче следва осъщественото деяние от водача на МПС да е противоправно, а също така и да е извършено виновно. От събраните
по делото доказателства не се установява водачът Б. М. да е нарушил конкретни
разпоредби на ЗДвП при управление на лекия автомобил „****“ при процесното ПТП на ******* г.
От подробните авто-технически
експертизи се установява, че причина за настъпване на ПТП от техническа гледна точка е неупражнен
визуален контрол и липса на адекватно поведение от страна на пешеходеца М. С. П.
към посоката, от която е идвал процесния автомобил
(дясна пътна лента), като пострадалият е пресичал на необозначено място
(пешеходна пътека), при червен за него сигнал на светофарната уредба, която се
е намирала на кръстовището, с алкохолно повлияване от 1,88 промила и не се е
съобразил с опасната близост на лекия автомобил.
Водачът на лекия автомобил “*****”
в конкретната пътна ситуация не е имал техническа възможност обективно да
предотврати ПТП, движейки се с разрешена за този пътен участък скорост от 45,00
км/ч., при зелен за него сигнал на светофарната уредба, поради
което от техническа гледна точка поведението му не е било в причинно-следствена
връзка с настъпване на процесното ПТП, поради което
липсва която и да е от формите на вина по отношение на водача Б. М.
Съдът
не възприема втория вариант на тройната САТЕ, тъй като той е изготвен по
изрично желание на ищците само на база на показанията на водената от тях свид. И. В.
Прави
впечатление, че по ДП № 198/2014 г., по което са разпитани множество свидетели
на ПТП от ***** г., в т.ч. и случайни очевидци, които не са съседи и не се
познават с ищците, И.В. не е дала показания, а 6 г. по-късно си е „спомнила“
подробности за поведението на пострадалия, които обаче противоречат всички
останали данни по делото.
Съдът
не кредитира показанията на свид. В. в частта, в
която тя твърди, че пострадалият М. П., тръгвайки да пресича булеварда, се е
движил „бавно“ – „Първи пресече шосето синът на М. - В., и след него тръгна М. да пресича. Аз
почти го настигнах, но се спрях, даже му извиках да не пресича, защото
светофара светеше зелено за колите в посока към ******, …значи за пешеходците е
червено. …Синът на М. пресече. След него зави една кола, която в дясното платно
се движеше, и след колата тръгна М. да пресича …Той пресичаше бавно“.
На първо място, преценката на
свидетелката В. за „бързо“ и „бавно“ е субективна и е обвързана
обичайно със собствените физически възможности и здравословно състояние.
На второ място, показанията й в тази
част са нелогични, тъй като няма основание при преминаваща пред него кола, за
каквато говори свидетелката, пострадалият да се движи бавно, пресичайки
булеварда, за да настигне сина си В., който е пресякъл пръв.
Освен
това, твърдението на свид. В., че пострадалият се е
движил „бавно“, след като е започнал да пресича пътното платно, е изолирано и противоречи
и на комплексната, и на тройната авто-технически ескпертизи.
Според
вещите лица, има обективни методи, по които може да се определи скоростта на
пешеходеца, като в случая скоростта му на движение непосредствено преди удара е
определена чрез използване на зависимостта между скоростта на автомобила и
разстоянието на отхвърляне на тялото на пешеходеца. Тъй като тялото на
пешеходеца след удара е изминало около 3,80 м до мястото на установяване в
покой, мерено напречно/перпендикулярно на посоката на огледа и на
първоначалното движение на автомобила, то скоростта на пешеходеца
непосредствено преди удара е била 7,06 км./ч. или 1,96 м/сек. В случая, това е възможно най-ниската скорост, тъй
като е пренебрегнато влиянието на триенето на тялото му в предната броня,
предния калник и стъклото на автомобила през различните фази на удара. При тази
скорост от 7,06 км./ч. или 1,96 м/сек. и съдържание на алкохол в кръвта от 1,88
промила темпът на движение на пешеходеца се определя според научната литература
като „долна граница на спокойно бягане“.
Наред с това, е установено безпротиворечиво,
че към момента на ПТП на ****** г. пострадалият М. П. е бил в средна степен на
алкохолно опиянение със съдържание на алкохол в кръвта от 1,88 промила, при
която според вещото лице д-р М. Б. настъпва затруднение и забавяне на
реакциите, нарушение на двигателните функции и е възможно възприемането да е
забавено, а също и отреагирането и осмислянето на
опасността от приближаващия лек автомобил, поради което съдът намира, че
пострадалият сам се е поставил в положение, при което не е могъл да прецени
правилно поведението си на пътното платно.
Ето защо, е налице съпричиняване на вредоносния от страна на пострадалия по
смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД на 100 %, като съдът намира, че пострадалият М. П. е навлязъл на пътното платно по начин, в момент и в
място, когато това не е било безопасно, т.е. без да спре и да пропусне движещия
се по дясната лента на платното на бул. ***** в посока от изток на запад лек автомобил,
поради което неговото неадекватно поведение е станало единствена причина за
настъпване на процесното ПТП, а водачът на лекия автомобил, движейки
се в дясната пътна лента със скорост от 45 км./ч., не е имал техническа
възможност да реагира своевременно на навлизащия от дясно на ляво пешеходец,
движещ се перпендикулярно със средна скорост от 7,06 км./ч. /спокойно бягане с
1,88 промила алкохолно опиване/, тъй като дължината на опасната зона на спиране
е била по-голяма от отстоянието, на което се е намирал
лекия автомобил преди мястото на удара, и пешеходецът е попаднал в обхвата на
опасната зона на спиране.
Предвид гореизложеното,
съдът намира, че от събраните по делото доказателства и експертизи се опроверга
при условията на пълно и главно доказване законовата презумпция на чл. 45, ал.
2 от ЗЗД за вината, поради което не са налице всички кумулативни елементи на
фактическия състав на деликтната отговорност по чл.
45 и сл. от ЗЗД, вр. чл. 51, ал. 2 от ЗЗД по
отношение на водача Б.М.
Тъй
като отговорността на
застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите е функционално обусловена и произтича от деликтната отговорност
на застрахования - пряк причинител на увреждането, съдът
намира, че в случая няма основание за ангажиране на отговорността на
застрахователя по застраховка „ГО“, сключена за управлявания от Б. М. лек автомобил
„*****“ – ответника ЗД “Бул Инс“ АД, тъй като не са
налице всички кумулативни елементи на деликтната
отговорност по отношение на водача на застрахования автомобил.
Ето
защо предявените субективно съединени искове по чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) за
обезщетяване на вреди от деликт срещу предпочетения
ответник – застрахователя, следва да се отхвърлят като недоказани и неоснователни.
Ищците следва да заплатят на ответника на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК направените от него разноски по съд.
производство в размер на общо 5 300 лв., от които 600 лв. – за експертизи и
4 700 лв. внесено адв. възнаграждение по Договор
№ 913490.
Предвид гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Й.В.П.,
ЕГН **********; А.М.П., ЕГН **********, чрез настойника му Й.В. П; В.М.П., ЕГН **********,***,
и Н.М.П., ЕГН **********,*** ****, ет. ***, ап. **, всички със съд. адрес*******,
ет. *, ап. *, чрез адв. В. В. и адв.
С. К.,***“ АД – София, бул.
Джеймс Баучер 87, ЕИК *********, активно субективно съединени искове
по чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.), вр. § 22 от ПЗР на КЗ, вр.
чл. 45 и сл., вр. чл. 51, ал. 2 от ЗЗД за
обезщетяване на неимуществени вреди от смъртта на М. С. П., ЕГН **********, в
резултат на ПТП на ***** г. в размер на 40 000 лв. за всеки от тях, ведно
със законните последици, като НЕДОКАЗАНИ и НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА Й.В.П., ЕГН **********;
А.М.П., ЕГН **********, чрез настойника му Й.В. П.; В.М.П., ЕГН **********,***,
и Н.М.П., ЕГН **********,*** ****, ет. ***, ап. ***, всички със съд. адрес:*** ****,
ет.*, ап. *, чрез адв. В. В. и адв.
С. К.,***“ АД – София, бул.
Джеймс Баучер 87, ЕИК *********, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК общо сумата 5 300 лв. (пет хиляди и триста лева) - съдебни разноски за
защита и за експертизи.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд –
Пловдив в 2-седмичен срок от връчването му.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: …………………
/М. Бедросян/