№ 319
гр. Кюстендил, 13.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, IV СЪСТАВ, в публично заседание
на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Веселина Д. Джонева
Членове:Елисавета Г. Деянчева
Мина Цв. Павлова
при участието на секретаря Теодора С. Д.а
като разгледа докладваното от Веселина Д. Джонева Въззивно гражданско
дело № 20241500500364 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Глава Двадесета „Въззивно обжалване“, чл.258 и сл.
от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Делото има за предмет разглеждане на въззивна жалба с вх.№260762/14.11.2023г.,
подадена от К. К. Г., с ЕГН **********, с адрес в *******, насочена против решение
№260008 от 24.10.2023г., постановено от РС– Дупница по гр.д.№1485/2015г. по описа на
същия съд.
С обжалваното решение РС-Дупница е извършил делба, като е приложил хипотезата
на чл.353 от ГПК и е разпределил между съделителите съсобствен имот, а именно: поставил
е в дял на С. Х. С., М. И. С., В. И. С. дял I от допуснатия до делба имот, обособен като УПИ
I - 402 в кв.15 по плана на с.Б., с площ от 1 137 кв.м., на стойност 21 208 лева; поставил е в
дял на К. К. Г. дял II от допуснатия до делба имот, обособен като УПИ XXXV - 402 в кв.15
по плана на с.Б., с площ от 1 241 кв.м., на стойност 23 147 лева; поставил е в дял на С. Б. Г.,
К. П. Г., Т. Г. Г., С. Г. Ч., Д. Г. Г., Б. Г. Г., М. Г. Г., Л. С. С., Д. С. Г., О. А. Г., Р. А. Г. и Х. Б. О.,
дял III от допуснатия до делба имот, обособен като УПИ XXXVI - 402 в кв.15 по плана на
с.Б., с площ от 920 кв.м., на стойност 17 160 лева. Със същото решение ДнРС е осъдил
съделителите да заплатят държавни такси в производството по съдебна делба.
Във въззивната жалба се прави оплакване срещу начина на разпределение на имотите
между съделителите, като се счита, че неправилно в дял на С. Г. е разпределен имот, който
не е бил в негово владение, Изтъква се, че още през 1976г. тогавашните трима собственици
на имота са искали да си поделят имота, като се счита, че определящо за неправилността на
извършеното разпределение е обстоятелството, че със същото се е стигнало до промяна на
имотните граници между самите съделители без тяхно съгласие и неясно защо са променени
лицата на имотите към регулационната линия. Прави се оплакване, че съдът е признал на С.
1
Г. собственост, за която същият няма нотариален акт за давностно владение и в нарушение
на всички правила и норми на законодателството ни.
Претендира се отмяна на решението, като необосновано и неправилно и се иска
постановяване на ново решение, с което да е признаят съществуващите към настоящия
момент имотни граници между трите имота.
В хода на устните състезания и в представена от жалбоподателя, чрез пълномощника
му адв.Бл.Б. писмена защита, се правят и други оплаквания за допуснати нарушения от
районния съд на процесуалните правила и на материалния закон, като липса на изложени
мотиви и наличие на противоречие в лаконичните такива, непосочване на ЕГН на страните и
пълно описание на имотите, възприемане изводи на вещо лице, които са дадени извън
компетентността му, както и отсъствие на предпоставките за разпределяне на имотите по
избрания от ДнРС способ за делба. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и за
постановяване на ново, с което отново да бъде приложен способът на чл.353 от ГПК, но при
отстраняване на всички допуснати нарушения.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК отговор на въззивната жалба са подали единствено
съделителите С. Б. Г., К. П. Г., Т. Г. Г. и Б. Г. Г., действайки чрез пълномощника си адв.Г.Д. от
АК-Кюстендил. В отговора се оспорва въззивната жалба и се прави искане същата да бъде
оставена без уважение, а обжалваното решение – да се потвърди. Счита се, че същото е
правилно, обосновано и законосъобразно, основано на доказателствата по делото.
Подаването на въззивната жалба се окачествява като опит за шиканиране на делото, а
петитумът й – като пълен нонсенс.
След преценка на доводите на страните, доказателствата по делото и съобразно
правомощията си, въззивният съд приема следното:
Въззивната жалба е подадена от процесуално легитимирано лице, в
законоустановения срок и срещу подлежащ на инстанционен въззивен контрол акт, поради
което съдът я прие за допустима. Доколкото, наред с другите оплаквания, се оспорва
правилното прилагане на избрания от районния съд способ за извършване на делбата, съдът
приема, че жалбоподателят, като съделител, има правен интерес от подаване на жалбата.
Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна.
С влязло в сила съдебно решение №317/27.06.2016г. на РС-Дупница по гр.д.
№1485/2015г., изменено относно квотите на съсобствениците с решение №24/30.01.2019г. на
КнОС по в.гр.д.№209/2018г. по описа на КнОС, е допуснато извършването на съдебна делба
на УПИ І-402 в кв.15 по плана на с.Б. Кюстендилска област с площ 3298 кв.м. при съседи:
улица с о.т.165-164, улица с о.т.164-50, ул.с о.т. 50-49, УПИ VІІ-399, УПИ ІІ-401, при
следните права: за К. К. Г. - 14892/39576 ид.ч.; за С. Х. С. - 9096/39576 ид.ч.; за М. И. С. -
2274/39576 ид.ч.; за В. И. С. - 2274/39576 ид.ч.; за С. Б. Г. и К. П. Г. общо - 6440/39576 ид.ч.;
за С. Б. Г. - 920/39576 ид.ч.; за Г. Б. Г. – 920/39576 ид.ч.; за М. Г. Г., Л. С. Г. и Д. С. Г. - общо
920/39576 ид.ч.; за О. А. Г. и Р. А. Г., наследници на починалия в хода на производството А.
Б. Г. - общо 920/39576 ид.ч. и за Х. Б. О. - 920/39576 ид.ч.
В хода на производството във втората фаза на делбата, на ***г. е починал
съделителят Г. Б. Г., който е заличен като страна и на негово място са конституирани
правоприемниците му – Т. Г. Г., с ЕГН **********, с адрес: ******, С. Г. Ч., с ЕГН
**********, с адрес: ********, Д. Г. Г., с ЕГН **********, с адрес: ******* и Б. Г. Г., с ЕГН
**********, с адрес: ******.
Установено е било по делото още в първата фаза на делбеното производство, но
също и от заключението на в.л.инж.Л.В., прието във фазата по извършване на делбата, че
съсобственият имот на място се ползва от съсобствениците, посредством обособяването на
три дяла, като: 1/ съделителите С. Х. С., М. И. С. и В. И. С. владеят частта от имота откъм
улица с о.т.164-50, с площ от 1 170 кв.м.; 2/ К. К. Г. владее средната част от имота – площ от
2
1 208 кв.м., а всички останали съделители – най-южната част, граничеща с УПИ II-401 с
УПИ VII-399, която е с площ от 920 кв.м. Също така, няма спор и е установен по делото
факт, че всеки от така обособените на място три дяла е застроен със сгради, които се ползват
от съсобствениците, владеещи съответната част от поземления имот.
В заключението по назначената съдебно-техническа експертиза на в.л.инж.Л.В. е
направена констатацията, която не е била оспорена, че при фактическото разпределяне на
ползването на поземления имот, К. Г. владее площ, която не съответства на правата му в
съсобствеността и е с 33 кв.м. по-малка, за сметка на ползваната от С. Х. С., М. И. С. и В. И.
С. площ, която е с 33 к.м. повече от тази, съответна на техния дял. Останалите ответници на
място владеят точно толкова, колкото притежават.
Вещото лице е посочило, че допуснатия до делба УПИ е поделим, съгласно
изискванията на чл.19 ал.1 т.4 от ЗУТ, на три дяла, според правата на трите групи
съделители, по начин, че да съответстват напълно с притежаваните от тях права,
собствеността на сградите, застрояването на парцела и фактическото му ползване. На
приложение №1 към заключението са изчертани трите урегулирани поземлени имоти, които
могат да бъдат обособени от допуснатия до делба такъв, а именно: 1/ УПИ с проектен номер
I-402, с площ от 1 137 кв.м., при граници: улица с о.т.165-164; улица с о.т.164-50; улица с
о.т.50-49 и УПИ с проектен номер XXXV-402; 2/ УПИ с проектен номер XXXV-402, с площ
от 1 241 кв.м., при граници: улица с о.т.165-164; УПИ с проектен номер I-402; улица с о.т.50-
49 и УПИ с проектен номер XXXVI-402 и 3/ УПИ с проектен номер XXXVI-402, с площ от
920 кв.м., при граници: улица с о.т.165-164; УПИ с проектен номер XXXV-402; улица с
о.т.50-49 и УПИ VІІ-399, УПИ ІІ-401.
Уточнено е, че при това обособяване на дялове, е предвидено от УПИ с проектен
номер I-402 да се отнемат 33 кв.м., които да се придадат към УПИ с проектен номер XXXV-
402– частта, ползвана от К. Г., така, че същият да получи дял, който напълно съответства на
неговата квота в съсобствеността. При този подход, според вещото лице, всяка от трите
групи съделители ще получи дял, отговарящ напълно на правата на съделителите, без да се
налага да се извършва уравняване на дяловете.
В посоченото заключение е дадена оценка за пазарната стойност на делбения имот,
като цяло, и на всеки от дяловете, които могат да бъдат обособени от него, която съдът не
коментира, тъй като е валидна към месец септември 2019г., а по делото е приобщено
заключение, даващо актуална оценка, което съдът ще обсъди по-долу.
По делото е постъпило становище на гл.архитект на Община К., изискано от РС-
Дупница по реда на чл.201 от ЗУТ – становище с изх.№РД-01-14-203/30.01.2020г., входирано
в съда под №1435/03.02.2020г. (л.204 от делото), в което е посочено, че на основание чл.19
ал.1 т.4 от ЗУТ е допустима подялбата на УПИ I-402, в кв.15 по плана на с.Б., общ.К.,
съгласно скицата по приложение №1 към заключение по съдебно-техническата експертиза
на в.л.инж.Л.В..
От данните по делото се установява, че гл.архитект на Община К. е дал на страните
мотивирано предписание за изменение на действащия план за регулация и обособяване на
три нови урегулирани поземлени имоти от допуснатия до делба УПИ, съгласно
заключението на вещото лице.
Видно от заповед с №РД-01-05-288/17.07.2020г. на Кмета на Община К., съделителят
С. Б. Г. е внесъл в Общината заявление с вх.№АГ-04-22/22.06.2020г. за изработване на
проект за изменение на ПУП, касаещ имот УПИ І-402 в кв.15 по плана на с.Б., както и, че с
така посочената заповед е разрешено изработване на ПУП-ПР, одобрен със заповед
№1057/21.03.1934г., за делба на УПИ І-402 в кв.15 по плана на с.Б. и образуване на три нови
самостоятелни урегулирани имоти: 1/ УПИ I-402, с площ от 1 137 кв.м.; 2/ УПИ XXXV-402,
с площ от 1 241 кв.м. и 3/ УПИ XXXVI-402, с площ от 920 кв.м., всички – в съответствие със
скицата, изготвена от вещото лице по делото.
3
Заповедта е съобщена на всички заинтересовани лица – съделители в производство.
В рамките на предвидения от закона срок възражение срещу същата е било подадено само
от съделителя К. Г., по жалба на когото е било образувано производство пред
Административен съд-Кюстендил за проверка законосъобразността на заповедта – адм.д.
№377/2021г. С определение от 08.07.2022г., влязло в сила на 11.10.2022г. производството по
делото е било прекратено, поради оттегляне на жалбата.
След стабилизиране на заповедта, районният съд е назначил нова експертиза,
вещото лице по която да даде оценка на пазарната стойност на допуснатия до делба имот и
дяловете, обособени от същия. Прието е представеното по тази експертиза заключение с вх.
№ 260392/05.06.2023г. на в.л. инж.Е.Л., според което средната пазарна стойност на имота,
предмет на делба, изчислена по метода на сравнителните продажби, е 61 515 лева, а на
обособените от него дялове, според изменената регулация в частта за този имот, е, както
следва: на УПИ I-402, с площ от 1 137 кв.м. – 21 208 лева; на УПИ XXXV-402, с площ от
1 241 кв.м. – 23 147 лева и на УПИ XXXVI-402, с площ от 920 кв.м. – 17 160 лева. В
заключението вещото лице е посочило, че според владението на място, предлага от
допуснатия до делба имот да се обособят три дяла, които да се разпределят между
съделителите, както следва: дял Първи - УПИ I - 402 в кв.15 по плана на с.Б., с площ от 1 137
кв.м., на стойност 21 208 лева – на С. Х. С., М. И. С., В. И. С. дял I; дял Втори - УПИ XXXV
- 402 в кв.15 по плана на с.Б., с площ от 1 241 кв.м., на стойност 23 147 лева – на К. К. Г. и
дял Трети - УПИ XXXVI - 402 в кв.15 по плана на с.Б., с площ от 920 кв.м., на стойност
17 160 лева – на С. Б. Г., К. П. Г., Т. Г. Г., С. Г. Ч., Д. Г. Г., Б. Г. Г., М. Г. Г., Л. С. С., Д. С. Г., О.
А. Г., Р. А. Г. и Х. Б. О..
Посоченият от вещото лице подход е възприет от районния съд, който с
обжалваното решение е приложил при извършване на делбата способът на чл.353 от ГПК и
е разпределил имотите между съделителите по предложения начин. Уравняване на дяловете
не е извършвано, поради съответствието между имотите, които се поставят в дял с паричната
равностойност на притежаваните права. Присъдени са дължимите държавни такси за
делбеното производство.
КнОС приема от правна страна следното:
Обжалваното решение е валидно и допустимо. Преценено по същество, решението
на ДнРС е правилно и като такова следва да се потвърди.
Основен принцип при извършването на делбата е всеки от съделителите да получи
дял в натура. Това е възможно или чрез съставяне на разделителен протокол и теглене на
жребий, или чрез разпределение по реда на чл.353 от ГПК. И в двата случая, съдът е
обвързан от постановеното решение по допускане на делбата. В разглеждания казус, с
влязло в сила решение между три групи съделители, имащи различни права в
съсобствеността, е допуснато извършването на съдебна делба по отношение на един
урегулиран поземлен имот.
Приоритетен способ за приключване на всяка делба е съставянето на проект за
разделителен протокол, обявяването му за окончателен и пристъпване към теглене на жребий
(чл.350 и чл.352 от ГПК). Чрез този способ се спазват основните принципи на делбата, а
именно: всеки съделител да получи дял в натура, при възможно парично уравняване на
дяловете и запазване на равнопоставеността между съсобствениците, посредством принципа
на случайността. В настоящото дело този способ е неприложим, тъй като квотите в
съсобствеността не позвО.ват това – тегленето на жребий е невъзможно, а и е установено, че
допуснатият до делба УПИ е застроен със сгради, собственост на отделните съделители и
тегленето на жребий може да се окаже изключително неудобно за нуждите на фактическото
ползване на имота.
Съгласно чл.353 от ГПК, в подобни случаи, т.е. когато съставянето на дялове и
тегленето на жребий се оказва невъзможно или много неудобно, съдът може да извърши
4
делбата, като разпредели имотите между съделителите. Този способ правилно е преценено
от районния съд, че следва да намери приложение в настоящия случай, още повече, че
всички съделители са се обединили около приложението му. Потвърждение за последното е
обстоятелството, че заповедта за частично изменение на ПУП относно дворищната
регулация за този имот е влязла в сила и то след като е била обжалвана само от съделителя,
понастоящем въззивник К. Г., който единствен би получил имот в еднолична собственост.
Никой от останалите съделители– било в хода на първоинстанционното производство, било
в хода на административното такова, респ. в хода на настоящото въззивно производство не е
възразил, че два от дяловете се възлагат в обща собственост на няколко съделители. Тяхната
вО. това да бъде така кореспондира на установеното от години фактическо положение, а
следва да бъде зачетена и от съда, тъй като, както никой съсобственик не може да бъде
задължен да търпи съсобствеността, ако има вО. да я прекрати, така и никои съсобственици
не може против вО.та им да бъдат поделени ако желаят да запазят съсобствеността помежду
си. Отделно – жалбоподателят, който получава дял в индивидуална собственост, не може да
възразява срещу приложения способ, с довод, че други съделители получават общ дял, след
като последните не възразяват срещу това.
В контекста на изложеното, след като допуснатият до делба имот е поделим на три
дяла, напълно съответстващи на правата на трите групи съделители, то не може да се
приеме, че имота е неподеляем по смисъла на чл.348 от ГПК. В настоящия случай, имотът
не следва да се изнася на публична продан, а дяловете, които могат да се обособят от него -
да се разпределят между съделителите.
Изложеното е в потвърждение на вече направения по-горе извод за приложимия
способ за приключване на настоящата делба. При разпределяне на имотите, които могат да
се обособят, между съделителите, в конкретния случай, следва да бъдат отчитани няколко
обстоятелства: размер на дяловете, стойност на същите, брой на съделителите, брой на
дяловете, фактическо положение и - в допустимата степен - изразената вО. на
съсобствениците. Неравенството в дяловете, според правилото на чл.69 ал.2 изр.2 от ЗН,
следва да се изравни в пари.
При така изложените общи съждения относно предмета на спора и приложимите за
решаването му правни норми, относно подадената въззивна жалба, следва да се има предвид,
че при преценка правилността на обжалваното решение въззивният съд е ограничен от
посочените в жалбите оплаквания, с изключение на случаите, когато следва да приложи
императивна материалноправна норма или да следи за защита интереса на определени
частноправни субекти. Следователно, извън тези две хипотези, при решаване на делото по
същество въззивната инстанция проверява законосъобразността само на посочените във
въззивната жалба процесуални действия на първоинстанционния съд и обосноваността само
на изрично посочените негови фактически констатации.
В настоящата въззивна жалба се прави преди всичко оплакване, че съделителят С. Г.
получава в дял имот, който не съответства на неговите права в съсобствеността, както и че
обособените от районния съд дялове биха довели до разместване на границите в имота,
очертани от фактическото му ползване.
По отношение на първия довод може да се посочи, че обемът на правата на
съделителите е определен с влязлото в сила решение по допускане на делбата и не може –
без да са настъпили промени след влизане в сила на това решение – в процеса на
извършване на самата делба да се приема, че съсобствеността е при квоти, различи от
посочените в решението в първата фаза на делбеното производство. При тези доводи,
правата на съделителя С. Г. са ясни, обсъдени са в първата фаза, и не е допустимо тяхното
преразглеждане при липса на настъпили изменения в обстоятелствата по делото.
По отношение на втория довод може да се посочи, че от скицата – приложение №1
към заключението на в.л.инж.Л.В. е видно, че при обособяването на трите урегулирани
5
поземлени имоти в границите на допуснатия до делба УПИ е налице промяна на границата
между УПИ, който да се възложи на жалбоподателя Кр.Г. и този от североизточната му
страна, но тази промяна е изцяло в интерес на жалбоподателя, тъй като му осигурява
възлагане на имот, който в пълна степен съответства на неговите права в съсобствеността,
придава площ от 33 кв.м. и кореспондира с искането на същия, съдържащо се в исковата му
молба. Оплакването, че неоправдано се увеличавало лицето на дела от южната страна на
имота, който ще се възложи на жалбоподателя, също е неоснователно, тъй като това
увеличение е съвсем незначително, а и същото е наложено от необходимост да бъдат
съобразени технологичните и благоустройствени правила на ЗУТ.
Независимо, че заявени оплаквания след изтичане на срока за въззивно обжалване
не следва да се обсъждат от въззивния съд, във връзка с доводите, изложени в съдебното
заседание настоящият съд ще отбележи, че липсата на мотиви и наличието на правописни
грешки не са основания за отмяна на първоинстанционното решение. Въззивният съд е съд
по съществото на спора, поради което при съобразяване на оплакванията в жалбата
въззивната инстанция следва да изложи собствени мотиви, с което да отстрани пропускът на
районния съд.
Не може да се възприеме и оплакването, че ДнРС е допуснал процесуално
нарушение като е кредитирал изводите на вещото лице, което недопустимо посочило в
заключението си кои дялове на кои съделители да бъдат възложени. Този подход на вещото
лице произтича от безспорно установеното по делото, че на място отделните групи
съделители владеят обособени части от имота и съобразяването на този факт е в интерес,
както на всички съделители, така и на жалбоподателя в частност.
Поради изложените съображения, въззивната жалба е неоснователна. Районният съд
е избрал законосъобразен и кореспондиращ в пълна мяра на данните по делото, способ за
извършване на делбата. Спазена е и процедурата на чл.201 ал.3 от ЗУТ – издадена е заповед
за изменение на регулацията в обхвата на делбения имот. По аргумент от чл.201 ал.3 изр.
последно от ЗУТ, тази заповед е влязла в сила, но ще се приложи след влизане в сила на
решението за делба.
По изложените съображения обжалваното решение следва да се потвърди изцяло.
Относно разноските:
С оглед неоснователността на въззивната жалба, жалбоподателя следва да бъде
осъден да заплати на въззиваемите С. Б. Г. и К. П. Г. сторените от тях разноски за адвокатски
възнаграждения пред настоящата инстанция– по 2 000.00 лева на всеки, доказателства, за
които са представени по делото, приложен е списък по чл.80 от ГПК и е направено
съответно искане. Заплатеното адвокатско възнаграждение от въззиваемите не е прекомерно,
с оглед фактическата и правна сложност на делото.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260008 от 24.10.2023г., постановено от РС– Дупница по
гр.д.№1485/2015г. по описа на същия съд, с което съдът, на основание чл.353 от ГПК, е
разпределил между съделителите по делото обособените със заповед с №РД-01-05-
288/17.07.2020г. на Кмета на Община К., дялове от допуснатия до делба УПИ І-402 в кв.15
по плана на с.Б. Кюстендилска област с площ 3214 кв.м., при съседи: улици с о.т.165-164-50-
49, УПИ VІІ-399, УПИ ІІ-401, като:
- в общ дял на С. Х. С. ЕГН **********, М. И. С. ЕГН ********** и В. И. С.
ЕГН**********, тримата от с.Б., община К. е поставил УПИ с проектен номер I-402, с
6
площ от 1 137 кв.м., при граници: улица с о.т.165-164; улица с о.т.164-50; улица с о.т.50-49 и
УПИ с проектен номер XXXV-402, на стойност 21 208 лева;
- в дял на К. К. Г., с ЕГН **********, с адрес в ******* е поставил УПИ с проектен
номер XXXV-402, с площ от 1 241 кв.м., при граници: улица с о.т.165-164; УПИ с проектен
номер I-402; улица с о.т.50-49 и УПИ с проектен номер XXXVI-402, на стойност 23 147
лева и
- в общ дял на С. Б. Г. ЕГН **********, К. П. Г., двамата с адрес гр*******, Т. Г. Г., с
ЕГН **********, с адрес: ******, С. Г. Ч., с ЕГН **********, с адрес: ********, Д. Г. Г., с
ЕГН **********, с адрес: *******, Б. Г. Г., с ЕГН **********, с адрес: ******, М. Г. Г. ЕГН
**********, Л. С. С. ЕГН **********, Д. С. Г. ЕГН **********, О. А. Г., с адрес *****,
община Д., Р. А. Г., с адрес гр.****** и Х. Б. О. ЕГН **********, е поставил УПИ с
проектен номер XXXVI-402, с площ от 920 кв.м., при граници: улица с о.т.165-164; УПИ с
проектен номер XXXV-402; улица с о.т.50-49 и УПИ VІІ-399, УПИ ІІ-401, на стойност
17 160 лева,
и е присъдил дължими държавни такси в полза на бюджета на съда.
УКАЗВА на страните, че заповед с №РД-01-05-288/17.07.2020г. на Кмета на Община
К. ще се приложи след влизане в сила на решението за делба.
ОСЪЖДА К. К. Г., с ЕГН **********, с адрес в ******* да заплати на С. Б. Г. ЕГН
**********, гр.***** сумата от 2 000.00 лева (две хиляди лева), представляваща сторени
разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА К. К. Г., с ЕГН **********, с адрес в ******* да заплати на К. П. Г.,
гр.***** сумата от 2 000.00 лева (две хиляди лева), представляваща сторени разноски за
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС на РБ в
едномесечен срок, считано от датата на връчване на препис.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7