№ 17242
гр. С, 24.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:С И
при участието на секретаря П А
като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20231110110699 по
описа за 2023 година
Предявен е иск от ЕС на сграда с адрес гр. С, кв.К, ул.“С К“ № 2, представлявана от В
П В., чрез адв.К. със съдебен адрес гр.С, ул.“А“ № ..., за признаване за установено по
отношение на В. С. В., ЕГН **********, с адрес гр.С, кв.С, ул.“В Т“ № 14, че последния
дължи на ищеца сумата, за която на 13.12.2022 г. е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 62970/2022 г., а именно: сумата от 941.80
лв., представляваща за дължима сума към ЕС, ведно със законна лихва от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК - 18.12.2022 г. до
изплащане на вземането, от която сума 1/ за неотложен ремонт 157.38 лв., съобразно
решение на общото събрание на етажната собственост от 23.06.2022 г.; 2/ 199.10 лв. за
неотложен ремонт /подмяна на ВиК кран, за пощенски кутии, видеонаблюдение и др./,
съобразно решение на общото събрание на етажната собственост от 27.04.2017 г.; 3/ за такси
за фонд "Ремонт и обновяване" 350.00 лв. за периода от м.август 2019 г. до м.юни 2022 г.
вкл. /съобразно допуснатото изменение на иска в о.с.з. от 03.10.2023 г./.
Претендира се присъждане на направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че ответникът е собственик на магазин № 1, находящ се
в процесната сграда – ЕС с адрес гр.С, ул.„С К“ № 2. Твърди, че с решения на ОС на ЕС е
утвърдена вноска за нежилищните обекти от 10 лв. месечно за фонд „Ремонт и обновление“.
В исковата молба са развити подробни съображения относно функциите на този фонд и
дължимостта на вноската от собствениците на обкти, независимо дали те си използват, дали
обитателите им имат достъп до общите части на сградата и т.н.
В същото време твърди се, че са взети решения и за извършване на конкретни
ремонти дейности и са разпределени задълженията за тях между всички етажни
собственици, които не са заплатени от ответника.
В срока за отговор, ответникът по делото е депозирал такъв, в който изразява
становище по допустимостта и основателността на предявения иск.
По същество ответникът не оспорва да е собственик на процесния обект – магазин №
1. Отбелязва обаче, че ищецът не е представил доказателства за взето решение за събиране
на вноски във фонд „Ремонт и обновяване“, както и целевия ремонт от 2017 г. В същото
1
време по отношение на тези претенции се прави възражение за погасяване по давност.
За претенцията от 157.38 лв. за ремонт, съобразно решение на ОС от 23.06.2022 г. се
представя платежно нареждане от 13.04.2023 г., с което сумата е заплатена в полза на
ищеца. Поддържа се, че до момента на получаване на исковата молба ответникът не е бил
информиран за наличието на такова задължение, поради което не го е изпълнил
своевременно. С оглед на това ответникът изразява становище, че не е дал повод за
завеждане на делото и иска разноските да бъдат възложени в тежест на ищеца вкл. и
направените от него такива.
В съдебно заседание страните се представляват от пълномощници, които поддържат
направените с исковата молба и отговора към нея съответно искания и възражения.
По делото са ангажирани писмени и гласни доказателства.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявените искове са с правно основание чл.422, вр. чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.48,
ал.3 и чл.50, ал.2, т.1 от ЗУЕС и имат за предмет установяване дължимостта на посочените
суми в издадената по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение на парични задължения.
От приложеното към настоящето, ч.гр.дело № 62970/2022 г. по описа на СРС е видно,
че въз основа на заявление по реда на чл.410 ГПК в полза на ищеца е била издадена заповед
за изпълнение за сумата от 946.70 лв., представляваща главница за дължими суми към ЕС,
както следва 1/ за неотложен ремонт сумата от 157.38 лв., съобразно решение на общото
събрание на етажната собственост от 23.06.2022 г.; 2/ за неотложен ремонт /подмяна на ВиК
кран, за пощенски кутии, видеонаблюдение и др./ сумата от 199.10 лв., съобразно решение
на общото събрание на етажната собственост от 27.04.2017 г.; 3/ за такси за фонд "Ремонт и
обновяване" сумата от 590.22 лв. за периода от м.юли 2017 г. до м.юни 2022 г. вкл. /по 10.00
лв. на месец, като вземането на м.юли 2017 г. е частично за 4.90 лв., а за месец август 2017 г.
- частично за 5.32 лв./, ведно със законна лихва за период от 18.11.2022 г. до изплащане на
вземането, както и разноски по делото за държавна такса в размер на 25.00 лева и за
адвокатско възнаграждение в размер на 400.00 лева. С възражение от 23.01.2023 г.
ответникът е оспорил вземанията с мотив, че не използва обекта повече от 30 дни от
годината, както и че имотът му е с отделен вход, не ползва общите части на сградата, няма
видеонаблюдение, което да засяга неговата собственост.
При тези данни съдът намира, че ищецът е провел заповедно производство по
отношение на процесните вземания и исковете са предявени в срока по чл.415, ал.1 ГПК,
поради което и същите се явяват процесуално допустими.
По основателността на исковете, съдът намира следното:
За да бъдат уважени предявените искове, ищецът следва да установи основанието за
начисляване на суми спрямо ответника и техния размер, вкл. това, че ответникът е
собственик на индивидуален обект в етажната собственост с посочените ид.ч. от общите
части на сградата, както и момента на провеждане на ОС и взетите на него решения.
По делото не е спорно, че ответникът е собственик на магазин № 1, както и на още
три обекта /две жилища и един магазин/, находящ се в сграда, построена в УПИ № II-246,
кв.175 по плана на гр.С, район В, ж.к.Г Г. Този факт се установява и от предс, кв.тавения
нотариален акт за покупко-продажба на право на строеж върху недвижими имоти №...., том
V, рег.№ ..., нот.дело № .. г., съставен от нотариус В В, рег.№... от РНК.
С решение на общото събрание на етажната собственост по т.7, материализирано в
протокол от 27.04.2017 г. /л.83-87от делото/, е прието да се събере сумата от 6500 лв., във
връзка с разходи, обсъдени на същото ОС по т.2, 3 и 5, която сума да се разпредели между
собствениците пропорционално на притежаваните от тях идеални части от етажната
собственост. Към протокола е приложен списък на етажните собственици с вписан срещу
2
всеки обект % ид.ч. от общите части на сградата, като срещу магазин № 1 са посочени 3.063
%.
На проведено на 23.06.2022 г. ОС на процесната ЕС е взето решение по т.4, с което е
етажните собственици са изразили волята си да се подмени входната врата и гаражната
врата с нови такива, като разходите за това, вкл. и по довършителните работи и по
домофонната уредба, да бъдат за сметка на средствата, натрупани във фонд „Ремонт и
обновяване“, като съберат и допълнително средства според притежаваните от етажните
собственици ид.ч. от общите части на сградата, за което е изготвена таблица, неразделна
част от протокола. Прието е внесените авансово вноски от някои собственици да бъдат
приспадани, а събирането на сумите да стане в 1-месечен срок от изготвяне на справката.
За самият пък фонд „Ремонт и обновяване“ е взето решение на проведено на
12.03.2018 г. ОС на етажната собственост /л.9-12/ да се събират вноски от собствениците на
нежилищни обекти в размер на 5.00 лв. от общо дължимите от тях 10.00 лв. Впоследствие,
при прекратяване на договора с избраната фирма – професионален домоуправител, а именно
„В М“ ЕООД, което е станало с решение на ОС от 10.05.2018 г., размерът на дължимите
вноски е останал непроменен, а именно 10 лв., които са акумулирани единствено във фонд
„Ремонт и обновяване“ /в тази насока отразеното в протокола от 23.06.2022 г. – л.18 от
делото/.
При тези данни на първо място следва да се посочи, че от изключителните
правомощия на общото събрание на ЕС, предвидени в чл.11, т.5 и т.7 от ЗУЕС е да определя
размера на паричните вноски за разходите за управлението и поддържането на общите части
на сградата и за фонд „Ремонт и обновяване“, като съобразно в чл.8 от същия закон, контрол
по изпълнението се възлага именно на ОС, вкл. управлението обхваща реда и контрола
върху ползването и поддържането на общите части и спазването на вътрешния ред в сграда
в режим на ЕС, както и контрола върху изпълнението на задълженията на собствениците,
ползвателите и обитателите. Тези решения на общото събрание подлежат на съдебен
контрол в исковото производство, в който се проверява законосъобразността им. Съдебната
практика без противоречие приема, че се касае за изключителна компетентност на общото
събрание, която не може да бъде иззета от други субекти, а законосъобразността на взетото
решение може да бъде проверена само от съда по реда на чл.40 от ЗУЕС. По делото липсват
представени доказателства, а и не се твръди процесните решения да са оспорени по
предвидения в чл.40 от ЗУЕС ред и да са отменени, поради което същите обвързват всички
собственици на индивидуални обекти в процесната ЕС, какъвто е и ответникът. Само за
пълнота на изложението следва да се отбележи, че в съдебната практика е утвърдено
становището, че инцидентният съдебен контрол на решение на ОС е недопустим.
Определянето на срок за предявяване на иска по чл.40 от ЗУЕС е съобразен и с
обстоятелството, че тези решения засягат широк кръг лица и отношения, включително и
трети лица, което изисква сигурност и бързина при изпълнение на решенията. Затова извън
регламентирания в закона срок не може да се иска отмяна нито на нищожните, нито на
незаконосъобразните решения./в този смисъл решение № 24 от 05.06.2017 г., постановено
по гр. д. № 2795/2016 г. по описа на ВКС, II гр. о., решение № 60078 от 11.06.2021 г.,
постановено по гр. д. № 3793/2020 г. по описа на ВКС, I г.о., решение № 60156 от 10.01.2022
г., постановено по гр. д. № 3848/2021 г. по описа на ВКС, II г. о., ГК и др./. В случая, дори и
да се приеме, че за проведените общи събрания ответникът не е уведомен по предвидения в
ЗУЕС ред, то следва да се приеме, че той е разбрал за взетите решения с връчване на препис
от исковата молба и приложените към нея като писмени доказателства протоколи от ОС.
Няма данни, а и не се твърди в предвидения в чл.40, ал.2 от ЗУЕС преклузивен срок
ответникът да е обжалвал решенията на ОС, поради което съдът приема, че те са породили
своето правно действие.
В случая ОС е взело на 12.03.2018 г. решение относно месечния размер на вноската
3
за фонд „Ремонт и обновяване“, която се набира от етажните собственици, а с две други
решения – от 27.04.2017 г. и от 23.06.2022 г., са утвърдени целеви разходи по този фонд в
размер, който надхвърля събраните до момента средства и който следва да се внесе от
собствениците.
Видно от представеното от ответника и неоспорено от ищеца платежно нареждане,
задължението за приетите от ОС разходи за подмени входната врата и гаражната врата с
нови такива, като разходите за това, вкл. и по довършителните работи и по домофонната
уредба, утвърдени с решение на ОС от 23.06.2022 г., са заплатени в хода на процеса, а
именно на 13.04.2023 г. С оглед на това, предявеният в тази насока иск следва да се
отхвърли при приложението на чл.235, ал.3 от ГПК.
По отношение разходите за ремонта, който е приет да се извърши с решение на ОС от
27.04.2017 г., в молба от 10.07.2023 г. /л.55-56 от делото/ ответникът признава това свое
задължение, но навежда доводи за неговата неизскуемост преди момента на представянето
му по настоящето дело от ищеца, тъй като не е знаел за процесното решение, с което се
възлагат тази разходи на етажните собственици. С оглед така направеното изявление от
ищеца, искът следва да се уважи в пълния му предявен размер.
По отношение месечните вноски за фонд „Ремонт и обновяване“ е направено от една
страна възражение за погасяване по давност, а от друга страна за недължимост, доколкото
имотът е необитаем повече от 30 дни в годината.
Действително, в ЗУЕС има разпоредба, която отчита времето, в което пребивават
етажните собственици в имотите си рамките на една календарна година. Това е чл.51, ал.2 от
ЗУЕС, но тя касае само разходите за управление и поддържане на общите части на етажната
собственост, не и тези за фонд „Ремонт и обновяване“. Според цитираната разпоредба,
собственик, ползвател и обитател, който пребивава в етажната собственост не повече от 30
дни в рамките на една календарна година, не заплаща разходите за управление и за
поддръжка на етажната собственост. Съдебната практика приема, че нормата има
императивен характер, като в решение № 60181 от 20.10.2021 г., постановено по гр.д.№
86/2021 г. по описа на ВКС, IV г. о., ГК, се посочва, че с разпоредбата на ал.2 се урежда
изключение от общото правило на чл.51, ал.1 от ЗУЕС за разпределение на разходите между
собствениците, ползвателите и обитателите, и членовете на техните домакинства, поради
което следва да се тълкува стеснително, а взетите от общото събрание решения в нарушение
на тези изисквания не пораждат задължения за собствениците на обекти в етажната
собственост, тъй като е извън правомощията на общото събрание да определи кръга на
лицата, които не заплащат разходите за общите части. Както се посочи вече обаче тази
разпоредба касае друг вид разход за етажната собственост и е неприложима в случая.
От страна на ответника е направено възражение за погасяване по давност на част от
претенцията, което съдът намира за основателно.
В чл.48, ал.1 от ЗУЕС е предвидено, че ремонт, основно обновяване, реконструкция и
преустройство на общите части или подмяна на общи инсталации и оборудване се извършва
по решение на общото събрание на собствениците, като средствата се осигуряват от
събраните ежемесечни вноски във фонд „Ремонт и обновяване“, дължими от собствениците
в размер, определен с решение на общото събрание съобразно идеалните части на отделните
собственици в общите части на етажната собственост /чл.50, ал.2, т.1 от ЗУЕС/.
В ТР 3/18.05.2012 г. г. по т.д.№ 3/2011 г. на ОСГТКВКС, е дадено тълкуване на
понятието „периодично плащане”, използвано в чл.111, б.”в” от ЗЗД. ВКС приема, че за да е
налице периодично плащане, то от една страна следва да е по парично задължение и да има
периодичен характер. Последният пък е дефиниран като нееднократно плащане, което не се
изчерпва с едно единствено предаване на пари или заместими вещи. То трябва да има
повтарящ се характер, да е за трайно изпълнение, като множеството престации се
обединяват от един и същ правопораждащ факт и периодичност на падежа. ВКС отбелязва,
4
че отличителната разлика на периодичните плащания е предварително определеният и
известен на страните момент, в който повтарящото се задължение за плащане трябва да бъде
изпълнено.
Съобразявайки от една страна обстоятелството, че изброяването в чл.111, б.”в” от
ЗЗД не е изчерпателно, а от друга страна посочените по-горе характеристики на
периодичните плащания, вкл. и законово определената в чл.50, ал.2, т.1 от ЗУЕС
периодичност, съдът приема, че процесните вземания са именно такива и възможността на
кредитора за принудителното им събиране се погасява при негово бездействие в
предвидения в чл.111, б.”в” от ЗЗД 3-годишен период.
С разпоредбата на чл.114 ЗЗД, уреждаща давността ясно е определен началният
момент, от който давността започва да тече и това е денят, в който вземането е станало
изискуемо. По делото e представено решението на ОС от 10.05.2018 г., в което е определен
падежа на задълженията на етажните собственици и това е 10-то число на текущия месец. С
оглед на това към 18.11.2022 г., когато е подадено заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК и на която дата на основание чл.422, ал.1 от ГПК вр. чл.116,
б.“б“ от ЗЗД, е прекъсната давността, погасени по давност се явяват задълженията за
месеците август, септември, октомври и ноември 2019 г. /последният от които с падеж на
плащане 11.11.2019 г./. За периода от м.декември 2019 г. до м.юни 2022 г. искът е
основателен и доказан в размера от 310 лв. За разликата до пълния предявен размер от
350.00 лв. и за периода от м.август 2019 г. до м.ноември 2019 г. следва да се отхвърли.
Като законна последица, върху уважените размери на исковете, следва да се
присъди законна лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК – 18.11.2022 г. Върху сумата, заплатена в хода на
производството следва да се начисли законна лихва за периода от подаване на заявлението
по ч.гр.д.№ 62970/2022 г. до датата на плащането 13.04.2023 г., като се установи вземане в
размер на 7.60 лв., определено от съда с помощта на специализиран изчислителен модул,
справка от който е приложена по делото.
По разноските:
С оглед изхода на спора, всяка от страните има право на разноски, каквото искане е
направила. В съответствие с възприетото в т.12 на ТР 4/2014 г. на ОСГТКВКС, следва съдът
в настоящето исково производство да разпредели разноските и във воденото преди това
заповедно такова. В случая, с оглед наведените в отговора на исковата молба доводи
относно обстоятелството дали ответникът е дал повод за завеждане на делото, с оглед
разпределяне тежестта за направените в производството разноски, следва да се посочи, че
съдебната практика приема, че е достатъчно изготвянето на протокола да е оповестено по
предвидения в закона ред – чрез поставяне на видно и общодостъпно място на входа на
сградата на съобщение в тази насока. Смисълът на оповестяването е да доведе до знанието
на всички етажни собственици обстоятелството, че протоколът е изготвен и че могат да се
запознаят с неговото съдържание и при поискване да им бъде предоставено копие от
него. Ответникът не представи доказателства, а и не твърди да е поискал препис от
протоколите от процесните ОС, които органите на управление на етажната собственост да
не са му предоставили. Ето защо не може да се приеме, че той не е дал повод за завеждане
на делото, още повече, че месечните вноски за фонд „Ремонт и обновяване“ и
допълнителните вноски за ремонта, приети с решението от 23.06.2022 г., са с изрично
посочен падеж на плащане. По отношение разходите, които са утвърдени с решението от
27.04.2017 г. пък приложим е чл.84, ал.2 от ЗЗД, като исковата молба кани длъжника.
Ето защо, от направените от ищеца разноски от общо 50.00 лв. за държавна такса и
850.00 лв. за адвокатско възнаграждение, в тежест на ответника следва да се присъди сумата
от 707.67 лв. При определяне на последната съдът взе предвид и платените в хода на
производство 157.38 лв., доколкото макар искът да се отхвърля, ответникът е дал повод за
5
завеждането му.
Ответникът пък претендира единствено разноски за адвокатско възнаграждение от
400.00 лв. в заповедното делото и 1000.00 лв. в исковото. Срещу последните е направено
възражение за прекомерност, което съдът намира за основателно с оглед действителната
фактическа и правна сложност на делото, обема събран доказателствен материал,
действително извършените от пълномощника на ответника действия по неговата защита,
броя проведени съдебни заседания. Ето защо, заплатения от ответника хонорар на
процесуалния му представител в исковото производство следва да бъде намален до размера
от 400.00 лв., имайки предвид материалния интерес по делото и предвиденото в чл.7, ал.2,
т.1 от Наредба № 1 на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Неоснователни се явяват доводите на ответника, че предявените искове са
три. Касае се за един иск за присъждане на вноски към етажната собственост за ремонт,
които макар и взети с различни решения на етажната собственост имат един и същи
източник и предмет.
С оглед на това, съобразно отхвърлената част от иска, респ. тази, за която ищецът е
направил отказ, на ответника следва да бъдат присъдени 233.87 лв.
С оглед изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В. С. В., ЕГН **********, с адрес
гр.С, кв.С, ул.“В Т“ № 14, че дължи на ЕС на сграда с адрес гр. С, кв.К, ул.“С К“ № 2,
представлявана от В П В., следните суми, за които на 13.12.2022 г. е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 62970/2022 г., а именно
сумата от 199.10 лв. за неотложен ремонт /подмяна на ВиК кран, за пощенски кутии,
видеонаблюдение и др./, съобразно решение на общото събрание на етажната собственост
от 27.04.2017 г.; и сумата от 310.00 лв. за такси за фонд "Ремонт и обновяване" за периода
от м.декември 2019 г. до м.юни 2022 г. вкл., ведно със законната лихва от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 18.11.2022 г., до окончателното плащане
на дължимото, като ОТХВЪРЛЯ иска за месечни вноски за фонд «Ремонт и обновяване» за
разликата над уважения размер до пълния предявен от 350.00 лева и за периода от м.август
2019 г. до м.ноември 2019 вкл.
ОТХВЪРЛЯ иска на ЕС на сграда с адрес гр. С, кв.К, ул.“С К“ № 2, представлявана
от В П В., за признаване за установено по отношение на В. С. В., ЕГН **********, с адрес
гр.С, кв.С, ул.“В Т“ № 14, че последния дължи на ищеца сумата от 157.38 лв. за неотложен
ремонт, съобразно решение на общото събрание на етажната собственост от 23.06.2022 г., за
която сума на 13.12.2022 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 62970/2022 г., поради извършено в хода на производството
плащане.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В. С. В., ЕГН **********, с адрес
гр.С, кв.С, ул.“В Т“ № 14, че дължи на ЕС на сграда с адрес гр. С, кв.К, ул.“С К“ № 2,
представлявана от В П В., сумата от 7.06 лв., представляваща законна лихва върху
присъденото по ч.гр.д.№ 62970/2022 г. по описа на СРС и платено в хода на производството
задължение на ответника за неотложен ремонт в размер на 157.38 лв., съобразно решение на
общото събрание на етажната собственост от 23.06.2022 г., която лихва е изчислена за
периода от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК – 18.11.2022 г., до датата на плащането – 13.04.2023
г.
6
ОСЪЖДА В. С. В., ЕГН **********, с адрес гр.С, кв.С, ул.“В Т“ № 14, да заплати на
ЕС на сграда с адрес гр. С, кв.К, ул.“С К“ № 2, представлявана от В П В., сумата от 707.67
лв., представляваща направени от последната разноски по настоящето дело и по ч.гр.д.№
62970/2022 г. по описа на СРС, 128 състав, съобразно изхода на делата.
ОСЪЖДА ЕС на сграда с адрес гр. С, кв.К, ул.“С К“ № 2, представлявана от В П В.,
да заплати на В. С. В., ЕГН **********, с адрес гр.С, кв.С, ул.“В Т“ № 14, сумата от 233.87
лв., представляваща направени от последния разноски по настоящето дело и по ч.гр.д.№
62970/2022 г. по описа на СРС, 128 състав, съобразно изхода на делата.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчване на препис от него
на страните с въззивна жалба пред Софийски градски съд.
След влизане на решението в сила, да се изготви заверен препис от същото, който да
се докладва с частно гражданско дело № 62970/2022 г. по описа на СРС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7