Р Е Ш Е Н И Е
№168
гр. Габрово,
28.10.2020 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд Габрово в открито съдебно заседание
от двадесет и девети септември през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИН КОСЕВ
и секретар …….ГРЕТА РАДОЙСКА
сложи за разглеждане докладваното от съдия КОСЕВ
Адм.д.№223 по описа за 2020
година на Административен съд Габрово и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по чл. 156 и следващите от ДОПК
във връзка с чл. 9б и чл. 4, ал.1 от ЗМДТ.
Образувано е по жалба от „В**“ООД гр. Г**
против АПВ №24/01.06.2020г. издаден от Ст. експерт в Отдел МДТ при Община
Габрово, потвърден с Решение №МДТ-02-13/06.07.2020г. на Кмет на Община Габрово
с искане за отмяна като незаконосъобразен.
Обжалваният АПВ е издаден по повод подадено
от „В**“ООД гр. Г*** искане вх. №МДТ-05-811/12.05.2020г. за възстановяване на
внесената от Дружеството сума, за която се твърди че е начислена в противоречие
с чл. 10, ал. 2 изр. второ от ЗМДТ като данък недвожим имот за яз. Х* С** за
2019г. в размер на 16 335, 34 лева, както и ночислената ТБО за 2019г. и за
2018г. в общ размер на 18755, 30 лева.
В жалбата се излага че правилно било прието
от административния орган, че текста на чл. 10, ал. 2 от ЗМДТ изключвал от
облагане с данък недвижими имоти заети от „водни обекти“, но неправилно било
прието, че в случая са приложими разпоредбите на чл. 24, ал. 1, т. 2 от ЗМДТ,
чл. 24, ал. 2 от ЗМДТ и чл. 11, ал. 5 от ЗМДТ.
В чл. 10 ал. 1 от ЗМДТ бил установен общия
принцип за облагане на недвижимите имоти, но в следващите алинеи на посочената
законова разпоредба били въведини изключения от общия принцип, а именно
необлагаемост с данък на определени недвижими имоти, включително и текива като
процесния. Разпоредбата на чл. 11, ал. 1 от ЗМДТ предвиждала общото правило, че
данъчно задължените лица са собствениците на облагаемите с данък недвижими
имоти. Разпоредбите на чл. 11, ал. 2- ал. 5 от ЗМДТ предвиждали изключения от
общото правило на ал. 1.
Според жалбоподателя според изложеното
следвало да се приеме, че нормата на чл. 10, ал. 2 изр. второ от ЗМДТ
изключвала приложението на чл. 11, ал-. 5 от ЗМДТ, като следвало да се приеме
че държавните имоти, заети от воден обект са необлагаеми с данък недвижими
имоти независимо дали са предоставени от държавата на друго лице за управление.
В Жалбата се излагат подробни мотиви и за
това че в случая не следвало да се дължи и ТБО, тъй като Дружеството нямало
качеството на задължен субект за ТБО.
Претендира се отмяна на оспорения АПВ №24/01.06.2020г.
издаден от Ст. експерт в Отдел МДТ при Община Габрово, потвърден с Решение
№МДТ-02-13/06.07.2020г. на Кмет на Община Габрово, като незаконосъобразен ведно
със законните последици включително присъждане на разноски.
В съдебно заседание Дружеството жалбопдател
се представлява от надлежно упълномощен пр. представител- адвокат, който
заявява че поддържа подадената жалба и заявените с нея искания по същество.
Ответникът се представлява от упълномощен пр.
представител- юрисконсулт, който изразява становище по жалбата. Оспорва същата, като
излага мотиви за неоснователност, поради което претендира за отхвърлянето й.
Жалбата е процесуално допустима,
подадено в срок срещу акт, подлежащ на оспорване, от надлежна страна.
Въз основа на доказателствата, събрани по делото
и при съблюдаване на очертаните предели на проверката, съдът приема следното от
фактическа страна.
От представен по делото Акт №2491/18.01.201г.
за публична държавна собственист се установява че ПИ 14218.1 по КК и КР на гр.
Габрово с трайно предназначение на територията, заета от вода и водни обекти и
начин на трайно ползване за друг вид водно точение, водна площ, съоръжение
/язовир Х*. С**/ е собстевност на
Държавата. От представен като доказателство по делото Акт №2564/09.09.2019г. за
публична държавна собственост става ясно, че ПИ 14218.218.5 /язовир Х* С***и/ е
предоставен за управление на Областен управител на Област Габрово на осн. чл.
18, ал. 1 от ЗДС. От представено по делото като доказателство Уведомление от
26.09.2019г. става ясно, че с Уведомление изх. №АВК-01-280/10.05.2019г.
процесния имот, представляващ язовир Х. С***, публична държавна собственост е
предоставен за ползване на „В**“ООД гр. Г**. В тази връзка е и подадената
Декларация по чл. 14 от ЗМДТ №ДК14002338 от 05.06.2018г., в която е посочено,
че Дружеството ползвател е „В**“ООД гр. Г**. Посочен и начина на придобиване:
чл. 4, ал. 4, б.“г“ във вр. с чл. 4, ал. 4, б.“б“ от Договор за стопанисване,
поддържане и експлоатация на ВИК системи и съоръжения, както и писмо
№280/10.05.2018г.
Въз основа на така подадената Декларация по
чл. 14 от ЗМДТ е съставен Акт за прихващане и възстановяване №24/01.06.2020г.
като с него е начислена ТБО в размер на 6781, 39 лева от датата на придобиване
до края на годината. С банков превод от 14.06.2018г. сумата е погасена в пълен
размер.
В Акта е отразено също, че през 2019г. от
„ВИК“ООД гр. Габрово са постъпили банкови преводи към Община Габрово за ТБО за
процесния обект- язовир „Х*. С***“ в размер общо на 11 993, 91 лева. За 2019г.
от „В**“ООД гр. Г*** са постъпили банкови преводи към Община Габрово за ДНИ за
процесния обект- язовир „Х. С***“ в размер общо на 16 355, 34 лева.
С Искане №МДТ-05-811/12.05.2020г. Дружеството
„В**“ООД гр. Габрово е поискало възстановяване на ДНИ за 2019г. в общ размер 16
355, 34 лева и ТБО за 2018г. и 2019г. в общ размер 18 773, 30 лева на осн. чл.
10, ал. 2 от ЗМДТ.
Като взе предвид приетите за установени факти по
делото, Административен съд Габрово счита следното от правна страна:
Съгласно чл. 4,
ал. 1 от ЗМДТ /изм., ДВ, бр. 1 от 2019г., в сила от 1.01.2019 г. /
установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се осъществява
от служители на общинската администрация по реда на ДОПК. Обжалването на
свързаните с тях актове се извършва по местонахождението на общината, в чийто
район е възникнало задължението, по реда на ДОПК. На основание чл. 9б
от ЗМДТ
/изм., ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., доп. бр. 19 от 2011 г.,
в сила от 08.03.2011 г. / този е редът и за установяване, обезпечаване и
събиране и на вземанията за местни такси. В чл. 4,
ал. 3,
4 и 5 ЗМДТ се определя
компетентността на органите в тези производства. Съгласно чл. 4,
ал. 3 ЗМДТ служителите на общинската администрация имат правата и
задълженията на органи по приходите. Чл. 4,
ал. 5 ЗМДТ урежда, че кметът на общината упражнява правомощията на решаващ
орган по чл.
152, ал. 2 от ДОПК, а ръководителят на звеното за местни приходи в съответната
община – на териториален директор на Национална агенция за приходите.
В глава
четиринадесета от ДОПК са регламентирани способите за установяване на данъци и
задължителни осигурителни вноски, като от тях за местните данъци и такси са
приложими два способа: с акт за установяване на задължение по данни от
декларация по чл.
107, ал. 3 от ДОПК и с ревизионен акт по чл. 108
от ДОПК.
В разглеждания случай установяване на задълженията е осъществено с акт по чл.
107, ал. 3 от ДОПК. Компетентен да издаде този акт е органът по приходите. Съгласно чл. 4,
ал. 3 от ЗМДТ в случаите на установяване на местни данъци и такси органи по
приходите са нарочно определени служители на общинската администрация. Именно
тези служители са компетентни да издадат акт по чл.
107, ал. 3 от ДОПК. Същевременно съгласно чл.
107, ал. 4 ДОПК актът по ал. 3 подлежи на обжалване в 14 дневен срок от
получаването му пред директора на териториалната дирекция на Национална агенция
за приходите. В чл. 4,
ал. 5 ЗМДТ е уредено, че правомощията на такъв в производството по
установяване на местни данъци и такси /по препр. от чл. 9б ЗМДТ/
се упражняват от ръководителя на звеното за местни приходи в съответната
община. Т. е. той е органът, който е компетентен да осъществи задължителния
според чл.
156, ал. 2 от ДОПК, приложим по препр. от чл. 144 ДОПК,
административен контрол. Едва след произнасянето на този орган, но в рамките
производството по обжалване на първоначалния акт, за задълженото лице възниква
правото да обжалва акта по чл.
107, ал. 3 от ДОПК пред съда.
При така описаните факти съпоставени с
посочените законови разпоредби се установява, че не са налице допуснати
процесуални нарушения в хода на проведеното административно производство, като
постановените актове, предмет на настоящия правен спор са издадени от
компетентни органи, в кръга на правомощията им, в предписаната от закона форма,
като съдържат необходимите реквизити, вкл. мотиви.
Спорният по делото въпрос е, дали процесният имот представлява облагаем обект по смисъла на
общото правило на чл. 10,
ал. 1 от ЗМДТ или е изключен от данъчно облагане предвид нормата на чл. 10,
ал. 2 от ЗМДТ.
Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗМДТ
установява общ принцип на облагане на недвижимите имоти като съгласно същата „С данък върху недвижимите имоти се
облагат разположените на територията на страната сгради и самостоятелни обекти
в сгради, както и поземлените имоти, разположени в строителните граници на
населените места и селищните образувания, и поземлените имоти извън тях, които
според подробен устройствен план имат предназначението по чл. 8, т. 1 от Закона за устройство
на територията и след
промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на
специален закон“. В следващите три алинеи от посочената
разпоредба са указани случаите, в които е е допуснато отклонение от това общо
правило за облагаемост, като съгласно ал. 2 от чл. 10 ЗМДТ е предвидено, че „Не се облагат с данък поземлените
имоти, заети от улици, пътища от републиканската и общинската пътни мрежи и
железопътната мрежа, до ограничителните строителни линии. Не се облагат с данък
и поземлените имоти, заети от водни обекти, държавна и общинска собственост“.
Безспорно установено от събраните по делото доказателства
е, че процесният имот, представляващ ПИ 14218.1 по КК
и КР на гр. Габрово /язовир Х*. С***/ представлява воден обект по смисъла на
ЗМДТ, като предназначението му е отразено и в представения АДС и е посочено в
Декларацията по чл. 14 от ЗМДТ. Посоченото обстоятелство не се оспорва от страните,
като не се оспорва и факта, че съгласно представените документи посочения обект
е публична държавна собственост.
Процесният имот е предоставен за управление на
„В**“ООД гр. Г***, като по този начин Дружеството отговаря като данъчно
задължено лице по смисъла на чл. 11, ал. 5 от ЗМДТ съгласно който текст „За имот - държавна или общинска
собственост, данъчно задължено е лицето, на което имотът е предоставен за
управление“.
За да е дължим ДНИ в случая следва да са
налице кумулативно посочените две предпоставки субекта да има качеството на
данъчно задължено лице съгласно ЗМДТ и имота да е облагаем обект по смисъла на
посочените по-горе законови разпоредби, включително да не е освободен съгласно
чл. 10, ал. 2, ал. 3 и ал. 4 от ЗМДТ.
В случая правилно е приложен материалния
закон като административния орган се е съобразил с разпоредбата на чл. 10, ал.
2 от ЗМДТ съгласно която не се облагат с данък и поземлените
имоти, заети от водни обекти, държавна и общинска
собственост. Облагаемостта
на процесния недвижим имот, представляващ ПИ 14218.1
по КК и КР на гр. Габрово /язовир Х. С***/ който безспорно е воден обект по смисъла
на ЗМДТ се определя от факта, че същият макар и воден обект, публична
държавна собственост е предоставен за ползване на Дружеството жалбоподател. Ал.
5 от чл. 11 от ЗМДТ предопределя дължимотта на данъка недвижим имот, тъй като
такъв би бил недължим за недвижим имот, представлеващ воден обект и собственост
на Държавата или общината, но който не е предоставен за ползване или
управление. Предоставянето за управление на „В**“ООД Г** на процесния имот
обуславя и дължимост на данък недвижими имоти, като това определя обжалвания
акт като законосъобразен в тази му част.
Процесният недвижим имот попада в обхвата на общия принцип за
облагане, въведен в чл. 10,
ал. 1 от ЗМДТ, а спрямо същия не следва да се приложи нормата на чл. 10,
ал. 2, пр. 2 от
ЗМДТ,
която го изключва облагането с ДНИ, поради факта, че същият е предоставен за
управление на Дружество. Поради това обжалвания Акт за прихващане или
възстановяване №24/01.06.2020г. следва да бъде потвърден в тази му част-
досежно установените с него
задължения за ДНИ за имота. При условие, че процесния имот се
разглеждаше само като воден обект, държавна собственост, без да е предоставен
за управление на трето лице, то същият би попаднал в обхвата и приложението на
чл. 10, ал. 2, пр. 2 от ЗМДТ.
По отношение на установените с АПВ задължения за ТБО,
съдът взе предвид разпоредбите на чл. 62, чл. 64, чл. 66 от ЗМДТ.
Съгласно разпоредбата на чл. 62 ЗМДТ Таксата за битови отпадъци се
заплаща за извършваните от общината услуги по:
1. събиране и транспортиране на битови отпадъци
до съоръжения и инсталации за тяхното третиране;
2. третиране на битовите отпадъци в съоръжения и
инсталации;
3. поддържане на чистотата на териториите за
обществено ползване в населените места и селищните образувания в общината.
Не се оспорва факта, че в случая процесния
имот попада в обхвата на предоставяне на услугите по чл. 62 от МДТ, като това
определя наличие на елемент от фактическия състав за дължимост на ТБО.
Съгласно чл. 64 ЗМДТ Таксата по чл. 62 се заплаща от лицата по чл. 11 за имотите на територията на
общината- собствениците
на облагаеми с данък недвижими имоти, в случая Дружеството жалбоподател тъй като се касае за имот - държавна собственост и това в
случая е данъчно
задължено лице, на което имотът е предоставен за управление.
При анализ на посочените разпоредби се установява че
Дружеството жалбоподател след като е данъчно задължено лице по отношение на
процесния имот, който не е освободен от заплащане на данък съгласно чл. 10, ал.
2, пр. 2 от ЗМДТ, като по този начин е изпълнен фактическия състав при който следва
да се приеме, че в случая за въпросния имот се дължи и ТБО.
Съгласно чл. 64,
ал. 1 от ЗМДТ таксата за битови отпадъци се заплаща от лицата по чл. 11
от ЗМДТ. Лицата по чл. 11
от ЗМДТ са собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти.
Облагаеми с данък недвижими имоти са имотите по чл. 10,
ал. 1 от ЗМДТ. Тъй като процесният имот собственост на Държавата, представляващ
воден обект и предоставен за управление на "В**" ООД е облагаем с данък недвижим имот, дружеството има качеството на
задължен за ТБО правен субект. Осъществения в пълнота фактическия състав, при
наличието на който дружеството жалбоподател е задължен субект за ТБО, обуславя извод за правилно
приложение на материалния закон което дава извод да се приеиме процесния АПВ
№24/01.06.2020г., потвърден с Решене №МДТ-02-13/06.07.2020г. на Кмет на Община
Габрово като правилен и законосъобразен в частта досежно задължението за таксата за
битови отпадъци. Не
се оспорва размера на определения ДНИ и дължимата ТБО в постановения АПВ.
Разпоредбата на чл. 24 от ЗМДТ тя предвижда
освобождаване от данък за държавата, за имотите - публична държавна собственост, освен ако имотът
е предоставен за ползване на друго лице и това лице не е освободено от данък. Тук следва да
се прецени дали конкретните имоти не се ползват със стопанска цел, несвързана с пряката
им дейност, но това е
различно от освобождаването за данък по чл. 10, ал. 2, пр. 2 от ЗМДТ, какъвто е
настоящия случай. Посочената разпоредба включва всички тези, които не попадат в
чл. 10, ал. 2, ал. 3 и ал. 3, която определя недължимост поради определено
качество на имота, в случая тази недължимост на данък се определя от качеството
на процесния имот- воден обект, собственост на Държавата, предоставен за
управление.
По изложените съображения настоящия
съдебен състав на АС Габрово намира така заявеното оспорване на „В***“ООД Г*
против АПВ
№24/01.06.2020г. издаден от Ст. експерт в Отдел МДТ при Община Габрово,
потвърден с Решение №МДТ-02-13/06.07.2020г. на Кмет на Община Габрово за
неоснователно поради което следва да бъде отхвърлено като такова. Процесния акт,
предмет на настоящото съдебно производство е постановен от компетентен орган, в
кръга на правомощията му, в предписаната от закона форма и съответства на
материалния закон при спазване на процесуалните правила.
С оглед
изхода на настоящия правен спор, а именно отхварляне на оспорването и предвид
факта, че пр. представител на ответника- Кмет на Община Габрово не е заявил
своевременно искане за присъждане на разноски, а такова е направено след
приключване на делото с представено впоследствие Писмено становище, такива не
следва да бъдат присъждани. Искания за присъждане на разноски следва да бъдат
своевременно заявени- до приключване на делото, т.е. съдебното заседание.
Водим от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ
оспорване по жалба на„В**“ООД гр. Г** против АПВ №24/01.06.2020г. издаден от
Ст. експерт в Отдел МДТ при Община Габрово, потвърден с Решение
№МДТ-02-13/06.07.2020г. на Кмет на Община Габрово, като неоснователно.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС в
четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните по делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: