Решение по дело №30817/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 14714
Дата: 28 юли 2024 г.
Съдия: Натали Пламенова Генадиева
Дело: 20231110130817
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 7 юни 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 14714
гр. София, 28.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 181 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА
при участието на секретаря МИЛЕНА АТ. ЙОРДАНОВА
като разгледа докладваното от НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА Гражданско дело
№ 20231110130817 по описа за 2023 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на К. Б. К., ЕГН
**********, с постоянен адрес: ...... срещу С. С. А., ЕГН **********, с
постоянен адрес: ....., която се поддържа и в съдебно заседание. Предявен е
иск правна квалификация чл. 59, ал. 9 от Семейния кодекс (СК) - за изменение
на мерките относно упражняването на родителските права спрямо детето на
страните – Е.К. К.а, ЕГН **********, местоживеенето, режима на лични
отношения и издръжката.
В исковата молбата се твърди, че страните са родители на малолетната Е.
К.а. Сочи се, че с решение № 1083/14.02.2019 г., постановено по гр. д №
7937/2017г. на СГС , 1-ви възз. бр. състав е изменено решение №
47617/27.06.2017г. постановено по гр.д. № 81014/2015г. от СРС, 117-ти състав,
като упражняването на родителските права спрямо детето е определено при
майката, при която е определено и местоживеенето му, а на бащата е
определен режим на лични отношения с детето и същият е задължен да му
заплаща издръжка, изменена с решение № 12517/02.11.22г. на СРС 92-ри
състав. Навеждат се твърдения, че след влизане в сила на решението детето
1
споделило с баща си, че изпитва страх и притеснение от майка си както и че
може повече да споделя на баща си, като се сочи ,че детето изразило желание
да живее с баща си и двамата си братя. Сочи се, че на 19.03.23г. детето
отказало да се върне при майка си, за което я уведомило по телефона, такъв
отказ е имало и на 17.04.23г. след края на пролетната ваканция, след като
детето е било при баща си в периода от 08-17 април отново не е искало да се
върне при майка си. Сочи, че майката е с имейл е уведомила ищеца, че за
учебната 23/24г. ще премести Естер в друго училище, което от своя страна
разстроило детето. Твърди се, че детето не се чувства добре живеейки с майка
си. Предвид изложеното намира, че са налице изменени обстоятелства, които
налагат изменение на постановените мерки относно родителската отговорност
спрямо детето и издръжката.
В дадения едномесечен срок от съда е постъпил отговор от ответницата,
в който се оспорва предявената претенция при твърдения, че не са налице
изменени обстоятелства, които да обосновават необходимост от промяна на
мерките, като изложените в молбата обстоятелства не отговарят на истината.
Оспорват се наведените в исковата молба фактически твърдения по повод
поведението на ответницата. Заявява се, че бащата не спазва установения
режим на лични отношения и към настоящия момент, като оказвал
психически тормоз върху ответницата и детето, тълкувал посвоему съдебното
решение като сливал пролетната ваканция и Великденските празници, както и
зимната ваканция с Коледните и Новогодишни празни;и, поради което детето
не е прекарвало тези празници с майката от 2019 година насам. Твърди, че
след престоя при баща си и последно след разговора им на 24.03.23г. детето е
било силно отчуждено от майката. По изложените съображения сочи да не са
налице изменение на обстоятелствата налагащи изменение на мерките.
В същия срок е депозирана и насрещна искова молба от ответната страна,
с която се иска да бъде изменен установеният с решение № 1083/14.02.2019 г.,
по гр. д № 7937/2017г. на СГС , 1-ви възз. бр. състав, режим на лични контакти
между детето и бащата, като контактите им бъдат редуцирани, с оглед
вредното влияние на бащата спрямо детето. Излагат се простарнни доводи, че
бащата манипулира и настройва детето срещу майката, не изпълнява
определения му режим на лични контакти, като не връща навреме детето, в
резултат майката не празнувала великденските, коледните и новогодишните
празници с детето от 2019г. Сочи с, че бащата в следствие на желанието да
2
тормози майката и е с занижен родителски капацитет, тъй като не осъзнава, че
поведението рефлектира върху детето. Претендира да бъде определен по
стеснен режим на лични контакти на детето с бащата
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран отговор по насрещната искова
молба, с които насрещната искова молба се оспорва, като неоснователна и се
иска същата да бъде оставена без уважение.
Софийският районен съд, вземайки предвид материалите по делото
и доказателствата, въз основа на вътрешното си убеждение (чл. 12 ГПК)
и закона (чл. 5 ГПК), намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
По отношение на иска по чл. 59, ал. 9 СК.
Не е спорно по делото, че страните са родители на малолетното дете Е.
К.ова К.а, ЕГН **********. След фактическата радяла на страните с решение
№ 1083/14.02.2019 г., постановено по гр. д № 7937/2017г. на СГС, 1-ви възз.
бр. състав е изменено решение № 47617/27.06.2017г. постановено по гр.д. №
81014/2015г. от СРС, 117-ти състав, като упражняването на родителските
права спрямо детето е определено при майката, при която е определено и
местоживеенето му, а на бащата е определен режим на лични отношения с
детето и същият е задължен да му заплаща издръжка, изменена с решение №
12517/02.11.22г. на СРС 92-ри състав, потвърдено с решение № 2632 от
22.05.23г. по в. гр.д. № 3685/2022г. по описа на СГС III, въззивен брачен
състав. (л. 9-10, л. 11-27 и л. 28-30 от делото).
По делото са изготвени социални доклади от компетентните ДСП-та,
съгласно изискването на чл. 15, ал. 6 ЗЗДт. От приложеното по делото
становище от ДСП – Възраждане се установява, че основни грижи за детето Е.
полага нейната майка, като когато детето е при бащата последния съгласно
определения режим на лични контакти последния задоволява базисните му
потребности. Сочи се в доклада, че е посетен адреса на ищеца г-н К. в
собственото му жилище в ....., което се сочи да е просторно състоящо се от
огромен хол с трапезария, детска стая за Естер, детска стая за двамата й по –
големи братя и спалня бащата, баня и баня с тоалетна, като се сочи, че
жилището е обзаведено модерно с функционални мебели и се подържа
отлична хигиена. Проведен е бил разговор с детето Е., която към момента на
посещението е била в режим на лични контакти с баща си и е споделила, че
3
иска да живее с баща си, тъй като при него се чувства спокойна, като е
посочила, че се разбира с братята си, а по отношение на майка й е посочила,
че се страхува от нейните реакции в някои ситуации. (л. 193 – л. 194 от
делото)
От становището на ДСП-Красно село, се установява, че при
посещението па адреса на майката детето е било там и се е чувствало
спокойно, усмихнато и комуникативно. Социалния работник е констатирал
силна връзка между майката и детето. В доклада се сочи, че детето общува с
братята си, като с по – малкия е имала проблеми но сега са в добри
отношения. Сочи се че общува и с баба си и дядо си по майчина линия. Детето
е споделило, че се чувства много добре в училище, посещава и извънкласни
занимания, като майка й я води на плуване и рисуване, като когато е при баща
си не посещава извънкласни дейности. От представения социален доклад, се
установява, че майката е подсигурила много добри хигиенно-битови условия
за малолетната Е. като същата имала ресурса и мотивацията да го отглежда и
възпитава (л. 195 – л. 196 от делото).
От показанията на разпитания по делото свидетел К. Р. А., майка на
ответницата, чиито показания съдът прецени по реда на чл. 172 от ГПК,
предвид близката родствена връзка с ответницата се установява, че страните
имат дете и са разделени от около 10 години, както и че имат дете – Е..
Свидетелката сочи да има определен режим на лични отношение между
детето и бащата от сряда до неделя през седмица, като заявява, че бащата не
винаги спазва определения му режим за празничните дни, тъй като не пуска
детето за при майката и тогава когато същата следва да прекара празника с
детето. Твърди, че от четири години детето не е празнувало коледа с майка си
и тяхното семейство. Свидетелства, че майката води детето на допълнителни
дейности към момента на арфа, докато бащата отказва да го води, както и че
майката води детето на кино и на екскурзии, а бащата я води на море.
Свидетелката сочи, че дете като си дойде след определеното му време по
режим с бащата е леко стресирано, затворено и понякога плаче и му трябват
два дни, за да се отпусне.
По делото е разпитан в качеството си на свидетел и директора на
училището което е посещавало детето Е..К.а към 26.06.2023г., а именно
свидетелката К. Д.М., която сочи, че детето е посещавало тяхното учили, но
4
за учебната 2024 година вече не е тяхна ученичка. Свидетелката разказва за
случка ден или два преди 19.04.2023 г. при която бащата дошъл в училището с
настояване да види детето, за да му даде учебниците които то е било
забравило при него, но охраната не го е допуснала, тъй като не е бил
предупреден предварително класният ръководител каквито са правилата в
училище. Сочи, че такава среща все пак се е състояла, тъй като охраната я е
извикала, което е било в обедната почивка на децата и тя от своя страна след
проведен разговор с бащата е извикала Естер , която много се разстроила.
Свидетелката заявява, че бащата няколко пъти повторил на детето още преди
то да заплаче „Не плачи Ети, не плачи“, след което детето се разстроило много
и свидетелката извикала психолога на училището. Съдът кредитира изцяло
показанията на свидетелите А. и М. като логични последователни и
безпротиворечиви, подкрепящи се от останалия по делото доказателствен
материал. В подкрепа на изложеното от свидетелката М. са и приложите по
делото писма и доклади на компетентните ДСП-та както и твърденията на
самия ищец за осъществената между него и детето среща в училището. Съдът
кредитира показанията на свидетелката А. за това, че бащата не винаги спазва
режима на лични отношения, като не връща детето съобразно определения от
съда режим на лични отношения в каквато връзка има твърдения както от
страните, а и в подкрепа на това е подадения от майката сигнал в 04-то РУ –
СДВР, за това че на 19.03.2024г. Естер не е била върната от баща й за което е
била извършена проверка и е било снето обяснение от детето което е заявило,
че е искало да прекара повече време с баща й. /л. 310 от делото/.
Съгласно изискванията на чл. 15 от ЗЗДт. детето Е. К.а е била изслушана
от съда, като детето в хода на изслушването сподели, че учи в 122 училище в
което и харесва, като твърди и че в старото й училище също й е харесвало, тъй
като там са приятелите й още от детската градина. Сочи, че с майка си пътуват
много дори и през зимата докато с баща си по – малко, ходят на море лятото.
Детето споделя, че обича да прекарва време както с майка си, така и с баща
си.
По делото е прието и заключение на изготвената по делото СПЕ. От
заключението на вещото лице се установява, че и двамата родители имат
родителски капацитет. Вещото лице е посочило, че по отношение на страните
не са налице доказателства за поведение на някой от родителите, което да
нарушава авторитета на другия родител пред детето, но и двамата родители
5
изпитват колебание , недоверие и подозрителност по отношение на другия
родител и неговата способност да бъде добър родител , като всеки един от тях
възприема собствения си подход за по – подходящ и правилен. Вещото лице е
посочило, че дете има изградена емоционална и доверителна връзка с всеки от
родителите си, като не сочи да е налице някакво поведение на някого от
родителите, което по значим начин да е повлияло в отношението на детето към
всеки от родителите му. Вещото лице при анализа си е констатирала, че детето
изпитва известен афинитет към баща си, което е обяснено с по – краткото
време което прекарва с него, в сравнение с майката , както и с типичната за
момичетата в тази възраст тенденция да засилват връзката с бащината фигура.
Освен това вещото лице е посочила, че Естер изпитва вътрешна тревожност и
желание да угоди на всеки от родителите си. От изложеното от вещото лице
става ясно, че детето говори относително свободно за собствените си
възприятия и пред двамата родители, но е интернализирала желанието да
угоди на баща си и не успява напълно свободно да изрази някои от
негативните си преживявания, свързани с него , докато пред майка си по –
свободно коментира нещата, които не й харесват. Вещото лице е посочило и
че желанието на детето да прекарва повече време с баща си е всъщност
желание за справедливост и равнопоставеност. В заключението си вещото
лице е посочило, че детето не е отчуждено от майка си, както и че има
изградена връзка и привързаност към братята си, като сочи, че с оглед
възрастовата им разлика с по- големия брат отношенията са предимно
положително, а с по- малкия положителни с характерните за тези
взаимоотношенията понякога и недоразумения.
Като взе предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав счита, че
предявеният иск с правна квалификация чл. 59, ал. 9 СК за изменение на
мерките за режима на лични отношения, определени по силата на Решение №
1083/14.02.2019 г., постановено по гр. д № 7937/2017г. на СГС, 1-ви възз. бр.
състав, с което е изменено решение № 47617/27.06.2017г. постановено по гр.д.
№ 81014/2015г. от СРС, 117-ти състав е неоснователен. Това е така, тъй като,
за да бъде уважен иск с правно основание чл. 59, ал. 9 СК, следва да бъде
установено възникването след влизане в сила на съдебния акт, с който са
предоставени за упражняване родителските права, на нови обстоятелства,
които са от съществено значение и водят до извода, че интересите на детето
ще бъдат по-добре защитени в случай, че родителските права се предоставят
6
на другия родител - в настоящия случай на бащата.
Съгласно Постановление № 1 от 12.11.1974 г. на Пленума на ВС
относно обобщаване на съдебната практика по предоставяне
упражняването на родителските права и определяне на личните отношения
между децата и родителите, пункт V. „Изменение на мерките относно
упражняване на родителските права“, такова се допуска при наличието на
четири групи обстоятелства. Тези обстоятелства визират, обобщено а)
влошаване на условията при родителя, където детето живее; б) изпадане в
невъзможност на родителя, при който детето живее, да упражнява
родителските права; в) загубване на родителския авторитет и фактическа
невъзможност на родителя, при който детето живее, да се справи с лоши
прояви на детето, а другия родител да е в състояние да повлияе положително;
и г) повторно встъпване в нов брак.
В настоящия случай, в хода на производството са събрани доказателства,
от които не може да се направи категоричен извод за изменение на
обстоятелствата след постановяване на Решение № 1083/14.02.2019 г.,
постановено по гр. д № 7937/2017г. на СГС, 1-ви възз. бр. състав, с което е
изменено решение № 47617/27.06.2017г. постановено по гр.д. № 81014/2015г.
от СРС, 117-ти състав., влязло в сила на 31.10.2019г. От поместените в
социалния доклад на ДСП – Красно село и ДСП - Възраждане, становища на
детето, на майката и на ищеца, се установява, че ответницата не възпрепятства
режима на лични отношения на бащата с детето, а напротив ищецът прекарва
време с последното и извън установения режим на лични отношения. Майката
не е абдикирала от изпълняването на родителките си задължения, подсигурила
е жилище за себе си и детето, грижи се неговото отглеждане и възпитание.
Безспорно бе установено, че е налице привързаност на детето и към неговата
майка, както и че то се чувства добре с нея. Това идва да покаже, че и двамата
родители изпълняват своите задължения, имат родителски капацитет, като
малолетната Е. е привързан и към двамата. От приетата по делото СПЕ
категорично се установява, че и двамата родители имат родителски капацитет.
Всичко изложено по-горе не може да бъде интерпретирано като основание за
промяна на упражняване на родителските права, доколкото такова не бе
установено по делото.
Установи се, че ответницата е осигурила абсолютно всички необходими
7
битови условия за отглеждане на детето, като същата полага добри грижи за
него (социален доклад на ДСП-Красно село).
По делото се събраха и безспорни доказателства, че бащата също
е добър родител и полага грижи за детето си, а също, че има и необходимите
материално-битови условия и доходи, за да се грижи за него (социален доклад
на ДСП-Възраждане).
За да бъде уважен иска по чл. 59, ал. 9 СК, обаче, само тези
обстоятелства не са достатъчни. Съгласно съдебната практика (Вж. Р. № 1019
от 19.11.2008 г. по гр. д. № 3730/2007 г., I гр. отд. на ВКС) „Когато и двамата
родители имат добри родителски и възпитателски качества съдът, в интерес на
детето, трябва да вземе предвид и факти, от значение за по-добрата
психологическа среда, в която следва да израсне то, а не само за материалното
му обезпечаване. Съгласно разясненията, дадени с Постановление № 1/1974 г.
правната възможност да се изменят мерките в зависимост от настъпили
промени в обстоятелствата, е израз на грижата за защита правата и интересите
на детето. Тя е конкретно приложение на принципа за всестранна защита на
децата, поради което е наложителна преценката от страна на съда за
ефикасността на взетите мерки и за правилното упражняване на родителските
права. Ако обстоятелствата, при които първоначално е постановено
упражняването на родителските права, се изменят съществено, то тогава се
налага вземане на нови мерки съобразно изменените обстоятелства“.
От анализа на събраните по делото писмени доказателства, СПЕ
и докладите на съответните социални служби се налага извода, че не са
налице съществени промени в обстоятелствата по смисъла на чл. 59, ал. 9 СК,
обуславящи постановяване на нови мерки по определяне на местоживеенето
на детето и определяне на режим на лични отношения между него и майката.
Детето е отглеждано и възпитавано в близка и топла за него среда,
където се чувства сигурно и обичано. Осигурени са грижи, както по
отношение на физическото му развитие и здраве, така и за развитието му като
пълноценна личност.
И доколкото водеща за съда следва да бъде преценката за най-добрия
интерес на детето, този интерес предоставя, най-вече, наличието на
стабилност и константна среда, за да се гарантира нормалното му развитие.
С оглед гореизложеното, съдът счита, че предявеният иск е недоказан,
8
поради което следва да го отхвърли като неоснователен.
По отношение на насрещната претенция за намаляване и ограничаване
на режима на лични контакти на бащата с детето, съдът същия за
неоснователен. Това е така тъй като от наличната по делото доказателствена
съвкупност и най – вече от приетата по делото СПЕ категорично се
установява, че детето има желание и потребност да прекарва повече време с
баща си. Вярно е, че тази нужда от една страна е провокирана донякъде и от
чувството за справедливост у детето, но от друга и от привързаността на
детето към бащата и приоритизиране на фигурата на бащата характерна при
момичетата навлизащи в пубертета. В тази връзка съдът намира, че едно
стесняване на режима на лични контакти би засилило това чувство на
несправедливост създадено в съзнанието на детето на този етап, както и би
повлияло негативно в психоемоционален план на детето, което навлиза в
пубертета, в които етап то се нуждае от присъствието, подкрепата и близостта
с всеки един от двамата си родители. Тук е мястото и да се подчертае, че в този
етап от живота и развитието на детето родителите следва да отчетат и
необходимостта на детето да отстоява себе си и да му дадат тази възможност и
свобода, каквито са и препоръките на вещото лице изготвило приетата по
делото СПЕ. В подкрепа е изложеното и от самото дете, което сочи пред съда,
че обича да прекарва време както с майка си така и с баща си. Детето има
изградена връзка и с двамата си родители, като така определения по- широк
режим на лични контакти му дава възможност да прекарва време и с двамата
си родители, както и със своите брата към които също има изградена връзка и
привързаност.
Относно разноските за делото
Претенция за присъждане на разноски в настоящото производство има и
от двете страни в производството. Предвид изхода на делото и отхвърляне и на
двете претенции на страните разноски се дължат на основание чл. 78, ал. 3
ГПК, като ищецът по основната искова молба дължи на ответницата разноски
в размер на 1000,00 лева за адвокатско възнаграждение във връзка с
изготвянето на отговора, како от своя страна ответницата /ищец по
насрещната искова молба/ също дължи на ищеца/ответник по насрещната
искова молба/ разноски в размер на 1000,00 лева.
Така мотивиран, СЪДЪТ
9

РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск с правна квалификация чл. 59, ал. 9 СК от К.
Б. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: г... срещу С. С. А., ЕГН
**********, с постоянен адрес: с. като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявеният насрещен иск с правна квалификация чл. 59,
ал. 9 СК от С. С. А., ЕГН **********, с постоянен адрес: ...срещу К. Б. К.,
ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. .... като неоснователен.
ОСЪЖДА К. Б. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: ..., да заплати
на С. С. А., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. ..., сумата от 1000,00 лева,
съставляваща сторени от нея разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА С. С. А., ЕГН **********, с постоянен адрес: ...., да заплати
на К. Б. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. ...., сумата от 1000 лева,
съставляваща сторени от него разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10