Номер 143013.11.2020 г.Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – Варна
На 14.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Жана И. Маркова
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
Секретар:Мария Д. Манолова
като разгледа докладваното от Жана И. Маркова Въззивно гражданско дело
№ 20203100502188 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна жалба
вх. № 42790/02.07.2020 г. от „МАРТИНЕЛИ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. Варна, ул. „Дебър“, № 7, ет. 3, ап. 9 срещу Решение № 2191/08.06.2020 г.,
по гр.д. № 7048/2019 г. на ВРС, XXX с., в частта с която е прието за установено, че дължи
на „ЮНИКАРГО ТРАНС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
Варна, ул. „Черни връх“, № 42, ет. 5, ап. 19 дължи сумата 2370.00 лв., дължима по фактура
№ 454/05.06.2018 г., за въздушен транспорт Испания – България, по товарителница AWB
**********, ведно със законна лихва, считано от депозиране на заявлението в съда –
28.02.2019 г. до изплащането, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 367 ТЗ, за която е
издадена Заповед по чл. 410 ГПК, по ч.гр.д. № 3325/2019 г., на ВРС, XXXIX с.
В жалбата се излага, че решението на първоинстанционния съд в атакуваната му част
е неправилно, а предявения иск – недоказан. Сочи, че многократно е оспорвал дължимостта
на претендираната сума, с твърдения, че не е договарял превозът на стоките, за който е
издадена фактурата. Единственото безспорно обстоятелство било, че заявката на ответника
била за превоз на 1 кг. Като впоследствие били превозени 150 кг. Излага, че не е
потвърждавал пред превозвача, че желае да измени параметрите на услугата и не били
налице доказателства да е имало допълнително възлагане на превоз на по-голямо
количество стоки. Счита, че дори да се приеме, че с приемането на стоките ответникът се е
съгласил с резултата от извършената услуга, това не означавало, че се бил съгласил с
нейната цена. Счита, че първоинстанционния съд е допуснал процесуални нарушения като
1
не бил обсъдил всички събрани по делото доказателства, в частност представена имейл
кореспонденция и дори не бил споменал наличието на такава. Счита, че от представената
кореспонденция ставало ясно, че ответникът в нито един момент не е потвърждавал
исканата от ищеца цена на транспортната услуга, дори напротив същата била оспорена с
твърдения, че не е възлагал превоз на такъв товар. Счита, че от представената
кореспонденция било видно, че ищецът е направил изявление, че се е убедил, че грешката е
при изпращача, което представлявало признание на неизгоден факт. По съществото на
спора, отправя искане за отмяна на решението в атакуваната му част и отхвърляне на
предявения иск. В с.з., чрез процесуален представител, поддържа въззивната жалба.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемата страна „Юникарго Транс“ ЕООД,
депозира писмен отговор, в който счита решението за правилно и законосъобразно, поради
което следва да бъде потвърдено. Сочи, че в хода на първоинстанционното производство са
събрани гласни и писмени доказателства, а също и ССЕ, които доказали извършването на
услугата по издадената фактура № 454. Сочи, че получателят на пратката – въззивникът я е
приел, без никакви възражения. Още счита, че въззиваемият е изпълнил точно и
добросъвестно задълженията си по договора. Излага доводи, че в хода на производството се
установила и некоректна търговска практика от страна на въззивника, която била валидна и
за процесната фактура. По същество отправя искане за потвърждаване на решението в
атакуваната му част и присъждане на разноски. В с.з., чрез процесуален представител,
поддържа депозирания отговор.
Варненски Окръжен Съд по предмета на спора, съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по предявен от „Юникарго Транс“ ЕООД,
установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. с чл. 361 и
сл. ТЗ за приемане за установено, че „Мартинели“ ООД дължи сумата 4304.48 лв.,
представляваща общ размер на главница, от която: - по фактура № 454/05.06.2018 г. –
2370.00 лв., за въздушен транспорт Испания – България, товарителница AWB
**********/21.03.2018 г.; - по фактура № 841/15.10.2018 г. – 496.00 лв., за въздушен
транспорт Китай – България, товарителница AWB **********(**********)/26.09.2018 г.; -
по фактура № 842/15.10.2018 г. – 188.00 лв., за въздушен транспорт Китай – България,
товарителница AWB **********/28.09.2018 г.; - по фактура № 845/15.10.2018 г. – 697.10 лв.,
за въздушен транспорт Испания – България, товарителница AWB **********/04.10.2018 г.,
- по фактура № 962/15.11.2018 г. – 358.80 лв., за въздушен транспорт Италия – България,
товарителница AWB **********/05.11.2018 г.; - по фактура № 1053/20.12.2018 г. – 194.58
лв., остатък, за въздушен транспорт България - Китай, товарителница AWB
1Z9V54V50460730511/14.12.2018 г., товарителница AWB 9V54V5JCVTC/19.12.2018 г.,
товарителница AWB 9V54V5J9GWP/17.12.2018 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда, до изплащането, за
която сума е издадена Заповед по чл. 410 ГПК, по ч.гр.д. № 3325/2019 г., на ВРС, XXXIX
с.
2
В исковата молба се поддържа, че по възлагане на ответника, ищецът осъществил
транспорт на стоки по посочените направления. Сочи, че въпреки приемането на стоките без
възражения от ответника, последния не заплатил стойността на транспортната услуга по
издадените фактури. Неизпълнението на това задължение на ответника обосновало
предприемането на действия от ищеца по принудителното му събиране чрез снабдяване със
заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 3325/2019 г., на
ВРС, XXXIX с.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата молба. В
насроченото открито съдебно заседание заявява, че оспорва предявения иск.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели на
въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от
фактическа и правна страна, следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което е допустима и следва да бъдат разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК - въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така
посочените въззивни предели, съставът на ВОС съобрази следното: Атакуваното съдебно
решение е постановено от надлежен съдебен състав, в границите на предоставената му
правораздавателна компетентност и съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК. Искът с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, е предявен в границите на предвидения в закона преклузивен
едномесечен срок и при наличието на останалите изисквания на ГПК, видно от приложеното
ч.гр.д. № 3325/2019 г., на ВРС, XXXIX с. Произнасянето на ВРС съответства на заявената за
разглеждане претенция, поради което обжалваното решение е валидно и допустимо. Следва
да бъде посочено, че изводът за допустимост на постановеното решение в атакуваната му
част не може да бъде разколебан от посочената от първоинстанционния съд неправилна
привръзка с нормата на чл. 367 ТЗ, касаеща правилата за договор за превоз, какъвто в случая
не са налице данни да е бил налице. Фактите по делото водят до извод за приложимост на
правилата на спедиционния договор, обективирани в разпоредбите на чл. 361 и сл. ТЗ.
По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпоредбата на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в
жалбата оплаквания.
Предмет на въззивното производство e частта от решението, с която искът с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. Чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. Чл. 361 ТЗ е уважен за
сумата 2370.00 лв., дължима по фактура № 454/05.06.2018 г., за въздушен транспорт
Испания – България, по товарителница AWB **********, ведно със законна лихва,
считано от депозиране на заявлението в съда – 28.02.2019 г. до изплащането.
3
По оплакванията във въззивната жалба.
Предвид характера на предявения иск, с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК – иск за
установяване съществуването на вземането по заповедта за изпълнение и предвид
разпределението на доказателствената тежест при този вид искове, ищецът се явява страната
в процеса, върху която пада доказателствената тежест за доказване на предпоставките
довели до дължимост на претендираната сума и наличието на такова задължение. В тежест
на ответника е доказване изпълнението на поетите задължения точно и в срок или други
правопогасяващи възражения.
В разглеждания случай не е било предмет на спор между страните обстоятелството,
че между тях са съществували трайни търговски отношения, в рамките на които ответникът
е възлагал, а ищецът осъществявал международен транспорт на стоки.
Както бе посочено по-горе приложими към настоящите отношения са правилата на
спедиционния договор, съдържащи се в разпоредбите на чл. 361 и сл. ТЗ и по препращане и
съответно правилата на комисионния договор. Така съобразно разпоредбата на чл. 356, ал. 1
и 2 ТЗ, доверителят е длъжен да приеме от комисионера резултатите от изпълнителната
сделка, да прегледа стоката, придобита за него, и да го уведоми незабавно за установените
недостатъци или липси, както и да поеме задълженията, които комисионерът е поел към
третото лице. Доверителят е длъжен да заплати на комисионера направените разноски за
изпълнение на поръчката и уговореното възнаграждение. Когато не е уговорено
възнаграждение, се дължи обичайното.
Между страните не е било предмет на спор обстоятелството, че стоката, чийто превоз
е извършен с товарителница № **********/21.03.2018 г. и остойностен от ищеца с
издадената фактура № 454/05.06.2018 г., е била надлежно получена без възражения от
ответника на 22.03.2018 г.. Изявления в тази насока са били направени от процесуалните
представители на последния в проведените пред ВРС съдебни заседания на 21.11.2019 г. и
16.01.2020 г., а и се установяват от представените писмени доказателства пред заповедния
съд. Следва да бъде посочено, че вътрешните мотиви на ответното дружество за приемането
на стоката без възражения са ирелевантни за спора. Не са налице твърдения и
кореспондиращите им доказателства, при приемане на стоката ответникът да е уведомил
ищеца относно съществуващи недостатъци, било в количествено, било в качествено
отношение, или пък да е бил повдиган спор относно начина на превозването й или цената на
осъществения превоз. Нещо повече, от представеното от ответника, пред първата
инстанция електронно писмо, отправено от ищеца до ответника на 11.05.2018 г. (л. 108
гръб), на български език, се установява, че такъв спор е възникнал едва през м. май 2018 г.
като ищецът е бил препратен да търси стойността на осъществения превоз към третото лице
– производител на стоката, с което ищецът няма договорни отношения. Тук следва да бъде
отбелязано, че останалата представена от ответника електронна кореспонденция с молба от
28.05.2020 г. няма да бъде кредитирана от въззивния съд и следва да бъде изключена от
4
доказателствения материал по делото, доколкото въззивникът не изпълни указанията да я
представи на официалния за съдопроизводствения ред език – български.
След като ответникът е приел, без забележки и възражения, стоката доставена му от
ищеца, то той дължи заплащане на стойността на разноските направени от ищеца за нейния
превоз. Този извод не може да бъде разколебан и от заключението на ССЕ, изслушано пред
първоинстанционния съд, от което се установява, че процесната фактура не е била
осчетоводена при ответника. Обстоятелството дали фактурата е или не е осчетоводена при
ответника, при наличието на други доказателства за надлежно приемане на доставената
стока е ирелевантно за дължимостта на стойността на нейния превоз.
Дължима се явява и законната лихва върху главницата, считано от депозиране на
заявлението в съда – 28.02.2019 г. до изплащането.
Поради съвпадане в изводите на двете инстанции, първоинстанционното решение
следва да потвърдено в атакуваната му част като правилно и законосъобразно.
Това произнасяне на въззивния съда не налага ревизиране на разноските в
заповедното производство.
Предвид изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на въззиваемия се
следват разноски за въззивна инстанция, съобразно представените доказателства и Списък
по чл. 80 ГПК, възлизащи на 468.00 лв., вкл. ДДС, адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от изложеното, съставът на ВОС,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2191/08.06.2020 г., по гр.д. № 7048/2019 г. на ВРС,
XXX с., в частта с която е прието за установено, че „МАРТИНЕЛИ“ ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Дебър“, № 7, ет. 3, ап. 9 дължи на
„ЮНИКАРГО ТРАНС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление Варна,
ул. „Черни връх“, № 42, ет. 5, ап. 19 дължи сумата 2370.00 лв. (две хиляди триста и
седемдесет лева), дължима по фактура № 454/05.06.2018 г., за осъществен въздушен
транспорт Испания – България, по товарителница AWB **********/21.03.2018 г., ведно със
законна лихва, считано от депозиране на заявлението в съда – 28.02.2019 г. до
изплащането, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. Чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 361 и сл. ТЗ, за
която е издадена Заповед по чл. 410 ГПК, по ч.гр.д. № 3325/2019 г., на ВРС, XXXIX с.
В необжалваните му части решението е влязло в сила.
ОСЪЖДА „МАРТИНЕЛИ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, ул. „Дебър“, № 7, ет. 3, ап. 9 да заплати на „ЮНИКАРГО ТРАНС“
5
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление Варна, ул. „Черни връх“, № 42,
ет. 5, ап. 19, сумата 468.00 лв. (четиристотин шестдесет и осем лева), съдебно-деловодни
разноски за въззивна инстанция, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението не подлежи на касационно обжалване, по арг. На чл. 280, ал. 3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6