РЕШЕНИЕ
гр.София,16.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение,ІV-"А"въззивен състав, в открито заседание на девети май през две хиляди и двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ : ГАЛИНА ТАШЕВА
мл.с.СТОЙЧО ПОПОВ
при секретаря Цв.Добрева, като разгледа докладваното от съдия Ташева гр.дело 262 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258
и сл. от ГПК.
С решение №20215982 от 05.10.2020 г. по гр.д. №71510/19 г., СРС, ГО, 125 с-в ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по предявените от „Т.С.” ЕАД искове за установяване на вземане по
заповед за изпълнение по чл.410 ТПК, издадена по ч.гр.д.№ 7544/2019г. на СРС,
125- ти състав, по отношение наследниците по закон, конституирани по реда на
чл.227 ТПК, в исковото производство, на длъжника по заповедта П.Д.П.ЕГН **********:
В.Х.П. ЕГН ********** с адрес ***, ,ж.к**********,
че дължи на Т.С. ЕАД, ЕИК *******, представляван от Г.Х.Б. , с адрес ГР.СОФИЯ,
УЛ.**********сумата 957,32 лева -
главница за ТЕ за период от м.2.2016г. до 4.2018г. за топлоснабден имот с адрес
град София, ж.к.*******абонатен номер 145715; заедно със законната лихва от
7.2.2019г. до плащането, сумата от 101,12
лева лихва за забава за период 14.9.2016г,- 28.1.2019г.„ сумата от 18,14 лева за дялово разпределение по
фактури от 2.2016г. до 4.2018г. заедно със законната лихва от 7.2.2019г. до
плащането, и сумата от 7,12 лева
лихва за забава за период 14.9.2016г.- 28.1.2019г, като ОТХВЪРЛЯ иска за
установяване на вземане против В.Х.П. за суматга от 299,73 лева главница за ТЕ
за период м.5.15г,- 1.2016г.; сумата 71,85 лева лихва върху нея от 14.9.2016г.
до 28.1.2019г., 0,67 лева - от дяловото разпределение по фактура от 1.2016г. и
0,21 лева лихва за забава върху нея за период 14.9.2016г,- 28.1.2019г
М.П.П. ЕГН ********** с адрес ***-24,че дължи на Т.С.
ЕАД, ЕИК *******, представляван от Г.Х.Б. , с адрес ГР.СОФИЯ, УЛ.**********сумата
957,32 лева - главница за ТЕ за
период от м.2.2016г. до 4.2018г. за топлоснабден имот с адрес град София, ж.к.*******абонатен
номер 145715; заедно със законната лихва от 7.2.2019г. до плащането, сумата от 101,12 лева лихва за забава за период
14.9.2016г.- 28.1.2019г.„ сумата от 18,14
лева за дялово разпределение по фактури от 2.2016г. до 4.2018г. заедно със
законната лихва от 7.2.2019г. до плащането, и сумата от 7,12
лева лихва за забава за период 14.9.2016г.- 28.1.2019г, като ОТХВЪРЛЯ иска за
установяване на вземане против М.П.П. за суматга от 299,73 лева главница за ТЕ
за период м.5.15г.- 1.2016г.; сумата 71,85 лева лихва върху нея от 14.9.2016г.
до 28.1.2019г. , 0,67 лева - от дяловото разпределение по фактура от 1.2016г. и
0,21 лева лихва за забава върху нея за период 14.9.2016г,- 28.1.2019г
ОТХВЪРЛЯ иска,
предявен против Д.П.А.ЕГН ********** с адрес *** за установяване на вземане на
ищеца по издадена заповед за изпълнение против П.Д.П., за 1257,05 лева за ТЕ за
период 5.2015г—4.2018г-, 172,97 лева лихва за забава върху нея за период
14.9.2016г,- 28.1.2019г-.; 18,81 лева от главницата за дялово разпределение за
период 1.2016г.- 4.2018г.; 3,66 лева лихва върху нея за период 01.3.2016г,-
28.1.2019г.
ОСЪЖДА М.П.П. ЕГН **********
с адрес ***-24 да заплати на Т.С. ЕАД, ЕИК ******* сторените в заповедното
производство разноски в размер на 34 лева и 77,78 лева за исковото
производство.
ОСЪЖДА В.Х.П. ЕГН **********
с адрес ***, ,ж.к********** да заплати на Т.С. ЕАД, ЕИК ******* сторените в
заповедното производство разноски в размер на 34 лева и 77,78 лева за исковото
производство.
Постъпила е въззивна
жалба от ответниците В.Х.П. и М.П.П. срещу решението в частта,с която е отхвърлен иска спрямо
ответницата Д.П.А.и в частта,с която е уважен иска спрямо тях.Считат решението
за неправилно и незаконосъобразно.Неправилно бил приложен институтът на
погасителната давност.Исковата молби била нередовна,задълженията не били
формулирани по месеци с посочени размери на лихви.Налице били доказателства,че
ответниците не са живели в процесния имот.
Моли да
се отмени решението и да се отхвърли цялата
искова претенция.Претендират се разноски.
Постъпил е отговор по жалбата .
Пред въззивната инстанция е
представено съдебно удостоверение за
приемане на наследство по опис от ответницата В.Х.П..
Съдът,
след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото
доказателства и становища на страните, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в
срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима,
следва да бъде разгледана
по същество .
На основание чл.272 ГПК съдът препраща
към фактическите и правни изводи на СРС и те стават част от настоящите мотиви.За
пълнота:
Предявен е иск с правно основание чл.79 ЗЗД,вр.155 ЗЕ,вр.415 ал.1 ГПК
.
Ищецът „Т.С." ЕАД твърди, че е доставил на ответниците топлинна енергия по силата на общи условия, приети на
основание Закона за енергетиката, че ответникът е
ползвал енергията, като за процесния период не е
заплатил дължимата цена.
Ответниците са потребители на топлинна енергия за битови
нужди по смисъла на параграф 1, т.42 от ДР на Закона за енергетиката .
Между страните е възникнало и съществувало
облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия, сключен при
Общи условия, съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ.
Неоснователно е
възражението на въззивниците ,че ответницата Д. А.следва да отговаря за
задълженията на наслредодателя си. Разпоредбите на чл.51
и 52 ЗН уреждат приемането и отказа от наследство. В ТР № 148/10.12.1986 г. е
прието разяснението, че отказът от наследство, вписан в особената книга към PC, има действие от
датата на откриване на наследството, по отношение на включените в
наследствената маса права, както и задължения, поради което и се налага
изводът, че макар П.П. да е починал в хода на процеса, иД.А.да се е отказала от
наследството едва на 3.4.2020г., то отказът има действие към датата на
откриване на наследството - 21.7.2019г.
Следователно, искът
по отношениеД.А.следва да се отхвърли изцяло, тъй като в нейния патримониум, с
отказа от наследство, имащ действие към датата на откриване на наследството, не
е преминало право на собственост върху имота.
Вследствие на отказа
от наследство, същото се разделя между двете останали ответници - В.П. и М.П.,
като исковете против тях са основателни за по 1/3 от задълженията, предмет на
делото, тъй като ищецът въпреки че е получил препис от отговора наД.А., в която
е посочен отказът и са преставени доказателства, не се отказва, нито оттегля
иска против нея. Ищецът не е извършил процесуални действия и по чл.228 ГПК,
поради което и с оглед диспозитивното начало в процеса не може да се приеме, че
приложима е разпоредбата на чл.53 ЗН.
По възражението за давност,
сторено от тези ответници. Твърди се, че давностният срок е започнал да тече за
тях от датата на конституирането им като наследници. Съгласно разпоредбата на
чл.227 ГПК, когато наследството е открито в съдебен процес, в който
наследодателят е бил страна, производството по делото, ако същото има предмет
наследими права и задължения, продължава с участието на правоприемника.
Изложеното води до извод, че наследниците по закон встъпват в производството на
мястото на починалия ответник - техен наследодател, и не е предвиден друг срок,
от който за тях да тече давността за вземанията.
Видно от извлечението
от счетоводните книги на ищеца, вземането се формира от сумата 1477,81 лева по
обща фактура от 7.2016г., от които се претендира сумата 1310,12 лева; по обща
фактура за 7.2017г -1397,31 лева, коригирана на 391,40 лева след рекламация / в
самата обща фактура не е вписано плащане/, сумата 120,17 лева, добавена през
7.2017г. след рекламация както и сумата 1949,47 лева главница по обща фактура
от 7.2018г.
Заявлението е
подадено на 7.2.2019г. Относно общата фактура от 2016г., приложими са общите
условия, одобрени от КЕВР на 27.6.2016г.Погасителната давност за вземанията за
топлинна енергия за период от м.05.2015г. до м.04.2016г., започва да тече за
всяка отделна фактура, от изтичането на 30 - дневен срок от датата на
издаването й, защото от този срок, кредиторът - ищец може да иска изпълнение на
задължението по нея. Относимо към делото, към датата на предявяване на иска в
съда / съгласно правилото на чл.422 ГПК, считано от подаване на заявлението в
съда - 7.2.2019г. в погасителна давност са всички вземания с настъпил към
7.2.2016г. падеж. Видно от извлечението от счетоводната система на ищеца, и
приложените общи фактури, в погасителна давност са прогнозните вземания на
ищеца за период от м.5.2015г. до м.1.2016г, в общ размер 899,19 лева, за която
сума възражението е основателно и следва да се уважи. Върху прогнозните фактури
не се претендира обезщетение за забава, поради което и не се прилага
разпоредбата на чл.119 ЗЗД.
Неоснователно е възражението,че исковата молба била
нередовна.Исковете са конкретизирани по размер и период.
Неоснователно е възражението,че не дължат
претендираните сумиу,защото не са живели на адреса.Притежаването на собствен
апартамент, находящ се в топлоснабдена сграда - етажна собственост, прави
ответниците потребители на топлинна енергия за битови нужди, независимо от това
дали са живели или не в топлоснабдения имот, и същите са длъжни, съгласно чл.
153, ал. 1 от ЗЕ, да заплащат цената за доставената топлинна енергия.
Приемането на наследството по опис от ответницата В.П. не променя
задължението й за заплащане на цената на доставена ТЕ.Не се установява дали задълженията
надхвърлят имуществените права.Няма наведено възражението в тази връзка.
Въззивната
жалба като неоснователна следва да се остави без уважение
Не се установиха твърдяните пороци на
първоинстанционното решение, поради което то като правилно и законосъобразно следва да бъде
потвърдено в обжалваните части.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №20215982 от 05.10.2020 г. по гр.д.
№71510/19 г., СРС, ГО, 125 с-в
РЕШЕНИЕТО не подлежи на
обжалване .
ПРЕДСЕД АТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.